Присъда по дело №200/2020 на Районен съд - Попово

МОТИВИ по НЧХД № 200/2020 г. по описа на ПпРС

Подсъдимият Г. А. Н. от гр.П. е предаден на съд по реда на чл.247,ал.1,т2 от НПК по
обвинение за това, че „на 30.06.2020 г., около 19.00 ч., в кв.С. на гр.П., обл.Т., е нанесъл
удари с ръка по главата и ритници по тялото на малолетния М. Й. Г. /на 12 г./, при което
му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“ – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Ведно с тъжбата, майката и законен представител на малолетния пострадал – Е.К.
предявява и граждански иск за неимуществени вреди против подсъдимия в размер на 2 000
лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното й изплащане. До
започване на съдебното следствие, на основание чл. 84 и сл. от НПК предявеният
граждански иск беше приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, като
тъжителят бе конституиран и като граждански ищец. Частният тъжител се явява в с.з. и чрез
повереника си адв.Р.Р. от гр. П., АК-Т. поддържа изцяло обвинението като безспорно
доказано, пледира за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по реда на чл.78а НК, както и пълно уважаване на
гражданския иск; претендират се направените по делото разноски.
Подсъдимият Г. А. Н. се явява в с.з., дава обяснения, в които отрича да е ударил
малолетния; заявява, че е бил провокиран от неговото поведение, моли да бъде оправдан.
Защитникът му адв.М.И. от АК-Варна намира, че обвинението не е доказано по категоричен
начин, поради което пледира за оправдаване на подсъдимия, алтернативно претендира за
преквалификация по чл.130,ал.2 от НК, освобождаване на подс. Н. от наказателна
отговорност по реда на чл.78а НК и присъждане на минимално обезщетение предвид
поведението на малолетния провокирало нанесените удари.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият Г. А. Н. живеел в гр.П., кв.С., бил безработен, неосъждан.
На 30.06.2020 г. около 19.00 ч., на поляна зад магазин в центъра на кв.С. няколко
деца играели футболен мач, който бил наблюдаван от подсъдимия Н.. В хода на играта,
подс.Н. подвикнал към пострадалия М.Г. че е слабак и не може да играе. Малолетният се
изнервил от отправените му реплики и напсувал на майка подсъдимия. Това от своя страна
предизвикало агресия у последния, който изненадващо и в гръб ударил малолетния с ръка в
задната част на главата. Вследствие на нанесения му удар, малолетният залитнал и паднал
на земята, а подсъдимия отишъл до него и го ритнал няколко пъти по тялото, след което си
тръгнал /показания на св.О.О. в с.з., л.39 и показания на св.Б.Н. в същото с.з./. Веднага при
падналия на земята отишъл неговия брат-близнак св.Г.Г, който силно се притеснил от
състоянието, в което се намирал брат му – „беше като заспал, не реагира…в един момент си
отвори очите…“ /показания в с.з., л.40/. Няколко минути по-късно пострадалия се свестил и
станал, като с помощта на брат си се прибрали у дома си. Там били посрещнати от техния
баща – св.Й.К., който забелязал, че Михаил е силно разстроен, треперел и дишал тежко
/показания в с.з. л.24/. Не желаел да отговаря на поставяните му въпроси, като брат му
Гавраил заявил, че „…Гошо го преби…“ . Св.Калчев се притеснил за здравето на сина си,
при което го завел във ФЦСМП гр.П.. След извършен преглед и консултация с педиатър,
малолетния бил насочен за лечение към МБАЛ Т. /амбулаторен и допълнителен лист,л.16-
л.17 от материалите по ЗМ 235/. След полунощ /вече на 01.07.2020 г./ малолетният бил
приет в хирургично отделение на МБЛАЛ Т., където престоял 2 дни и бил изписан с
1

подобрение на 03.07.2020 г. /епикриза, л.18/ с окончателна диагноза „Мозъчно сътресение,
без открита вътречерепна травма“. На 06.07.2020 г. малолетният пострадал бил прегледан
от съдебния лекар д-р Вл.Горанов, който в издаденото СМУ /л.19/, приел, че при нанесените
му на 30.06.2020 г. удари с ръка по тилната област на главата е получил оток в дясната тилна
окосмена област на главата – увреждания, които добре отговарят да са получени по начин,
както съобщава прегледаният. При тези и въз основа на докладна записка от полицейския
патрул посетил местопроизшествието в кв.С., била извършена проверка, която завършила с
изготвяне на справка от ПИ Д.Христов със заключение за изпращане по компетентност на
РП Т.. След като се запознал със събраните по преписката материали, с постановление от
7.08.2020 г. прокурор от РП Т., ТО П. отказал да образува ДП за извършено престъпление от
общ характер, като приел, че се касае за нанасяне на лека телесна повреда по смисъла на
чл.130,ал.1 или ал.2 от НК, която се преследва по тъжба на пострадалия до съответния
районен съд, съгласно чл.161, ал.1 НК. При тези обстоятелства и преди изтичане на срока по
чл.81,ал.3 от НПК тъжителят чрез своята майка и законен представител подал тъжба от РС
П., по което било образувано настоящото наказателно дело от частен характер.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен
начин от събраните в с.з. доказателства, посредством приложените по делото писмени
доказателствени средства–свидетелство за съдимост; СМУ № 150/06.07.2020 г. ;
амбулаторен лист № 1136 и допълнителен лист към него относно прегледа на малолетния в
ФЦСМП гр. П.; епикриза от МБАЛ Т.; заключение по назначена в хода на съдебното дирене
СМЕ от д-р Вл.Горанов, приобщена без възражения на страните; както и от изслушаните в
с.з. показания на свидетелите-очевидци О.О., Г.Г /брат-близнак на пострадалия/, Б.Н., както
и св.Й.К. /баща на пострадалия/ - свидетели, на които съдът изцяло даде вяра, като прие, че
са логически издържани и безпристрастно изясняват случилото се на инкриминираната дата
и място, респ. последиците от него. По отношение показанията на св.П.К. които подкрепят
тезата на подсъдимия, че е бил провокиран с обидни думи от малолетния пострадал и
същевременно са насочени към омаловажаване на случилото се, съдът намери, че те не
отразяват вярно, точно и логично създалата се ситуация, тъй като противоречат на
правилата на формалната логика. Св.Пламен Кръстев /показания в с.з. л.38-39/ посочва, че
след като пострадалия е напсувал на майка подсъдимия, последния „…стана и го удари. Г.
удари един път с ръка Михаил. Михаил не е падал на земята. Освен тези удари не е имало
други удари…Михаил след случката излезе да кара колело…“. При анализ на тези показания
следва да се има предвид, че за малолетен свидетел /на 13 години/, който очевидно
подценява случилото се – показания, които обаче изцяло са опровергани както от останалите
свидетели-очевидци, но най-вече от медицинската документация и заключението по
изготвената СМЕ във връзка с безспорния факт на причиненото увреждане на телесната
неприкосновеност на малолетния тъжител. Тези доказателства от своя страна изключват
възможната достоверност на показанията на св.Пламен Кръстев и са достатъчни за съда да
приеме тяхната заинтересованост от изхода на делото и да ги изключи като негодни да бъдат
ценени в частта за броя на ударите нанесени от подсъдимия и причиненото на тъжителя
увреждане на здравето. Според надлежно приобщената медицинска документация
тъжителят е получил сериозни увреждания на здравето, като конкретно описаните от него
наранявания не могат да бъдат причинени от друг освен от подсъдимия Н. и по друг начин
различен от описания от тъжителя, подкрепен изцяло от показанията на свидетелите -
очевидци О.О., Г.Г /брат-близнак на пострадалия/, Б.Н., и св.Й.К. /баща на пострадалия/.
По отношение обясненията на подсъдимия Г. Н. депозирани в с.з. /л.23/, които са
насочени към пълното му оневиняване чрез изтъкване на обстоятелства, обуславящи липсата
на каквато и да било негова съпричастност към причинените на малолетния пострадалия
телесни увреждания, съдът отчете, че те съществено противоречат и не кореспондират нито
установените по-горе фактически обстоятелства, нито с правилата на формалната логика.
2

Отчитайки принципното положение, че обясненията на подсъдимия, в които оспорва
обвинението са както основно средство за защита, така и доказателствено средство, чиято
доказателствена стойност се предопределя както от тяхната последователност и логичност,
така и от съответствието им с останалия приобщен доказателствен материал, съдът прие, че
обясненията на подс.Н. са неубедителни, неверни, противоречащи на формалната логика и
недостоверни, поради което не им даде вяра, и не ги постави в основата на присъдата. По
делото са налице две противоречиви, несъвместими и взаимно изключващи се версии
досежно извършеното престъпление – от една страна неговите крайно пестеливи обяснения,
които се опровергават категоричен начин най-вече от медицинската документация и
показанията на свидетелите Юсменов, Г.ев и Ников. Обясненията на подс.Н. намират
частично „потвърждение” единствено в показанията на св.П.К. за чието противоречие с
правилата на формалната логика съдът по-горе вече изложи своите съображения. Съдът не
намира за необходимо да ги анализира поотделно и подробно, тъй като те очевидно не
държат сметка за характера на причинените увреждания на здравето на тъжителя, за които
не съществува друг обективен начин за причиняването му.
Както съдът вече имаше възможност да посочи по-горе, от приложеното и прието
като доказателство по делото СМУ и приетото заключение на в.л. д-р Горанов е видно, че в
резултат на насените му удари на 30.06.2020 г. тъжителят Михаил Г.ев е получил увреждане
на здравето изразяващо се в „оток в дясната тилна област на главата. Клинични данни за
мозъчно сътресение“, като съдебният лекар е преценил, че тези увреждания са му
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Наред с това, д-р
Горанов подробно е анализирал медицинската документация, свидетелските показания и
след използване на компютърно томографско изследване на главния мозък на пострадалия е
приел, че въпросното мозъчно сътресение е било от най-леките степени, без да е имало
изпадане в най-тежката му степен – кома. От друга страна е преценено, че отокът в дясната
тилна област на главата е в резултат от действието на твърд тъп предмет и е получен от удар
или върху твърд тъп предмет. Следователно, касае се за кратковременно разстройство на
здравето, представляващо леко увреждане на анатомичната цялост на организма,
съставляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.1 от НК /в т.см. вж. изрично т.15
от ППВС №3/1979г./,а не за болка, който може да се определи като „краткотрайно
преживяване на неприятно усещане произтичащо от физическото въздействие“ /виж т.16
от същото ППВС/, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.2 от НК, за наличието
на каквато неоснователно претендира защитата на подсъдимия.
От субективна страна деянието е извършено виновно,под формата на пряк умисъл,
изведен от действията на подсъдимия Н., който несъмнено е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното деяние, предвиждал е разстройството на здравето на пострадалия,
като е целял именно да предизвика причиненото увреждане.
С оглед очертаната по-горе фактическа обстановка и след съвкупната оценка на
събраните по делото доказателства, намиращи се в обективна връзка по-между си съдът
счита, че по несъмнен начин се доказва, че подсъдимия е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.1 НК. Предвиденото в
санкционната част на нормата на това престъпление наказание е ЛОС за срок до 2 г. или
наказание пробация. От приложената по делото справка за съдимост е видно, че
подсъдимия към момента на извършване на деянието не е осъждан с влязла в сила присъда
за престъпление от общ характер и няма причинени с деянието имуществени вреди, които
следва да бъдат възстановени. С оглед на това, и тъй като са налице кумулативните
предпоставки, съдът приложи императивната разпоредба на чл. 78а НК, като призна
подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.130,ал.1 от НК, освободи го от
наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание глоба в размер на
3

1000 лв. /хиляда лева/. При определяне размера на наказанието съдът от една страна взе
предвид обстоятелството, че подсъдимият е безработен, с добри характеристични данни,
като същевременно отчете и сравнително по-ниската степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с други подобни от този вид пряко изводима и от поведението на
малолетния пострадал, с което е провокирал пълнолетния подсъдим.
Съдът се произнесе и по предявеният граждански иск в размер на 2 000 лв., като
прие, че следва да бъде уважен по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД до размер от 1000
лв. /хиляда лева/, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното му
изплащане, а в останалата част и до пълният му размер от 2 000 лв. го отхвърли като
неоснователен и недоказан. Обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът
определи съобразявайки претърпените от пострадалия болки и страдания, както и
душевните такива (преживения стрес, за който изцяло са относими показанията на неговият
баща св.Й.К.) в пряко следствие от нараняването. Наред с това съдът отчете и посоченото в
заключението на вещото лице, че пострадалия ще има оплаквания за няколко месеца след
травмата от упорито главоболие, емоционална лабилност, лесна раздразнителност, безсъние
и т.н. Наред с това, съдът присъди на пострадалия и направените от него разноски общо в
размер на 732.00 лв. /в т.ч. 600 лв. адвокатски хонорар, 120 лв. депозит за вещо лице и 12 лв.
д.т. за образуване и водене на делото/.
Предвид изхода на делото, съдът осъди подсъдимия да заплати за разноски сумата 50
лв., представляваща 4 % д.т. върху уваженият размер на гражданския иск – по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	144
Дата:	25 ноември 2020 г. (в сила от 10 декември 2020 г.)
Съдия:	Явор Пламенов Томов

Дело:	20203520200200
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	24 август 2020 г.

Присъда по дело №200/2020 на Районен съд - Попово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите