Р Е Ш Е Н И Е № 99
град Бургас
, 02.10. 2019 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
..........девети септември…. ..през
две
хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Недялка Пенева
Даниела Михова
при секретаря..В.Димитрова
. като разгледа докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 1545 по описа
за
2018 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния
представител на „Цвети 90“ООД,гр.Поморие–ищец по гр.д. № 1001/2017 год. по описа на Несебърския
районен съд против решение № 98/04.06.2018 год.
постановено по същото дело ,с което са отхвърлени исковите претенции на въззивника
срещу „Слънчев бряг“АД с правно
основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД-за обявяване за окончателен на сключения между ответника и ЕТ“Венто-Живко Железчев“
предварителен договор за продажба на недвижим имот ,представляващ 43 кв.м.
,придадени към образувания с ЧИ на ПУП
ня к.к.“Слънчев бряг-изток“ УПИ XI в кв.
19,целият с площ от 1082 кв.м. ,нанесен в КККР на комплекса с идентификационен
№ 51500.505.119 за сумата от 1634 лева ,както и иска за заплащане на сумата от 3268 лв.
,представляваща неустойка по същия договор ,ведно със законната лихва върху сумата ,начиная от датата на
предявяване на иска до окончателното й
изплащане ,като с решението въззивното
дружество е осъдено да заплати на
ответника и сумата от 1106,76 лв. – направени разноски по делото пред
първата инстанция.
Въззивникът
изразява
недоволство от решението , като счита
същото за неправилно и необосновано,в нарушение
на материалния закон .
Твърди ,че
процесуалният представител на въззиваемото дружество не е противопоставило възражението за липса на
разрешение от АПСПК в срока по чл. 133
вр.чл. 131 от ГПК .Подробно се анализират разпоредбите на чл. 2 ал. 1 и ал. 2
от договора ,като се счита ,че същите не
са тълкувани правилно от решаващия съд .Излагат се подробни съображения за основателността на предявените искове
Моли се за отмяната на
решението и постановяване на ново ,с което се уважат изцяло исковите
претенции.Не се сочат нови доказателства
и нови обстоятелства по делото
Въззивната жалба е допустима,
подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК
В
писмения си отговор по реда на чл. 263 ГПК
въззиваемият ответник чрез
процесуалния си представител оспорва въззивната жалба и счита ,че при
постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения. Моли се за потвърждаване на решението .И
двете страни не сочат нови доказателства и нови обстоятелства по делото .
След преценка на събраните по
делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският
окръжен съд прие за установено следното :
Предявени са били искове с правно основание чл.19 ал. 3 и чл.92 ЗЗД
Не е било спорно по делото ,че на
14.11.2003 г. между ЕТ“Венто – Живко Железчев“ и ответното дружество е бил сключен предварителен договор ,по
силата на който ответникът се е задължил да продаде на едноличния търговец 43 кв.м. от регулацията ,които щели да бъдат
придадени към новообразувания съгласно проект за ЧИ на ПУП на КК Слънчев бряг-изток
, УПИ
XI в кв. 19,целият с площ от 1082 кв.м.
за сумата от 1634 лева .В чл. 2 ал. 1 от договора се сочи ,че същият влиза в сила от датата на
получаване от продавача на разрешение от Агенция за приватизация за извършване
на продажбата на сочения имот ,а в ал. 2
от същия чл. 2 се договаря сключването на окончателния договор да се
извърши в срок от 14 дни от по-късния момент –влизане в сила на исканото ЧИ на
ПУП или получаване на разрешение от АП за извършване на продажбата на имота ,описан в чл. 1 от договора .На
03.09.2004 г. бил подписан анекс ,с
който били изменени уговорките в смисъл
2.
,че договорът влиза в сила от датата на
получаване от продавача на разрешението по чл. 28 ал. 1 от Закона за
приватизация и следприватизационен контрол
от АП за извършване на продажбата на имота ,като ,ако отпадне задължението на продавача за искане на
разрешение ,то договорът влиза в сила от
момента на отпадане на това задължение .В този смисъл сключването на окончателния договор се извършвало в срок от 14 дни от по-късния
момент –влизане в сила на ЧИ на ПУП,получаване на разрешение от сочената
агенция, или отпадане на това задължение .Изменен е и чл. 13 от договор ,с
който се уговаря плащане на неустойка в
двоен размер на ценатапо договора от
виновната за неизпълнението страна ,като в случай ,че изправната страна е
претърпяла по-големи вреди ,се дължи обезщетение за техния действителен и
доказан размер .
Представени
са по делото писмени доказателства-договор за продажба на търговско предприятие
,от които става ясно ,че на 02.10.2017 г.
ЕТ“Венто-Живко Железчев“ е прехвърлил на ищеца правото на собственост върху търговското си
предприятие като съвкупност от права , задължения и фактически отношения .Поради това и като
встъпва в правата на евноличния търговец ,включително и по сключения
предварителен договор ,ищцовото
дружество иска изпълнение на
задълженията ,поети от страна на продавача по предварителния договор и предявява претенцията по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД.
Ищецът
е твърдял ,че продажната цена от 1634
лв. по договора е била заплатена още към
момента на сключването на договора –съобразно чл. 3 от него по указаната в чл.
7 банкова сметка .***ора – а именно
договорените за продажба 43 кв.м. са придадени към УПИ XI в кв. 19,целият с площ от 1082 кв.м.-съобразно
одобрено ЧИ на ПУП със заповед от 25.08.2004 г. на Община Несебър /влязла в
сила към 30.09.2004 г. /. Съобразно
одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри въпросния УПИ
съответства на ПИ с
идентификационен № 51500.505.119,целият с площ от 1106 кв.м. Считано от
08.01.2016 г. било налице и третото условие по договора –а именно отпаднало е
задължението на ответника –продавач да иска разрешение от АПСПК за продажбата на имота –предмет на договора
,тъй като в ДВ от 08.01.2016 г. е било обнародвано решение № 1637/21.12.2015 г.
на АПСПК ,с което се отменя предходно
решение № 1564/12.12.2013 г. на същата
Агенция за забрана на извършването на разпоредителни сделки с имуществото на „Слънчев бряг „АД.Въпроки това от
2016 г. до настоящия момент ответникът не бил изпълнил задължението си по
предварителния договор и не е прехвърлил
правото на собственост върху уговорените
кв.м. ид.части от имота .
В постъпилия отговор от
дружеството ответник се прави на първо място възражение за нищожност на
процесния договор, поради липса на съгласие за сключването му от съвета на
директорите на "Слънчев бряг"АД и поради противоречието му със
закона, предвид нарушаването на чл. 28, ал. 1 ЗПСК. Липсвало оправомощаване от
органа на управление на дружеството за сключване на договора от изпълнителния
директор, поради което и сделката била сключена при липса на мандат за
подписването и. Посочва се освен това, че съгласно чл. 28, ал. 1 ЗПСК на
търговските дружества с повече от 50% държавно участие се забранявало
извършването на разпоредителни сделки с дълготрайни активи на дружеството,
освен с разрешение на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
Такова валидно и безусловно разрешение в случая не било дадено. Процесният
договор бил нищожен и поради накърняване на добрите нрави, предвид занижената
цена, която следвало да се заплати и непредвидената възможност за нейната
актуализация до размер близък до пазарните стойности на такива имоти.
За
установяване на въведените в процеса фактически твърдения са приобщени
множество писмени доказателства- подписания между страните предварителен
договор и анекс към него , разменената
кореспонденция между тях по повод изпълнението на същия, акт за държавна
собственост, платежни документи, скици, протоколи от заседания на съвета на
директорите на ответника, идеен проект за промяна на регулационен план,
обяснителна записка и удостоверение за приемане на проект за изменение на
кадастралната карта и регистри за обект 51500.505.119,заповед на кмета на Община Несебър от 25.08.2004 г. ,ведно с графична част и акт
от 30.09.2004 г. на кмета на Община Несебър .
Успешното реализиране на потестативното
право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е предпоставено преди всичко от извършване на
преценка за наличието на действителен предварителен договор, който валидно
обвързва страните, доколкото поначало нищожния договор не поражда действие.
Освен това, ищецът следва да е изпълнил задълженията си по предварителния
договор, изискуемостта на които е настъпила преди уговорения момент за
сключване на окончателния договор (аргумент от чл. 362, ал. 1 ГПК). Доколкото
съдебното решение, с което уважава иска по чл.
2.
19, ал. 3 ЗЗД е
деривативно правно основание, предпоставка за постановяването му е положително
установяване, че ответникът е титуляр на правото, предмет на договора- чл. 363 ГПК. Така предвидените в закона предпоставки за обявяване на предварителния
договор за окончателен, съдът намира, че се установяват в настоящото
производство от събраните по делото доказателства.
Процесният договор е сключен
в изискуемата от чл. 19 ЗЗД писмена форма за валидност, като ответникът се е задължил да прехвърли в полза на ищеца правото
на собственост върху индивидуализирания недвижим имот срещу задължението на
купувача да заплати определена цена. Постигнатото съглашение е действително,
доколкото с подписване на договора страните са демонстрирали воля да се
обвържат от неговите клаузи.
Не се констатират основанията
за нищожност, въведени от дружеството ответник с отговора на исковата молба. На
първо място не може да бъде споделено твърдението, че липсва съгласие на съвета
на директорите на "Слънчев бряг"АД за сключване на договора, поради
което и сделката е подписана от изпълнителния директор на акционерното
дружество, без надлежно оправомощаване за това. В тази връзка следва да се посочи ,че липсата на решение на съвета на директорите
принципно не може да бъде противопоставена на ищеца, тъй като същата би имала
значение само във вътрешните отношения между дружеството и представляващия го,
съгласно нормата на чл. 236, ал. 4 ТЗ.
Несъстоятелни
са аргументите, че за сключване на предварителния договор за продажба на
недвижим имот е било необходимо разрешение на Агенцията за приватизация и
следприватизационен контрол. Такова е следвало да бъде получено преди
подписване на окончателния договор, тъй като само той представлява сделка на
разпореждане с недвижим имот и поражда вещно правно действие. Отделен е
въпросът, че понастоящем това не е необходимо, предвид отмяната на забраната за
извършване на разпоредителни сделки с дълготрайни активи на "Слънчев бряг"АД/
с решение № 1637/21.12.2015 г. на АПСК/. Ето защо и към момента не може да се
твърди, че разрешението представлява част от фактическия състав на сделката и
че е условие за сключване на окончателен договор, тъй като отмяната на
забранителния режим води като последица до отпадане необходимостта от даване на
съгласие от агенцията. Крайният срок по договора също е обвързан от
даване на разрешение, като на практика получаването на такова е зависило изцяло
от действията и проявената инициатива от страна на самия продавач. От данните
по делото става също така ясно, че такава активност от страна на "Слънчев
бряг"АД не е проявена, което само потвърждава твърденията за забава,
въведени в исковата молба.
Всъщност основният спор е изпълнението на главното условие за сключването на окончателния
договор, а именно получаване на разрешение от АПСПК за извършване на продажбата
му – чл. 3 от договора. В съгласие с
доказателствата следва да се приеме, че такова нарочно разрешение не е било
дадено към момента на съдебното решение. В случая е налице решение на АПСПК №
1553 от 09.08.2013 г., с което се отменя предходно решение от 1994 г. за
забрана да се отчуждават активи на ответното дружество. Това разрешение е
именно по смисъла на процесния договор. Договорът
изисква или нарочно разрешение от АПСПК
за продажба на описания в договора процесен имот,или отпадане на изискването за
искане на разрешение по чл. 28 ал. 1 от
ЗПСПК.
С посоченото решение Агенцията е отменила свое предходно решение за забрана/в съответствие с чл. 28 ал. 2 от ЗПСПК/ да се отчуждават
активи. Поради това би могло да се
приеме, че това решение представлява разрешение/респ. отпадане на задължението за искане на такова/ по смисъла на
предварителния договор за продажбата на имота.
Крайният срок по договора
също е обвързан от даване на разрешение, като на практика получаването на
такова е зависило от действията и
проявената инициатива от страна на самия продавач. От данните по делото става
също така ясно, че разрешение от АПСПК за продажба на описания в договора
имот не е било искано и не е било дадено
.Такова е дадено през 2007 г. за друга част от новообразувания УПИ XI в кв.
19 по ПУП на к.к.Сл.бряг-изток –на
осн.чл. 28 ал. 1 от ЗПСПК,но не и за процесната . Горното явства на първо
място от характера на самия предварителен договор-от формулировката на
чл.2,ал.1, съгласно която договорът влиза в сила от датата на получаване от
продавача на разрешение от Агенция за приватизация за извършване на
продажбата,става ясно,че се касае до прието от страните
условие в зависимост от което действието му е поставено. При
това положение до сбъдване на условието предварителния
договор не обвързва страните, в частта му касаеща обещанието
да се сключи окончателен договор.
Следователно
съобразно чл. 28 ЗПСК в съответната
редакция от 2003 г., единствената причина за неизпълнение на произтичащите от
предварителния договор задължения на продавача е решението на принципала за забрана на
3.
всички
разпоредителни сделки с имуществото на дружеството и доколкото собственикът на повече от 50% от капитала действа в
качеството си на орган на дружеството, създадената от него с решението пречка
за сключването на окончателния договор е от субективен характер, която не освобождава
длъжника от задължението му. Предявеният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е отхвърлен поради липса на разрешение на АПСПК за отчуждаване на имота, като не са обсъждани
възражения за нищожност на предварителния договор, нито останалите доводи .
Съгласно Закона за приватизация и
следприватизационен контрол /в действащата към 31.08.2005 г. редакция, ДВ,
бр.39/2005 г./ държавното участие в капитала на всички търговски дружества се
счита за обявено за приватизация от момента на влизането в сила на този закон,
с изключение на включените в списъка-приложение № 1 към този закон /чл. 3,
ал.1/, като приватизацията на държавното участие в капитала на търговски
дружества, както и на обособени части от имуществото на търговски дружества с
повече от 50 на сто държавно участие, се извършва от Агенцията за приватизация
/чл. 4, ал.1/. Ответното дружество не е включено в списъка-приложение № 1 към
този момент, т.е. по отношение на него са приложими тези законови разпоредби.
Съгласно чл. 28 от закона на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно
или общинско участие в капитала, с изключение на включените в списъка по чл. 3,
ал. 1, съответно в списъка по чл. 3, ал. 2, изречение второ, се забранява
извършването на разпоредителни сделки с дълготрайни активи на дружеството,
сключване на договори за придобиване на дялово участие, за наем, за съвместна
дейност, за кредит, за обезпечаване на вземания, както и поемане на
менителнични задължения, освен с разрешение на Агенцията за приватизация,
съответно на общинските съвети, но забраната по ал. 1 има сила след приемане на
изрично решение за забрана от Агенцията за приватизация и от общинските съвети,
което се приема едновременно с възлагане изготвянето на анализ за правното
състояние, обнародва се в "Държавен вестник" и се публикува най-малко
в два централни ежедневника.
С
други думи поради неизпълнението на
задължението на продавача по предварителния договор да изиска нарочно
разрешение от Агенцията по чл. 28 ал. 1 от закона ,най-ранният момент ,в който
купувачът по договора е можел да поиска
сключването на окончателния договор
е през 2013 г. ,когато е
постановено решение № 1553/09.08.2013 г. –с което се отменя предходното решение
за забрана да се отчуждават активи на
ответното дружество .След отпадане на необходимостта от разрешение и при отказ за сключване на окончателен
договор в уговорения в предварителния
договор 14-дневен срок от отпадането на задължението за искане на разрешение ,купувачът е можел да поиска обявяването му за
окончателен по реда на чл.19 ал. 3 ЗЗД ,в какъвто смисъл е и клаузата на чл. 12
от предварителния договор .Затова и настоящият съдебен състав счита ,че това е
и най-ранният момент,от който започва да тече и давностния срок относно правото да се претендира обявяване за
окончателен на предварителния договор ,поради което и до завеждането на
иска същият не е изтекъл и правото не е
погасено по давност ,каквото възражение се прави от ответната страна .С оглед
така определения начален момент на
давността обаче погасена по давност се
явява претенцията за заплащане на неустойка ,уговорена в чл. 13 от
предварителния договор ,изменен с анекса от 08.09.2004 г. ,доколкото това
вземане за неустойка,както и вземането за лихви върху нея , се погасява с изтичането на тригодишна давност съгл.чл. 111 б.“в“ ЗЗД ,а началният момент на
възникване на вземането е датата на
обнародването на решение № 1553/09.08.2013 г. –в ДВ бр.74/23.08.213 г.
/исковата молба е входирана на 17.10.2017 г./.Затова в тази част
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено ,а поради отхвърлянето на
претенцията за неустойка не следва да се разглежда и възражението за прихващане
със сумата от 5000 лв. – представляваща размера на обезщетение 5 години назад
от предявяване на исковата молба за
лишеното право на ползване на 67/1106 кв.м. ид.части от процесния недвижим имот ,част от който са и
процесните 43 кв.м.ид.части от него .
Недоказано е останало и
възражението, че процесният договор противоречи на добрите нрави. Аргументите,
че цената на договора била занижена и не се предвиждала възможност за
актуализация, не следва да се кредитират.
Цената по договора е определена , уговорена и
уточнена след преговори между страните, в качеството им на равнопоставени
субекти по сделката и след постигане на съгласие и съвпадане на волеизявленията
на продавача и купувача. Тя категорично не е прекомерно ниска, а от
представените по делото доказателства се вижда, че стойността на имота
надвишава данъчната му оценка.
Нееквивалентност на престациите, която да е явна и значителна в настоящия
случай категорично не се констатира. Задължение за провеждане на състезателна
процедура за определяне на пазарната цена за ответника не е съществувало и това
се вижда включително от представените от "Слънчев бряг"АД документи,
обективиращи
4.
съгласието от страна
на АПСК по повод на други
сделки. При това положение съдът не намира основание да счита, че е налице
твърдяното противоречие на съдържанието на договора с морални, етични норми или
други правила за поведение. Всъщност
доказателства относно пазарната цена на имота към момента на сключване на
сделката не са представени ,а поради
отдалечеността във времето не е запазена и преписката по продажбата
. Видно от приложения нот.акт № 137/2009
г. на нотариус Ангелов обаче
продажната цена на други 94 кв.м. ид.части от същия имот ,целия
с площ от 1106 кв.м. е 3572 лв. ,при данъчна оценка на придаваемите части от
4615,40 лв.,което е индиция ,че определената
към момента на сключването на предварителния договор от 2003 г. продажна
цена не е значително занижена ,както се
твърди от ответника /и двете сделки са сключени при цена от 38 лв.
за кв.м. от придаваемите места/.
Неоснователни се
явяват и направените възражения, че
наличието на публични задължения за имота се явява пречка за сключване на
окончателен договор .ВКС по реда на
чл. 290 от ГПК преди въвеждането на ал. 3 на чл. 290 ( ДВ бр. 86 от 2017 г.), е
отговорил отрицателно на въпроса дали наличието на непогасени данъчни
задължения по отношение на недвижим имот, е основание за отхвърляне на иска по
чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от купувача по предварителния договор. Възприето е,
че съгласно чл. 364, ал. 2 от ГПК съдът не издава препис от решението по чл.
19, ал. 3 от ЗЗД, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето,
данъците и другите задължения на праводателя му към държавата. От този текст
следва, че неплатените данъци за имота не са основание за отхвърляне на иска по
чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, а само основание за отказ да се издаде препис от
решението, с което този иск се уважава. С други думи - за да се легитимира като
собственик на имота въз основа на влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, ищецът следва да заплати дължимите от праводателя му данъци за
прехвърления имот. Подобна е уредбата и при прехвърляне на собствеността по
нотариален ред. В случай, че не са заплатени данъците за недвижимия имот,
нотариусът изповядва продажбата, ако собственикът писмено декларира, че е
съгласен данъците да бъдат заплатени от продажната цена на имота и купувачът
внесе дължимата сума в съответния бюджет - чл. 264, ал. 4 от ДОПК. В този
смисъл са и Решение на ВКС № 331/09.10.2012 г. по гр. д. №
870/2011 г. ІV ГО, както и Решение № 16 от 5.02.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1438/2017 г. и Решение № 102 от 21.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 702/2016 г., II
т. о., ТК. С оглед изложеното страните са обвързани от наличието на валиден
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. В него се съдържат
всички съществени елементи на окончателния договор, който страните са се
съгласили да сключат. Продавачът е собственик на имота, не е изпълнил в
уговорения срок задължението си да прехвърлят собствеността, а купувачът е
платил уговорената продажна цена. Налице са предвидените в закона основания за
обявяване на договора за окончателен по съдебен ред.
Ето защо и по
така изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно
основание в чл. 19, ал. 3 ЗЗД, следва да бъде уважен, а сключеният
предварителен договор за покупко- продажба на процесния недвижим имот- обявен
за окончателен.
С настоящия съдебен акт, ищецът на основание
чл. 364, ал. 1 ГПК следва да бъде осъден да заплати сумата от 125,92 лева по сметка на
Бургаския окръжен съд, представляваща дължима държавна такса по т. 8 от
Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната
дейност, сумата от 163,4 лева по сметка на Агенцията по
вписванията- служба по вписванията- град Несебър, представляваща
дължима такса по чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията
по вписванията, както и сумата от 49,02 лв. ,
представляваща дължима такса по силата на чл. 47, ал. 2 от Закона за местните
данъци и такси и във връзка с чл. 41, ал. 2 от Наредба № 14 за определяне
размера на местните данъци, приета от Общински съвет-град Несебър.
Следва, освен
това, да бъде наредено вписването на възбрана върху процесния недвижим имот за
определените по-горе в тежест на ищеца разноски в полза на Бургаския окръжен
съд.
На основание чл.
364, ал. 2 ГПК, препис от решението не следва да бъде издаван, докато ищецът не
докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси
за имота.
С оглед на изложените съображения и поради несъвпадане изводите на настоящия
съд с тези на първоинстанционния ,следва да бъде отменено атакуваното решение в
частта ,с която е отхвърлена исковата претенции
по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД и вместо него – процесният предварителен договор
да бъде обявен за окончателен .
По тези съображения Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
5.
ОТМЕНЯ решение №98/ 04.06.2018 г. постановено по гр.д. № 1001/2017 г. по описа
на Несебърския районен съд В ЧАСТТА ,с
която е отхвърлен иска на „ЦВЕТИ 90“ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.Поморие ,ул.“Струма“ № 8а,представлявано от ЦВЕТАНА ДИМИТРОВА
ПЕТКОВА против „СЛЪНЧЕВ БРЯГ“АД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление – к.к.Слънчев бряг,представлявано
от Златко Тодоров Димитров ЗА
ОБЯВЯВАНЕ окончателен на предварителен
договор за продажбата на 43 кв.м. ,които щели да бъдат придадени към
новообразувания съгласно проект за ЧИ на ПУП на КК Слънчев бряг-изток , УПИ XI в кв. 19,целият с площ от 1082 кв.м.,понастоящем
съставляващ поземлен имот с
идентификатор 51500.505.119 по КККР на
гр.Несебър , за сумата от 1634 лева и вместо него ПОСТАНОВИ :
ОБЯВЯВА за
окончателен сключения на 14.11.2003 г.,заедно с анекс към него от 08.09.2004 г. между
"Слънчев бряг"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
к. к. Слънчев бряг, общ. Несебър-като продавач и "„ЦВЕТИ 90“ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.Поморие ,ул.“Струма“ № 8а,представлявано от ЦВЕТАНА ДИМИТРОВА
ПЕТКОВА "- като купувач
предварителен договор за покупко-продажба на 43 кв. м.ид.части от поземлен имот
с идентификатор 51500.505.119 по КККР на гр. Несебър,
к. к. Слънчев бряг, одобрени със заповед
№ РД-18-46/18.08.2006 г. на изп.директор на АК,целият с площ 1106 кв. м., с адрес гр. Несебър, п.к. 8230,р-т „Малина“ № 1, начин на трайно
предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- за търговски обект ,комплекс ,със съседи :
51500.505.322;51500.505.998;51500.505.315;51500.505.115 , които по силата
на ЧИ на ПУП на к.к.“Слънчев
бряг-изток“,одобрено със заповед №
504/25.08.2004 г. на вр.ип.длъжността кмет на Община-Несебърса придадени към към
новообразувания съгласно проект за ЧИ на ПУП на КК Слънчев бряг-изток , УПИ XI в кв. 19,целият с площ от 1082 понастоящем съставляващ поземлен имот с идентификатор
51500.505.119 по КККР на гр.Несебър , за
сумата от 1634 лева
ОСЪЖДА„ЦВЕТИ 90“ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.Поморие ,ул.“Струма“ № 8а,представлявано от ЦВЕТАНА ДИМИТРОВА
ПЕТКОВА да заплати сумата от сумата
от 125,92/сто двадесет и пет лв. и 92
ст./
лева по сметка на Бургаския окръжен съд,
представляваща дължима държавна такса по т. 8 от Тарифата за нотариалните такси
към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, сумата от 163,40 /сто шестедесет и три лв. и 40
ст./лева по сметка на Агенцията по
вписванията- служба по вписванията- град Несебър, представляваща
дължима такса по чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията
по вписванията, както и сумата от 49,02 лв./четиридесет и девет лв. и 2 ст./ , представляваща
дължима такса по силата на чл. 47, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси и
във връзка с чл. 41, ал. 2 от Наредба № 14 за определяне размера на местните
данъци, приета от Общински съвет-град Несебър.
ДА СЕ ВПИШЕ в полза на
Окръжен съд-Бургас, възбрана върху 43 кв. м.ид.части от поземлен имот с идентификатор 51500.505.119 по КККР на гр. Несебър, к. к. Слънчев бряг, одобрени със заповед № РД-18-46/18.08.2006 г. на
изп.директор на АК,целият с площ 1106 кв. м., с адрес
гр. Несебър, п.к. 8230,р-т „Малина“ № 1, начин на трайно
предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- за търговски обект ,комплекс ,със съседи :
51500.505.322;51500.505.998;51500.505.315;51500.505.115 , които по силата
на ЧИ на ПУП на к.к.“Слънчев
бряг-изток“,одобрено със заповед №
504/25.08.2004 г. на вр.ип.длъжността кмет на Община-Несебърса придадени към към
новообразувания съгласно проект за ЧИ на ПУП на КК Слънчев бряг-изток , УПИ XI в кв. 19,целият с площ от 1082 понастоящем съставляващ поземлен имот с идентификатор
51500.505.119 по КККР на гр.Несебър.
Препис от настоящото решение, ведно със
заверени копия на скица № 15-506360/ 16.10.2017 г. на поземлен имот с идентификатор 51500.505.119 по КК на гр. Несебър, к. к. Слънчев бряг да се изпратят на Агенцията по вписванията-
служба по вписванията- град Несебър за извършване на необходимите действия по
вписване на наложената от съда възбрана.
УКАЗВА на ищеца„ЦВЕТИ 90“ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес
на управление гр.Поморие ,ул.“Струма“ № 8а,представлявано от ЦВЕТАНА ДИМИТРОВА
ПЕТКОВА , че препис от настоящото
съдебно решение няма да бъде издаден преди да представи доказателства за
заплащане на посочените по-горе разноски по прехвърлянето- сумите в полза на
Бургаския окръжен съд, Община Несебър и Агенцията по вписванията-служба по
вписванията-град Несебър, както и на такива за заплащане на дължимите данъци и
такси за имота към държавата и към Община Несебър.
УКАЗВА на„ЦВЕТИ 90“ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.Поморие ,ул.“Струма“ № 8а,представлявано от ЦВЕТАНА ДИМИТРОВА
ПЕТКОВА,
в
6.
съответствие с
разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ЗС, че следва в шестмесечен срок от влизането му
в сила да впише настоящото положително съдебно решение по представен препис от
него, както и че след изтичането на този срок вписването на исковата молба губи
действието си.
В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТА – с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД – за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 3268 лв. – представляваща
неустойка по същия предварителен договор ,ведно със законната лихва върху
сумата ,считано от датата на предявяване
на иска – 17.10.2017 г. до окончателното й изплащане ПОТВЪРЖДАВА
решението .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.