№ 19275
гр. София, 26.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20251110124123 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, срещу
В. К. С., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за
установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на
04.04.2024 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. №16223/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. ********, аб. №
******** за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на
ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа
съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с
оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за
дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за
забава върху това вземане.
Ответникът, чрез упълномощения процесуален представител адв. Х. Р., оспорва
предявените искове с твърдения за нередовност на исковата молба и неоснователност
на претенциите. Оспорва количеството начислена ТЕ и същата да е ползвана от
ответника. Твърди да не са спазени изискванията на ЗЕ и на подзаконовата нормативна
уредба. Поддържа, че не е представен договор за доставка на ТЕ между ищеца и
ответника, с оглед което и липсвало основание за уважаване на претенциите. Ищецът
не е ангажирал доказателства за публикуването на ОУ в централен и действащ
1
ежедневник съгласно ЗЕ. Оспорва за ищеца да е налице легитимация да претендира
вземания, свързани с услугата дялово разпределение на ТЕ. Ищецът освен това не е
ангажирал доказателства за ползването на имота от ответника. Моли за отхвърляне на
исковете и за присъждане на разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Д.“ ЕООД не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици.
С доклада по делото съдът е обявил на страните за общоизвестно на основание
чл.155 ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. За
служебно известен съдът с оглед направените с отговора оспорвания, е обявил факта
на публикуване на ОУ, приложими към договорите за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от 2016 г., в централен и местен ежедневник, доколкото в откритото
съдебно заседание на 03.07.2025 г. по гр.д. № 17066/2025 г. по описа на състава,
процесуален представител на ищеца е представил в оригинал броевете от печатните
издания „Монитор“ и „19 минути“, в които тези ОУ са били публикувани.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
2
дължи цената на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени
доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода,
че ответникът притежава правото на собственост върху имота през процесния период,
който е придобил с договор за дарение през ***** г. вкл. и по отношение на този имот
ответникът е подал данъчна декларация, съгласно която е декларирал имота като негов
собствен през **** г. Следователно и съдът приема, че през процесния период между
страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от
ответника право на собственост върху недвижимия имот. Ищецът пълно и главно е
доказал материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему
ответникът дължи цената на потребената през исковия период в имота топлинна
енергия.
Възражението на ответника, заявено в производството, че за да е налице
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, между страните следва да е подписан писмен договор и купувачът писмено да
е приел общи условия, за да го обвързват последните, съдът приема за неоснователно.
Обстоятелството, че не е представен писмен договор или такъв сключен от
разстояние между ответника и ищцовото дружество води до извод, че не е възникнало
валидно облигационно отношение между тях. Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ
регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие
и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди, какъвто не е процесният
случай, тъй като претенцията на ищеца е насочена срещу ответника в качеството му на
потребител/клиент на топлинна енергия за битови, а не за стопански нужди.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на
същата разпоредба бщите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък
е предвидено особено рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането
в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат
в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
В конкретния случай ответникът не твърди а и не установява по отношение на
тях да се прилагат специални условия, договорени между страните, използвайки
установения в закона механизъм, а както се посочи и по-напред, за състава на съда е
3
служебно известен фактът на публикуване на ОУ в централен и местен ежедневник
съгласно изискванията на ЗЕ. Ето защо и възражението на ответника, че общите
условия от 2016 г. не го обвързват, е неоснователно.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е
била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е
било топлофицирано. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе
становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по
решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на
топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2
ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата
(чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Както е посочено в решение на Конституционния съд №
5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на
етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част
на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част
на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да
достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат
отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и
титуляри на вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да
имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена.
Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на
избягване на конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството".
Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна
собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той
не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част),
а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат
решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е
цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да
откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на
Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление
в сградата.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата
инстанция приема, че в списъците за разпределение на кубатурата процесният
апартамент фигурира с кубатура 122,97 куб.м., а заедно с общите части – 139,15 куб.м.
През процесния период в имота е имало 3 бр. отоплителни тела с поставени ИРРО,
щранг лира в банята и 1 бр. водомер за отчитане на разхода на топла вода. През
периода е осигурен достъп за отчет на уредите, като са отчетени нулеви показатели на
разпределителите, съответно са отчетени показанията на водомера за топла вода.
Вещото лице е извършило проверка и е констатирало, че отчетите са били правилно
отразени в изравнителните сметки от „Д.“ ЕООД.Начислена е топлинна енергия за
щранг лирата по изчислителен път, по такъв начин е начислена и ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, но по различни формули, посочени от експерта в констативната
част на изследването. За процесния период дължимата цена за топлинната енергия
вещото лице е посочило, че възлиза на сумата 757,23 лева.
Вещото лице е посочило, че през целия исков период са отчислявани за сметка
4
на ищеца технологични разходи. Експертът е достигнал до извод, че ищецът е
извършил дяловото разпределение за периода в съответствие с нормативните
изисквания на ЗЕ, Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. и публично известните общи
условия. Общият топломер е преминавал метрологични проверки на 23.072021 г. и на
05.12.2023 г., при които не са констатирани отклонения, с оглед което и съдът приема,
че през процесния период същият е бил годно средство за търговско измерване на
преминаващата през същия ТЕ.
