№ 58
гр. Айтос, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, I СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Таня Г. Спасова
при участието на секретаря Росица Г. Марковска
като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Административно
наказателно дело № 20212110200233 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпила жалба от Община А., представлявана от
Кмета, против наказателно постановление № 25/20.05.2021 г. на Директора на РИОСВ-Б., с
което за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите на основание чл.200, ал.1, т.2 от
Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител подържа
жалбата и ангажира доказателства.
АНО чрез процесуалния си представител сочи, че жалбата е неоснователна и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. Представят се доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок от процесуално легитимирано
лице, поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ водоползвателите - титуляри на разрешителни имат
задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и
комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, а
съгласно чл.200, ал.1 от ЗВ наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако
не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което: т.2 ползва
водни обекти, водностопански съоръжения или изгражда такива без необходимото за това
1
основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното – от 2 000 лева до
10 000 лева.
В АУАН и НП /л.6-9 от делото/ са описани идентични фактически констатации,
които се свеждат до това, че при извършената проверка на 02.03.2021 г. от служителите на
РИОСВ-Б. е установено, че условията на Разрешително № 23140035 от 17.09.2014 г. за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, продължено с
Решение № 30 от 16.02.2021 г., издадено на Община А. за експлоатация на обект:
канализационна система на гр. А., по т.2 и т.3 от раздел „Изисквания към канализационната
мрежа и съоръженията към нея“ не са изпълнени, както следва: по т.2 „забранява се
заустване във воден обект на непречистени отпадъчни води от обекта – канализационна
система на гр. А. след 31.12.2021 г.“ и „всички канализационни колектори да се включват
към довеждащ колектор на ГПСОВ-А.“. Констатирано е, че от бетонов тръбопровод Ф 800 в
река Славеева се изтичат и заустват води с белезникав цвят и битовофекален мирис.
Канализационният колектор е част от старата канализационна система на гр. А., който не е
свързан към довеждащия колектор на ГПСОВ А..
Относно извършената проверка от „ВиК“ ЕАД, гр. Б., е посочено в становище,
депозирано на л.18 от делото, че разлива в р. Славеева е от колектор IV, който не е включен
в колектор III, поради което на този етап водите от него не могат да бъдат отведени до
ПСОВ. Поради това е започнала процедура по изработване на рационално техническо
решение за преустановяване на изтичането и съответно превключването на колектор IV в
подходящо съоръжение, което да бъде реализирано чрез възлагане до края на настоящата
година – 2021 г.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не обосновава извод за извършено
нарушение. Както в АУАН, така и в НП, е посочена датата 31.12.2021 г. като краен срок,
след който е забранено заустването на непречистените отпадъчни води. Така посочения в
АУАН и НП срок към момента на извършване на проверката – 02.03.2021 г. не е бил
изтекъл, поради което описаните фактически констатации не водят до извод за
съставомерност на деянието, описано в АУАН и НП.
Въз основа на представените доказателства - Разрешително № 23140035 от 17.09.2014
г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води и
Решение № 30 от 16.02.2021 г., с което е изменено първоначалното разрешение, съдът
действително може да предположи, че има нарушение, доколкото в първоначалното
Разрешително № 23140035 от 17.09.2014 г. условието по т.2 в раздел „Изисквания към
канализационната мрежа и съоръженията към нея“ гласи следното: „забранява се заустване
във воден обект на непречистени отпадъчни води от обекта – канализационна система на гр.
А. след 31.12.2015 г.“. Т.3 е добавена в последствие с Решение № 30 от 16.02.2021 г. -
„всички канализационни колектори да се включват към довеждащ колектор на ГПСОВ-А.“ и
не е скрепена със срок за изпълнение, поради което не могат да се правят изводи само въз
2
основа на нея, че към датата на проверката е налице нарушение. Данни в същата насока се
съдържат и в посоченото по-горе становище на ВиК Б., което като краен срок за
включването на колектора в ПСОВ е посочило края на текущата 2021 година. От друга
страна, както се посочи по-горе, съдът само може да предполага, че е извършено нарушение,
доколкото първоначалното разрешително № 23140035 от 17.09.2014 г. е изменяно и
поправяно допълнително през годините, но тези решения не са представени по делото от
административно наказващия орган и не е ясно дали първоначалното условие по т.2 е
останало непроменено по първоначалното разрешително що се касае до крайния срок или е
в последствие е предвиден някакъв друг срок. Още повече, известен факт /вкл. обявен
публично чрез медиите/ е, че самата ПСОВ за гр. А. е открита едва през лятото на 2020 г.
Независимо от изложеното по-горе, дори да се приеме, че се касае до техническа
грешка на актосъставителя и административно наказващия орган в изписване на датата
31.12.2021 г., посочена в АУАН и НП и всъщност волята на актосъставителя и
административно наказващия орган е била да изпишат друга дата - тази по първоначалното
разрешително - 31.12.2015 г., АУАН и НП се нередовни до степен, че НП следва да се
отмени като незаконосъобразно. Фактическите обстоятелства, както са описани в АУАН и
НП, не описват състав на нарушение - изпълнението на първото посочено условие по т.2 е
скрепено с краен срок до 31.12.2021 г. в АУАН и НП, а второто посочено условие по т.3
изобщо не е определено с краен срок. Ако в АУАН е допустима грешка, която може да се
преодолее от административно наказващия орган чрез издаване на НП – арг. по чл.53, ал.2
от ЗАНН, който предвижда, че НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига
да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина, то такъв пропуск е недопустим що се касае до НП. В случая с
така описана фактическата обстановка в НП, предвиждаща като краен срок на забраната за
заустване – след 31.12.2021 г., а не след 31.12.2015 г., изцяло се подменя предмета на
доказване в съдебното производство. Нарушени при съставяне на АУАН и издаване на НП
са императивни разпоредби по чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като е недопустимо
чрез събиране на доказателства едва в хода на съдебното следствие да се отстраняват
посочените грешки относно фактическата обстановка и обстоятелствата около нарушението
по начин, че тепърва описаното в АУАН и НП деяние да визира състав на нарушение. Ето
защо и като краен резултат НП следва да се отмени като незаконосъобразно
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25/20.05.2021 г. на Директора на РИОСВ-
Б., с което на Община А., ЕИК *********, със седалище и адрес на управлението гр. А., ул.
Цар Освободител №3, представлявано от В.И.Е. в качеството на кмет на Община А., за
3
нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за
водите е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен
срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4