Р Е Ш Е Н И Е
№________
гр.Русе, 02.12.2020 г.
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД...ХII гр. с...в
закрито заседание на 02 декември през две хиляди и двадесета
година......в състав:
Председател:
Десислава
Великова
като разгледа докладваното от съдията гр. д. №549 по
описа за 2020 г., за да се произнесе,съобрази:
Производството
е по чл.250 от ГПК.
Постъпила е молба от ищеца, с която се иска допълване на Решение №260262/16.10.2020 г. по гр. д. №549/2020 г. по описа на РРС. Моли
да бъде постановено Решение, с което съдът де се произнесе по направеното в
условията на евентуалност възражение за прихващане на дължимата на Интис ООД
неустойка по чл.10 от предварителния договор до размера на претендираната от
ищеца неустойка по чл.14 от него.
Ищецът не взема отношение по молбата.
Съдът,като съобрази доказателствата по делото намира за установено
следното:
С Решение №260262/16.10.2020
г. по гр. д. №549/2020 г. по описа на
РРС е осъден "Интис"ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Русе, ул."Цар Асен"31 вх.3 ет.1, да заплати на
"Строй Титан" ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.Русе, на основание чл.92 от ЗЗД, сумата от 13 299,64 лв., представляваща неустойка по чл.14
от Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот и строителство от 19.10.2016г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 31.01.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 1531.99 лв.разноски в производството.
В приетото от фактическа страна в
мотивите на Решението е посочено, че „съгласно текста на чл.10 от договора при
забава на плащането повече от 1 месец продавачът имал право да прекрати
договора, като авансово преведените суми купувачът получавал с 5% неустойка и
без лихвите по тях“.
В правните изводи е отразено, че „ищецът
е изпълнил поетото договорно задължение по предоставяне на сума от 136 000
евро, с левова равностойност от 265 992,88 лв. с ДДС в срок. Това е така тъй
като видно представените по делото писмени доказателства- кореспонденция между
страните, платежно нареждане и гласните доказателства- показанията на св. М.,
анализирани в аспекта на чл.172 от ГПК, се установява, че ответникът сам се е
поставил в забава, като едва на 10.07.2019 г. изпратил на ищеца Удостоверение
за въвеждане в експлоатация на процесната сграда , който преди това на
14.06.2019 г. заплатил последната вноска по договора. Съобразно това следва да
се приеме, че същият е изправна страна по тях и следователно има качеството на
кредитор.“.
От посоченото се установява, че съдът
е развил мотиви относно направеното възражение, но не е направил обобщаващ
извод, че ищецът не дължи на ответника неустойка по чл.10 от предварителния
договор, поради което е неоснователно направеното в условията на евентуалност
възражение за прихващане между претендираната от Интис ООД неустойка по чл.10
от предварителния договор до размера на претендираната от ищеца неустойка по
чл.14 от него.
Ето
защо съдът намира, че молбата е основателна и следва да се допусне исканото
допълване в мотивите на Решение №260262/16.10.2020 г. по гр. д. №549/2020 г. по описа на РРС.
Предвид
обстоятелството, че допуснатото допълване е само в мотивите на Решението, то
същото не подлежи на самостоятелно обжалване.
Мотивиран така и на основание чл.250 от ГПК, Русенският
районен съд
РЕШИ :
ДОПЪЛВА
мотивите на Решение №260262/16.10.2020 г. по гр. д. №549/2020 г. по описа на РРС по
описа на РРС като:
„Ищецът не
дължи на ответника неустойка по чл.10 от предварителния договор, поради което е
неоснователно направеното в условията на евентуалност възражение за прихващане между
претендираната от Интис ООД неустойка по чл.10 от предварителния договор до
размера на претендираната от ищеца неустойка по чл.14 от него.“
Решението не подлежи на въззивно
обжалване пред Русенски окръжен съд.
Районен съдия: