О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№
1357/5.10.2023г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.ПАЗАРДЖИК – ХІI-ти касационен състав, в закрито съдебно заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВА
ПЕЛОВА
МАРИЯ ХУБЧЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Пелова ч.к.а.н.д. № 832 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по частна жалба на И.П.С., срещу Определение
№ 360/10.03.2023 г., постановено по адм.дело № 231/2022г., по описа на съда, с
което е оставена без уважение молбата му за
изменение на Решение № 665/08.08.2022г., в частта за разноските и е оставено без уважение искането за отвод на
съдията-докладчик.
Частният жалбоподател твърди, че съдебният акт е неправилен,
тъй като е постановен в нарушение на материалния закон и не е съобразен с представените по
делото доказателства.
Ответника по частната жалба в депозиран писмен отговор
навежда доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното Определение,
моли частната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна и
необоснована.
Административен съд – гр. Пазарджик, ХІI-ти касационен състав, приема частната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и в срока по чл.
230 АПК, а по същество за частично ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Производството по делото е образувано по искова молба на И.П.С. срещу ГДИН, за причинени му
неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, вследствие на отправени
заплахи от страна на длъжностно лице на ответника, във връзка с включен
вентилатор. Делото е било образувано по реда на ЗИНЗС и е приключило с влязло на
20.02.2023г. в сила Решение № 78, постановено по к.адм.д. № 1016/2022г., по
описа на съда, с което предявената
искова претенция е отхвърлена като неоснователна.
Определение
№ 360/10.03.2023г., постановено по адм.дело № 231/2022г., по описа на съда, е постановено по искане на И.П.С. за отвод на съдията-докладчик, и
е отхвърлена молбата му за изменение на
постановеното решение в частта за разноските, с което е осъден да заплати на
ответника сумата от 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Мотивите на съда са, че съобразно разпоредбата на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ в полза
на юридическите лица се присъжда възнаграждение, когато са били защитавани от
юрисконсулт.
По отношение пункт 1-ви от обжалваното Определение, касаещ
отказа на съдията-докладчик да са отведе от участие при разглеждане на делото,
частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, доколкото съдебен акт
от подобен характер не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не е изрично
посочен в кръга на тези, подлежащи на касационна проверка, в съответствие с
разпоредбите на чл.274 от ГПК, субсидиарно приложим съгласно нормата на чл.144
от АПК.
Съдебният акт в подлежащата
на обжалване част, а именно в частта за разноските е неправилен и незаконосъобразен.
Неправилно
е решението на административния съд в частта му, в която е отхвърлил искането на частния жалбоподател за изменение
на постановения окончателен съдебен акт в частта му за разноските, чрез който е осъден да заплати на ГДИН сумата
от 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, вследствие на което е приложил неправилно материалния закон. Производството по
делото е водено по специалния по
смисъла на чл. 284 от ЗИНЗС ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да
заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при
оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Алинея 3 на същия член постановява, че когато искът се
уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС,
тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите
разпоредби на чл. 78 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Разноските по
производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК са средствата за
възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е разноските, направени по
процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. В съответствие с цитираните норми на ГПК и тази на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се
ограничава само до разноските по производството. Съгласно посоченото в чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, при частично или пълно уважаване
на иска, ответникът заплаща на ищеца и разноски за производство, както и
заплатена от него държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, съразмерно с уважената част от иска. Разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС,
тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални и по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата
на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане
на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне
на иска му, води до извода,
че такова не се дължи, поради което постановеното Определение
по пункт 2-ри се явява незаконосъобразно, и като такова следва да се отмени.
Водим от
горното, и на
основание чл.229 от АПК,
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр.ПАЗАРДЖИК – ХІI-ти касационен състав
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна
жалба на И.П.С., срещу пункт 1-ви от
Определение № 360/10.03.2023 г., постановено по адм.дело № 231/2022г.,
по описа на съда, с което е оставена без уважение молбата му за отвод на съдията-докладчик.
ОТМЕНЯ пункт
2-ри от Определение № 360/10.03.2023 г.,
постановено по адм.дело № 231/2022г., по описа на съда, с което е отхвърлено искането му за изменение на Решение №
665/08.08.2022г., постановено по адм. дело № 231/2022г., по описа на съда, в
частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:
1./п/ 2./п/