№ 61
гр. Бургас, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Кремена Ил. Лазарова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело №
20252001000124 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
С Решение № 153 от 15.05.2025 г. по търговско дело №
20242100900366/2024 г. на Окръжен съд – Бургас е уважен искът на „Гитекс”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.
„Цар Петър“ № 7, ет. 4 за осъждане на ответниците „Комотек” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков”,
бл. 148, вх. 1, ет. 4, ап. 13 и В. Г. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр.Бургас, ж.к.
„Славейков”, бл. 36, вх. 3, ет. 4, ап. 7 да му заплатят при условията на
солидарност следните суми дължими по договор за доставка продажба на
гориво от 01.12.2012 г.: (1) сумата от 39412,37 лева, представляваща част от
цената за доставка на дизелово гориво по Фактура № ********** от
29.08.2014 г., цялата на стойност 42412,37 лева с ДДС; (2) сумата от 38047,38
лева, представляваща част от цената за доставка на дизелово гориво по
Фактура № ********** от 30.09.2014 г., цялата на стойност 42047,38 лв. с
ДДС, ведно със законната лихва върху присъдените главници от завеждането
на делото на 06.11.2024 г. до окончателно изплащане.
Ответниците „Комотек” ЕООД и В. Ж. са подали въззивна жалба
против решението, с която молят за отмяната му като неправилно поради
1
противоречие с материалния закон.
Погрешни били изводите на съда, че вземанията не били погасени с
кратката тригодишна давност. Касаело се периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
От друга страна, дори да бъдели кредитирани писмените
доказателства за извънсъдебно признание на дълга в края на 2019 г., те
обвързвали само ответника „Комотек” ЕООД. Ответникът Ж. подписал тези
документи не в лично качество, а като управител на ответното дружество.
Спрямо физическото лице давността не била прекъсвана.
Ищецът „Гитекс” ЕООД е оспорил жалбата с нарочен писмен
отговор. Изложил е съображения сходни с тези в обжалвания акт. Подчертал е,
че има влязло в сила решение между страните по повод предходен частичен
иск за същите вземания. То се ползвало със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти. Процесните вземания не произтичали от
периодични доставки и се погасявали с общата петгодишна давност. В
отговора е цитирана задължителна практика – ТР № 3/2011 и ТР № 3/2016 на
ОСГТК на ВКС.
Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на
жалбата с определение от 14.08.2025 г.
По същество съдът съобразява следното:
Ищецът „Гитекс” ЕООД е сезирал първоинстанционния съд с иск
по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 327, ал. 2 от ТЗ за осъждане на ответниците
„Комотек” ЕООД и В. Г. Ж. да му заплатят солидарно следните суми
дължими по договор за доставка продажба на гориво от 01.12.2012 г.: (1)
сумата от 39412,37 лева, представляваща част от цената за доставка на
дизелово гориво по Фактура № ********** от 29.08.2014 г., цялата на
стойност 42412,37 лева с ДДС; (2) сумата от 38047,38 лева, представляваща
част от цената за доставка на дизелово гориво по Фактура № ********** от
30.09.2014 г., цялата на стойност 42047,38 лв. с ДДС, ведно със законната
лихва върху главниците от завеждането на делото на 06.11.2024 г. до
окончателно изплащане.
Договорът и фактурите са приложени към исковата молба.
Фактурите са издадени от ищеца „Гитекс” ЕООД на ответника „Комотек”
ЕООД. Солидарната отговорност на ответника В. Ж. (едноличен собственик
на капитала на първия ответник) произтича от клаузата на чл. 14 от договора.
2
С Решение № 1951 от 28.09.2023 г. по гр. дело №
2023210100716/2023 на РС – Бургас, потвърдено с Решение № 190 от
21.02.2024 г. по в. гр. дело № 20232100502071/2023 на ОС – Бургас (влязло в
сила), е бил уважен частичен иск за същите вземания като ответниците са
били осъдени да заплатят солидарно на ищеца 3000 лева и 4000 лева -
съответно по първата и втората фактура.
Първоинстанционният съд по настоящото дело е зачел последиците
на влязлото в сила решение по частичния иск и е присъдил остатъците от
вземанията. Посочил е, че възраженията на жалбоподателите относно срока на
погасителната давност и началния му момент са преклудирани.
Решението следва да бъде потвърдено като краен резултат.
Съгласно задължителните указания по т. 2 от Тълкувателно решение
№ 3/2016 на ОСГТК на ВКС решението по уважен частичен иск за парично
вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков
процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното
вземане, произтичащо от същото право.
В предходното производство по частичния иск е било установено, че
петгодишният давностен срок за задълженията за плащане на цената по всяка
фактура, който е започнал да тече от съответния падеж (08.09.2014 г. и
09.10.2014 г.), е бил прекъснат на 04.09.2019 г. с извънсъдебно признание на
целия дълг, обвързващо и двамата ответници. От този момент е започнала да
тече нова петгодишна давност, но тя е била прекъсната с предявяването на
частичния иск на 06.02.2023 г.
В настоящия процес не може да бъде пререшаван въпросът за
прекъсването на давността по отношение на двамата ответници с
извънсъдебното признание на дълга от 04.09.2019 г. и за започването на нов
давностен срок от този момент.
Обвързващият характер на решението по частичен иск по отношение
на началния момент на погасителната давност е коментиран и в Решение №
218 от 25.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1390/2023 г., II търг. отд. и Решение №
220 от 02.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1964/2020 г., IV гр. отд.
Няма как в отклонение от установеното по предходното дело да се
приеме също, че давностният срок е тригодишен по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД,
понеже се касаело за периодични доставки. Представеният по делото договор
има рамков характер и предвижда доставки по предварителна заявка, без
3
падежите по тях да са предварително известни.
С исковата молба по частичния иск започналата на 04.09.2019 г. нова
погасителна давност е била прекъсната само за предявената част от
вземанията. Затова е необходимо да се изследва дали давността не е изтекла за
остатъчните вземания.
Исковата молба по настоящото дело е подадена на 06.11.2024 г. -
след повече от 5 календарни години. В случая обаче трябва да бъде
съобразено спирането на давността по време на въведеното в страната
извънредно положение между 13 март и 13 май 2020 г. (съгл. чл. 3, т. 2 от
ЗМДВИПОРНСПП) и възстановяването на течението й считано от 21 май
2020 г. по силата на § 13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето, обн. ДВ, бр.
44 от 13.05.2020 г. При тази уредба давност не е текла в разстояние на 69 дни.
При това положение давностният срок за процесните вземания е
следвало да изтече не на 04.09.2024 г., а на 12.11.2024 г. Той обаче е прекъснат
с предявяването на иска на 06.11.2024 г. Следователно претенциите не са
погасени по давност.
Изложените съображения обосновават потвърждаването на
атакуваното решение, с който е уважен искът по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 327,
ал. 2 от ТЗ за остатъчните вземания на ищеца против ответниците по двете
фактури за доставки, възлизащи съответно на 39412,37 лева и 38047,38 лева,
ведно с лихви за забава от завеждането на делото.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 153 от 15.05.2025 г. по търговско дело
№ 20242100900366 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4