Номер V-2486 Година 2018, 21 декември гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, пети въззивен граждански състав
на двадесет и първи декември година две хиляди и осемнадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
секретар
………………….
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
частно
гражданско дело № 1856 по описа
за 2018 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, вр.чл.411 от ГПК и е образувано по частната жалба,
подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас, ЕИК
*********, против Определението от 25.10.2018 г. по ч.гр.д.7591/2018 г. по
описа на Бургаски районен съд, с което е прекратено производството по делото в частта, с която се иска издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, в полза на „ВиК“ ЕАД срещу Невена Н. Стойнова-
Бояджиева и Християн Николаев Стойнов, за следните суми: сума от по 38,53 лв.,
дължима от всяко едно от лицата, представляваща изискуемо задължение за
доставена, отведена и пречистена вода, за обект, находящ се в гр.Бургас, кв.
„Меден рудник”, бул. „Захари Стоянов” №66, аб. №206616, за отчетен период:
13.04.2017г.- 12.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, както и сума от по
2,37 лв., дължима от всяко едно от лицата, представляваща обезщетение за
забава, за периода: 26.06.2017 г. - 19.10.2018 г., като местно неподсъдно на
Бургаски районен съд.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно,
тъй като в случая е налице хипотезата на чл.116 от ГПК – наколко длъжника от
различни съдебни райони, като един от длъжниците е с постоянен адрес в
гр.Бургас. На второ място се твърди, че определението е неправилно, тъй като не
е в правомощията на съда служебно да се произнася по местната подсъдност.
Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на
заповедния съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и по
отношение на длъжниците Невена
Н. Стойнова- Бояджиева и Християн Николаев Стойнов, евентуално – за изпращане
на делото на местнокомпетентния съд.
Частната жалба е подадена от
легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване (определение, с
което е прекратено производството по делото), в законовия срок, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, частната
жалба е основателна, по следните съображения:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по подаденото от частния жалбоподател заявление (вх.№
43087/23.10.2018 г.) за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в
полза на „ВиК“ ЕАД, срещу М.Н.Г., Невена Н. Стойнова- Бояджиева и Християн
Николаев Стойнов, и тримата с посочен адрес в гр.Бургас, в качеството им на
наследници на Николай Христов Стоянов, за сумите: 115,59 лв, представляваща
изискуемо задължение за доставена, отведена и пречистена вода, за обект,
находящ се в гр.Бургас, кв. „Меден рудник”, бул. „Захари Стоянов”, № 66, аб.№
206616, за отчетен период: 13.04.2017 г. - 12.12.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането и 7,11 лв - обезщетение за забава, за
периода: 26.06.2017 г. - 19.10.2018 г.
При извършената служебна справка
за постоянен и настоящ адрес на длъжниците е установено, че длъжниците Невена Н.
Стойнова- Бояджиева и Християн Николаев Стойнов имат вписан постоянен и настоящ
адрес в гр.София, а длъжницата М.Н.Г. е с постоянен и настоящ адрес в
гр.Бургас.
Установявайки това обстоятелство,
БРС е издал исканата заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на
длъжницата М.Н.Г. за претендираните от нея суми (задължението е заявено от
заявителя при условията на разделна отговорност, съответно на квотите на
длъжниците в съсобствеността на водоснабдения имот), а по отношение на
останалите двама длъжници - Невена Н. Стойнова- Бояджиева и Християн Николаев
Стойнов, производството е прекратено с мотив, че заявлението е подадено пред
местно некомпетентен съд.
При така установените факти и с оглед
подаденото заявление по чл.410
от ГПК, съдът отчита, че на първо място за
определяне на задължителната местната подсъдност следва да бъде съобразена
нормата на чл.411,
ал.1 от ГПК, която предвижда, че заявлението се
подава до районния съд по постоянен адрес или седалище на длъжника. Когато
длъжниците са няколко и са с адреси от различни
съдебни райони, според настоящия съдебен състав, следва да се приложи правилото
на чл.116
от ГПК, според което искът, респективно
заявлението, се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони. В
този смисъл е преобладаващата практика на съдилищата в страната.
В случая двама тримата длъжници са в различни съдебни райони, поради което и
при спазване на правилото на чл.411,
ал.1 и чл.116
от ГПК, заявителят е подал заявлението пред
Районен съд – Бургас. Изборът на заявителя следва да бъде уважен, тъй като
единият от длъжниците – М.Н.Г.
има регистрирани адреси (постоянен и настоящ) в гр.Бургас.
Ето защо, според настоящия състав, неправилно първоинстанционният
съд е прекратил производството по делото.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА Определението от 25.10.2018 г. по
ч.гр.д.7591/2018 г. по описа на Бургаски районен съд.
ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за продължаване
на съдопроизводствените действия и произнасяне по искането на заявителя за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение и на останалите
двама длъжници.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.