Р Е Ш Е Н И Е
№ 25 12.04.2022 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- гр.Търговище
на петнадесети март две
хиляди двадесет и втора година
в публично съдебно заседание, в
следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ – Красимира Тодорова
ЧЛЕНОВЕ: Албена
Стефанова
Иванка
Иванова
Секретар- Ст. И.
Прокурор- Мартин Александров
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 16 по описа за 2022 година на
съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК
на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ подадена чрез
процесуалния им представител И.Т. –ст.експерт и юрист в Агенцията срещу Решение
№3/07.01.2022г. по НАХД № 275/ 2021 г. на Районен съд гр.Попово,
с което е отменено НП
№ ГБО-0048/13.10.2021г. на Председателя на ДАМТН. С посоченото НП на “ММ-ПМ
ГРУП“ ЕООД, ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление гр. Попово, обл. Търговище, ул. „Възраждане“ №35 представлявано от управителя М. Р. М. , за
нарушение на чл.8а, ал.6 от ЗЧАВ на основание чл.34, ал.3 от ЗЧАВ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева.
В касационната жалба като
основания се излага неправилно приложение на материалния закон. Излагат се
подробни доводи, обосноваващи неправилно тълкуване от страна на въззивния съд
на закона и извеждането на извод, че дружеството не се явява субект на
нарушение чл.8а, ал.6 от ЗЧАВ, тъй като не било разпространявало, а извършвало продажба на въглища. Моли се оспореното въззивно решение да бъде
отменено като незаконосъобразно и да се постанови ново, с което НП да се
потвърди. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
В съдебно заседание касаторът не
изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба
– “ММ-ПМ ГРУП“ ЕООД гр.Попово в съдебно заседание не изпраща представител. От
процесуалния представител на дружеството а..Р.Р. са постъпили писмени
възражения. В последните се излага становище за допуснати съществени
процесуални нарушения изразяващи се в изписване само на двете имена на
актосъставителя, в различно изписване в АУАН и в НП на наименованието на
дружеството, в липса на изписване в АУАН на обстоятелствата при които е
извършено нарушението.Навежда, че следва да бъде приложен чл.28 от ЗАНН, тъй
като така наложената санкция е прекомерна и в противоречие на общия принцип на
съразмерност. Излагат се подробни доводи,
обосноваващи правилно тълкуване и прилагане от страна на въззивния съд, че
субект на нарушението по чл.8а, ал.6 от
ЗЧАВ може да бъде само производителя на
твърди горива или техния вносител, съгласно параграф 1,т.44 от ЗЧАВ каквото
дружеството не е. Моли оспореното
въззивно решение да бъде оставено в сила като законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура изразява
становище, за основателност на касационната жалба. Излага доводи, обосноваващи, че дружеството носи
качеството на „разпространител на твърди горива“ и като такъв, е субект на
нарушение по чл.8а, ал.6 от ЗЧАВ. Дава заключение, че оспореното решение следва
да бъде отменено като незаконосъобразно поради неправилно приложение на
материалния закон и да се постанови ново, с което НП да се потвърди.
Касационният състав на съда, след като
установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол
приема същата за допустима.
След проверка на делото настоящата
инстанция констатира, че Районният
съд е приел следната фактическа обстановка:
На 09.03.2021 г. служители от
Регионален отдел „Контрол на качеството на горивата за битово отопление - Северна Централна България“ /РО ККГБО - СЦБ/
- инспекторите Г. А.и Н. Н. извършили
проверка на обект -„Складова
база“, намиращ се в гр.Попово, ул.“П.Хитов“ № 32, стопанисван от дружество
„ММ-ПМ ГРУП“ ЕООД гр.Попово представлявано от М. Р. .
При проверката било констатирано,
че в обекта е налично твърдо гориво за отопление - въглища, като от
представените справки за продажби/доставки по стоки за период м.09.2020г. - м.02.2021
г. било установено, че има извършено разпространение чрез продажба на твърдо
гориво за битово отопление - съответно
324 476.7 кг. донбаски въглища и 80 650 кг антрацитни въглища-по приложени фактури
и товарителници.
При извършена в хода на
проверката служебна справка в публичния регистър по чл.8б, ал.1 от ЗЧАВ било
установено, че както „ММ-ПМ ГРУП“ ЕООД гр.Попово,
така и проверения обект не са вписани в „Регистъра на лицата, които
разпространяват твърди горива и обектите, в които се разпространяват твърди
горива“.
За всички констатации от
проверката бил съставен протокол № СЦБ-030/09.03.2021
г. приложен, който бил подписан без възражения от контролния орган и
представителния орган на дружеството. След допълнителен анализ на събраните по
преписката материали, на 11.05.2021 г. в гр.Русе на „ММ-ПМ ГРУП“ ЕООД гр.Попово
бил съставен АУАН № Р-СЦБ-003 за нарушение по чл.8а,ал.6 от ЗЧАВ. Актът бил
предявен на управителя на ЮЛ, който се запознал с констатациите по него и го
подписал с отбелязване, че има възражения. Такива писмени обаче не били
депозирани в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП №
ГБО-0048/13.10.2021г. на Председателя на ДАМТН, с което на дружество „ММ-ПМ
ГРУП“ ЕООД гр.Попово, за периода от 01.09.2020г.-28.02.2021г. за разпространяване
чрез продажба на твърдо гориво за битово отопление-въглища, за нарушение по чл.8а,ал.6 от ЗЧАВ, на
основание чл.34, ал.3 от ЗЧАВ било наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева.
При
така установеното Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
лица, че същите съдържат изискуемите от закона задължителни реквизити и са
постановени при спазване на процесуалните правила. Районният съд е приел, че
при така събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно по делото
се доказва описаната в НП фактическа обстановка, но НП се явява издадено при
неправилно прилагане на материалния
закон. Районният съд е извел извод, че „продажбата“ на твърди горива
за битово отопление на населението, не е включена в дейностите, съдържащи се в
понятието "разпространение" и представлява отделна дейност. Съдът е приел, че разпространението
на горива по смисъла на ЗЧАВ винаги включва като начало на веригата
производител, респ. внос или въвеждане до разпространителя. С оглед на
посоченото, Районният съд приема, че субект на нарушението по чл.8а,ал.6 от
ЗЧАН може да бъде само производителят на твърди горива или техният вносител,
според пар. 1, т. 44 от ДР на ЗАЧВ и до колкото по преписката не са налични
доказателства, санкционираното дружество
да е производител или вносител на твърдо гориво за отопление то неправилно контролните органи са преценили,
че същото се явява разпространител на твърди горива по смисъла на пар.1,т.45 от
ДР на ЗЧАВ и в тази връзка и годен
субект на отговорност по чл.8а,ал.6 от
ЗЧАН.
На
основание така направените фактически констатации и правни изводи Районният съд
е отменил обжалваното НП като незаконосъобразно, поради неправилно приложение
на материалния закон.
Настоящият съд, в рамките на касационната
проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:
Адресат на абсолютната забрана по чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ са лица, носещи качеството на „разпространители“ на твърди горива. Съгласно
дадената законова дефиниция на посоченото понятие в §1, т. 45 от ДР на ЗЧАВ
„Разпространител на твърди горива“ е лице, което етикетира, пакетира,
разпространява или извършва продажба на твърди горива за битово отопление“. В
посочената законова дефиниция изрично
към действията, които квалифицират лицето като „разпространител“ е включено и
действието- „извършване на продажба“.
В конкретния случай
ясно и в АУАН и в НП, като елемент на административнонаказателното обвинение е
посочено, че отговорността на дружеството се ангажира за дейността- продажба
на твърдо гориво. Независимо каква от изброените в §1, т. 45 от ДР на ЗЧАВ
дейности дружеството извършва - „продажба“ или „разпространение“, в смисъла, в
който Районният съд приема, всяка от тях го квалифицира като „разпространител
на твърди горива“, а последното и като субект по чл.8а, ал.6 от ЗЧАВ. Аргумент за горното са разпоредбите на НАРЕДБА за изискванията за
качеството на твърдите горива, използвани за битово отопление, условията, реда
и начина за техния контрол видно от които е, че по никакъв
начин не се разграничават обектите и субектите, свързани с производство и внос
от тези, в които се етикетира, пакетира и продава. В заявлението за вписване в регистъра, в приложение 1 се съдържа Списък на
обектите, в които ще се извършва разпространение на твърди горива, с посочване
на тяхното местонахождение, като изрично е посочено в отделен ред -
етикетирането и продажбата като вид дейност. Очевидно няма как да се
извършва етикетиране или продажба без вписване в регистъра по чл.8б, ал.1 от
ЗЧАВ, т.е този регистър не е само за
производители и вносители, а за всички. Аргумент за последното е и съдържанието
на разпоредбите в ТАРИФА № 11 за таксите, които се събират в системата на ДАМТН
по Закона за държавните такси, според чл. 25б от която се определя такса за
регистрация на лицата, които разпространяват твърди горива, и обектите, в които
се разпространяват твърди горива. Таксата, респ. вписването не е за
производители и вносители, а за всички.
От
приложените по делото Справки за продажби/доставки по стоки за периода 01.09.2020г.-28.02.2021г.-2бр;
Справки за наличност към 09.03.2021г., Акцизни декларации /стр.36-42/ безспорно
по делото е доказано, че дружеството е реализирало такава дейност –продажба на
въглища в посочения в НП период. Обектът на продажбите- въглища, съставлява
„твърдо гориво за битово отопление“, съгласно дадената законова дефиниция на
това понятие в пар.1,т.43 от ДР на ЗЧАВ. След като е доказано, че дружеството е
осъществило едно от действията, изброени в пар.1,т.45 на ДР ЗЧАВ и то на
„твърдо гориво за битово отопление“, следователно същото като „Разпространител
на твърди горива“ е участвало в процеса на разпространение на твърди горива и
следва да бъде субект и носител на отговорност за нарушение по чл.8а, ал.6 от ЗЧАВ.
Деянието,
така както е описано от обективна страна покрива признаците на състав на нарушение по чл.8а,
ал.6 от ЗЧАВ. Същото е правилно правно квалифицирано и подведено под
административно-наказателната разпоредба на чл.34, ал.3 на ЗЧАВ.
По изложените съображения касационният съд
приема оспореното въззивно решение за постановено при неправилно тълкуване и
прилагане на материалния закон. Последното е касационно основание за отмяна по
чл.348, ал.1,т.1, във връзка с ал.2 от НПК, чл.63в от ЗАНН.
По
делото не са ангажирани доказателства, установяващи обстоятелства, разкриващи
по-ниска обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. Нарушението е типично за вида си, с оглед на което
и предвид обществените отношения, обект на защита на ЗЧАВ касационният съд
приема, че не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. В действителност размерът на наложената
наказание е съществен, но такава е законодателната преценка. Наложеният
на„ММ-ПМ ГРУП“ ЕООД гр.Попово размер на наказанието „имуществена санкция“ от
10 000 лв. е в минимално регламентирания
в чл. 34, ал.4 от ЗЧАВ размер,
като не е предвидена законово възможност за определяне на наказание под този минимален
законов праг.
Наказателното
постановление и АУАН са издадени от компетентни лица. В хода на
административнонаказателното производство по безспорен начин са установени
нарушението и нарушителя, като отговорността на дружеството е обективна. В
производството не са налице допуснати
такива нередовности, които да са съществени. Налице е яснота относно всички
елементи на административнонаказателното обвинение, като наведените от касатора
нередовности са несъществени и правото на защита на дружеството не е било
нарушено. Налице са били условията по чл.53, ал.1 от ЗАНН за издаване на НП.
На основание всичко гореизложено, следва
оспореното решение да се отмени като незаконосъобразно, като постановено при
неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и да се постанови ново, с
което НП изцяло да се потвърди.
Предвид изхода на правния спор,
на основание чл.63д, ал.3 и ал.5 от ЗАНН на касатора следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл.78,
ал.8 от ГПК, във вр. с чл.143, чл. 144 и чл.228 от АПК, във вр. с чл.37, ал.1
от ЗПП и чл.24 от НЗПП.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, касационният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №3/07.01.2022г. по НАХД № 275/ 2021
г. на Районен съд гр.Попово,
с което е отменено
като незаконосъобразно Наказателно постановление № ГБО-0048/13.10.2021г. на Председателя на ДАМТН И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №ГБО-0048/13.10.2021г.. на
Председателя на ДАМТН, с което на
“ММ-ПМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК:*********
със седалище и адрес на управление гр. Попово, обл. Търговище, ул. „Възраждане“
№35 представлявано от управителя М. Р.
М. , за нарушение на чл.8а, ал.6 от ЗЧАВ, на основание чл.34, ал.3 от ЗЧАВ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева.
ОСЪЖДА “ММ-ПМ
ГРУП“ ЕООД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. Попово,
обл. Търговище, ул. „Възраждане“ №35
представлявано от управителя М. Р. М. да заплати на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор /ДАМТН/-София разноски по делото в размер на 100
/сто/ лева.
Решението не подлежи на обжалване или протест
на основание чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.