Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….
Гр. Велико Търново, 29.10.2020 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на осемнадесети
септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов
при
секретаря Милена Радкова и в присъствието на прокурора …………..…., като разгледа
докладваното от съдията гражд. дело № 3822 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Г.А.М.,
чрез процесуалния си представител адвокат Ч., твърди в исковата си молба и
уточняващата я такава, че по силата на сключен с ответника комисионен договор
от 04.01.2016 г. закупувал стоки от пет определени дружества, които продавал на
крайни клиенти от името и за сметка на доверителя. В т. 2.1. от Договора било
уговорено възнаграждение за извършваната от ищеца комисионна дейност в размер
на 65% от реализираната печалба. При определяне на печалбата се приспадали
разходи на ответника по доставката и продажбата – разходи по амортизация на
служебен автомобил, разходи за мобилен телефон, приспадане на трудови
възнаграждения и осигуровки. Възнаграждението се дължало до 31 декември на
съответната година. Ищецът твърди, че изпълнявал задълженията си по договора от
04.01.2016 г. до 08.02.2018 г., като реализирал голям брой търговски сделки
като единствено той комуникирал с доставчиците и с крайните клиенти. Ответникът
не изпълнил задължението си да му заплати уговореното възнаграждение в
разписаните срокове. За този период печалбата била 84000 лв. и следователно
дължимото възнаграждение било в размер на 54600 лв. По години ищецът претендира
възнаграждение въз основа на фактури, както следва: в размер на
979.31 лв. като част от общо дължимата сума от 18839 лв. за 2016 г. по фактури
№ **********, № **********, № **********, № **********, № ********** и №
**********; 2842.84 лв. като част от общо дължимата сума от 32951.35 лв. за
2017 г. по фактури № **********, № **********, № ********** и № **********; и
1177.85 лв. като част от общо дължимата сума от 7070.48 за 2018 г, по фактури №
**********, № **********, № ********** и № **********, или сумата от общо 5000
лв., представляваща част от общо дължимата сума от 58860.83 лв. неплатено възнаграждение
за периода 04.01.2016 г. – 08.02.2018 г. по комисионен договор от 04.01.2016 г.
Претендира и разноските по делото.
Ответникът „НОВА ВЕНД КОМЕРС“ ЕООД гр. Русе, чрез
пълномощника си оспорва иска. Възразява, че договора от 04.01.2016 г. има качеството
на комисионен договор, както и че е произвел действие между страните. Възразява
да дължи възнаграждение на ищеца по този договор, както и относно размера му.
За периода януари 2016 – февруари 2018 г. ищецът получил трудово възнаграждение
от 20920.58 лв., внесените осигуровки били 4763.53 лв., разходимите за
служебния автомобил били 9098.27 лв., през 2017 и 2018 г. ищецът изтеглил от
АТМ суми от банковата сметка на дружеството в размер на 27280 лв. през 2017 г.
и 650 лв. пез 2018 г., за които не представил разходнооправдателни документи.
Твърди, че голяма част от стоката не била реализирана, а залежавала в склада.
Налице били разминавания в стойностите на фактурите, посочени от ищеца, като
били включени и продажби на стоки, които били реализирани от другия служител –
Юлияна Кръстева, а именно продажбите по Фактури от 30.01.2018 г. и от
03.11.2017 г. Счита, че печалбата следвало да се определя от нетната такава, а
не от брутната, като се приспаднат пропорционално всички фирмени разходи на
годишна база. Прави възражение за прихващане със сумата от 610 лв. които
твърди, че ищецът неправомерно си е превел. Това възражение за тази сума е
предмет на друго съдебно производство, което е отделено от настоящото. Моли
съда да отхвърли иска и да му присъди разноските по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически изводи:
Безспорно между страните е полученото от ищеца трудово
възнаграждение в размер на 20920.58 лв., както и внесените осигуровки от
ответника в размер на 4763.53 лв. за периода януари 2016 – февруари 2018 г.
На 21.12.2015 г. между страните бил сключен Трудов
договор № 00000003, съгласно който ищецът заемал длъжността „Продавач –
разноска търговия“, с уговорено възнаграждение в размер на 700 лв. Към въпросния
договор било сключено Допълнително споразумение № 00000001/01.09.2017 г., с
което било увеличено уговореното месечно възнаграждение до 1200 лв. На
15.02.2018 г. постъпила молба от ищеца, в която било предложено на ответника
трудовото правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие, считано от
15.02.2018 г., на което ответникът се съгласил.
На 04.01.2016 г. между страните бил сключен договор,
носещ наименованието Комисионен договор, съгласно който ищецът следвало да
закупува стоки от името и за сметка на ответника и да ги продава. В договора
доставчиците, от които следва да се закупуват стоките са изчерпателно изброени
– пет на брой, а именно Plasma Point SRL –
Италия, Novofil
SRL – Италия, B&Bartoni – Чехия, Аметист ЕООД –
България и Апекс 11 ЕООД - България, докато клиентите, на които следва да се
продават закупените стоки не са посочени. Възнаграждението били уговорено в
размер на 65% от реализираната печалба в резултат на продажбата на закупените
от посочените пет доставици стоки на посочените клиенти. При определяне на
печалбата предварително се приспадат разходите на доверителя по доставката и
продажбата, изразяващи се в разходи по амортизацията на служебния автомобил,
гориво и разходи за мобилен телефон, ползван от комисионера във връзка с договор,
като се приспаднат и платените трудови възнаграждения и осигуровките на
комисионера по сключения между страните трудов договор. Съгласно чл. 2, ал. 2
от Договора, възнаграждението се заплаща само при реализирана доставка и
последваща продажба на стоките. Възнаграждението на комисионера се изплаща в
края на всяка календарна година, най-късно до 31 декември. Правата и
задълженията на страните по договора са подробно разписани.
От изслушаната съдебно-икономическа експертиза, както
и двете допълнителни заключения към нея, които са неразделна част от основното
заключение, която съдът кредитира като безпристрастни и безпротиворечиви,
неоспорени от страните и след документална проверка на материалите по делото,
отчети по журнала за операции по дебита на сметка 302 „Материали“, аналитична
за различни видове горива за периода от 01.01.2016 до 14.02.2018 г., на
ведомости за заплати в същия период, на отчети по журнала за операции по
кредита на сметка 605 „Разходи за социални осигуровки и надбавки“ за същия период,
на фактури за доставки от петте доставчици, на дневници за покупки и продажби,
както и справки-декларации за ДДС за същия период, се установяват следните
обстоятелства:
1. Общата стойност на извършените покупки на стоки от
ответното дружество от петте търговски дружества – доставчици, извършени чрез
ищеца, за периода 04.01.2016 г. – 08.02.2018 г. са в размер, както следва: от
Апекс 11 ЕООД – 1623.75 лв. без ДДС, от B&Bartoni – 65265.68 лв. без ДДС, от Novofil SRL – 27496.74 лв. без ДДС, от Plasma Point SRL – 3704.87 лв. без ДДС и
отАметист ЕООД – 21372.98 лв. без ДДС или общо 119464.02 лв. без ДДС.
2. Реализираната печалба на ответното дружество, за
периода от 04.01.2016 г. до 08.02.2018 г., при продажбата на доставените стоки
е, както следва: от Апекс 11 ЕООД – 0.00 лв., от B&Bartoni – 59771.34 лв., от Novofil SRL – 8712.21 лв., от Plasma Point SRL – 167.28 лв и от Аметист ЕООД – 7263.06 лв. или общо
75913.89 лв.
3. Разходи за приспадане съгласно чл. 2, ал. 1 от
Договора, за периода от 04.01.2016 г. до 08.02.2018 г., в общ размер на
36833.83 лв, състоящ се от: разходи за горива на служебен автомобил – 9098.27
лв., разходи за мортизации – 2410.39 лв., разходи за мобилен телефон – 315.57
лв., разходи за трудови възнаграждения – 21293.19 лв. и разходи за социални и
здравни осигуровки – 3716.41 лв.
4. Разходи, имащи характера на общо производствени и
пряко свързани със стоките, доставени по Договора, като например за наем на
склад, застраховки, счетоводно обслужване и куриерски услуги, за периода от
04.01.2016 г. до 08.02.2018 г. в размер на 11680 лв.
5. Дължимото възнаграждение по процесния договор по
фактурите, посочени в уточняващата искова молба, на базата на нетната печалба
на дружеството на годишна база се изчислява, както следва: в уточняващата
искова молба са конкретизирани доставки от един доставчик – B&Bartoni SRL, в размер на 48784.74 лв., като пропорционално
изчислени, преките разходи (разходи съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора) са в
размер на 15043 лв., а косвените разходи
(производствени) в размер на 4770 лв. Финансовият резултат от продажбата на
стоките, конкретизирани в уточняващата искова молба е в размер на 4757.14 лв.
Установява се, че дължимото възнаграждение по Договора по фактурите, посочени в
уточняващата искова молба, изчислено на базата на нетната печалба на ответното
дружество на годишна база, е отрицателна величина - /-/ 15055.86 лв. и не се
изчислява възнаграждение.
