Присъда по дело №141/2023 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 18
Дата: 24 март 2025 г. (в сила от 20 юни 2025 г.)
Съдия: Страхил Николов Гошев
Дело: 20231510200141
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 7 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 18
гр. Дупница, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Деа Д. И.а
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Наказателно дело частен
характер № 20231510200141 по описа за 2023 година
и въз основа на доказателствата и закона, СЪДЪТ
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. Г. И. – ***, роден на *** г. в гр. Дупница, с
постоянен и настоящ адрес: ***, българин, български гражданин, със средно
образование, безработен, неженен, неосъждан-реабилитиран, с ЕГН:
**********,
ЗА ВИНОВЕН, в това, че:
На 19.01.2023 г., около 07:00 часа, в с. Б...........,общ. Д............, в близост
до дома на Р. Б. Е., от с. Б...........,общ. Д............, с ЕГН **********, до
контейнер за смет и е нанесъл няколко удара с юмруци в областта на главата и
тялото, като й е причинил следните телесни наранявания: мекотъканна
контузия на главата – натъртване на меки тъкани и болка в лява околоочна,
слепоочна област на лицето и мозъчно сътресение със степенно
разстройство на съзнанието – краткотрайно /за секунди, минута/
зашеметяване и оглушеност, както и последващо главоболие и нарушение на
координацията, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128
и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като на основание
1
чл. 78а, ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му
НАЛАГА административно наказание - „ГЛОБА”, в размер на 1000.00 лв.
(хиляда лева), като наред с това и на основание чл. 304 от НПК го
ПРИЗНАВА за НЕВИНОВЕН, за това:
по същото време, на същото място, при същите обстоятелства и със
същото деяние да е причинил на Р. Б. Е., от с. Б...........,общ. Д............, с ЕГН
********** и други телесни увреждания, изразяващи се в: болка при допир в
областта на лявата страна на гръдния кош, болка в областта на лявото
рамо, като тези наранявания са довели до затруднено движение на лявата й
ръка, и го ОПРАВДАВА по тази част от повдигнатото му с частната тъжба
обвинение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия К. Г. И., с
ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на частния тъжител Р. Б. Е., с адрес:
***, с ЕГН: **********, сумата от общо 1462,00 лв. /хиляда четиристотин
шестдесет и два лева/ - разноски по делото, от които 12,00 лв. / дванадесет
лева/ - ДТ за образуване на делото, 250,00 лв. /двеста и петдесет лева/ -
депозит за изготвяне на съдебно-медицинска експертиза и 1200,00 лв. /хиляда
и двеста лева/ – адвокатско възнаграждение за повереник.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал.3 от НПК К. Г. И., с ЕГН:
**********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по
сметка на РС-Дупница, сумата в размер на общо 479, 22 лева, от които 100,00
лв. - разноски по делото за явяване на вещото лице по изготвената съдебно-
медицинска експертиза и 379,22 лв. – разноски за изготвяне на съдебно-
техническа експертиза на видеозапис.
Присъдата може да се обжалва пред ОС-Кюстендил в 15-дневен срок,
считано от днес.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 18 от 24.03.2025 г., по НЧХД № 141/2023 г., по описа на
РС-Дупница, Н.О., V-състав.
Производството е започнало от начало пред настоящия съдебен състав на
27.11.2024 г., след отвод на предходен съдия-докладчик и преразпределянето му.
Обвинението е повдигнато с частна тъжба от Р. Б. Е., с адрес: с. Б...........,общ.
Д.............., обл. Кюстендил, ул. „И. В.“ № 19, с ЕГН **********, подадена срещу К. Г. И., с
постоянен и настоящ адрес: с. Б...........,общ .Д..........,абл. К............,ул. Т........... № ....... с ЕГН:
**********, с твърдения за извършено престъпление от частен характер по чл. 130, ал. 1 от
НК, а именно за това, че:
На 19.01.2023 г., около 07:00 часа, в с. Б..........,общ. Д.........., в близост до дома на Р. Б.
Е., от с. Б..........,общ. Д.........., с ЕГН **********, до контейнер за смет и е нанесъл няколко
удара с юмруци в областта на главата и тялото, като й е причинил следните телесни
наранявания: мекотъканна контузия на главата – натъртване на меки тъкани и болка в
лява околоочна, слепоочна област на лицето и мозъчно сътресение със степенно
разстройство на съзнанието – краткотрайно /за секунди, минута/ зашеметяване и
оглушеност, както и последващо главоболие и нарушение на координацията, довели до
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл.
130, ал. 1 от НК.
Предявен е и граждански иск, който не е приет за съвместно разглеждане от съда.
В съдебно заседание частният тъжител лично и чрез упълномощения от него повереник
- адв. Н. поддържат тъжбата, като правят съответни доказателствени искания. Повереникът
в последното съдебно заседание пледира, че обвинението повдигнато с тъжбата е доказано
от обективна и субективна страна и подсъдимият следва да бъде признат за виновен, като му
бъде наложено наказание в максимален размер. Претендира за присъждане в полза на
частния тъжител на всички сторени разноски по делото, вкл. за адвокатско възнаграждение
за повереник, като представя договор за правна защита и съдействие.
Подсъдимият редовно призован, чрез органите на МВР, РУ-Дупница се явява лично в
първото съдебно заседание, както и с упълномощения от него защитник - адв. Р. А., като
двамата оспорват тъжбата, подсъдимият не дава обяснения. В последното съдебно заседание
същият е упълномощил и още един защитник – адв. Бойка Здравкова, която се явява с другия
защитник адв. Р. А.. Двете пледират поотделно за недоказаност на обвинението и наличие на
предпоставки за приложение на основание чл. 130, ал. 3 НК на института на реторсията в
процесния случай. Защитниците развиват подробни доводи в тези насоки и молят
подсъдимият да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан по повдигнатото му с
тъжбата обвинение. Претендират разноски, като адв А. прави възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение за повереник от частния тъжител.
Съдът, след като обсъди, анализира и съпостави всички събрани по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и като взе предвид
съображенията и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият К. Г. И. е ***, роден е на *** г. в гр. Дупница. Същият е с постоянен и
настоящ адрес: с. Б...........,общ .Д..........,абл. К............,ул. Т........... № ....... българин, български
гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан-реабилитиран, с ЕГН:
**********.
Частната тъжителка Р. Б. Е. е негова съседка, сестра е на св. Т. В. и майка на св. Д.
Евтимов, като и тримата живеят в същото населено място, в близост до подсъдимия, на
адрес: с. Б...........,общ. Д.............., обл. Кюстендил, ул. „И. В.“ № 19. Частната тъжителка е
работила към инкриминираната дата със сестра си в шивашки цех на фирма „Марена“,
находящ се в гр. Дупница, като и двете пътували до работа сутрин, около 7 часа със
1
служебен автобус на фирмата, който ги взимал недалеч от дома им, от автобусната спирка в
с. Бистрица, докъдето ходели сутрин пеша.
Преди инкриминираната дата частната тъжителка се явила като свидетел по
обстоятелствена проверка във връзка с установяване на владението и правото на
собственост върху недвижим имот, който бил собственост на друго трето за настоящото
наказателно производство лице, но подсъдимият имал претенциите, че той трябва да ползва
този имот и е негов. От тогава насам отношенията между двамата, както и между
подсъдимия и близките на Р. Е. се влошили сериозно, като същият на няколко пъти
проявявал вербална и физическа агресия срещу тях. Частната тъжителка се снабдила по този
повод със спрей за самозащита, който носела със себе си постоянно.
На 19.01.2023 г. сутринта, около 07:00 часа, в с. Б..........,общ. Д.........., в близост до дома
на Р. Б. Е. подсъдимият се скрил в близост до контейнер за отпадъци поставен на улицата, по
която вървели пеша на известно разстояние една след друга, първо св. Т. В., а след нея и
частната тъжителка Е., която се забавила, защото в двора на къщата им разговаряла със сина
си св. Д. Евтимов и негов приятел К. В., с колата на когото трябвало двамата младежи да
отидат да нагледат конете си в землището на с. Бистрица. Двамата пиели кафе на двора.
Докато св. В. преминавала пеша покрай контейнер за смет намиращ се надолу по
улицата била нападната от куче, като се предпазила от него с чантата си, която носела и
продължила движението си надолу по улицата. Малко по-късно от там минавала и сестра й,
частната тъжителка Р. Е., към която изведнъж излязъл и се насочил подсъдимият К. И., като
започнал веднага да й нанася удари с юмруци по главата и тялото. Е. започнала да вика за
помощ, като извикала към сестра си „како върни се“. В този момент пострадалата била
забелязана от сина й св. Евтимов и неговия приятел св. К. В., които веднага се затичали към
нея, като св. Евтимов взел от двора си в ръка един дървен прът. Докато се отбранявала от
ударите на подсъдимия пострадалата извадила носения от нея спрей за самозащита, с който
напръскала в лицето подсъдимия. Последният като забелязал тичащите към него свидетели
Евтимов и В. се уплашил и побягнал към двора на къщата си. Подсъдимият бил почти
застигнат и ударен в гърба с пръта носен от св. Евтимов, след което успял да избяга от него
и да се скрие в двора на къщата си където изчезнал. Св. Евтимов и неговият приятел св. В.
помогнали на частната тъжителка да остане на краката си, като същата изпитвала силни
болки от ударите и била леко присвита. Помощ и указала и нейната сестра Т. В., която като
чула виковете й тръгнала обратно по улицата към нея. Помогнали и да стигне до дома си,
като св. Евтимов позвънил веднага, още на улицата на тел. 112, за да съобщи за случая и да
извика полиция, като пострадалата му казала да не вика и екип на бърза помощ.
На място пристигнал автопатрул на РУ-Дупница, съставен от полицейските служители
св. Д. и друг неразпитан по делото полицай на име Д. П.. Полицейските служители
разговаряли с пострадалата и нейния син, като отишли до дома на подсъдимия и подали
светлинен и звуков сигнал с патрулния автомобил, като го викали, но никой не се показал от
къщата на подсъдимия.
По-късно пострадалата била откарана от св. Евтимов във ФСМП-Дупница, след което
бил насочена за преглед от хирург и невролог в Транспортна болница, тъй като съобщила, че
много я боли главата. При прегледите й били съставени съответните медицински документи,
фишове и др., в които били отразени и описани констатираните наранявания по главата на
частната тъжителка.
От назначената и изготвена от вещото лице д-р В. Н. - съдебен лекар, в хода на
съдебното производство, съдебно-медицинска експертиза е установено, че от действието на
твърд тъп предмет /по механизма на удар с или върху такъв/ са получени от частния
тъжител описаните в заключението травматични увреждания: мекотъканна контузия на
главата – натъртване на меки тъкани и болка в лява околоочна, /възможно слепоочна/
област на лицето. Мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието –
2
краткотрайно /за секунди, минута/ зашеметяване и оглушеност непосредствено след
травмата, както и последващо главоболие и нарушение на координацията, които според
експерта са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота,
представляващо разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, както
и са причинили допълнително болка и страдание на пострадалата. Посочено е, че е налице
пряка причинно-следствена връзка между установените травматични увреждания и
процесния инцидент. Заявено е от вещото лице, че от представените медицински документи
и други доказателства няма данни на частната тъжителка да са причинени допълнително
още и болка в лявата страна на гръдния кош и рамото отляво, като и затруднено движение
на лявата ръка, за каквито се сочи в тъжбата. В съдебно заседание експертът сочи с
категоричност, че причинените наранявания на частната тъжителка не могат да се дължат на
падане от собствен ръст, като болките в гръдния кош могат евентуално да са вследствие от
повишеното и констатирано по-късно артериално кръвно налягане и тахикардия.
От заключението на прочетената и приета, изготвена от вещото лице д-р В. Н. -
съдебен лекар, в хода на съдебното производство друга експертиза на подсъдимия К. И. се
установява, че на същия са били причинени следните травматични увреждания:
повърхностно химическо изгаряне на външната обвивка на предната част на очната
ябълка и на лигавицата на клепачите на дясното око, появило се с оток на роговицата ,
хиперемия /зачервяване/ на лигавицата на клепачите и лекостепенно преходно намаление на
зрителната острота /визус/ на окото, както и мекотъканна контузия в дясна горна част
на гърба – натъртване на меки тъкани и болка при палпация и движение. Изразено е
становище за травмите на окото, че е възможно да са били причинени такива наранявания на
подсъдимия след напръскването му с някакъв вид газов лютив спрей за самозащита или
някакъв спиртно-ароматен спрей тип парфюм. Тази травма е довела до временно
разстройство на здравето неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а
контузията в гърба само до болка и страдание.
От назначената и приета от съда видео-техническа експертиза на видеозапис от
охранителна камера, изготвена от вещото лице инж. Я. Я., както и от извършения в
присъствието на вещото лице и страните оглед се установява, че на изследвания диск - 1
(един) брой, преносим компакт диск CD-R80 – марка и модел Advan CD 2x 56x 80min 700MB
– сребристо бял на цвят със сер. номер HCR80U52CPI IFPIABM25, запечатан в жълт на
цвят книжен плик с надпис „Р." е наличен и съдържащ се в него общо един брой файл – Mp4
davj-dav с наименование video b4c7542ca27e77, Smart plear, размер на файла 6,43МВ, с
модификация от 24.01.2023г, представляващ цифров презапис от оригинални файлове
записани от охранителна видеокамера, като са заснети приложените към заключението и
екстраполирани от записа отделни кадри на лица и предмети заснети в тъмна част на
денонощието. Не е установена каквато и да е манипулация или подправка на видеофайла с
оглед таймкода и хронологията на записа. Във видеофайловете са вкопирани данни за номер
камера – cam 02 и ден, месец, година – 19.01.2023 г., както и час /минути/секунди – 07:05:08
мин с резолюция 1908х1069 пиксела , като видеото е продължителност – 00:03:48 мин. и не
съдържа наличие на звук. Описани са словом хронологично сцените от видеозаписа, като са
посочени само общи белези за лицата, като пол, облекло, брада, дрехи, обувки, носене на
чанта, тъмна шапка или коса, движението и действията на лицата попадащи в кадър, както и
появата на други лица. Въпреки извършеното обработване на видеофайловете от вещото
лице с посочените в заключението редактори на растерни изображения и компютърни
програми, не е налице техническа възможност за извличане на определен брой устойчиво
различими, частни идентификационни признаци, поради отдалечеността, зрителната посока
на камерата, резолюцията и т.н., които правят невъзможно извличането на частни
идентификационни признаци за лицева идентификация на лицата и предметите заснети във
видеозаписа, кадрите могат да бъдат ползвани само с разпознавателна и сходна цел, за най-
съществените моменти от деянието заснето на тях.
3
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно и категорично
установена на базата на събрания по делото разнообразен по вид и характеристики
доказателствен материал преценен поотделно и в съвкупност. За да изгради обективно и
истинно изводите си относно фактите и събитията, респ. авторството и лицата участвали и
присъствали на процесния инцидент, съдът прие изцяло или в отделни части с доверие, в
една или в друга степен, гласните доказателства събрани при разпита на свидетелите: Д.
Евтимов, син на тъжителката, вкл. изцяло от прочетените му, на осн. чл. 281, ал.1, т. 2 НПК,
показания дадени пред друг състав на съда по същото дело – на л. 85-86 от делото, К. В., Т.
В., сестра на частния тъжител, Д. Д. и Лилия Кирева – сестра на подсъдимия.
За да сподели като достоверно изцяло или отчасти казаното от тримата свидетели
присъствали на място при нанасянето на ударите от подсъдимия по пострадалата, съдът взе
предвид и отчете критично, като предварително анализира междуличностните отношения,
родствената, приятелска и/или емоционална връзка, респ. враждата между всяко от тези три
лица и съответно подсъдимия и/или частния тъжител, респ. негови близки за св. К. В., който
е приятел на св. Евтимов. В тази насока съдът се доверява изцяло на казаното от
свидетелите-очевидци Евтимов и В., както и на казаното от св. В., която е била
непосредствено на мястото и много близо до случващото се, макар да е вървяла с гръб и да
не е очевидец на нанесените от подсъдимия удари, доколкото присъствието на всеки от
тримата свидетели е безспорно установено от събраните други гласни и писмени
доказателства, вкл. от показанията на св. Д., който не е изобщо пряко заинтересован или
емоционално обвързан от изхода на спора, а е изпълнявал служебните си задължения като
полицейски служител и е видял при пристигането си на процесната улица, именно частната
тъжителка и нейния син. Полицейският служител сочи идентично фактическата обстановка
около посещението му на адреса и разказва най-общо за възприетите от него преди повече от
2 години факти и обстоятелства, за които все още си спомня отчасти. Версията му относно
подаваните светлинни и звукови сигнали пред дома на подсъдимия и състоянието на
пострадалата се припокрива изцяло с изложеното от свидетелите посочени по-горе. Нещо
повече по делото не са налице други опровергаващи ги насрещни свидетелски показания,
доколкото изобщо не бяха ангажирани показанията на каквито и да е други свидетели-
очевидци на случилото се от страна на защита или подсъдимия. Поради това и по делото са
налице именно безспорни и безпротиворечиви гласни доказателства в една посока, а не две
отделни групи противостоящи си такива.
Казаното от всеки от посочените свидетели е в необходимата степен еднопосочно,
ясно, взаимно допълващо се с другите показания, логично и последователно относно
описваните сцени и събития в инкриминираната сутрин с участието на подсъдимия и
пострадалата. Нещо повече, никой от тези свидетели не се опитва в нито един момент да
преиначи или евентуално да увеличи приноса на подсъдимия към съставомерните телесни
увреждания описани в медицинските документи и експертизата, като свидетелите не сочат
нещо различно или по-дръзко и опасно да е било извършено от негова страна спрямо
частната тъжителка. Напротив всеки от свидетелите-очевидци заявява съответно, че К. И. е
ударил 2-3 юмрука, както сочи св. В. или съответно за замахване с ръка и удари с шамари
или юмруци, както описва случилото се св. Евтимов, който не сочи брой на ударите.
Безспорно обратното свидетелят Евтимов би сторил, ако се опитваше тенденциозно да
влоши положението на подсъдимия, с когото са отдавна във вражда. И тримата свидетели
сочат за напръскването на подсъдимия със спрей в лицето от страна на частната тъжителка,
като не спестяват този факт, а напротив постъпват абсолютно отговорно и обективно, а не
преднамерено в разказите си за случилото се и не се опитват да скрият това нейно действие.
Обективността на показанията на св. Евтимов се установява още и от данните възприети при
извършения в съдебно заседание оглед на вещественото доказателство – CD диск съдържащ
записи от тел. 112, където свидетелят разказва на оператора за случилото се малко преди
4
обаждането. Този свидетел не си спомня с точност данни за датата и часа на събитието, но
заявява добросъвестно, че поддържа изцяло прочетените му от съда показания дадени пред
друг съдебен състав по същото дело, с което този недостатък в показанията му е отстранен
изцяло. В нито една степен казаното от посочените по-горе свидетели не се оборва или
оспорва и компрометира по някакъв начин от събраните писмени и веществени
доказателства по делото, напротив в същите са отразени, макар и частично установените
данни за състоянието на лицата и стореното при инцидента, които подкрепят и
потвърждават казаното от всеки от свидетелите.
Относно показанията на св. Лилия Кирева следва да се посочи, че същите са изцяло
косвени и с много по-ниска доказателствена стойност, но все пак допълват в една част
доказателствения материал, макар и непряко, поради което няма пречка да бъдат споделени
с доверие. Същата е сестра на подсъдимия, но не спестява пред съда узнатото от нея чрез
покойния й баща, че на процесната сутрин по-рано е имало инцидент между подсъдимия и
частната тъжителка, във връзка с който К. И. е получил посочените от нея зачервяване и
увреждания на очите, като го е закарала на лекар.
Важни и относими факти се съдържат и в приетите множество писмени доказателства,
прочетени и приобщени по реда на чл. 283 от НПК, сред които с по-голяма доказателствена
стойност са: справка за съдимост, характеристична справка на подсъдимия, писмо, ведно
със записи от тел. 112, медицинско свидетелство и фишове за спешна медицинска помощ,
лист за преглед на пациент, журнал от ФСМП-Дупница, рецепти, епикризи и други
медицински документи приложени по делото и по служебно изисканото ДП в 2 тома,
както и заключенията по приетите 2 броя съдебно-медицински и съдебно-техническа
експертиза, ведно с приложения към нея фотоалбум.
По отношение на приетите съдебно-медицински експертизи, съдът намира
заключенията по същите за пълни, ясни, детайлни, компетентно, добросъвестно и точно
изготвени, отговарящи изцяло на поставените въпроси след приложение на необходимите
специални знания в областта на съдебната медицина, с каквито д-р В. Н., като съдебен лекар
с богат опит безспорно разполага. Същият при разпита му в съдебно заседание на въпросите
поставени от съда и страните защитава изцяло изводите си за фактите и причинно-
следствените връзки между тях, които е отразил във всяко от заключенията си. Категоричен
е и относно установеността, респ. липсата на установеност за част от нараняванията описани
в тъжбата, както и за наличието, механизма и медико-биологичните характеристики на
нараняванията на причинени на частния тъжител, като сочи, че същите са абсолютно
въстановени и без остатъчен деформитет. Описва подробно и установените наранявания по
подсъдимия и техните медико-биологичните характеристики. Няма каквато и да е пречка,
като липсват и възражения от страните заключенията да бъдат приети с доверие от съда.
Във връзка със заключението по изготвената съдебно-техническа, видеотехническа
експертиза на видеозапис от охранителна камера, изготвена от вещото лице инж. Я. Я.,
съдът приема, че същата е с далеч по-ниска доказателствена стойност, като не може пряко и
непосредствено да установи фактите и най-вече връзката между тях и поведението на
съответните лица, но в същото време е компетентно и точно изготвена след приложение на
необходимите специални знания в областта на компютърните технологии и видеотехниката,
с каквито експертът безспорно разполага, съобразно квалификацията и опита си. Съдът
ползва същата единствено и само за проверка най-общо на събраните за инцидента и
неговата хронология, време, дата, час и т.н. свидетелски показания, доколкото вещото лице
безспорно е установило характера на сцените и заснетите действия, макар да не е възможно
същите да бъдат категорично и несъмнено причислени като действия и бездействия на
конкретно физическо лице.
При така направения обстоен и критичен, детайлен анализ на събрания доказателствен
материал, след съпоставяне поотделно и в съвкупност на различните видове доказателства,
5
съдът приема, че са безспорно доказани в голямата им част подробно описаните в тъжбата
събития, вкл. относно авторството на посоченото деяние и част от причинените телесни
увреждания на частния тъжител, за които е повдигнато обвинение на подсъдимия, както и
техните обективни и субективни характеристики на лека телесна повреда довела до
разстройство на здравето неопасно за живота, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК.
Остава недоказано с оглед най-вече приложените медицински документи и
заключението на вещото лице д-р Н. по първата приета съдебно-медицинска експертиза
относно наличието и на другите допълнителни наранявания описани в тъжбата като болка
при допир в областта на лявата страна на гръдния кош, болка в областта на лявото рамо,
като тези наранявания са довели до затруднено движение на лявата й ръка, за които не са
събрани достатъчно и надлежни доказателства и не се посочват в показанията на
разпитаните по делото свидетели, като е възможно както сочи вещото лице в една част да се
дължат на други процеси в организма на пострадалата, за които в случая няма достатъчно
медицински данни и обективни находки. В тази част обвинението не е доказано в
необходимата степен, по смисъла на чл. 303 от НПК.
При така установената безспорна фактическа обстановка, възприета като
релевантна на база направения по-горе цялостен анализ на събраните множество
доказателства, поотделно и в съвкупност, настоящият състав намира следното от
правна страна:
От обективна страна подсъдимият К. Г. И., с постоянен и настоящ адрес: с.
Б...........,общ .Д..........,абл. К............,ул. Т........... № ....... с ЕГН: ********** е осъществил
престъплението, за което е обвинен с тъжбата, а именно:
На 19.01.2023 г., около 07:00 часа, в с. Б..........,общ. Д.........., в близост до дома на Р. Б.
Е., от с. Б..........,общ. Д.........., с ЕГН **********, до контейнер за смет и е нанесъл няколко
удара с юмруци в областта на главата и тялото, като й е причинил следните телесни
наранявания: мекотъканна контузия на главата – натъртване на меки тъкани и болка в
лява околоочна, слепоочна област на лицето и мозъчно сътресение със степенно
разстройство на съзнанието – краткотрайно /за секунди, минута/ зашеметяване и
оглушеност, както и последващо главоболие и нарушение на координацията, довели до
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл.
130, ал. 1 от НК.
Съдът намира, че всички елементи от обективната страна на описаното деяние са
безспорно доказани.
На първо място, безспорно доказано се явява обстоятелството, че подсъдимият чрез
активни свои действия е нанесъл няколко удара с юмруци в областта на главата и тялото на
частната тъжителка, от което й е причинил изброените и безспорно установени от
медицинските документи и заключението на вещото лице травматични увреждания, които са
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК. Поради това съдът намира, че деянието е доказано по несъмнен начин
като престъпление – лека телесна повреда, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. По подробно
за вида и характеристиките на телесната повреда виж и Постановление № 3 от 27.IX.1979
г., Пленум на ВС, докладчик член-съдията Венцислав Очков.
От субективна страна деянието е извършено от неговия автор при форма на вината
пряк умисъл. Подсъдимият като пълнолетно и дееспособно лице е разбирал и осъзнавал
своите постъпки, като е можел да ги ръководи, имал е възможност да се въздържи от това си
поведение, но не го е сторил. Съзнавал е отлично, че с посягането си с юмруци към
пострадалата и нанасянето на удари в областта на главата и тялото й засяга недопустимо
нейната телесна неприкосновеност, като по този начин й причинява физическо нараняване
изразило се в описаното разстройство на здравето неопасно за живота.
6
Нещо повече, с оглед възраженията в пледоарията на защитата за прилагане на
института на реторсията, по реда на чл. 130, ал.3 от НК, съдът приема, че е налице изцяло
хипотезата на реализирана от частната тъжителка „неизбежна отбрана“. Този извод почива
на база данните съдържащи се в събраните и кредитирани с доверие от съда доказателства,
вкл. в заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза и разясненията дадени от
вещото лице д-р Н. в съдебно заседание по отношение на здравословното състояние на
подсъдимия след инцидента, като следва да се отбележи следното:
В своята константна практика ВС и ВКС не приемат за приложим института на
неизбежната отбрана в редица случаи като например, когато деецът пръв е употребил
насилие, както безспорно не е така в настоящия казус или когато става дума за евентуално
бъдещо, хипотетично нападение, спрямо което евентуално да се приеме, че частната
тъжителка се е бранела. Относно предизвикването на конфликт с неправомерни действия от
подсъдимия виж и ППВС № 12/73; Решение № 190 от 03.12.2019 г. по н. д. № 781 / 2019 г.
на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение; Решение № 64 от 03.04.1998 г. по н.д.
№ 268/97 г., 5-членен състав, докладчик съдията Савка Стоянова; Решение № 136 от
27.09.2022 г. по н. д. № 442 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение и др.
Доказано е категорично от събраните гласни доказателства, че е било инициирано от
подсъдимия и е било налице едно непосредствено и активно протичащо, неприключило
противоправно нападение с юмруци насочено срещу личността и правото на телесна
неприкосновеност на отбраняващата се пострадала Р. Е., която е направила опит да защити
тези си лични и неприкосновени права от нападението на подсъдимия К. И., като е
използвала срещу него намиращия се у нея спрей и по този начин е причинила
несъставомерно вреди на нападателя, които попадат изцяло в рамките на необходимите за
конкретната ситуация предели. Пределите на неизбежна отбрана не са превишени в никаква
степен, а са съответни на вида и характеристиките на установеното начално противоправно
нападение.
Касае се за увреждане получено от подсъдимия при пресичане на започнато от него
самия, без причина, нападение осъществявано спрямо тъжителката в тъмната част на
денонощието, внезапно и с проява на сериозна физическа агресия, спрямо лице от нежния
пол с драстично по-малки физически възможности за самоотбрана, като нападението, дори
не е било отблъснато само и изцяло от защитните действия на пострадалата, а едва от
притеклите се на помощ свидетели-очевидци и насочването на нейния син св. Евтимов към
подсъдимия, който едва като ги е видял е избягал и се е скрил в двора си.
Нещо повече в случая следва да се отчете и че поведението на св. Евтимов, който се е
насочил с дървен прът към подсъдимия е било изцяло мотивирано от желанието му да
защити живота и здравето на неговата майка, която е била атакувана внезапно от
подсъдимия. Най-общо казано следва финално да се отбележи, че не са налице законовите
предпоставки за приложение на института на реторсията в процесния случай, доколкото с
инкриминираните действия и поведение от страна на подсъдимия К. И., които са били
насочени обективно, общественоопасно и противоправно към телесната неприкосновеност
на неговата съседка и пострадала Р. Е., няма как да се черпят благоприятни последици от
насрещните действия предприети от пострадалата за защита на телесната неприкосновеност
и здраве. За да са налице изискванията на закона за реторсия по смисъла на чл. 130, ал.3 от
НК следва и насрещното, реципрочно и последвало второ по време деяние, с което
пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда да е
общественоопасно, а когато такова е извършено в хипотезата на чл. 12, ал.1 от НК, т.е. при
условията и изцяло в пределите на неизбежна отбрана както е в настоящия случай, това не е
така и реторсията е неприложима.
Съобразно направения анализ на доказателствата, вкл. на представените медицински
документи и най-вече с оглед изводите направени в приетата в хода на съдебното следствие
7
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р В. Н., по отношение на
пострадалата Р. Е. се установява, че не се доказват да са и причинени в причинно-следствена
връзка с процесното деяние допълнително и другите описани в тъжбата травматични
увреждания - болка при допир в областта на лявата страна на гръдния кош, болка в
областта на лявото рамо, като тези наранявания са довели до затруднено движение на
лявата й ръка, за които не са събрани достатъчно и надлежни доказателства и не се посочват
в показанията на разпитаните по делото свидетели. Нещо повече, съгласно разпоредбите на
чл. 303, ал.1 и ал. 2 от НПК, присъдата не може да почива на предположения, като съдът
признава подсъдимия за виновен, само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В
случая частното обвинение в тази му част не беше доказано по несъмнен начин, именно
относно наличието на пряка причинно-следствена връзка между описаните в тъжбата и
твърдени наранявания и процесното деяние на подсъдимия. В тази връзка е хипотетично
възможно, според вещото лице, същите да имат и друг произход или първопричина,
доколкото не са констатирани и описани при прегледите на лицето веднага след инцидента, а
експертизата на вещото лице почива изключително на писмени данни с оглед датата на
изготвянето й, както и невъзможността чисто медицински да се установят обективно
подобни наранявания в областта на гръдния кош и лявото рамо, респ. затруднено движение
на лявата ръка, към тази по-късна дата и при личен преглед на лицето.
Всичко това мотивира съда да признае подсъдимия К. И. за невиновен и да го оправдае
частично по повдигнатото му с тъжбата обвинение за това, че от обективна страна по
същото време, на същото място, при същите обстоятелства и със същото деяние е причинил
на Р. Б. Е., от с. Б..........,общ. Д.........., с ЕГН ********** и други допълнителни телесни
увреждания, изразяващи се в: болка при допир в областта на лявата страна на гръдния
кош, болка в областта на лявото рамо, като тези наранявания са довели до затруднено
движение на лявата й ръка, тъй като обвинението в тази си част, не е доказано по
безспорен и несъмнен начин.
По наказанието:
За престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК законът предвижда наказание „лишаване от
свобода“ до две години или „пробация“. В същото време подсъдимият е неосъждан,
реабилитиран е за всички предходни осъждания, последното от които е преди повече от 13
години, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК, като
липсват невъзстановени съставомерни имуществени вреди от деянието. Не са налице пречки
по смисъла на чл. 78а, ал. 7 от НК, за освобождаване на същия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „глоба“ по този ред.
При индивидуализацията на размера на административното наказание и за постигане
целите на същото уредени в ЗАНН, съдът отчете следните налични смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства:
Подсъдимият И. е с чисто съдебно минало към датата на деянието, доколкото е
реабилитиран. К. И. е трайно безработен и няма никакви постоянни доходи, живее в
жилището на баща му, който е починал в хода на наказателното производство. Същият
живее сам, не е женен и няма деца. Лишен от каквато и да е семейна или социална подкрепа,
като според наличните по делото писмени данни, приложени в кориците на изисканото ДП
същият страда от неприспособяване /дезадаптация/. Следва да се отчетат и причинените на
същия наранявания при процесния инцидент.
Налице са и няколко отегчаващи отговорността му обстоятелства, а именно лоши
характеристични данни свързани с информацията за проявена многократно вербална и
физическа агресия и спрямо други лица в същото населено място, особената преднамереност
при нападението над пострадалата в тъмната част на денонощието, внезапно изскачайки зад
контейнер за смет срещу жена, както и укриването му от органите на реда.
8
Съобразно изложеното и при превес на смекчаващите обстоятелства, за пълно
постигане целите на наказанието с оглед лошото имуществено и финансово състояние на
дееца, съдът приема, че е достатъчно и съответно на обществената опасност на извършеното
и дееца, да му бъде наложено административно наказание „глоба“ в минимален размер от
1000,00 лева.
По разноските:
Съдът приема с оглед изхода на делото и заявената претенция за разноски от
повереника на частния тъжител и на база представените доказателства – договор за правна
защита и съдействие имащ характера на разписка, в който е посочена, че е била договорена и
заплатена на повереника сумата от 1200 лева, че на основание чл. 189, ал.3 от НПК
подсъдимият К. Г. И., с постоянен и настоящ адрес: с. Б...........,общ .Д..........,абл. К............,ул.
Т........... № ....... с ЕГН: ********** следва да бъде осъден да заплати в полза на частния
тъжител Р. Б. Е., с адрес: с. Б...........,общ. Д.............., обл. Кюстендил, ул. „И. В.“ № 19, с
ЕГН **********, сумата от общо 1462,00 лв. /хиляда четиристотин шестдесет и два лева/ -
разноски по делото, от които 12,00 лв. / дванадесет лева/ - ДТ за образуване на делото,
250,00 лв. /двеста и петдесет лева/ - депозит за изготвяне на съдебно-медицинска експертиза
и 1200,00 лв. /хиляда и двеста лева/ – адвокатско възнаграждение за повереник.
Възражението за прекомерност на възнаграждението заплатено за процесуалното
представителство на частния тъжител от повереника – адв. Н. е неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение, доколкото В НПК липсва разпоредба, аналогична на чл. 78 ал. 5
от ГПК, касаеща прекомерност на разноските. Ето защо, и доколкото посочената норма от
ГПК е неприложима в наказателното производство, в него не следва да се обсъжда
оплакване за прекомерност на разноските. В този смисъл виж и Решение № 52 от 09.06.2021
г. по н. д. № 159 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение. Единственото
ограничение водещо до неуважаване на претенцията за разноски на имащата това право
страна би било свързано единствено, ако хипотетично съдът установи, че претенцията е
толкова прекомерна, че се цели с нея да се стигне до злоупотреба с правото на разноски и да
се причинят по този начин допълнителни и непозволени вреди на подсъдимия. Наред с това
може за пълнота все пак да се посочи, че претендирания по настоящото дело размер не е
толкова висок, делото е със сериозна продължителност /над 2 години/, като е протекло пред
два отделни съдебни състава, събирани са множество доказателства и са проведени
значителен брой съдебни заседания с участието на повереника.
В същото време, доколкото по делото бе допусната и назначена от съда за разкриване
на обективната истина, респ. изготвена и приета съдебно-медицинска експертиза, за която
не е внесен предварително депозит по делото, от страна на частния тъжител и която беше
заплатена изцяло от бюджета на съда, подсъдимият К. Г. И., с постоянен и настоящ адрес: с.
Б...........,общ .Д..........,абл. К............,ул. Т........... № ....... с ЕГН: ********** следва да бъде
осъден допълнително да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на РС-
Дупница, още и сумата в размер на общо 479, 22 лева, от които 100,00 лв. - разноски по
делото за явяване на вещото лице по изготвените съдебно-медицински експертизи и 379,22
лв. – разноски за изготвяне на съдебно-техническа експертиза на видеозапис.
При тези мотиви, настоящият съдебен състав постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

9
Съобщи за изтекли лични данни