Р Е
Ш Е Н
И Е № 261463
гр. Пловдив, 13.05.2021 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – ХІХ
гр. с., в публично съдебно заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и първа година
Председател: Димитрина Тенева
при
секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 13503 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД; чл. 92 от ЗЗД; чл. 342 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД от „Теленор България” ЕАД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сгр. 6, чрез адв. Н. против Й.А.А., с адрес: *** 22 за
признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 408,05 лв.
(четиристотин и осем лева и пет ст.), представляващи неплатени месечни
абонаменти за използвани услуги -88,64 лв.; дължима сума за мобилно устройство
-59,57 лв. и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ...........-77,46
лв. и неплатени лизингови вноски по Договора за лизинг към него-182,38 лв.,
ведно със законната лихва от 07.06.2019 г. Притендира разноски.
В
исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за мобилни услуги
от 18.10.2018 г., с предпочетен номер ........... за срок от 24 месеца по
програма „Тотал 30,99 е неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС“ със
стандартен месечен абонамент в размер на 30,99 лв. с ДДС (25,82 лв. без ДДС). А.
не е заплатил абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
14.08.2018г. - 14.10.2018г. в размер 88,64 лв. Начислена е неустойка в размер
на 77,46 лв., в рамките на трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. Издадена е фактура №**********/15.12.2018 г. На 16.08.2018 г. между
страните е сключен договор за лизинг, с който е предоставен за временно и
възмездно ползване устройство марка XIAOMI Redmi Note 5А 16GB Dual Black при
обща лизингова цена - 109,57 лв., дължима на 23 лизингови вноски, всяка от
които в размер на 2,59 лв. и първоначална вноска в размер на 50,00 лв. А. не е
платил вноски за отчетен период 14.08.2018г. - 14.12.2018 г. в размер на 59,57
лв., от които три лизингова вноска в пълен размер от по 2,59 лв. - за отчетен
период 14,08.2018г. - 14.10.2018г. и 51,80 лв. - сбор от 20 лизингови вноски,
начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от
Общите условия към Договора за лизинг за отчетен период 15.11.2018г. -
14.12.2018г. Поради неизпълнение на задълженията по договора е начислена и
разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена в размер от 182,38 лв. Срока на договора е изтекъл. Устройството
не е върнато. Вземанията са притендирани по чл. 410 от ГПК ч.гр.д. 6156/2020г.
по описа на Районен съд - гр. Пловдив. Издадена е заповед за изпълнение,
връчена на длъжника, по чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В
предоставения срок за отговор не е постъпил такъв от ответника.
Препис
от исковата молба, ведно с приложенията и, са били редовно връчени на ответника
на 17.12.2020 г. с указание да подаде писмен отговор в едномесечен срок. В
определения срок такъв не е постъпил по делото. Ответника е бил редовно
призован за първото съдебно заседание, но не се е явил и не е изразил становище.
Не е направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
С молба за първото по делото открито заседанието ищеца е направил искане по чл. 238,
ал. 1 от ГПК – за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът
е уважил искането за постановяване на неприсъствено решение, тъй като са налице
предпоставките за това.
На
първо място, ответника в предоставения
по чл.131 от ГПК срок за отговор на исковата молба, не е представил такъв. Не
се е явил или изпратил представител в съдебното заседание, за което е бил
редовно призована. Не е направила искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
На
второ място, налице е искане от ищцовата страна за постановяване на
неприсъствено решение.
На
трето място – на страните са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание – тази информация
се съдържа в текста на съобщението до ответника.
И
на последно място – налице е и предпоставката по чл.239, ал.1, т.2 от ГПК – с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от
ищцовата страна доказателства, искът е вероятно основателен.
Ето
защо искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 175 лв. разноски по
държавна такса по настоящето производство и сумата от 360
лв. за адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса по заповедното
производство.
Водим
от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й.А.А., с адрес: *** 22 дължи на „Теленор България” ЕАД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 6,
сумата от 408,05 лв. (четиристотин и осем лева и пет ст.), представляващи
неплатени месечни абонаменти за използвани услуги -88,64 лв.; дължима сума за
мобилно устройство -59,57 лв. и неустойка по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ...........-77,46 лв., както и неплатени
лизингови вноски по Договора за лизинг към него-182,38 лв., ведно със законната
лихва от 07.06.2019 г., за които е издадена заповед
за изпълнени епо ч. г. д. 6156/2020 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Й.А.А., с адрес: *** 22 да заплати на „Теленор
България” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.
к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 6, сумата от 175 лв.
(сто седемдесет и пет лева) разноски по настоящето производство и сумата от 385 лв. (триста
осемдесет и пет лева) .
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
Същото следва да
се връчи на страните.
Ответникът
разполага със защита срещу решението, съобразно чл.240 от ГПК.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА
ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