РЕШЕНИЕ
№ 296
гр. ХАСКОВО, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Ж.Р.Х.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20255600500480 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 65/01.03.2025 година, постановено по гр.д. №
1216/2024 година, РС-Димитровград е обявил нищожността на Договор за
потребителски кредит № ** от 16.11.2023 г., сключен между „КЕШ ПОЙНТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, район Младост, бул.“Цариградско шосе“ №115 Е, ет.5,
представлявано от Н.П.П., и Т. Т. Ч., с ЕГН **********, от ***, на основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД, като противоречащ на императивните разпоредби на чл.22
от ЗПК, вр.чл.11 ал.1 т.10 вр.чл.19 ал.4 от ЗПК и на чл.21 ЗПК.
Едновременно с това, със същото решение съдът е осъдил „КЕШ
ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, по предявения иск с правно основание чл.55 ал.1
предл.1 от ЗЗД, да заплати на Т. Т. Ч., сумата от 50 лева, представляваща
частичен иск от 252 лева, платена без основание на ответното дружество по
Договор за потребителски кредит №*** от 16.11.2023г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 18.07.2024г. до окончателното й изплащане.
1
Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата в
първоинстанционното производство Т. Ч.. Излага доводи за недопустимост на
съдебния акт в частта, в която съдът не се е произнесъл по иска с правно
основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД за сумата над 50 лева до пълния предявен размер
252 лева. Настоява, че своевременно е направила изменение на иска в посока
увеличаване на неговия размер от първоначално предявения частичен иск 50
лева до пълния размер 252 лева. Съдът е пропуснал да се произнесе по
искането , а след това е решил претенцията само в първоначално заявените
рамки – за 50 лева. Счита, че липса на произнасяне по своевременно
направеното искане по чл. 214 ал. 1 от ГПК представлява съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, както и че във въззивната
инстанция този пропуск не може да бъде саниран. С тези и останалите доводи,
изложени във въззивната жалба, прави искане за обезсилване на атакуваното
решение на РС-Димитровград като недопустимо и за връщане на делото за
разглеждане в друг състав на съда.
В законоустановения срок „Кеш пойнт България“ ЕООД – ответник в
първоинстанционното производство, подава отговор на въззивната жалба.
Изразява становище за нейната неоснователност и прави искане за
потвърждаване на обжалваното решение на РС-Димитровград.
Подадена е и жалба срещу решение № 12/23.04.2025 година,
постановено на основание чл. 248 от ГПК по гр.д. № 1216/2024 година на РС-
Димитровград. Жалбоподателката Ч. атакува даденото от районния съд
разрешение относно присъждане на деловодни разноски и моли за
увеличаване размера на присъденото адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата „Кеш Пойнт България“ ООД подава писмен
отговор в законоустановения срок. Оспорва жалбата и прави искане за
оставянето без уважение.
Във въззивното производство не са направени доказателствени
искания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните,
констатира следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от Т. Т. Ч. срещу
"Кеш Пойнт България" ЕООД, с която са предявени искове с правно основание
2
чл.26 ал.1 от ЗЗД - за прогласяване нищожността на договор за потребителски
кредит, както и иск с правно основание чл.55 от ЗЗД - за връщане на
недължимо платена сума по договор за потребителски кредит. С редица
въведени основания за обявяване на нищожност на договора, ищцата се
позовава на чл. 23 от ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, като не дължи лихва или други разходи по кредита. С това
обосновава правния си интерес от предявяване на осъдителен иск срещу
ответното дружество на основание чл.22 от 3ПК, вр. чл.55, ал.1, предл.1 от
33Д за сумата от 50 лева, представляващ частичен иск от 252 лева, т.е. за
разликата между заплатената по кредита сума и чистата стойност на кредита,
възлизаща на 600 лева.
С молба вх. № 381/16.01.2025 година, т.е. преди приключване на
съдебното дирене в първата инстанция, ищцата е заявила, че изменя размера
на предявения от нея иск и иска да се допусне увеличаването му. В молбата е
посочено като приложение – нарочна молба по чл. 214 ал. 1 от ГПК. Върху
молбата не е извършено отбелязване относно липса на такова приложение,
каквато е създадената практика при установяване, че един от посочените
приложения в действителност не се представя. Отделно от това, ведно с
молбата са представени писмени бележки от процесуалния представител на
ищцата, в които обстойно е формулирано и мотивирано искането за уважаване
на иска в пълния му предявен размер – цитира се сумата 282 лева като
разликата между заплатената по кредита сума в размер на 882 лева и
усвоената главница в размер на 600 лева.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 23.01.2025
година РС-Димитровград е разпитал вещото лице от ССчЕ и е приключил
съдебното дирене, без да се произнесе по направеното от ищцата искане за
изменение (увеличаване) размера на иска. След това, с атакуваното решение
се е произнесъл по иска за нищожност и по осъдителния иск по чл. 55 ал. 1 от
ЗЗД, само относно първоначално предявения размер 50 лева. По този начин,
РС-Димитровград е игнорирал искането на ищцата за допускане на
увеличаване на размера на иска от 50 лева до 282 лева (както е в писменото
становище на процесуалния представител).
ХОС приема, че по този начин РС-Димитровград е допуснал
3
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не се е
произнесъл по предмета на делото, очертан от ищеца, с оглед своевременно
направеното и допустимо изменение на иска по реда на чл. 214 ал. 1 от ГПК.
Съгласно практиката на ВКС и въззивните съдилища, когато
първоинстанционният съд не се произнесе по направено изменение на иска,
подадено в срок, се нарушава правото на страната на справедлив процес и
защита по чл. 6 ЕКПЧ и чл. 121 от Конституцията на РБ. Такова нарушение
води до лишаване на страната от възможност да получи съдебна защита по
пълния размер на претендираното право, поради което подлежи на
отстраняване от въззивната инстанция при наличие на обосновано оплакване –
каквото в случая е формулирано във въззивната жалба.
Поради това, решение № 65/01.03.2025 година на РС-Димитровград
следва да бъде отменено само в обжалваната осъдителна част, с която съдът се
е произнесъл по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД
само до размер от 50 лева, като незаконосъобразно, поради постановяване при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила – непроизнасяне по
своевременно заявено и допустимо изменение на иска. Делото следва да бъде
върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен
състав, като му се укаже да се произнесе по изменението на иска, направено с
молба вх. № 381/16.01.2025 г., както и по пълния предявен размер на
осъдителната претенция. Този подход – отмяна и връщане на делото, - е
наложителен, тъй като първата инстанция не се е произнесла изобщо по част
от предмета на спора. Въззивният съд не следва да разглежда за пръв път по
същество увеличената част от иска, за която няма произнасяне от
първоинстанционния съд, за да не лиши страните от двойна инстанционност.
Решение № 121/23.04.2025 година се явява функционално
обусловено от постановеното решение по съществото на иска. С него, на
основание чл. 247 и чл. 248 от ГПК се разрешава въпросът за възлагане на
деловодните разноски за цялото първоинстанционно производство. Доколкото
с оглед отмяна на решение № 65/01.03.2025 година предстои отново да бъде
решаван въпросът относно част от предмета на делото, произнасянето по
всички деловодни разноски, които са поставени под общ знаменател, като
направени за защита и по двата иска, се явява неправилно. Ето защо Решение
№ 121/23.04.2025 година също следва да бъде отменено, а въпросът за
възлагане на деловодни разноски в тежест на страните – решен отново от друг
4
състав на същия съд.
Предвид този изход от делото, произнасянето по направеното с
въззивната жалба искане за присъждане на деловодни разноски, включително
адвокатското възнаграждение, ще бъде преждевременно. Разпределението на
разноските в тежест на страните следва да бъде извършено с оглед решаване
на въпроса по съществото на спора, респ. с оглед извода на съда досежно
основателност и на исковата претенция по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД в пълния
предявен размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ частично Решение № 65/01.03.2025 година, постановено
по гр.д. № 1216/2024 година на РС-Димитровград, в обжалваната осъдителна
част, с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД само до размер от 50 лева, както и в частта за деловодните
разноски.
ОТМЕНЯ Решение № 121/23.04.2025 година по гр.д. № 1216/2024
година на РС-Димитровград.
ВРЪЩА делото на РС-Димитровград за ново разглеждане от друг
съдебен състав - произнасяне по изменението на иска, направено с молба вх.
№ 381/16.01.2025 г., както и по пълния предявен размер на осъдителната
претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, както и за
възлагане на сторените от страните деловодни разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5