№ 36089
гр. София, 29.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20251110134090 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
След извършена последваща служебна проверка за редовност на исковата молба
съгласно чл. 129, ал. 1 ГПК съдът намира, че същата не отговаря на изискванията за
редовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК и на ищците следва да бъдат дадени указания.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от съобщението да уточнят дали
предявяват исковите си претенции срещу ответника при условията на активна солидарност
или на разделност, като в случай че исковете се предявяват при условията на разделност,
следва да посочат поотделно точния размер на всяка от предявените срещу ответника
искови претенции съобразно притежаваната от всеки ищец част от наследството на ..... С.ов
П..
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
УКАЗВА на ищците, че описаното удостоверение за наследници на ..... С.ов П. не е
фактически приложено към исковата молба.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 4940/2025 г. на СРС, 82 състав и ч. гр. д. № 7352/2024 г. на
Районен съд – Плевен, 6 състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 25.11.2025 г. от 09:55 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищците - и препис
от писмения отговор с приложенията.
1
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Г. М. П., В. Ц. П. и С. Ц. П. са предявили срещу „....АД по реда на чл. 422 ГПК
активно субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищците сумата от 12 712,90 лв., представляваща стойност на неплатени месечни
наеми за периода 01.11.2022 г. - 10.11.2024 г., ведно със законната лихва от 18.12.2024 г. до
окончателното плащане и сумата от 1915,39 лв., представляваща лихва за забава за периода
21.10.2022 г. - 16.12.2024 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 4940/2025 г. на СРС, 82 състав.
Ищците твърдят, че на 02.03.2006 г. между ищцата Г. М. П. и ..... С.ов П. като
наемодатели и „.... ЕАД /с настоящо наименование „....АД/ като наемател е сключен договор
за наем на 90,68 кв. м. от собствения на наемодателите поземлен имот с идентификатор ....,
по силата на който наемателят се задължил да заплаща на наемодателите месечен наем в
размер на 100 евро до 10-о число на текущия месец. По силата на допълнително
споразумение от 23.12.2020 г. срокът на договора бил удължен до 23.12.2030 г., а месечната
наемна цена актуализирана на 250 евро, считано от 01.09.2020 г. Ищците посочват, че до
смъртта на ..... С.ов П. през 09.2022 г. ответникът заплащал наемните вноски по неговата
банкова сметка. След смъртта на последния ищците в качеството си на негови наследници
уведомили ответника, че встъпват в правата на починалия по договора за наем, като
посочили нова банкова сметка за плащане и поискали ответникът да изпълни задължението
си по чл. 3, ал. 2 от договора за наем да актуализира наема съгласно описаното в цитираната
клауза. В исковата молба се твърди, че считано от 10.2022 г. ответникът преустановил
плащането на дължимия се месечен наем. Ищците изпратили предизвестие-покана, връчена
на ответника на 10.10.2024 г., с която го поканили да заплати всички наемни вноски за
периода 01.11.2022 г. – 10.11.2024 г. Плащане на дължимия наем обаче не постъпило.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че на 02.03.2006 г. между „..... /чийто
универсален правоприемник е ответникът/ в качеството на наемател и ищцата Г. М. П. и .....
С.ов П. в качеството на наемодатели е сключен договор за наем на земеделска земя с площ
от 167,02 кв. м., представляваща част от поземлен имот с идентификатор ..., изменен със
споразумение от 19.05.2006 г. и Допълнително споразумение № 2/23.12.2020 г. Излага, че на
04.10.2022 г. е извършено преобразуване на ответника „....АД чрез отделяне, вследствие на
което част от имуществото му било прехвърлено на „....“ ЕООД, в т.ч. правата и
задълженията на ответника по сключените договори за наем на площи за монтиране на
съоръжения от електронно-съобщителната мрежа на дружеството. Твърди, че това
дружество е станало правоприемник на всички права и задължения по процесния договор за
наем, вкл. задължението за заплащане на месечните наемни вноски, считано от датата на
вписване на преобразуването на 04.10.2022 г. Посочва, че по силата на чл. 3.4.3 от
решението за преобразуване сред прехвърлените правоотношения е и процесното наемно
2
правоотношение. По тези съображения счита, че за исковия период ответникът не е
надлежна страна по договора за наем от 02.03.2006 г., поради което не дължи
претендираната главница за наемни вноски и мораторната лихва върху нея. Твърди, че до
датата, на която договорът за наем е бил в сила по отношение на ответника, е изпълнявал
надлежно всички свои задължения по договора за наем, в т.ч. заплащайки на ищците
уговорената наемна цена.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По исковете с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищците е да установят
при условията на пълно и главно доказване възникването и съществуването през спорния
период на облигационно правоотношение между страните по силата на договор за наем от
02.03.2006 г., изменен със съответните анекси, по силата на който ищците да са изпълнили
задължението си да предоставят на ответника за временно и възмездно ползване процесния
недвижим имот; качеството си на наследници на ..... С.ов П.; възникване на задълженията за
заплащане на наемна цена за исковия период и техния размер; настъпване на изискуемостта
на вземанията.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа, както и
възраженията, от които черпи годни за себе си правни последици, в т.ч. че за исковия период
не е бил страна по процесния договор за наем.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищците е да установят
наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
УКАЗВА на ищците, че НЕ СОЧАТ доказателства, че са изпълнили задължението си
да предоставят на ответника за временно и възмездно ползване процесния недвижим имот.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
3
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4