РЕШЕНИЕ
№ 548
гр. Плевен, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Силвия Г. Даскалова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело №
20224430104977 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от “***” ЕАД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Плевен, „***“ № ***,
представлявана от *** ***, чрез юрк.***, против И. Х. Н., ЕГН **********,
от гр. Плевен, ул. „***“ ***, ***, ***, за признаване за установено спрямо
ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същият дължи на ищеца
сумата от 815,74 л*** главница, съставляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода ***г.-***г., и сумата от 50,56 л***,
представляваща лихва за забава за периода *** г.-***г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда – *** г. до окончателното изплащане на сумите.
Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №***/2022 г. по описа на РС-Плевен, по
което е издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл.47, ал.5 от
1
ГПК. Твърди се, че до имот, собственост на ответника, е доставяна
топлоенергия, която не е заплатена. Твърди се, че имотът, находящ се в гр.
Плевен, ул. „***“ ***, ***, ***, е с абонатен №***. Към исковата молба са
приложени писмени доказателства по опис. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез
назначения му особен представител - адв.Ч. Д. от АК-Плевен, в който не
оспорва исковете по основание и размер. Посочва се, че не е необходимо
назначаването на СИЕ, тъй като представените доказателства са достатъчни,
за да се докажат задълженията на ответника, като не е необходимо и
допускането на СТЕ.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от
юрисконсулт Ц.В., като исковата молба се поддържа по изложените
съображения. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно уведомен чрез
особения представител, не се явява и не се представлява. С молба особеният
представител адв. Ч. Д. посочва, че е в невъзможност да се яви, като моли
делото да бъде разгледано в негово отсъствие. С молбата взема становище по
същество на спора, като счита, че искът е основателен.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното ч.гр.д. №***/2022 г. по описа на РС-Плевен се
установява, че ищецът е депозирал на ***г. пред РС-Плевен заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
ответникът за исковите суми. Установява се също така, че за претендираните
вземания е била издадена Заповед за изпълнение № ***/***г., която е
връчена на длъжника И. Н. по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. С Разпореждане на
съда, получено на ***г., е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си, като искът е предявен в законоустановения
срок – на ***г.
Със същата заповед за изпълнение е разпоредено и Г. Х. Н., *** на
ответника, да заплати суми в условията на разделност. Тези суми не се
претендират в настоящото исково производство, като исковата претенция е
насочена към И. Н., съобразно неговата ид. част от имота.
2
Не се спори по делото, че ответникът И. Х. Н., ЕГН **********, е
собственик на 1/2 ид.ч. от процесния *** в гр. Плевен, ул. „***“ ***, ***.
Това се установява от приложените от ищеца писмени доказателства:
заверено копие на удостоверение за наследници №***-***/***г. на К. Г.***
Н.а, починала на ***г. в гр.Плевен; заверено копие на справка от
административен панел: електронни услуги на *** за декларации по чл. 14
ЗМДТ.
Не е спорно и че имотът е топлофициран, налице са фактури, издадени
за процесния период, които остойностяват разпределена ТЕ за този имот.
Видно е, че още през ***г. е сключен договор за включване в системата за
индивидуално топлоотчитане на абонатите в ЕС на ул. „***“ ***, бл.***,
както и споразумителни протоколи за разпределение на ТЕ между топлинен
счетоводител и ищеца, като доставчик на ТЕ.
За този имот са издадените от ищеца подробна справка за потребление и
препис-извлечение от сметка, неоспорени от ответника, съгласно които
отдадената ТЕ включва сума за отопление с ИРУ; сума за отопление без
ИРУ; сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, сума за битово горещо
водоснабдяване и сума за дялово разпределение, като главницата е за периода
***г.-***г., и е изчислена на 1631,49 лева / 815,74 лева/, а лихвата за
забава за периода *** г.-*** г. – на 101,12 лева /50,56 лева/.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
При липсата на спор между страните, че ответникът е собственик на
недвижимия имот в гр. Плевен, и че имотът е бил топлофициран,
фактическото обитаване на имота е ирел***нтно обстоятелство за качеството
на потребители на топлинна енергия на ответника - собствеността на имота
придава качеството на потребител на топлинна енергия. Това качество е
уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, който сочи, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия. С
разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради
- етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата
3
на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация. Доказа се и размера на разпределеното потребление за
имота за исковия период и неговата цена. Тежестта на доказване на
плащането на сумите в исковия период или в хода на делото, е на ответника.
Не се констатират неравноправни клаузи в представените още в заповедното
производство ОУ на ищеца, които касаят начисляването, отчитането, срока за
плащане и начисляването на лихва.
Предвид гореизложено, доказаното качество на ответника като
потребител, доставеното и отчетено количество ТЕ, неизпълнението на
задължението за заплащане на начислените суми, се налага извода, че
исковите суми за главница са били изцяло дължими от ответника към
подаване на заявлението, а поради незаплащане на задълженията в периодите
по чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /30 дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят/ - дължими са и начислените лихви в претендирания размер.
Поради гореизложеното, искът за главница в размер на 815,74 лева се
явява основателен и доказан като размер и период към датата на подаване на
заявлението, и следва да бъде уважен изцяло.
Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр. вр.чл.86 ЗЗД се явява
акцесорен по отношение на предходния и с оглед основателността на същия,
следва да бъде уважен като доказан по основание и в предявения размер от
50,56 лева.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника И. Н. следва да бъде възложено заплащането на
направените от ищеца разноски в размер на 32,67 л*** за държавна такса, 400
л*** за депозит за особен представител и 100 лева за юрк.възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва
да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Ищецът е направил разноски в размер на 17,33 лева за
държавна такса и 25 лева за юрисконсултско възнаграждение, които
отвеникът И. Н. следва да бъде осъден да му заплати.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 вр.
чл. 415, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че И. Х. Н.,
ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „***“ ***, ***, ***, ДЪЛЖИ на „***”
АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „***” №***,
представлявана от *** ***, сумата от 815,74 лева главница, съставляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода ***г.-***г., и 50,56
лева лихва за забава за периода *** г.-*** г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена
Заповед за изпълнение № ***/***г. по ч.гр.д. № ***/2022г. по описа на РС-
Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И. Х. Н., ЕГН **********,
от гр. Плевен, ул. „***“ ***, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***” АД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „***” №***,
представлявана от *** ***, направените разноски в исковото производство в
размер на 32,67 лева за държавна такса, 400 лева за депозит за особен
представител и 100 лева за юрк.възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И. Х. Н., ЕГН **********,
от гр. Плевен, ул. „***“ ***, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***” АД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „***” №***,
представлявана от *** ***, направените разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № ***/2022г. по описа на РС-Плевен в размер на
17,33 лева за държавна такса и 25 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5