О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II-2100 01.11.2019
година град
Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди
и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Темелкова
въззивно гражданско дело № 1624 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
С решение №
2191 от 17.09.2019г., постановено по гражданско
дело № 5224/2019г. по описа на Бургаския районен съд е осъдена Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, адрес: гр.Бургас,
ул.“Христо Ботев“ № 46, представлявана от директора Калоян Калоянов, да заплати
на Д.В.Д., с ЕГН **********, съдебен адрес: ***– адвокат К., сумата от 1845,30
лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. – разликата между положения нощен труд
и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.07.2019
г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 350 лв. за направените по
делото разноски. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Бургас, е осъдена да заплати по сметка на Бургаския районен съд и сумата от
73,81 лв. - държавна такса и 150 лева за разноски за експертиза.
Против постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас,
адрес: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46, представлявана от директора Калоян
Калоянов, чрез юрисконсулт Ана Димчева. Жалбата е подадена в срок, от лице,
имащо правен интерес, съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1,
2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е допустима.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение
е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.
Излага се становище, че съдът неправилно е преизчислил положения от ищеца нощен
труд по правилата на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, според които нощният труд се преизчислява с коефициент 1,143 за да го
приравни на дневен. Заявява, че по отношение полагането на нощния труд приложими
са правилата на действалите едновременно с НСОРЗ, към процесния период, Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., които наредби уреждат по специален начин заплащането на
нощния труд в системата на МВР. В тях липсват разпоредби, които да уреждат
увеличение на часовете нощен труд с коефициент, за разлика от действалата преди
тях Наредба № 8121з-407/19.08.2014г., която е предвиждала прилагане на
въпросния коефициент. Съгласно действащата уредба, съотношението между дневен и
нощен труд в системата на МВР е 1:1, т.е. осем часа нощен труд са равни на осем
часа дневен труд, а не както е по КТ и Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравняват на осем
часа дневен такъв. Целта на този коефициент 1,143 е да определи
възнаграждението на работника, така че когато той работи 7 часа да получава
възнаграждение за осем часа и в тази връзка не е налице извънреден труд. Извънреден
труд би бил налице, ако работниците и служителите работят извън установеното за
тях работно време. Налице са и заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и заповед №
8121з-1429/23.11.2017г., според които всеки отработен час между 22 ч. и 6 ч. се
заплаща допълнително в размер на 0,25 лв. Неправилно съдът е приел, че липсата
на регламентация във въпросните наредби представлява непълнота в уредбата и обуславя прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата и по отношение на
служителите в МВР.
Иска от съда атакуваното решение да бъде отменено и да
бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата
от ответната страна – Д.В.Д., с ЕГН **********, чрез адв.С.К., съдебен адрес: ***.
Излага становище за неоснователност на въззивната
жалба и законосъобразност на атакуваното решение. Намира за правилен извода на
съда, че при липса на специални норми, следва да се прилагат общите такива.
Счита, че липсата на изрични норми в цитираните във въззивната жалба наредбите, действали през процесния, период
не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положения нощен труд от служителите на МВР, а
като празнота в специалната уредба,
поради което следва да се прилага общата
такава,а именно НСОРЗ. Понятието „нощен труд“ има своята легална дефиниция в
чл.140 от КТ. Съгласно чл.187, ал.5 ЗМВР работата извън редовното работно време
до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени. Подзаконовите нормативни актове в
приложение на ЗМВР предвиждат, че при сумирано отчитане на работното време,
общия брой на отработените часове по график се сравнява с нормата работни
часове за съответния период, получена от броя календарни работни дни за
периода, умножена по цифрата осем. Часовете над тази норма се отчитат като
положен труд извън редовното работно време.
За периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. ищецът е положил общо 1866
часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143 възлизат на 2132,84 часа,
което от своя страна води до 266,84 часа извънреден труд.Поради това следва да
му бъде заплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 1845,30
лв. Иска от съда атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.267 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна
жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Бургас, адрес: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46, представлявана от директора
Калоян Калоянов, чрез юрисконсулт Ана Димчева
и отговор на ответната страна – Д.В.Д., с ЕГН **********, чрез адв.С.К.,
съдебен адрес: ***.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: