Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 29.05.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети май
през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №12477 по описа на
СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът И.М.Г. ЕГН ********** от гр.София
иска да се осъди Н.Т.Т. ЕГН ********** *** да му заплати на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД
и чл.92 ЗЗД сумата от 28 913 евро част от невъзстановена сума по развален
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.01.2012 г
/отпаднало основание/ ; ведно със законната лихва от 20.07.2016 г до
окончателното заплащане на сумата и сумата от 4337 евро незаплатена част от неустойка по чл.10 т.2 от
посочения предварителен договор ; ведно със законната лихва от 20.07.2016 г до
окончателното заплащане на сумата. Евентуално , при отхвърляне на
посочените по-горе искове иска да се осъди ответникът да заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД като
получена при липса на основание сумата от
28 913 евро ; ведно
със законната лихва от 20.07.2016 г до окончателното заплащане на сумата ;
както и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 4337 евро законна лихва върху посочената главница
считано от 31.07.2014 г до 19.07.2016 г , частичен иск от 5802 евро . Евентуално
при отхвърляне на посочените по-горе две групи искове да се осъди ответникът
да заплати на основание чл.240 ЗЗД дължима сума предоставена по договор за заем
от 28 913 евро ; ведно със законната лихва от 20.07.2016 г до
окончателното заплащане на сумата ; както и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 4337
евро законна лихва върху посочената
главница считано от 31.08.2014 г до 19.07.2016 г , частичен иск от 5414,23
евро .
Ищецът твърди , че като купувач по
предварителен договор от 17.01.2012 г е
превел по сметка на ответника сумата от 35 000 евро . Поради неизпълнение
от страна на ответника-продавач предварителният договор е развален с писмо от
11.06.2014 г , като ответникът дължи връщане на преведената сума от 35 000
евро и неустойка от 5250 евро . Ответникът е заплатил сумата от 7000 евро или
съразмерно по 17,39 % от двете вземания съгласно чл.76
ал.1 ЗЗД . Евентуално ищецът твърди , че има плащане на сумата от
35 000 евро при начална липса на основание /чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД/ и се
дължи лихва от датата на поканата до ответника 31.07.2014 г . Евентуално ищецът
твърди , че са налице отношения по договор за заем и обезщетение в размер на
законната лихва за периода 31.08.2014 г до 19.07.2016 г .
Ответникът оспорва исковете , но признава
, че е получил като заем сумата от 35 000 евро , а т.нар. „неустойка“
представлява лихва по заема , като този размер е прекомерен и противоречи на
добрите нрави. Оспорва да е подписвал предварителния договор . След допускане
на изменение на исковете /добавяне на нови основания/ в о.с.з на 22.11.2016 г
ответникът потвърждава тезата си за отношения по договор за заем , като оспорва
да има отношения по продажба или неоснователно обогатяване . Поради плащане на
сумата от 5000 евро на 29.01.2015 г дължимата главница и обезщетението за
забава трябва да са с в по-нисък размер .
От фактическа страна съдът приема за установено
следното :
Ищецът
представя предварителен договор от 17.01.2012 г за покупко-продажба на недвижим имот със
следните уговорки :
-
продава се имот
от 72,87 кв.м в к.к.Слънчев бряг за сумата от 35 000 евро ;
-
сумата от
35 000 евро се превежда от ищеца-купувач на ответника-продавач в 3 дневен
срок от сключване на договора – чл.4 от договора ;
-
„поради
обстоятелството , че пазарната цена на описания в чл.1 недвижим имот е
значително по-висока , страните са съгласни и сключват договор под отлагателен
срок, който е в следния смисъл: В срок до 18 месеца от сключване на договора ,
продавачът трябва да прецени и да вземе решение относно по-изгодния за него
вариант , да прехвърли недвижимия имот или да се откаже от договора и да върне
получената сума ведно с предвидената за това неустойка „ – чл.5 от договора ;
-
продавачът има
право едностранно да се откаже от договора като върне получената сума от
35 000 евро , както и неустойка в размер на 5250 евро – чл.7 от договора ;
-
след изтичане на
отлагателния срок купувачът има право да иска обявяване на предварителния
договор за окончателен или да развали договора като иска връщане на платената за него цена от
35 000 евро и неустойката от 5250 евро – чл.10 от договора .
Ищецът представя банково извлечение от
„Пощенска банка“ според което е превел за периода 17.01.2012 г- 01.02.2012 г
сумата от 35 000 евро на ответника , което и последният не оспорва .
Ищецът представя писмо от 11.06.2014 г
до ответника , с което кани ответника да му върне главницата и неустойката .
Ищецът представя писма на ответника без
дата и от 26.07.2015 г , с които последният иска отсрочка.
Ответникът представя договор за паричен
заем от 17.01.2012 г според който ищецът като заемател му предоставя сумата от
35 000 евро , която трябва да върне след 18 месеца на 17.07.2014.
Ответникът представя бордера , според
които е превел на ищеца на 14.01.2015 г сумата от 2000 евро и на 28.01.2014 г
сумата от 9779,15 лева /равняващи се на 5000 евро/; или общо 7000 евро .
Според изслушаната по делото
съдебно-графологична експертиза на вещото лице доц.д-р Л.Г. ; подписът за
продавач в процесният предварителен договор от 17.01.2012 г и ръкописният текст
под подписа са положени , респ. написани от ответника .
При
така събраните доказателства съдът приема от правна страна следното :
При наличните доказателства – които на
практика не се оспорват – страните поддържат две различни тези . Ищецът твърди
/основно/ , че има отношения по развален предварителен договор за продажба на
имот и неустойка , а ответникът – че е налице заем и т.нар.неустойка
представлява лихва по него .
Настоящият съд – при тълкуване на
приложените предварителен договор от 17.01.2012 г за покупко-продажба на недвижим имот и
договор за паричен заем от същата дата – приема за доказана тезата на ответника
, че действителните отношения между
страните са по договор за заем , като заедно с него е сключен предварителен
договор с „обезпечителен характер“ , в който е уговорена и лихвата по заема
/“неустойка“/.
Това следва както от изричното
сключване на договора за паричен заем , който представлява „обратно писмо“
спрямо симулативния предварителен договор ; така и от крайно необичайните уговорки
в т.нар.“предварителен договор“. Видно от последния прехвърлянето на
недвижимия имот не е пряка и основна цел на страните , а само една опция .
Т.нар. продажбена цена се предоставя веднага , а прехвърлянето на недвижимия
имот е оставено за след 18 месеца , което е необичайно в практиката за вече
построен имот . Самото прехвърляне на имота може и да не се случи ако
продавачът „върне цената заедно с неустойка“ – това всъщност е лихвата по заема
. От уговорките на продажбата е пределно ясно , че купувачът не само , че не бърза
, но и въобще не желае да придобие имота.
При нормална продажба се предполага ,
че страните считат и приемат , че престациите им са еквивалентни. В случая –
понеже са наясно , че не сключват никаква продажба – страните взаимно си
признават , че имотът е много по-ценен от предоставените - в заем - 35 000
евро . Затова страните са приели , че имотът ще послужи „за обезпечение“ , като
купувачът има опцията да иска имота или да развали договора като претендира връщане на платената за него
цена от 35 000 евро и неустойката от 5250 евро – чл.10 от договора .
Именно въпросните „опции“ , и особено тази на купувача , разкриват , че
действителните отношения не са насочени към покупко-продажба на имот . Налице е
заем като заемната сума е „продажбената цена“ , а лихвата по заема страните
прикриват зад уговорки за „неустойка“ . Успоредно страните „обезпечават“ изпълнението
по договора за заем чрез предварителен договор за продажба на имот – често
срещана практика в работата на полулегалните заложни бюра и на т.нар.лихвари .
Липсата на отношения по договор за
продажба се потвърждава и от кореспонденцията между страните и от процесуалното
поведение на ищеца. В нито един момент ищецът не предявява претенция за
прехвърляне на имота , не предявява и иск по чл.19 ал.3 ЗЗД . В писмата и на
двете страни става въпрос за възстановяване на парични суми и за „отсрочка“ или
предоговаряне на заема.
Следователно исковете – главни по чл.55
ал.1 пр.3 ЗЗД и чл.92 ЗЗД на основание развален предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 17.01.2012 г /отпаднало основание/; и
първа група евентуални по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД /начална липса на
основание/ са неоснователни и трябва да се отхвърлят .
