РЕШЕНИЕ
№
гр.П., 15.04.2019
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
П.СКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, първи граждански състав, в публично заседание на единадесети април , през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
КРАСИМИР
ПЕТРАКИЕВ
при секретаря ЖЕНИ
СТОЙЧЕВА и в присъствието на прокурора
……………………………….. като разгледа докладваното от съдията Данчев в.гр.
дело № 181 по описа за 2019 год. и на основание данните по делото и
Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство.
С решение №
2033/21.12.2018г., постановено по гр.д.№ 2810/2018г., П.ски районен съд
ОТХВЪРЛЯ предявения от “***” ЕООД, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.*** № ***, представлявано от М.
С.-Управител против И.С.К., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за заплащане на
сумата 1015,64 лева, представляваща стойността на предоставени ВиК услуги, за
които са предоставени фактури за периода от 30.06.2010г. до 30.11.2014г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение № 4376/30.08.2017г. по
ч.гр.д.№6643/2017 по описа на РС-П., от която сума за периода от м.12.2012г. до
м.11.2014г. в размер 713,90 лева като неснователен и недоказан, а за разликата
от 713,90 лева до пълния предявен размер от 1015,64 лв., и за периода от
м.06.2010г. до 11.2012г., като погасен по давност. ОТХВЪРЛЯ
предявения от “***” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ул.*** № *** представлявано от М. С.-Управител против И.С.К., с ЕГН **********,
с постоянен адрес *** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 390,48 лв. представляваща лихва за забава
върху сумата от 1015,64 лева за периода 31.07.2010г. до 16.08.2017г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение № 4376/30.08.2017г. по ч.гр.д.№6643/2017
по описа на РС-П., като от тях за периода от м.12.2012г. до м.11.2014г. и за
сумата от 241,56 лева като неснователен и недоказан, а за разликата от 241,56
лв. до пълния предявен размер от 390,48 лв. като погасен по давност.
Това решение е било
съобщено на “***” ЕООД, ЕИК*** на
07.01.2019г.
По пощата,на 21.01.2019г., е подадена въззивна жалба от “***”
ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.*** № ***,чрез
пълномощника му адв.Д.Ц. срещу решение №
2033/21.12.2018г.,постановено по гр.д.№ 2810/2018г.П.ски районен съд
Жалбата е подадена в
срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и отговоря на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК. Внесена е дължимата държавна такса. Решението се обжалва само в частта
с която са отхвърлени като неоснователни
непогасените по давност вземания.
Постъпил е писмен отговор от противната страна по делото
- И.С.К., с ЕГН **********,чрез особения му представител –адв.Я.А..според който
въззивната жалба е неоснователна.
Във въззивната
жалба не са заявени искания за събиране
на нови доказателства пред въззивната инстанция.Такива искания не са направени
и с писмения отговор.
При това положение, въззивната инстанция ще
постанови своето решение при обсъждане на същия кръг доказателства,които са
били приети в производството пред РС-П. .
П.ски окръжен съд
,като разгледа въззивната жалба при условията на чл. 268 от ГПК и като извърши
проверка на обжалваното първоинстанционно решение в рамките на правомощията си
по чл. 269 от ГПК и според наведените в жалбата оплаквания ,намира ,че РС-П. е
постановил едно валидно и допустимо ,а по съществото на спора и правилно
решение ,което не страда от посочените във въззивната жалба пороци,поради което
същото следва да бъде потвърдено,като според въззивната инстанция са налице
условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез препращане
към мотивите на РС-П..
Заедно с това
въззивната инстанция намира,че следва да се изложат и следните допълнителни
съображения ,които обосновават същия извод,какъвто е направил и РС-П.:
В исковата молба не е имало твърдения ,че за
ответника като потребител на ВиК услуги не е било извършване отчитане на
доставената вода съгласно показанията на
монтирания водомер и че отразените в представения по делото карнет показания са
служебно начислени . Такива твърдения се въвеждат едва с въззивната жалба
,където са развити съображения ,че потребителят не е допускал длъжностното лице
до водоснабдения имот за отчитане показанията на водомера ,поради което се
наложило начисляване на служебно потребление на ВиК услуги в посочените в
карнета количества и на осн. чл. 35, ал. 6 и чл. 39 ,ал. 5 и ал. 6 от наредба №
4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. За да се приеме
,обаче ,че се налице условията на чл. 35, ал. 6 от посочената Наредба на която
се позовава въззивникът ,следва да е налице хипотезата на чл. 35, ал. 5 от
същата Наредба ,която изисква при отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора до водомера ,длъжностното лице да състави
протокол ,който се подписва от него и от поне един свидетел ,чиито три имена,
ЕГН и адрес следва да бъдат отразени в протокола. При това наредбата сочи ,че
свидетели на този отказ могат да бъдат и длъжностни лица на оператора,като по
този начин улеснява удостоверяването на въпросния отказ на потребителя да
осигури достъп до водомера. В случая , обаче ,такъв констативен протокол по
смисъла на чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4
от 14.09.2004г.не е представен по делото , а и не се твърди да е бил съставен.Само
в представения по делото карнет в който са отразени показанията за периода от
м. 12.2012г. до м. 11.2014г. за който РС-П. е приел ,че искът е неоснователен ,
е посочено „ не отваря „ ,което може да се схваща като индиция ,че потребителят
не е осигурил достъп на длъжностното лице за отчитане действителните показния
на индивидуалния водомер ,но това отбелязване не е достатъчно да удостовери
пред съда осъществяването на хипотезата на чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. , а именно- отказ
на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице до водомера .След като
подобен отказ не е удостоверен по предвидения в подзаконовия нормативен акт
способ, нито пък е бил приет за безспорно между страните по делото
обстоятелство поради признание на такъв факт от страна на ответника/такова
признание на факт не е направено от страна на ответника / ,то няма основание доставчикът на услугата да
прибягва и до посоченото служебно начисляване на потребените количества без
тяхното действително отчитане.Поради тези съображения , П.ски окръжен съд
приема извода на РС-П. ,че ищецът не е доказал
възложената му с доклада по делото доказателствена тежест при условията
на главно и пълно доказване да установи ,че е доставил на ответника твърдяното
количество вода и че е извършил
отвеждане на отпадъчните води в посочените размери и че не са събрани
доказателства за наличие на предпоставките за служебно начисляване на количества
вода за периода от м. 12.2012г. до м. 11.2014г. на стойност 713,90 лв. по
отношение на която сума ,РС-П. е отхвърли иска като неоснователен.Поради това
правилно РС-П. е отхвърлил като неоснователен и акцесорният по характера си иск
по чл. 86 от ЗЗД за лихва за забава за сумата 241,56 лв. за периода м.
12.2.2012г. до м. 11.2014г.
Поради тези
съображения ,П.ски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното
решение № 2033/21.12.2018г., постановено по гр.д.№ 2810/2018г.на П.ски районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280,
ал. 3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :