Решение по дело №197/2021 на Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

 

 № 260122/6.4.2021г. г                               06.04.2021г.                                        гр. Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – наказателно отделение,ІХ наказателен състав, в публично заседание на пети април две  хиляди  двадесет и първа година:                                     

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КИРКОВ

 

Секретар В.Г.

като разгледа докладваното от съдия Кирков

АНД № 197/2021г. по описа на ЯРС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдебното производство е образувано по въззивна жалба на  ЕТ „Д-Р П.-*** *** против наказателно постановление № 532834- F 56126025.01.2021г..издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП ,с което  на осн. чл.185,ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.25.,ал.1,т.1 от Наредба № Н-18 /13.12.2006г ,вр.чл.118 ,ал.1 от ЗДДС. му е наложена имуществена санкция  в размер на 2000 лв.

С жалбата се иска от съда да отмени наказателното постановление  като незаконосъобразно.Алтернативно се прави искане  да се намали размера на наложената имуществена санкция до законовия минимум.

В съдебно заседание  жалбата се подържа от  редовно упълномощен защитник.Иска се и присъждане на направените по делото разноски.

             Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин  извършеното нарушение и пледира НП да бъде потвърдено, като се присъди и юрисконсултско възнаграждение.

 

 След цялостна преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

 

На 20.07.2020г. в 11.40 часа. служители на ТД на НАП-Бургас извършили проверка  в търговски обект –ветеринарна клиника и аптека,находящ се в ***, стопанисван от ЕТ „Д-Р П.- А.П. .В хода на същата се извършила контролна  покупка на един бройпротивопаразитен препарат за кучета на стойност 14.80 лв. заплатени в брой от контролния орган. След получаването на паричните средства продажбата не била регистрирана и отчетена ,чрез наличното фискално устройство в обекта и не е била издадена  касова бележка.Бил съставен протокол за извършена проверка от същата  дата.

За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН в който актосъставителят квалифицирал нарушението  по чл.25.ал.1,т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ ,вр. чл.118,ал.1 ,вр.

В последствие на 25.01.2020г. при идентично фактическо и юридическо описание  на нарушението  е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена от показанията на разпитания по делото свидетели  и  приложените и  приобщени писмени доказателства.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима, а по същество – неснователна, поради следните съображения: 

От процесуална страна съдът счита, че не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно- наказателното производство по налагане на административното наказание  на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.  НП  съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

От материална страна, фактическите констатации, отразени в АУАН и НП, не се оспорват от жалбоподателя и се възпроизвеждат от всички събрани в хода на  съдебното следствие доказателства.При тези данни съдът намира нарушението, описано в НП и извършването му от  жалбоподатея за доказано по  несъмнен и безспорен начин.

Съдът  намира ,че в случая не следва да намери приложение нормата на чл.28 от ЗАНН.По делото не са налице доказателства, които да водят на извод ,че нарушението  се отличава  от останалите от своя вид с по- ниска степен на обществена опасност.В разглеждания случай нарушението се е изразило в бездействие и  е типично за този вид.Действително  то е първо нарушение на  жалбопадателя ,но този факт сам по себе си не води до извод ,че случая е маловажен, защото противното означава ,всяко първо нарушение  да се квалифицира като маловажен случай.Посоченото обстоятелство следва да се цени единствено  като смекчаващо такова, което   обаче не е отчетено от АНО, доколкото на жалбоподателя е наложена санкция в максимален размер, за което не е изложил никакви съображения и мотиви.

Гореизложеното налага НП да бъде изменено, като се намали размера на наложеното наказание и същото бъде определено в минималния размер  от 500 лв.

При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1  и чл..144 от АПК в полза на наказващият орган следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 33,33 (78, ал. 3 вр. с, ал. 1 от ГПК, съобразно изменението на санкцията, която сума дружеството-жалбоподател следва да бъде осъден да му заплати.

Следва да се присъдят и в полза на жалбоподателя направените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение съобразно частичната основателност на жалбата по отношение размера на наложената санкция, поради което НАП следва да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 277,50 лева.

 

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление  532834- F 56126025.01.2021г..издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП ,с което  на на  ЕТ „Д-Р П.-*** ЕИК****осн. чл.185,ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.25.,ал.1,т.1 от Наредба № Н-18 /13.12.2006г ,вр.чл.118 ,ал.1 от ЗДДС. му е наложена имуществена санкция  в размер на 2000 лв.като НАМАЛЯ размера на санкцията на 500 лв.

 

ОСЪЖДА  ТД на НАП гр-.Бургас, ДА ЗАПЛАТИ на на  ЕТ „Д-Р П.-*** ЕИК***   сумата от 277,50 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

           ОСЪЖДА  на  ЕТ „Д-Р П.-*** ЕИК***да  заплати на ТД на НАП гр-.Бургас, сумата от 33,33лв а, представляваща юрисконсултско възнаграждание.

 

 Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

           РАЙОНЕН СЪДИЯ: