№ 1196
гр. София, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Стойчо Попов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20221100502038 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 23.09.2021 г., гр.д. 27957/20 г., СРС, 82 с-в признава за
установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Д. Д. АС. и К..И.А., по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Д. Д. АС. и К..И.А. дължат на „Т.С.“ ЕАД на
основание чл. 59 ЗЗД, всеки по 1/2, а именно следните суми: 519,57 лева –
главница за незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2017 г. – м.
04.2018 г., ведно със законната лихва от 07.01.2020 г. до окончателното
изплащане и 7,22 лева – мораторна лихва за периода 31.10.2019 г. – 19.12.2019
г. за имот в гр. София, ул. „*******, ет. партерен, офис № 3, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.12.2018 г. по ч. гр. д. №
55648/2018 г. на СРС, 82 състав, отхвърля исковете по чл. 59 ЗЗД за сумата
над 519,57 лева до пълния претендиран размер от 1 426,18 лева за всеки от
ответниците, и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 7,22
лева до пълно претендираната сума от 144,77 лева за всеки от ответниците и
за периода 01.07.2017 г. – 30.10.2019 г., връща искова молба в частта, в която
се претендира да бъде установено, че Д. Д. АС. и К..И.А. са се обогатили
1
неоснователно за сметка на „Т.С.“ ЕАД за сумата от общо 39,05 лева –
стойност на дялово разпределение за периода м. 05.2017 г. – м. 04.2019 г. и
сумата от общо 5,70 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.07.2017 г. – 19.12.2019 г., като осъжда ищеца да
заплати на ответниците разноски за исковото и заповедното производство в
общ размер на 165,10 лева.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответниците по тях Д. Д. АС. и К..И.А.. Считат, че не
дължат стойност на потребена топлинна енергия, защото имотът не е ползван
от тях, а от наемателите им. Съдът обсъжда доколко ответниците са
потребители, като собственици на имота, без да съобрази налице ли е тяхно
обогатяване за сметка на ищцовото обедняване. Не им е връчвана покана за
плащане, поради което не дължат мораторна лихва. Иска се отмяна на
решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят
исковете.
Въззиваемият - „Т.С.“ ЕАД оспорва жалбата. Третото лице помагач на
ищеца – „Т. С.“ ЕООД не изразява становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
неправилно.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.59, ал.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Безспорно е, че ответниците Д. Д. АС. и К..И.А. притежават право на
собственост върху топлоснабдения имот, представляващ офис № 3 в гр.
София, ул. „*******, ет. партерен. Не се спори, че между насрещните страни
по делото няма сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за
стопански цели по реда на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ.
2
По силата на Договор за наем от 04.11.2013 г., ответниците предоставят
на трето за спора лице временното възмездно ползване на топлоснабдения
имот. Срокът на наемното правоотношение последователно е продължаван с
Анекс от 20.10.2016 г., Анекс от 01.10.2017 г. и Договор за наем от 04.11.2018
г. за периода 05.11.2018 г. – 04.05.2019 г., който обхваща и процесния.
Специалната разпоредба на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, в отклонение от общата
по чл.150, ал.1 ЗЕ, ясно регламентира, че продажбата на топлинна енергия се
извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди. Съгласно легалната дефиниция по § 1, т. 33а от ДР на
ЗЕ, „небитов клиент“ е този, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди.
В случая, действително ответниците са собственици на топлоснабдения
имот. Същият, обаче е предназначен за офис и за него се доставя топлинна
енергия за небитови нужди. След като липсва облигационна обвързаност
между насрещните страни по делото, породена от писмен договор, сключен
по реда на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ и имотът реално се използва за стопански цели
от трети лица, ответниците не са надлежно мотериалноправно легитимирани
страни по субсидиарните искове с правна квалификация чл.59, ал.1 ЗЗД.
Нормата предвижда, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Въпреки установеното обедняване на ищеца поради
невъзможност да получи сигурни печалби от стойност на предоставена
топлинна енергия през исковия период, не се доказва обогатяване на
ответниците за негова сметка чрез спестени дължими от тях разходи за
същата цена на топлинна енергия относно техния имот, ползван от трети
лице. Именно наемателите, като реални ползватели на нежилищния имот,
икономисват разходи във връзка с използването за сметка на
топлопреносното дружество и дължат възстановяване на нарушеното
имуществено равновесие.
Исковете по чл.422, ал.1 вр. чл.59, ал.1 ЗЗД за признаване дължимост на
обезщетения за неоснователно обогатяване съразмерно спестените разходи за
3
предоставена топлинна енергия до размер на сумите от по 519,57 лв. през
периода м.01.2015г. – м.04.2017г. следва да се отхвърлят като неоснователни.
В резултат, подлежат на отхвърляне и акцесорните искове по чл.422, ал.1 ГПК
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД до размер на сумите от по 7,22 лева – мораторна лихва през
периода 31.10.2019 г. – 19.12.2019 г.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК
следва да се отмени в частта, с която са уважени исковете и тази за
разноските, като вместо него се постанови друго, с което исковете се
отхвърлят до посочените размери.
Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
Ответниците по исковете в заповедното производство не претендират и
не установяват разноски. Пред исковия съд в първа инстанция реализират
разноски от 450 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, а пред
въззивна инстанция – 81 лв. за д.т. и 400 лв. за платено в брой адвокатско
възнаграждение, или общо 931 лв., които им се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 23.09.2021 г., гр.д. 27957/20 г., СРС, 82 с-в в
частта, с която се признава за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД
срещу Д. Д. АС. и К..И.А., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Д. Д. АС. и
К..И.А. дължат на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 59 ЗЗД, всеки по 1/2, а
именно следните суми: 519,57 лева – главница за незаплатена топлинна
енергия за периода м. 05.2017 г. – м. 04.2018 г., ведно със законната лихва от
07.01.2020 г. до окончателното изплащане и 7,22 лева – мораторна лихва през
периода 31.10.2019 г. – 19.12.2019 г. за имот в гр. София, ул. „*******, ет.
партерен, офис № 3, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 01.12.2018 г. по ч. гр. д. № 55648/2018 г. на СРС, 82 състав и се
осъжда „Т.С.“ ЕАД да заплати на Д. Д. АС. и К..И.А. разноски за исковото и
заповедното производство в общ размер на 165,10 лева, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, със седалище: гр. София, ул.
4
******* № ******* срещу Д. Д. АС., ЕГН ********** и К..И.А., ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. Драгоман, ул. „*******, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено, че Д. Д. АС. и К..И.А. дължат на „Т.С.“ ЕАД
поотделно по 1/2 от сумата 519,57 лева – главница за незаплатена топлинна
енергия през периода м. 05.2017 г. – м. 04.2018 г. и по 1/2 от сумата 7,22 лева
– мораторна лихва през периода 31.10.2019 г. – 19.12.2019 г. относно имот в
гр. София, ул. „*******, ет. партерен, офис № 3, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.12.2018 г. по ч. гр. д. №
55648/2018 г. на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, със седалище: гр. София, ул. ******* №
******* да заплати на Д. Д. АС., ЕГН ********** и К..И.А., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. Драгоман, ул. „******* сумата 931 лв. – разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5