№ 220
гр. Ловеч, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА
ТЕНЕВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20244300500452 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №87/8.05.24 г. постановено по гр.д.№426/24 г. по описа на РС-Троян е
изнсен на публична продан, на основание чл.348 от ГПК следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 73198.503.90.1.6 (седем три едно
девет осем точка пет нула три точка девет нула точка едно точка шест) по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Т, общ .Т, обл. Л одобрени със Заповед РД-18-
11/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект, е от 25.05.2022 г., с адрес
на имота: гр. Т., ж.к. "*** който самостоятелен обект се намира на етаж 3 (три) в сграда с
идентификатор 73198.503.90.1 (седем три едно девет осем точка пет нула три точка девет
нула точка едно), с предназначение: Жилищна сграда -многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 73198.503.90 (седем три едно девет осем точка пет нула три
точка девет нула), с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в
жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1
(едно), с площ: 102.00 кв.м (сто и два квадратни метра), стар идентификатор: няма, състоящ
се от две спални, дневна, столова с кухненски бокс, тоалетна, баня, килер, вграден гардероб
и коридор, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 73198.503.90.1.5
(седем три едно девет осем точка пет нула три точка девет нула точка едно точка пет),
1
73198.503.90.1.11 (седем три едно девет осем точка пет нула три точка девет нула точка едно
точка едно едно); под обекта: 73198.503.90.1.4 (седем три едно девет осем точка пет нула
три точка девет нула точка едно точка четири); над обекта: няма, заедно с прилежащите към
самостоятелния обект в сграда МАЗАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 1 (едно) с площ: 24 кв.м
(двадесет и четири квадратни метра), при граници: улица, стълбище, мазе № 2 (две),
коридор, отгоре апартамент № 4 (четири), отдолу земя, и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 1
(едно) с площ: 29 кв.м (двадесет и девет квадратни метра), при граници: улица, стълбище,
таван № 2 (две), коридор, отдолу апартамент № 6 (шест), а също така и заедно с 1/6 (една
шеста) идеална част от общите части на сграда с идентификатор 73198.503.90.1 (седем три
едно девет осем точка пет нула три точка девет нула точка едно) и от правото на строеж
върху поземлен имот с идентификатор 73198.503.90 (седем три едно девет осем точка пет
нула три точка девет нула) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Т, общ
.Т, обл. Л с пазарна цена – 89 670 /осемдесет и девет хиляди шестстотин и седемдесет/ лева.
Добитата от продажбата сума да се подели между съделителите по равно, т.е. ½ /една втора/
ид.ч за П. М. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес в Б.: гр. Т., община Т., област Л. ж.к.
***, и ½ /една втора/ ид.ч. за К. М. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Т., община
Т., област Л. кв. *** осъдена е К. М. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Т., община
Т., област Л. кв. *** 4 да заплати на П. М. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес в Б.: гр.
Т., община Т., област Л. ж.к. *** , на основание чл.346 ГПК, сумата от 3808.00 /три хиляди
осемстотин и осем/ лева, представляваща обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС за лишаване от
ползване на нейните идеални части от съсобствения имот за периода от 08.03.2022г. до
31.10.2023г. /влизане в сила на Решението по допускане на делбата/, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска 06.02.2024 година до
окончателното изплащане на сумата, като за разликато до претендирания размер от 3816.42 /
три хиляди осемстотин и шестнадесет лева и четиридесет и две стотинки/ лева, като
неоснователен и недоказан е отхвърлен, осъдена е К. М. С. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Т., община Т., област Л. кв. *** 4 да заплати по сметка на РС-Троян следните суми:
от 152.30 /сто петдесет и два лева и тридесет стотинки/ лева 4% ДТ върху уважения размер
на иска с правно основание чл.31 ЗС, 50.00 /петдесет/ лева ДТ по искането с правно
основание чл.344, ал.2 ГПК , както и сумата от 179.34/сто седемдесет и девет лева и
тридесет и четири стотинки/ лева, представлява 4% върху стойността на дела от делбения
имот, като ако от продажбата се добият повече средства, да бъде начислена върху разликата
допълнително 4% държавна такса, осъдена е П. М. Б. с ЕГН
**********, с постоянен адрес в Б.: гр. Т., община Т., област Л. ж.к. *** да заплати по сметка
на РС-Троян следните суми: 0.34 лева /тридесет и четири стотинки/ лева 4% ДТ върху
отхвърления размер на иска с правно основание чл.31 ал.2 ЗС и 179.34/сто седемдесет и
девет лева и тридесет и четири стотинки/ лева, представлява 4% върху стойността на дела от
делбения имот, като ако от продажбата се добият повече средства, да бъде начислена върху
разликата допълнително 4% държавна такса.
Против това решение е подадена въззивна жалба с вх.№2694/20.05.24 г. от К. М. С.
чрез адв.Д. в частта му, с която тя е осъдена да заплати на П. М. Б. на основание чл.346 ГПК,
2
сумата от 3808.00 /три хиляди осемстотин и осем/ лева, представляваща обезщетение по
чл.31 ал.2 ЗС за лишаване от ползване на нейните идеални части от съсобствения имот за
периода от 08.03.2022г. до 31.10.2023г. /влизане в сила на Решението по допускане на
делбата/, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска
06.02.2024 година до окончателното изплащане на сумата, като се реши спора по същество,
искът бъде отхвърлен и й се присъдят разноските по делото. Твърди, че решението е
неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон. Изтъква, че ТРС не е
обсъдил задълбочено свидетелските показания и не е съобразил факта, че ответницта живее
постоянно в Н., а тя е живяла при родителите си, за да ги обгрижва. Счита, че съдът
неправилно интерпретира показанията на разпитаните свидетели и изводът на съда, че
поради подмяна на вратата през 2021 г. ищцата е била лишена от достъп до апартамента е
основан на предположения. Изтъква, че ТРС не е спазил процедурата по чл.176 от ГПК, след
като ищцата не се е явила, за да отговори на въпросите на съда и той е чел определение, с
което е приел за доказани обстоятелсвата по тези въпроси, ко които тя не се е явила, за да
отговори, но въпреки това е достигнал до погрешни и необосновани изводи.
Моли да да отмени решението в атакуваната му част, да реши спора по същество,
като отхвърли иска и да й присъди разноските пред двете инстанции. Прави доказателствено
искане да се допусне повторен разпит на сви. Л.М., която да установи за какъв период от
време е била подменена вратата и по какви причини, и дали е била на погремението на
св.И./А./ и впоследтвие в процесния апартамент, а ако не се уважи това искане, да се
допусне друг свидетел за изясняване на тези обстоятелства, който ще доведе в с.з.
В срок е подаден отговор на въззивна жалба от П. Б. чрез адв.Г., в който застъпва
становище, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана. Изтъква, че от свидетелските
показания и изявлението на пълномощника на ищцата пред ТРС в с.з. на 16.06.2023 г. се
доказало, че тя няма достъп до процесня имот, тъй като няма ключове. Подробно
преразказва показанията на разпитаните свидетели досежно тези обстоятелства. Изтъква, че
на 22.02.22 г. П. Б. е изпратила до К. С. нот.покана с искане за предоставяне на достъп до
имот, както и, ако не й бъде предоставен достъп, да й бъде заплащан наем по 200 лв.
месечно. Досежно размера на наема се позовава на заключението на вещо лице Д.П.-Н.
която го е определила на 386 лв. Твърди, че все още не е получила ключове от процесния
имот, поради което дължи наемната цена в размер на 3816,42 лв. Моли съда да остави без
уважение въззивната жалба и да бъде потвърдено решението на ТРС в обжалваната му част.
Няма доказателстевни искания и се противопоставя на искането във въззивната жалба за
преразпит на св.М. тъй като тя е разпитвана два пъти пред ТРС и страната е могла да й
зададе посочените в жалбата въпроси, като се противопоставя на допускане до разпит на нов
свидетел.
В съдебно заседание въззивницата се явява лично и се представлява от адв.П. Д.
от АК-Габрово, която поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания и твърди,
че ищцата е имала достъп до имота, държала е дрехи в него и не е ползвала имота, защото
живее в Н., а не защото няма достъп до него. Моли да й се присъдят направените пред
3
въззивната инстанция разноски по представен списък.
Въззиваемата не се явява в съдебно заседание, но се представлява от адв.И., който
поддържа отговора и моли решението да бъде потвърдено като правилно.
От представените по делото доказателства по гр.д.№426/22 г. на ТРС, от
обясненията на страните, от всички тези доказателства преценени поотделно и в тяхната
взаимна връзка и обусловеност съдът намира за установени следните фактически
обстоятелства:
Атакуваният съдебен акт е обявен на въззивника на 13.05.24 г., а въззивната жалба е
подадена на 20.05.24 г./п.кл./ т.е. в срок, срещу подлежащ на въззивен контрол
първоинстанционен съдебен акт от страна с наличие на правен интерес, поради което
производството е допустимо и следва да бъде разгледана по същество досежно посоченото в
жалбата, а именно: осъдена е К. М. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Т., община
Т., област Л. кв. *** 4 да заплати на П. М. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес в Б.: гр.
Т., община Т., област Л. ж.к. *** , на основание чл.346 ГПК, сумата от 3808.00 /три хиляди
осемстотин и осем/ лева, представляваща обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС за лишаване от
ползване на нейните идеални части от съсобствения имот за периода от 08.03.2022г. до
31.10.2023г. /влизане в сила на Решението по допускане на делбата/, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска 06.02.2024 година до
окончателното изплащане на сумата. В останалата част съдебното решение е влязло в закона
сила, тъй като не е атакувано от страните.
Безспорно и с оглед влязлото в сила съдебно решение е установено по делото, че
ищцата и ответницата се съсобственици на основание договор за дарение №46 т. 2 н.д.
№1256/91 г. на процесният недвижим имот, находящ се в гр.Т., а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 73198.503.90.1.6 (седем три едно
девет осем точка пет нула три точка девет нула точка едно точка шест) по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Т, общ .Т, обл. Л одобрени със Заповед РД-18-
11/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект, е от 25.05.2022 г., с адрес
на имота: гр. Т., ж.к. "*** който самостоятелен обект се намира на етаж 3 (три) в сграда с
идентификатор 73198.503.90.1 (седем три едно девет осем точка пет нула три точка девет
нула точка едно), с предназначение: Жилищна сграда -многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 73198.503.90 (седем три едно девет осем точка пет нула три
точка девет нула), с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в
жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1
(едно), с площ: 102.00 кв.м (сто и два квадратни метра), стар идентификатор: няма, състоящ
се от две спални, дневна, столова с кухненски бокс, тоалетна, баня, килер, вграден гардероб
и коридор, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 73198.503.90.1.5
(седем три едно девет осем точка пет нула три точка девет нула точка едно точка пет),
73198.503.90.1.11 (седем три едно девет осем точка пет нула три точка девет нула точка едно
точка едно едно); под обекта: 73198.503.90.1.4 (седем три едно девет осем точка пет нула
4
три точка девет нула точка едно точка четири); над обекта: няма, заедно с прилежащите към
самостоятелния обект в сграда МАЗАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 1 (едно) с площ: 24 кв.м
(двадесет и четири квадратни метра), при граници: улица, стълбище, мазе № 2 (две),
коридор, отгоре апартамент № 4 (четири), отдолу земя, и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 1
(едно) с площ: 29 кв.м (двадесет и девет квадратни метра), при граници: улица, стълбище,
таван № 2 (две), коридор, отдолу апартамент № 6 (шест), а също така и заедно с 1/6 (една
шеста) идеална част от общите части на сграда с идентификатор 73198.503.90.1 (седем три
едно девет осем точка пет нула три точка девет нула точка едно) и от правото на строеж
върху поземлен имот с идентификатор 73198.503.90 (седем три едно девет осем точка пет
нула три точка девет нула) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Т., общ.
Т., обл. Л. при квоти по ½ ид.част, като при тези квоти е допусната и делба.
В първото по делото съдебно заседание във втората фаза на делбата съделителката П.
М. Б. е предявила по реда на чл.346 ГПК, иск за заплащане обезщетение за лишаване от
ползване на нейните идеални части от съсобствения имот за периода: от 08.03.2022
г./датата, на която според нея е изтекъл срокът за доброволно плащане съгласно отправена
нот.покана до другата съделителка/ до 31.10.2023г. /влизане в сила на Решението по
допускане на делбата/ за сумата от 3816,42 лв./ след изменение на иска/, която представлява
дължимо от К. М. С. за периода от 08.03.2022 год. до 31.10.2023 год. включително
обезщетение по чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността. Искът е отхвърлен за сумата над
3808 лв и не е обжалван от в отхвърлителната му част, поради което предмет на разглеждане
от настоящата инстанция е иск по чл.31 ал.2 от ЗС с цена на иска 3808 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС когато общата вещ се ползва лично само
от един или няколко съсобственици, а другите съсобственици са лишени от възможността да
я ползват и да си служат с нея, ползващият вещта съсобственик дължи на останалите
обезщетение в размер на ползите, от които ги е лишил след покана за това. Размерът на
обезщетението се определя в съответствие с наемното средномесечно възнаграждение, като
се съобразява обема, за който ползващият имота съсобственик – длъжник, надхвърля своята
квота или дял в съсобствеността.
Съгласно постновките на Тълкувателно решение №7/02.11.2012 г. по тълкувателно
дело №7/2012г., ВКС, претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна
когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия
съсобственик и въпреки това:
- той или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си
служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични
или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг
съсобственик,
- той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата
обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея
/например като държи ключа/,
5
- ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за
заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва
общата вещ.
Съгласно тези постановки и събраният доказателствен материал съдът приема, че
искът с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС е основателен и доказан, тъй като са налице
всички гореизброени предпоставки, а именно: налице е съсобственост между страните,
представена е нотариална покана от ищцата, връчена на К. М. С. на 22.02.2022 г., като П. М.
Б. е поканила сестра си да й осигури достъп, чрез предоставяне на ключ от входната врата на
процесния недвижим имот или да й заплаща обезщетение за лишаване от ползването.
Относно ползването на процесния недвижим имот ТРС е събрал гласни доказателства
чрез показанията на свидетелите И.Й.М., Л.К.М., А.С.И. и Д.С.С.. Свидетелката М., в
проведеното на 30.11.2022 год. съдебно заседание заявява, че П. Б. не е живяла в процесния
апартамент, защото не е имала ключове за него. Тя живеела в друг апартамент в същия
квартал в съседен блок на тази свидетелка. Свидетелката твърди, че нейният съпруг е ходил
често в магазина до блока на двете сестри, като е чувал коментари на съседи, че К. е влизала
и излизала от апартамента. Споделя, че от П. знае, че сестра й е сменила входната врата и тя
няма ключове от този апартамент.
В две съдебни заседания на 30.11.2022 г. и на 7.03.24 г. е дала показания и свидетелката
Л.К.М.. Тя е потвърдила, че К. обитава апартамента, където са били родителите й, защото
къщата в кв.Л., където тя е живеела преди била изгоряла. Предполага, че и П. би трябвало
има ключ, но не е виждала ключ в ръцете й, защото не е била непрекъснато с нея, не я е
виждала да отключва вратата.
От показанията на свид. А.С.И. в с.з. на 7.03.24 г. се установява, че П. Б. няма ключ от
процесния апартамент, знае, че тя няма възможност да влиза в апартамента, тъй като от
много години не е в Б. и когато родителите й били живи и си е била тук не й било
необходимо да има ключ. Тази свидетелка твърди, че след смъртта на майката на сестрите, в
деня на погребението трябвало да отиде в апартамента на родителите, били няколко човека
пред вратата, но Кинка не била още дошла и те чакали пред вратата с П. да дойде тя и да
отключи, защото П. нямала ключ, защото никога не е искала да има такъв, докато
родителите й били живи. Категорично заявява, че през периода 2022 г. и 2023 г. П. не е
обитавала този апартамент на родителите си, защото е била в Н., идвала си за 4-5 дни и в
апартамента през 2022-2023 г., доколкото знае, живеела К..
Въпреки констатираните противоречия в показанията на свид. М. и свид.А. настоящата
инстанция намира, че те са неотносими към спора, доколкото майката на страните е
починала на 20.08.21 г., а претенцията за обезщетение за лишаване от ползите от имота
касаят друг период от време, а именно след датата 8.03.22 г.
От показанията на свидетеля Д.С.С.,/син на К. С. и племенник на П. Б./ в проведеното
на 07.03.2024 год. съдебно заседание, които съдът преценява при възможна тяхна
заинтересованост на основание чл.172 от ГПК, се установява, че когато когато леля му е
6
влизала в апартамента приживе на нейните родители тя си е отключвала сама, защото имала
ключ от апартамента, не помни да е споделяла, че е загубила ключовете и винаги е имала
достъп - има ключ за мазето, за тавана, за входната врата. Този свидетел сочи, че от 2017 г.
П. Б. е в Н. и не се е прибирала за дълги периоди от време и последно е виждал ищцата през
2019 г. Твърди, че след като баба му и дядо му починали пред 2021 г. в апартамента имало
временна врата, която била отстранена поради нефункционалност. Видял, че имало нова
врата в апартамента, което било след смъртта на баба му и дядо му, т.е. съобразно
показанията на свидетеля С.-син на ответницата се установява, че апартамента има
монтирана нова входна врата.
Факта, че Б. не е разполагала с ключ от процесният апартамент се потвърждава и от
изявленията и действията на адв.С./ пълномощник на К. С./ в с.з. на 16.06.2023 г., когато той
предлага да предостави ключове от апартамента, за мазанското и таванското помещения на
пълномощника на ищцата, но той отказва да ги приеме, тъй като не е упълномощен от нея за
това.
С оглед на тези събрани по делото доказателства съдът приема за установено, че
ищцата е отправила искане до ответницата да й осигури ползването на имота, съобразно
делът й в съсобствеността с покана, получена на 22.02.2022 г., че допуснатият до делба имот
представлява апартамент, който не може да бъде ползван едновременно от страните, а и
между тях не е уговорено разпределение на ползването съобразно правата им в
съсобствеността. От свидетелските показания се установява, че след датата на получаване на
поканата, ответницата е продължила да ползва съсобствения имот, като преимуществено е
живяла там. Следователно правилен се явява изводът на ТРС, че от датата на получаване на
поканата до датата на предявяване на иска, ответницата е лишила ищцата от ползване на
процесния имот съобразно правата й в съсобствеността, поради което дължи обезщетение в
размер на ползите, от които я е лишила след покана за това. Размерът на обезщетението е
определен в съответствие с наемното възнаграждение – средномесечно за такава вещ, като
средният пазарен наем е определен с помощта на допуснатата СТЕ, който за периода
08.03.2022 г. до 31.10.2023 г. възлиза на 7617 лева. Съобразно квотата в съсобствеността ½
част на Б., искът е основателен и доказан до размер на 3808,50 лева, съобразно направеното
от в.л. Н. уточнение в проведеното на 18.04.2024 г. открито съдебно заседание.
Следователно предвид съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с
тези на ТРС, изложени в атакуваното решение №87/8.05.24 г. постановено по гр.д.№426/22 г.
по описа на ТРС то следва да бъде потвърдено като правилно на основание чл.271 ал.1 от
ГПК в частта, с която е осъдена К. М. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Т.,
община Т., област Л. кв. *** 4 да заплати на П. М. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес в
Б.: гр. Т., община Т., област Л. ж.к. *** , на основание чл.346 ГПК, сумата от 3808.00 /три
хиляди осемстотин и осем/ лева, представляваща обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС за лишаване
от ползване на нейните идеални части от съсобствения имот за периода от 08.03.2022 г. до
31.10.2023 г. /влизане в сила на Решението по допускане на делбата/, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска 06.02.2024 година до
7
окончателното изплащане на сумата.
Разноски не следва да се присъждат, тъй като не са претендирани от въззиваемата.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение №87/8.05.24 г. постановено по
гр.д.№426/22 г. по описа на ТРС в частта, с която е осъдена К. М. С. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Т., община Т., област Л. кв. *** 4 да заплати на П. М. Б. с ЕГН
**********, с постоянен адрес в Б.: гр. Т., община Т., област Л. ж.к. *** , на основание
чл.346 ГПК, сумата от 3808.00 /три хиляди осемстотин и осем/ лева, представляваща
обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС за лишаване от ползване на нейните идеални части от
съсобствения имот за периода от 08.03.2022 г. до 31.10.2023 г. /влизане в сила на Решението
по допускане на делбата/, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
предявяване на иска 06.02.2024 година до окончателното изплащане на сумата.
Решението е окончателно по цена на иска.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8