Въз основа на анализа на приетите доказателства и като дава вяра на
заключението на вещото лице по СТЕ, което е изготвило мотивирано и безпристрастно
заключение, съдът намира, че искът за главница за цена на ТЕ следва да се уважи за
сумата 757,23 лева и да се отхвърли за разликата до 757,57 лева.
За пълнота и във връзка с възражението на ответника, че ищецът не е
ангажирал доказателства относно това дали ответникът или друго лице фактически е
ползвало имота, следва да се посочи, че това обстоятелство се явява ирелевантно и не
би могло да обуслови отхвърлянето на претенцията на ищеца. В настоящото
производство ищецът е доказал при условията на пълно и главно доказване, че през
исковия период страните са били обвързани от договорно правоотношение за
продажба на топлинна енергия за собствения на ответника имота. След като има
качеството на купувач по същия, то и именно ответникът е материално легитимиран да
отговаря за цената на потребената в жилището енергия. Кой е нейният фактически
ползвал е въпрос, който може да има значение за отношенията на ответника с трето за
спора лице, но не е противопоставим на ищеца. Ето защо и главната претенция следва
да бъде уважена за посочената по-горе сума.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба за топлоснабдяването. В отношенията между страните са
приложими общите условия, приети по делото като доказателство, като според чл. 36,
ал.2 от същите условия редът и начинът на заплащане на услугата „дялово
разпределение“ се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи
услугата дялово разпределение. Според чл. 22 от ОУ услугата „дялово разпределение“
се заплаща на продавача – „Т.С.“ ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото
дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за процесния
период, в която връзка наведените с отговора на исковата молба възражения за липса
на легитимация на ищеца настоящият съдебен състав намира за неоснователни.
От събраните в хода на производството доказателства е установено, че услугата
е извършвана през процесния период от „Д.“ ООД, следователно и се дължи
заплащане на нейната стойност. Доколкото съдът достигна до извод, че страните са
били обвързани от договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия през
периода, а от доказателствата по делото е установено, че услугата е извършвана,
следва да се приеме, че цената на същата е дължима на ищеца. Ето защо и този иск е
доказан по основание. По реда на чл. 162 ГПК и въз основа на приобщените по делото
писмени доказателства, съдът приема, че искът е доказан по размер за сумата 58,32
лева, за какъвто размер е предявен, с оглед което и последният следва да бъде уважен
в цялост.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
5
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца. Не се установява основателност на възражението на ответника, че лихва е
начислявана върху прогнозните сметки.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на сумата от 575,23 лева и за периода 15.09.2022 г. – 19.02.2024 г. следва да се
уважи за сумата от 86,94 лева, която съдът, съобразявайки уважената част от
главницата, момента на изпадане в забава за заплащане на задължението по всяка от
двете изравнителни сметки и с помощта на онлайн калкулатор, изчисли на основание
на чл. 162 ГПК. До пълния предявен размер от 87,90 лева този иск следва да се
отхвърли като неоснователен.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово
разпределение на ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена за пълния й размер от 11,19 лева.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 567,15 лева от общо 575 лева/за държавна такса в
размер на 25 лева, депозит за вещо лице – 350 лева и юрисконсултско възнаграждение
в размер от 200 лева/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
следват разноски в размер на сумата от 73,98 лева от общо 75,00 лева съгласно
заповедта за изпълнение.
Ответникът също има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Същите
са в размер на 1500 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител адв. Р.. Ищецъ т е заявил възражение по чл. 78, ал. 5
ГШК, което съдът, като взе предвид ниската фактическа и правна сложност на спора,
срочното му разглеждане и приключване в едно съдебно заседание и не на последно
място материалният интерес като сбор от цената на предявените искове, намира за
основателно и намалява тези разноски до сумата 500 лева. Съобразно изхода от спора
6
в полза на ищеца следва да се присъди сумата 6,85 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр.********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. К. С. с
ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. ********, дължи на „Т.С.“ ЕАД следните
суми: сумата 757,23 лева (седемстотин петдесет и седем лева и 23 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството в топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. ********, аб.№ ********, топлинна енергия за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 19.03.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 86,94 лева (осемдесет и шест лева и 94 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 19.02.2024 г., сумата
58,32 лева (петдесет и осем лева и 32 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за същия имот за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 19.03.2024 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
10280 от 04.04.2024 г. по ч.гр.д. № 16223/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. ********, срещу В. К. С. с ЕГН:
**********, със съдебен адрес: гр. ********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване дължимостта на
сумата над 575,23 лева до сумата от 575,57 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ********, аб.№ ********,
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., на сумата над 86,94 лева
до сумата от 87,90 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.098.2022 г.
до 19.02.2024 г., както и на сумата от 11,19 лева, представляваща лихва за забава върху
цената на услугата за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. до 19.02.2024 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 10280 от
04.04.2024 г. по ч.гр.д. № 16223/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК В. К. С. с ЕГН: **********,
със съдебен адрес: гр. ********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. ********, сумата 567,15 лева - разноски в
исковото производство (гр.д. № 24123/2025 г. по описа на СРС, 41 състав) и сумата
73,98 лева - разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 16223/2024 г. по описа на
СРС, 41 състав).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. ******** да заплати на В. К. С. с ЕГН:
**********, със съдебен адрес: гр. ********, сумата 6,85 лева - разноски в исковото
производство (гр.д. № 24123/2025 г. по описа на СРС, 41 състав).
Решението е постановено при участието на „Д.“ ЕООД като трето лице помагач
на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8