Свидетелят Велико Здравков Великов, работник в
ответното дружество, сочи, че л.а. „Дачия“ е била служебна кола и всички работници
са я карали, в това число и ищеца. Твърди, че служебната кола на ищеца била
„Пежо Партнър“.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е частичен иск за възнаграждение въз основа на фактури, както следва: сумата 979.31 лв.
като част от общо дължимата сума от 18839 лв. за 2016 г. по фактури №
**********, № **********, № **********, № **********, № ********** и №
**********; 2842.84 лв. като част от общо дължимата сума от 32951.35 лв. за
2017 г. по фактури № **********, № **********, № ********** и № **********; и
1177.85 лв. като част от общо дължимата сума от 7070.48 за 2018 г, по фактури №
**********, № **********, № ********** и № **********, или сумата от общо 5000
лв., представляваща част от общо дължимата сума от 58860.83 лв. неплатено
възнаграждение за периода 04.01.2016 г. – 08.02.2018 г. по договор за поръчка
от 04.01.2016 г.
Съгласно Тълкувателно
решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. по гр. д. № 3/2016 г. решението по
уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Следователно ищецът
следва при условията на пълно и главно доказване на докаже правопораждащите
факти на спорното субективно материално право, независимо че предявява своя иск
като частичен за сумата от 5000 лв. Последното би имало значение за бъдещ процес,
в който ищецът би претендирал останалта част от твърдяното вземане.
Сключеният между страните договор на 04.01.2016 г.
представлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД, доколкото
негов предмет е сключването на сделки, и по-точно покупко-продажби на стоки.
Ищецът бил натоварен да закупува от точно определени дружества-доставчици стоки
и да ги препродава на клиенти. Възражението на ответника, че в чл. 1, ал. 2 от
Договора не са посочени клиенти и същото води до недействителност на Договора е
неоснователно, доколкото тълкувайки волята на страните съгласно правилата на
чл. 20 от ЗЗД може да се приеме, че така оформен, договорът не уточнява на кого
следва да се продават стоките и не поставя ограничения в тази насока.
Сключеният договор не представлява комисионен договор по смисъла на чл. 348 и
сл. от Търговския закон, тъй като основна характеристика на последния е, че
комисионерът се задължава да извърши от свое име и за сметка на доверителя една
или повече сделки, а упълномощаване не може да се съчетае с него. В процесния
договор съгласно чл. 1, ал. 1 ищецът е следвало да закупува стоки от името и за
сметка на доверителя и следователно имаме фигурата на пряко представителство,
несъвместима с природата на комисионния договор.
Вярно е, че между страните съществува и предхождащо
договора за поръчка трудово правоотношение, но не може да се приеме, че само
поради това, сключеният на 04.01.2016 г. договор не е породил действие. Касае
се за наслагване на трудово и облигационно правоотношение, като и двете
съществуват паралелно и проявяват своето действие, изразяващо се в това, че
ищецът е имал право да получава трудово възнаграждение, както и право, съгласно
условията на чл. 2, ал. 1 от договора за поръчка, да получи възнаграждение за
извършените чрез него покупко-продажби. От друга страна, ищецът е бил длъжен да
престира своята работа сила съгласно разпоредбите на Кодекса на труда, както и
да спазва своите задължения, разписани в чл. 4 и сл. от договора за поръчка.
Горното се аргументира и от факта, че наличието на трудов договор е предвидено
в сключеия договор за поръчка, тъй като в чл. 2, ал. 1 от Договора като
разходи, които подлежат на приспадане от печалбата са вписани изплатено трудово
възнаграждение и осигуровки.
От представените по делото фактури, кореспонденция с
единия доставчик – B&Bartoni SRL, както и от
изслушаната съдебно-икономическа експертиза, анализирала книжата,
намиращи се при ответника, както и неговите счетоводни книги, се установи фактическият състав на вземането на ищеца
по договора за поръчка, разписан в чл. 2, ал. 1 от Договора за периода от
04.01.2016 г. до 08.02.2018 г., а именно: 1) закупуване на стоки от посочените
в договора дружества-доставчици; 2) продажба на закупените стоки на посочените
в договора клиенти (неконкретизирани). Доказва се и реализирана печалба от
продажбата на закупените стоки.
Основателно се явява възражението на ответника, че две
от фактурите, а именно - № **********/03.11.2017 г. и № **********/30.01.2018
г., не носят подписа на ищеца и следователно те не са реализирани от него.
Липсват доказателства ищецът да е осъществил продажбите по двете фактури,
докато обратното се поддържа от факта, че подписът върху тях е на друг служител
на дружеството – Юлияна Кръстева. Въз основа на гореизложеното, претенцията за
възнаграждение по фактури № **********/03.11.2017 г. и № **********/30.01.2018
г. се явява неоснователно.
С оглед на изложеното е изпълнен фактическият състав
за претендираното от ищеца вземане от ответното дружество въз основа на
Договора по фактури, както следва: за 2016 г. фактури № **********, №
**********, № **********, № **********, № ********** и № **********; за 2017 г.
фактури № **********, № ********** и № **********; и за 2018 г. фактури №
**********, № **********, и № **********.
Що се отнася до размера на претенцията на ищеца, според
настоящия съдебен състав, същият следва да се изчисли на база следния
алгоритъм: 1) да се изчисли брутната печалбата (разликата между доставната и
продажната цена) за стоките по фактурите, описани в уточняващата искова молба,
като се изключат фактури № **********/03.11.2017 г. и № **********/30.01.2018
г., които не носят подписа на ищеца; 2) да се изчисли размерът на разходите,
които следва да се приспаднат съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора и да се отнесат
в кореспондиращо с претендираната част от печалбата съотношение 3) да се
изчислят общите разходи, които дружеството е направило във връзка с
осъществяване на доставките и продажбите и да се отнесат в кореспондиращо с
претендираната част от печалбата съотношение, за да се превърне брутната
печалба в нетна такава, с оглед изчисляването на възнаграждението съгласно
Договора. По този начин ще се изчисли печалбата въз основа на разходите, но за
конкретно посочените от ищеца фактури, а не върху общия размер на разходите за
всички докставки и продажби на ответнито дружество, по всички фактури.
Печалбата на ищецът е изчислена от назначената по
делото съдебно-икономическа експертиза в допълнително заключение II, в което вещото лице изчислява, че на база посочените
в уточняващата искова молба фактури, финансовият резултат от продажба на стоки
е 4757.14. Изчисленията на вещото лице са подробно разписани в Приложение 1 и
Приложение 2, представляващи неразделна част от заключението, от където обаче е
видно, че в така посочения размер фигурират и фактури № **********/03.11.2017 г. и №
**********/30.01.2018 г., за които се установи, че не носят подписа на ищеца и
следователно не са реализирани от него. На база Приложение 1 и Приложение 2 към
допълително заключение II към
назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че въпросните
фактури представляват продажба на следните стоки, представени по техния код: по
фактура № ********** 10 бр. 220181SC, 10
бр. 220182, 10 бр. 220183, 6 бр. 220187SC, 6 бр. 220188, 6 бр. 220189, 10 бр. 220352SC и 10 бр. 220354; а по фактура № ********** 7 бр.
220761 и 7 бр. 221941. В Приложение № 2 е посочена доставната цена, както и
общата продажна такава, като въз основа на тези данни може да се пресметне
разликата между доставната цена и продажната такава за гореизложените две
фактури, като финансовият резултат от тази операция възлиза на 765.55 лв –
печалба по посочените две фактури. Този финансов резултат следва да се извади
от изведения резултат от вещото лице, тъй като посочените две фактури не са
реализирани от ищеца, и така релевентният за настоящото производство размер на
брутния финансов резултат се явява 4757.14 - 765.55 = 3991.57
На следващо място, размерът на разходите, които следва
да се приспаднат въз основа на чл. 2, ал. 1 от Договора са изчислени в размер
на 36833.83 лв за всички доставки, реализирани от ищеца в размер на 119464.02.
Както се посочи по-горе, претендира се възнаграждение само за продажба на
стоки, доставени от B&Bartoni SRL, като в
уточняващата искова молба са конкретизирани доставки в размер на 48784.74 лв. В допълнително заключение II вещото лице изчислява съотношението на разходите,
като раздели конкретизираните в уточняващата искова молба доставки в размер на
48784.74 на общо извършените от ищеца доставки в размер на 119464.02, което
води до коефицент 40.84%. Въз основа на това изчисление вещото лице е
определило разходи по чл. 2, ал. 1 от Договора на 36833.83 х 40.84% = 15043.
Съдът счита, че следва да се внесат корекции в това
изчисление, тъй като ищецът е посочил доставки от B&Bartoni, представляващи около 75% от общите доставки от
дружеството, а е посочил продажби, равняващи се на около 7% от всички продажби
на стоки, доставени от B&Bartoni.
Така изчислението на вещото лице в допълнително заключение II на база на посочените от ищеца в уточняващата искова
молба фактури за доставки и продажби на практика изважда от 8% от печалбите 75%
от разходите, което довежда до неприемлив резултат. Коректният размер на
разходите, които следва да се приспаднат на основание чл. 2, ал. 1 от Договора
се изчислява по следния алгоритъм: 1) установеният по-горе финансов резултат от
3991.57 се дели на общата брутна печалба от B&Bartoni, за да се изчисли съотношението на печалбата,
посочена в уточняващата искова молба от общата печалба от доставчик B&Bartoni – 0.067; 2) полученото съотношение се умножава по
общата стойност на доставките от B&Bartoni в
размер на 65265.68 лв, с което се получава съотношение на доставки,
съответстващо на посочените продажби в уточняващата искова молба – 4372.80 лв;
3) получената съразмерна стойност на доставки се дели на общата стойност на
всички доставки в размер на 119464.02 лв., за да се открие съотношението на
разходите по модела, по който го е изчислило и вещото лице – 0.037; 4)
полученото съотношение се умножава по изчислените от вещото лице разходи в
размер на 36833.83 лв., подлежащи на приспаде съгласно договора, водещо до
резултат 1362.85 лв. разходи, които следва да се приспаднат от печалбата на
основание чл. 2, ал. 1 от Договора.
На следващо място следва да се изчисли размерът на
общите разходи за дружеството, имащи характер на общо производствени и пряко
свързани със стоките, доствени по Договора (разходи за наем на склад,
застраховки, счетоводно обслужване и т.н.). Същите се изчисляват по алгоритъма,
посочен по-горе, като общият размер на разходите на дружеството са изчислени от
вещото лице в размер на 11680 лв. Така съразмерната част от тези разходи следва
да бъде 11680 х 0.037 = 432.16 лв.
Въз основа на изложеното, съласно материалите по
делото и заключението на вещото лице, реализираната нетна печалба по фактури,
посочени в уточняващата искова молба, въз основа на договор за поръчка, след
приспадане на разходите, предвидени в чл. 2, ал. 1 от Договора и общите
производствени разходи на дружеството, възлиза на 3991.57 – 1362.85 – 432.16 =
2196.56 лв. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора, възнаграждението на ищеца следва
да се изчисли като нетната печалба – 2196.56 се умножи по 65%, равнаващо се на
1427.76 лв., в който размер предявеният от ищеца частичен иск се явява
основателен и доказан.
Съобразно изхода на делото, разноски се дължат и на
двете страни съобразно с уважената, респективно отхвърлената част от иска. На
ищеца следва да се присъдят разноски в размер 348 лв., съразмерно с уважената
част от иска, а на ответника следва да се присъдят 521.55 лв. разноски, съразмерно
с отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Нова Венд Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Тулча“, бл. „Шабла“, вх. В, ет.
4, ап. 10, представлявано от Лъчезар Светлозаров Войков като управител, да
заплти на Г.А.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1427.76 лв. /хиляда
четиристотин двадесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки/,
представляваща част от общо претендирана сума от 58860.83 лв. неплатено
възнаграждение за периода 04.01.2016 г. – 08.02.2018 г. по договор за поръчка
от 04.01.2016 г., за реализирана продажба на стоки по следните фактури: фактури
№ **********, № **********, № **********, № **********, № ********** и №
********** за 2016 г.; фактури № **********, № ********** и № ********** за
2017 г.; и фактури № **********, № **********, и № ********** за 2018 г., като
ОТХВЪРЛЯ частичния иск за разликата от 1427.76 лв. до пълния предявен размер от
5000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТХВЪРЛЯ искът за неплатено възнаграждение за периода
04.01.2016 г. – 08.02.2018 г. по договор за поръчка от 04.01.2016 г., за
реализирана продажба на стоки по фактури № **********/03.11.2017 г. и №
**********/30.01.2018 г. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА „Нова Венд Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Тулча“, бл. „Шабла“, вх. В, ет.
4, ап. 10, представлявано от Лъчезар Светлозаров Войков като управител, да
заплти на Г.А.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 348 лв. /триста четиридесет
и осем лева/, представляващи сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА Г.А.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплти
на „Нова Венд Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Русе, ул. „Тулча“, бл. „Шабла“, вх. В, ет. 4, ап. 10, представлявано от
Лъчезар Светлозаров Войков като управител, сумата от 521.55 лв. /петстотин
двадесет и един лева и петдесет и пет стотинки/, представляващо сторените
по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчването му на
страните.
Районен съдия: