Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 260036
гр. Пловдив, 09.03. 2021 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д
А
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и на прокурора АНДРЕЯ АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВНАХД №1/2021г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.83д ал.4 от ЗАНН.
С решение №260157/15.12.2020г., постановено по НАХД № 1929/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив е била наложена на основание чл.83г ал.6 т.1 от ЗАНН имуществена санкция на "А.“ ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление *** в размер на 13800 лв., представляваща равностойността на имуществената облага, която би била получена от юридическото лице в резултат на извършено от управителя на дружеството М.И.А. престъпление по чл.172б ал.1 НК.
Недоволен от решението е останал управителя на дружеството "А.“ ООД М.И.А., поради което в законоустановения срок го е обжалвала чрез пълномощника си като неправилно и незаконосъобразно с искане да се отмени и се отхвърли като неоснователно предложението на прокурора за налагане на имуществена санкция.
Според представителя на Апелативна прокуратура Пловдив жалбата е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните приема за установено следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Събраните по делото доказателства, внимателно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд дават основание да се приемат за несъмнено установени следните фактически обстоятелства:
На 16.07.2018г., М.А., в качеството си на управител на търговско дружество "А.“ ООД сключила с „Б.С.“ ЕООД договор за наем на недвижим имот- търговски обект-магазин №1, находящ се на зона в хотел „Г.“, к.к С.б., където осъществявала търговската си дейност. В магазина работели като продавач консултанти – Х.С.С.и Д.Ц.Г..
В търговския обект М.А., в качеството си на управител на "А.“ ООД, предлагала и съхранявала с цел продажба, тениски и суитчъри, на които били изобразени словни и фигуративни елементи идентични с тези на регистрирани марки, обект на закрила. Предлаганите за продажба стоки в стопанисвания от нея търговски обект били закупувани от различни доставчици и дистрибутори. Стоките се закупували без документи за произход, фактури, договори и лицензии, и се предлагали за продажба без съгласието на притежателите на изключителните права: В. /Б./, S./ С./, L. /Л./, Н. /Х./, P./П./, Т./Т./, Е. / Е./, S./ С. а./ и В. /Б./.
Ha 31.07.2018г., служители от сектор „И.п.“ при ОД на МВР-Б. извършили проверка за нерегламентирана продажба на стоки, означени със знаци - търговски марки, защитени на територията на Република България, в нарушение на Закона за марките и географските означения /ЗМГО/. Проверка била извършена и в търговски обект, находящ се в зона на хотел “Г.“, к.к С.б., община Н. стопанисван от М.А. -управител на "А.“ ООД с ЕИК: ***.
При извършената проверка било установено, че помещението представлява търговски обект, с изложени на щендери и рафтове различни по вид стоки – тениски, тенис фланелки и суитчъри, с поставени на тях етикети с цени, обозначени със знаци на различни търговски марки - обект на закрила, както следва:
- 100бр. /сто/ броя тениски, носещи знак сходен на регистрирана търговска марка „В.“;
- 100бр. /сто/ броя тенис фланелки, носещи знак сходен на регистрирана търговска марка „S.“;
- 50бр. /петдесет/ броя тенис фланелки носещи знак сходен на регистрирана търговска марка „L.“;
- 50бр. /петдесет/ броя тенис фланелки носещи знак сходен на регистрирана търговска марка „Н.“;
- 50бр. /петдесет/ броя тенис фланелки носещи знак сходен на регистрирана търговска марка „Р.“;
- 40бр. /четиридесет/ броя тенис фланелки носещи знак сходен на регистрирана търговска марка „Т.“;
- 10бр. /десет/ броя тенис фланелки носещи знак сходен на регистрирана търговска марка „Е.“;
- 50бр. /петдесет/ броя тенис фланелки носещи знак сходен на регистрирана търговска марка „S.“;
- 30бр. /тридесет/ броя суитчъри носещи знак сходен на регистрирана търговска марка „S.“;
- 15бр. /петнадесет/ броя суитчъри носещи знак сходен на регистрирана търговска марка „Р.“;
- 15бр. /петнадесет/ броя тенис фланелки носещи знак сходен на регистрирана търговска марка „В.“.
На 19.05.2020 г. в Районен съд гр. Н. бил внесен обвинителен акт по досъдебно производство № ***. по описа на РУП- гр. Н. срещу М.И.А., ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК, по което било образувано НОХД № 425/2020г. по описа на Районен съд гр. Н.. На 27.07.2020г. била постановена присъда №27/27.07.2020г., влязла в сила на 12.08.2020г., с която М.И.А. била призната за виновна по повдигнатото й обвинение и й е било наложено наказание пробация със следните пробационни мерки:
- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 /шест/ месеца с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично;
- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца.
В хода на разследването били установени притежателите на изключителното право на търговските марки, както и неговите представители за територията на Р. България, които сочат, че не са давали разрешение за продажба на стоки с регистрирани търговски марки на „А.“ ООД. Била е назначена и изготвена съдебно-авторскоправна експертиза, според чието заключение е налице сходство, между изобразените върху веществените доказателства знаци и регистрираните марки- /цитирани по – горе/ и идентичност между самите веществени доказателства и стоките, за които регистрираните марки са получили закрила. Посочено е и че сходството между сравняваните знаци се дължи на идентични и сходни основни и доминиращи словни и фигуративни елементи, включени в съставите им, на сходно общо впечатление създавано от общи похвати на представяне на знаците.
При проведеното разследване била изготвена и съдебно- оценъчна експертиза. Видно от заключението й към инкриминираната дата- 31.07.2018г.- общата стойност на стоките като оригинал е 64500 /шестдесет и четири хиляди и петстотин/ лева, а стойността на стоките като имитация е в размер на 13800лв. /тринадесет хиляди и осемстотин/ лева, като е посочена стойността на всяка една от инкриминираните вещи.
Съобразно чл.83а от ЗАНН налагането на имуществена санкция е възможно при кумулативното наличие на няколко, изрично посочени в закона предпоставки: да е насочена срещу юридическо лице; същото да се е обогатило или би могло да се обогати в резултат на извършено престъпление от изброените в чл. 83а ал. 1 от ЗАНН и престъплението да е извършено от някое от лицата посочени в точки 1-4 на цитираната разпоредба.
Търговското дружество "А.“ ООД е юридическо лице по смисъла на чл. 113 вр. чл. 63, ал. 3 от Търговски закон и следователно е годен субект за носене на имуществена санкция по чл. 83а от ЗАНН. Към датата на инкриминираното деяние – 31.07.2018г. М.А. е била управител на търговското дружество и като такава е вземала решения от името на юридическото лице и е представлявала същото. Същата има качеството на лице по смисъла на чл. 83а ал. 1 т. 1 и т.2 от ЗАНН, а извършеното от нея деяние, за което е бил призната за виновна и санкционирана с цитираната по-горе влязла в сила присъда, а именно по чл. 172б ал. 1 от НК, е сред визираните в чл. 83а ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на установения от наказателния съд и описан в мотивите на постановената присъда механизъм на извършване на престъплението по чл. 172б ал.1 от НК, следва да се направи извода, че е налице и последната предпоставка, посочена в чл. 83а ал. 1 от ЗАНН, а именно, че управляваното от М.А. дружество би могло да се обогати вследствие извършеното от нея като управител престъпление по чл.172б ал.1 от НК, доколкото инкриминираните вещи са били излагани и предлагани от името на търговското дружество в търговски обект, стопанисван от същото търговско дружество, което в този период се е занимавало с търговия на дрехи и съответно приходите от продажбата им биха отишли в полза на дружеството. В тази насока обосновано е било отхвърлено като неоснователно възражението на пълномощника че не е изяснена причинната връзка между извършеното от А. престъпление и облагата, която би била получена от юридическото лице.
Целената от М.А. облага за представляваното от нея дружество има имуществен характер, предвид заключението на съдебно- оценителната експертиза, която е посочила, че стойността на продаваните стоки, оценени като имитация на оригинални стоки е в размер на 13800лв.
Съгласно чл. 83а ал. 1 от ЗАНН, имуществената санкция следва да се определи в размерите, предвидени в тази разпоредба. Тъй като евентуалната облага е имуществена се предвижда налагане на санкция до 1 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, с която би се обогатило юридическото лице, вследствие извършеното от управителя му престъпление. Съобразно заключението на съдебно оценителната експертиза облагата, която би се получила от извършеното от М.А. престъпление по чл.172б ал.1 от НК е в размер на 13800лв. и представлява равностойността на предлаганите за продажба стоки, предмет на авторски права, в ползван от дружеството търговски обект. Предвид факта, че дружеството е могло да получи неправомерна облага в конкретно определен размер от 13800лв., съдът основателно е приел, че имуществената санкция следва да се определи именно в този размер -13800 лева, който се явява абсолютния санкционен минимум, а не в посочения в предложението на РП-Б., ТО- Н. размер от 20500лв.
И пред апелативния съд от страна на защитата се поддържа искането, че следва производството по делото да се прекрати, тъй като бил изтекъл визираният в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН давностен срок. Съдът е отхвърлил това възражение със законосъобразни съображения, като е взел предвид и принципните постановки в ТП №1/ 27.02.2015г. на Върховният административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС. Давността е материалноправен институт, който има два аспекта – позитивен, свързан с изтичането на определен срок от време, след довършване на деянието или след влизане на присъдата в сила и негативен- бездействие на държавата да реализира права в материалноправно отношение, които погасяват правото на държавата да наложи наказание на дееца. Всъщност възражението на защитата не държи сметка за характера на производството по чл.83а и сл. от ЗАНН за налагане на имуществена санкция. Предвидените в чл.83а от ЗАНН материалноправни предпоставки за налагане на имуществена санкция на ЮЛ не представляват състав на административно нарушение, поради което и не може да се обсъжда прилагането на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. В случая става въпрос за обективна отговорност на търговското дружество за престъпно деяние на лице, свързано с него и управлението му, което деяние е довело до неследваща се икономическа изгода за дружеството или до възможност то да се обогати от престъплението. Възможността за ангажиране на тази имуществена отговорност възниква с правомощието на прокурора по реда на чл.83б ал.1 от ЗАНН да сезира съда след внасянето на обвинителния акт, което не е ограничено със срок, т.е обхваща и възможността да се реализира след приключване на наказателното производство с влизането на присъдата в сила, а не със сроковете по чл.34 от ЗАНН.
От друга страна, изготвеното постановление отговаря на изискванията на чл.83б ал.2 от ЗАНН, тъй като съдържа всички необходимите реквизити, посочени от закона и е годен инструмент за образуване на административнонаказателното производство.
Предвид на изложените съображения обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, поради което и на основание чл.83д ал.4 т.5 от ЗАНН, ПАС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №260157/15.12.2020г., постановено по НАХД № 1929/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.