По отношение на втората група евентуални искове по чл.240 ЗЗД дължима сума
предоставена по договор за заем от 28 913 евро ; ведно със
законната лихва от 20.07.2016 г до окончателното заплащане на сумата ; както и по
чл.86 ЗЗД за сумата от 4337 евро
законна лихва върху посочената главница считано от 31.08.2014 г до
19.07.2016 г , частичен иск от 5414,23 евро
; съдът счита следното . Страните са уговорили и е предоставена на заем
сумата от 35 000 евро със срок за връщане до 17.07.2014 г и лихва
от 5250 евро. Ответникът е заплатил на 28.01.2014
г сумата от 9779,15 лева /равняващи се на 5000 евро/ и на 14.01.2015 г сумата
от 2000 евро; или общо 7000 евро .
На основание чл.76 ал.2 ЗЗД с първото плащане
от 5000 евро е заплатена частично лихвата от 5250 евро и са останали още 250
евро лихва и 35 000 евро главница . С второто плащане от 2000 евро е изплатена
дължимата лихва , както и 1750 евро главница , като така към 14.01.2015 г са
останали дължими 33 250 лева главница . Искът за главница от 28 913
евро ; ведно със законната лихва от 20.07.2016 г до окончателното заплащане
на сумата е основателен и трябва да се уважи .
Ищецът претендира и сумата от 4337
евро обезщетение в размер на законната лихва върху сумата от 28 913
евро считано от 31.08.2014 г до 19.07.2016 г , частичен иск от 5414,23 евро .
Тази претенция също е основателна , защото ответникът е трябвало да върне
заетата сума дори по-рано - на 17.07.2014 г , а според лихвен калкулатор за
посочения период се дължи по-голямата сума от 5542,72 евро лихва .
Неоснователни са възраженията на
ответника , че лихвата по заема , противоречи на добрите нрави , защото е прекомерна
. Уговорена е лихва от 5250 евро върху 35 000 евро или 15 % за 18 месеца. Годишно /за 12 месеца/ това е равно на 10 % , което е
един напълно нормален и разумен размер , който в никакъв случай не противоречи
на добрите нрави . Като се включат и други лихви и такси подобен и дори
по-висок е ГПР при кредитите на много банки . Само за сравнение , по-късно
приетата разпоредба на чл.19 ал.4 от Закона за потребителския кредит допуска
ГПР 5 пъти размера на законната лихва , докато в случая законната лихва дори не
е надвишена .
Налага се изводът , че третата група
искове на основание договор за заем трябва да бъдат уважени.
С оглед изхода на делово в тежест на
ответника са деловодните разноски на ищеца в исковото производство . Съдът
счита , че разноски в обезпечителното производство не следва да се присъдят на
ищеца , доколкото обезпечението касае само исковете на основание чл.55 ал.1
пр.3 ЗЗД и чл.92 ЗЗД по развален предварителен договор за покупко-продажба ,
които са отхвърлени .
Водим
от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на И.М.Г. ЕГН ********** от гр.София да се
осъди Н.Т.Т. ЕГН ********** *** да му
заплати на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД и чл.92 ЗЗД сумата от 28 913
евро част от невъзстановена сума по
развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
17.01.2012 г /отпаднало основание/ ; ведно със законната лихва от 20.07.2016 г
до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 4337 евро незаплатена част от неустойка по чл.10 т.2 от
посочения предварителен договор ; ведно със законната лихва от 20.07.2016 г до
окончателното заплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ /евентуалните на посочените по-горе/ искове на И.М.Г.
ЕГН ********** от гр.София да се осъди Н.Т.Т. ЕГН ********** *** да му заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД като получена при начална липса на основание сумата от 28 913 евро ; ведно със законната лихва от 20.07.2016 г до
окончателното заплащане на сумата ; както и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 4337
евро законна лихва върху посочената
главница считано от 31.07.2014 г до 19.07.2016 г , частичен иск от 5802 евро .
ОСЪЖДА Н.Т.Т. ЕГН ********** *** да
заплати на И.М.Г. ЕГН ********** от гр.София на основание чл.240 ЗЗД сумата от 28 913 евро предоставена по
договор за заем от 17.01.2012 г ; ведно със законната лихва от 20.07.2016 г до
окончателното заплащане на сумата ; както и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 4337
евро законна лихва върху посочената
главница считано от 31.08.2014 г до 19.07.2016 г , частичен иск от 5414,23
евро .
ОСЪЖДА Н.Т.Т. ЕГН ********** *** да
заплати на И.М.Г. ЕГН ********** от гр.София сумата от 5626,20 лева деловодни
разноски .
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване
на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :