РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. К., 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Йоана М. Апостолова
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20255320100361 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД.
Ищцата М. Х. М. с ЕГН **********, с адрес: град К., община К.,
област П., ул. *** твърди, че на 01.03.2024 г., сключила договор за
потребителски кредит № 1330577, по силата на който „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* и предоставило в заем сумата от 2 500.00
лева при фиксирани ГЛП от 23.98% и ГПР от 49.05%. Следвало да внесе общо
дължима сума от 2 799.75 лева, като сумата включвала главница и лихва.
Счита договора за недействителен съгласно чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК, доколкото в него не бил посочен реално дължимия годишен
процент на разходите (ГПР) и в него не било включено възнаграждението за
поръчител.
На същата дата, 01.03.2024 г., ищцата била задължена да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с „Multitude Bank p.l.c.“ във връзка
с договора за потребителски кредит и с оглед отпускането му. „Multitude Bank
p.l.c.“ трябвало да обезпечи задълженията на ищцата по договора за
потребителски кредит. Сумата, която трябвало да плати като възнаграждение
за поръчителството възлизала на 1 675.00 лева.
Счита, че и този договор е недействителен, доколкото с него се
предвижда кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта, което
противоречи на добрите нрави, води до неравноправност, липсва основание за
сключването му и е сключен като обезпечение на недействителна сделка.
Излага правни доводи за нищожност на договора на основание чл.
22 от ЗПК и основания за наличие на неравноправни клаузи по ЗЗП.
1
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за
установено, че договор за потребителски кредит № 1330577 от 01.03.2024 г.,
сключен между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., *** и М. Х. М. с ЕГН **********, с
адрес: град К., община К., област П., ул. ***, е НИЩОЖЕН поради наличие на
неравноправни клаузи. Претендира деловодни разноски.
Ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез процесуалния си
представител оспорва иска.
Излага правни доводи за валидността на оспорения договор.
МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен.
След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно
и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори и се установява от писмените доказателства, че между
„Фератум България“ ЕООД като кредитодател и М. Х. М. като
кредитополучател, е бил сключен договор за потребителски кредит №
1330577 от 01.03.2024 г., по силата на който ответникът предоставил на
ищцата заемни средства в размер на 2500 лева. Изпълнението на
задължението на ответното дружество да предаде заемната сума е безспорно и
се твърди от ищеца. При изпълнение на задължението на заемодателя, за
ищеца заемател е възникнало задължението да върне заетата сума по
уговорения начин. Съгласно чл. 2 от договора, сумата е следвало да бъде
върната на 6 вноски съгласно погасителен план, неразделна част от договора с
първа падежна дата 31.03.2024 г., обща сума за връщане – 2799.75 лева,
представляваща сбор от главница в размер на 2500 лева и лихва в размер на
299.75 лева, при лихвен процент 23.98%. В чл. 4 е посочено, че общият разход
по кредита е в размер на 299.75 лева и включва сумата по чл. 3 б. б), т.е.
договорената лихва. ГПР е посочен в размер на 49.05% и е посочено, че
включва разходите, включени в общия разход по кредита. По делото е
представен погасителен план, в който са отразени по размер отделните вноски.
В чл. 5 е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство
предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, с одобряването от
дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, че уговорката,
свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя,
нито от лицето, предоставило обезпечението. Посочено е, че със сключването
на процесния договор кредитополучателят потвърждава, че при
кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания
поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и
предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от
кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит. Кредитополучателят
декларира, че е запознат, че всеки одобрен от кредитора поръчител дава
еднаква възможност на кредитополучателя да получава кредит при едни и
същи търговски условия.
Представени са и договор за гаранция и погасителен план към него,
както и преддоговорна информация (стандартен европейски формуляр).
От заключението на вещото лице се установява, че при включен
размер на уговорената гаранция, ГПР по договора би бил 788.46%, ГЛП е
2
изчислен в размер на 40.02%, а при включване на размера на
възнаграждението за гаранция – 236.04%. По договора е платена обща сума в
размер на 2500 лева.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Съдът намира предявения иск за нищожност на сключения договор
за основателен по следните съображения:
Между страните е бил сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит и не се спори, че ответникът е изпълнил задължението
си да предостави сумата, предмет на договора, а ищецът като длъжник е поел
задължението да върне заетата сума. Кредиторът е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което
при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните
имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за кредит по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10
ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7 – 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съдът намира, че в случая при сключване на процесния договор за
кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за
потребителския кредит. Съгласно задължителните изисквания, въведени с
разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В
случая в процесния договор се явяват посочени само абсолютните стойности
на ГПР от 49.05 %, без ясно разписана методика на формирането му,
съдържаща кои компоненти точно са включени в него и как се формира. Не е
ясно също как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия
ГПР посочената лихва от 23.98%. С договора за предоставяне на
поръчителство е уговорено възнаграждение на поръчителя, като съгласно
анекса към същия договор, то е определено като остатък в размер на 1675.00
лева. Т.е. размерът на възнаграждението при общ размер на главницата от
2500 лева, в размер на 67% от главницата. Не е посочено обаче дали тази сума
е отчетена при изчисляването на ГПР, а същата следва да бъде включена в
ГПР, доколкото представлява разход по кредита, по смисъла на разпоредбата
на §1 от ДР на ЗПК. Следователно потребителят е бил поставен в
невъзможност да разбере какъв е реалният процент на оскъпяване на кредита
3
и дали посоченият в договора ГПР съответства на действителните разходи за
кредитополучателя.
§1 от ДР на ЗПК дава легална дефиниция на понятието „общ разход
по кредита за потребителя“. Това са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
В чл. 19 ал. 1 от ЗПК е предвидено, че годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Със сключването на договора за поръчителство,
кредиторът е предвидил възнаграждение за поръчителство, което по своята
същност представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски
кредит и това възнаграждение ясно е обявено на кредитополучателя още в
хода на преговорите по сключване на договора.
Невключването на това възнаграждение в общите разходи по кредита
представлява заобикаляне на забраната на чл. 19 ал. 2 ЗПК, а при включването
на този допълнителен разход в общия размер на разходите, ГПР по сключения
договор за кредит, който в стандартния европейски формуляр, предоставен на
кредитополучателя, е определен на 49.05%, значително ще надхвърли
законово определения максимален размер на ГПР, поради което и договорът
на това основание следва да се счита нищожен.
Съдът приема също, че договорът за гаранция (поръчителство) от
01.03.2024 г., сключен между Multitude Bank p.l.c. и ищцата е нищожен поради
противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, и защото
посредством него се заобикаля императивната норма на чл. 19 ал. 4 от ЗПК,
установяваща максимален размер на ГПР.
С поставянето на практически неизпълними условия за предоставяне
на обезпечение по кредита, длъжникът съзнателно е доведен до
необходимостта да сключи възмезден договор за предоставяне на
поръчителство. Защитата на потребителя като икономически по-слаб субект е
принцип, проведен в редица правни норми на националното законодателство,
както и в специалния Закон за защита на потребителите. В случая
кредитополучателят е икономически по-слабият субект на правоотношението,
за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря
условията, при които Multitude Bank p.l.c. да му предостави поръчителство. В
същото време поръчителят по договора, който е и икономически по-силният
субект, разполага и със защитата на чл. 143 ал. 1 от ЗЗД, която му дава
възможност да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е
платил, както и законна лихва върху платените суми от датата на плащането,
тоест поетият от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е
4
напълно покрит от предвидената законова защита, а размерът на уговореното
възнаграждение за предоставянето на поръчителство, е абсолютно
необоснован и несъответен на този риск.
Предвид обстоятелството, че процесният договор за кредит е
сключен в нарушение на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, по аргумент
на чл. 22 ЗПК е налице пълна недействителност - нищожност на договора. Ето
защо предявеният иск по чл. 26, ал. 1, пр. І-о и пр. ІІ-о от ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за
обявяване на договора за нищожен следва да бъде уважен като основателен и
доказан.
ОТНОСНО разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на
ищеца се дължат направените по делото разноски в размер на 189.79 лева за
заплатена държавна такса, както и 300 лева за възнаграждение на вещо лице.
От пълномощника на ищеца се претендира адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв.
За да определи размера на дължимото възнаграждение, съдът
съобрази, че с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. е
постановено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако съдът установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена
да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително
когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение.
Ето защо в конкретната ситуация, при сключен договор за правна
защита при условията на чл. 38 ал.1 т.2 от закона за адвокатурата, съдът на
основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
отказва да прилага чл.2 ал.2 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения.
Производството е приключило в три съдебни заседания, не се
отличава с фактическа и правна сложност, и понастоящем съдът намира за
справедливо с оглед на броя на исковете, техния резултат и тяхната правна и
фактическа сложност, и като отчита положения труд от пълномощника, че на
адвокат адв. Л. Б. следва да бъде определено възнаграждение в общ размер на
700 лева за предоставена безплатна защита и съдействие на ищеца М. М. по
реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.
В същия смисъл е и определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. №
991/2024г. на ВКС, ІV г.о.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.
11 ал. 1 т. 11 от ЗПК във връзка с чл. 26 ал. 1 пр. І-о от ЗЗД, че договор за
5
потребителски кредит № 1330577 от 01.03.2024 г., сключен между М. Х. М. с
ЕГН **********, с адрес: град К., община К., област П., ул. *** и „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ***, представлявано от И.В.Д. и Д. В. Н., Е НИЩОЖЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ***, представлявано от И.В.Д. и Д. В. Н. да заплати на М. Х. М. с ЕГН
**********, с адрес: град К., община К., област П., ул. *** деловодни
разноски в размер на 489.79 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ал.1 от ЗА, „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***,
представлявано от И.В.Д. и Д. В. Н. да заплати на адвокат да заплати на
адвокат Л. К. Б. с ЕГН **********, с адрес на дейността: град С. п.к. 1000, ***
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на М. Х. М. в общ размер на 700.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
АГ
6