№ 1535
гр. Плевен, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря ВЕРОНИКА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20214430104787 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от С. Р.
С., ЕГН **********, живущ в р. Плевен, кв. ***, чрез своя процесуален
представител ***. - ***, със съдебен адрес: гр.София, ул.„***” №***, против
„***, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***,
представлявано от *** и ***, в която се твърди следното : на ***г. С. Р. С.
сключил договор за потребителски кредит № *** с „***. В договора е
посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 1500.0 лева. В т. 1.7. от
процесния договор е посочено, че в срок най-късно до края на следващия ден,
считано от сключване договора за кредит, кредитополучателят е длъжен да
предостави на кредитодателя обезпечения по кредита: Банкова гаранция или
поръчителство на поне две физически лица. В т. 1.8. от договора е уговорено,
че кредитополучателят предоставя като обезпечение Банкова гаранция, като
представи на кредитодателя оригинала на Удостоверение за Банкова гаранция
и копие на Договора, сключен между съответната *** и кредитополучателя за
издаване на Банкова гаранция. Банковата гаранция трябва да съдържа
неотменяемо и безусловно изявление на съответната ***, че ако
1
кредитополучателят не заплати което и да е свое парично задължение,
произтичащо от Договора за потребителски кредит, ***та ще заплати на
кредитодателя всички дължими от кредитополучателя суми в първия работен
ден, следващ деня на получаване на първо писмено искане от страна на
кредитодателя. Банковата гаранция трябва да покрива размера на всички
суми, които кредитополучателят е длъжен да изплати на кредитодателя по
договора за кредит и да има срок на валидност не по-кратък от срока на
кредита плюс 6 месеца. Предоставянето на Удостоверение за Банкова
гаранция и копие на договора, сключен между съответната *** и
кредитополучателя за издаване на Банкова гаранция става най-късно до края
на следващия ден, считано от датата на сключване на договора, чрез
изпращане на сканирано копие на документите на електронната поща на
кредитодателя и същевременно изпращане на същите документи до адреса на
кредитополучателя с куриер. В т.1.9. от процесния договор е посочено, че
кредитополучателят може да предостави като обезпечение поръчителство,
като осигурява поне двама поръчители, които да отговарят солидарно за
задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. В този случай
кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитодателя пълни и верни
данни относно самоличността на поръчителя/ите като: три имена, ЕГН, адрес
/постоянен и настоящ/, данни по лична карта, месторабота, мобилен
телефонен номер, актуална електронна поща и други. В срок до края на
следващия ден, считано от сключване на договора за кредит, поръчителите
следва да предоставят информация за себе си - лични данни и данни, касаещи
тяхната кредитоспособност, като, но не само, информация относно наличие на
сключен трудов договор, работодател, имуществено състояние и др. По своя
преценка и с оглед кредитоспособността на кредитополучателя
кредитодателят може да изиска кредитополучателят да осигури повече от
двама поръчители с оглед получаване на кредит. Поръчителите трябва
задължително да бъдат физически лица, като всеки един от тях трябва да
отговаря на следните условия: да имат нетен размер на осигурителен доход в
размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят йа
безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и
осшурителен стаж;, да не са кредитополучатели или поръчители по друг
договор за’ кредит, включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени
осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други
2
кредитни или финансови институции или ако има кредитната история на
поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от*
„Редовен”. Кредитодателят не е длъжен и по своя преценка, с оглед
надеждността и платежоспособността на съответния поръчител, може да
откаже да приеме предложените от кредитополучателя поръчители. Всеки от
поръчителите трябва да даде своето съгласие да бъде поръчител съгласно
ЗПФУР и по реда и при условията, посочени в приложимите към договора
Общи условия най-късно до края следващия ден, считано от датата на
сключване на договора.
В т. 3.3. от процесния договор е посочено, че в случай че
кредитополучателят не осигури и не представи в срок надлежни поръчители,
включително и ако някой от посочените поръчители не даде своето съгласие
съгласно договора и общите условия или кредитополучателят не представи в
срок на кредитодателя надлежна Банкова гаранция или кредитополучателят
не учреди друго надлежно обезпечение съгласно договора за кредит или
действието на поръчителството, банковата гаранция или обезпечението бъдат
по някаква причина прекратени, кредитополучателят дължи на кредитодателя
неустойка в размер на общо 1194.36 лева. Неустойката се начислява на месец,
считано от изтичане на срока за предоставяне на същата. Неустойката се
дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение.
Начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска
по кредита съобразно уговорения в договора за кредит погасителен план.
На ищеца е начислена неустойка в размер на 1194.36 лева, тъй като
същият не е представил в срок надлежни поръчители, банкова гаранция или
друг вид обезпечение, посочени в процесния договор.
В т.2.1. от процесния договор е уговорено, че срокът на договора е една, в
т. 1.З.1., че фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 41.00 %, а в т.
1.5., че годишният процент на разходите е в размер на 49.66 %. В т. 1.3.3. от
договора е посочено, че общата сума която следва да върне С.С. е 1853.64
лева.
С. Р. С. е погасил предсрочно изцяло сумата по сключения договор, а именно
в общ размер на 1665.50 лева /съгласно представеното към исковата молба
платежно нареждане/.
I. На първо място счита, че процесният договор е нищожен
3
/недействителен/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като
противоречи на законоустановените императивни правила.
1. Счита, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр.
чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.
Настоящият случай касае сключването на договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, тъй като от отправяне на предложението до
сключването на договора са използвани изключително средства за
комуникация от разстояние. Ето защо за действителността на договора следва
да е спазена процедурата, уредена в Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /ЗПФУР/ - чл. 8 и сл., и Закона за електронния документ
и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.
Счита, че в настоящия случай тази процедура не е спазена, тъй като
доставчикът „*** не е изпълнил императивно вмененото му задължение да
предостави на потребителя С. Р. С. изискуемата преддоговорна информация,
не е получил валидно съгласие на потребителя за сключването и
изпълнението на договора, както и за условията, при които последният може
да се откаже от него.
Също така счита, че всички разменени между доставчика и потребителя
електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на
ЗЕДЕУУ. Те по своята същност представляват електронни документи, които
обаче се явяват неподписани такива, тъй като не е спазена предвидената
процедура за удостоверяване на техния действителен автор /например чрез
квалифициран електронен подпис/, респективно същите нямат т.нар.
„формална доказателствена сила“ по смисъла на чл. 180 от Гражданския
процесуален кодекс /ТПК/.
С оглед на горното Счита, че ответното дружество е приело за сключен
процесния договор с С. Р. С. в нарушение на предвидените императивни
правила, без последният да е изразил валидно своето съгласие.
Счита, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра
- по един за всяка от страните по договора.
4
2. Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание
чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент
от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по
кредита.
Счита, че в нарушение на императивните правила, в договора за
потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без
изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване.
Счита, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по
кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посоченият в договора ГПР от 49.660 % е в пряко противоречие с
императивните изисквания на чл. 19 ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от
ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент /ГЛП/ по
заема от 41.000 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към
ГПР по договора. Описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в
това число възнаградителна лихва и неустойка) обаче водят до различен
размер на ГПР от посочения.
Съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС „На
непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията,
в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването
на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване
данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно
запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към
момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни,
които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му“.
На следващо място счита, че в договора за потребителски кредит е налице
грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 103.00 %
за конкретния договор/ е над максимално установения праг на ГПР,
предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
В 1.7. от процесния договор е посочено, че потребителят се задължава в
срок най-късно до края на следващия ден, считано от сключване на договора
за кредит, да предостави на кредитора банкбва гаранция или две физически
лица - поръчители. В т. 3.3. от процесния договор е уговорено, че при
неизпълнение на задължението кредитололучателят дължи на кредитодателя
5
неустойка в размер на размер на 1194.36 лева1.
Счита, че от една страна е налице изначална невъзможност потребителят
да осигури в толкова кратък срок банкова гаранция или поръчители,
отговарящи на всички изисквания, посочени в договора. Ето защо Счита, че е
налице нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 1 от ЗЗД.
Настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху
чието съдържание потребителят не може да влияе.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди
сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично
се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите -
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова
поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.
В този смисъл счита, че клаузата, с която в процесния договор за паричен
заем е уговорено, че се дължи неустойка в общ размер на 1194.36 лева при
неизпълнение на задължението за осигуряване, в срок най-късно до края на
следващия ден, считано от сключване на договора за кредит, на обезпечение
чрез поръчителство на физически лица, които отговарят на определени
условия, или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с
преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК.
Счита, че замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността
на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде
извършена преди сключването на договора, съответно към този момент да
бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът, както и при
какви условия /вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/. Въпреки това на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като
кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е.
опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.
6
Отделно от горното счита, че неустойка за неизпълнение на задължение,
което не е свързано ' пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са
настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за
неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване /в този смисъл е и т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на Върховния
Касационен съд /.
Счита, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2
от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК предвижда, че при забава на
потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забава.
С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още
едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение
- недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна
неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може
да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и
чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Счита, че подобно
кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.
Следва да се отбележи, че непредставянето на обещани обезпечения
(когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно
разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото
задължение. В случая кредиторът променя последиците от липса на
обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той
начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните
вноски. Счита, че от горното е изводимо, че нито една от страните не е имала
реално намерение да се представя обезпечение или да се ползват правата на
кредитора по чл. 71 от ЗЗД, при непредставено обезпечение. Счита, че ако
кредиторът е имал за цел да получи обезпечение същият е могъл да отложи
даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на
обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали
възможността исканите обезпечения да се предоставят и „неустойката" да не
се дължи, то счита, че това плащане не се явява неустойка по смисъла на
закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като
7
последиците от неизпълнението на „задължението" да се предостави
обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, които
законът предвижда, а напротив договорът продължава да се изпълнява по
първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита
като неустойка.
Счита, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание
чл.143 ал.2 т.5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка. Също така Счита, че тази клауза не е
индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.
Счита, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр.
чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК „*** не е включило в ГПР разходите за заплащане на
„неустойка“ в общ размер на 1194.36 лева, която по своята същност
представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща
периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент
/ГЛП/ и ГПР. При условие, че ГПР беше законосъобразно описан,
действителният такъв щеше да възлиза на 103.00 % /а не както е посочен в
договора - 49.66 %/. Ето защо Счита, че е налице нарушение на разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като
търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР,
приложим в отношенията между страните.
Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Ето защо
Счита, че на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, са нищожни.
Счита, че с тези действия „*** е заобиколило изискванията на ЗПК за
точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, като
съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна.
Всички приложими към сключването, изпълнението, прекратяването и
развалянето на. потребителски договори национални нормативни актове
8
/ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и др./ са приети в Република България, въз основа на
присъединяването ни към Европейския съюз и произтичащите от това
задължения за синхронизиране на българското законодателство с
европейското. Ето защо Счита, че приложимото национално законодателство
следва да бъде тълкувано и прилагано съобразно духа, целите, съображенията
и разпоредбите на действащата Директива 2008/48/ЕО на Европейския
Парламент и Съвета от 23 Април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити.
Във връзка с горното счита, че неизпълнението на задължението за
правилно посочване на размера на ГПР злепоставя и самата цел на Директива
2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото
по този начин потребителят не може да сравни продуктите адекватно. Целта
на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен
начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за
съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на
потребителя.
Обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР се установява
на база изискванията на единната формула, залегнала в самата Директива
2008/48/ЕО /и транспонирана в ЗПК/, поради което същата има и нормативно
значение. Гореописаните такси /в това число и начислената „неустойка“/
безспорно попадат в изискванията на Директивата - те са предвидими общи
разходи, които обуславят сключването на договора при тези условия и са
предварително заложени. По тези съображения тези клаузи изискват размерът
им да се включи в общия размер на разходите и от там в ГПР. Ето защо
Счита, че неправилното изчисляване и посочване е самостоятелно основание
за недействителност на договора. В подкрепа на това е и обстоятелството, че
посочването на ГПР е изведено като съществено условие на договора. Това
следва и от сравнителноправния прочит на уредбите на държавите от ЕС,
имплементираща Директива 2008/48/ЕО/, както и практиката на СЕС, където
това изискване последователно и ясно е формулирано и затвърждавано.
Счита, че от гореизложеното е единствено изводимо, че грешното
посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на
непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
9
Счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща
търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП, както и
по смисъла на правото на ЕС.
В този смисъл е и Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС
„Търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-
нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се
окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005
година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на
Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета (,Директива за нелоялните търговски практики“),
доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да
вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.
3. Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание
чл.11 ал.1, т.9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като
клаузата за възнаградителна лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с
добрите нрави.
Счита определения от кредитодателя размер на възнаградителната лихва
(в който се включва и начислената „неустойка“) за изключително висок и
противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на
законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната
лихва за обезпечени заеми. В тази връзка недействителността на уговорката
относно договорната лихва води до нищожност и на целия договор /per
argumentum чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК/.
4. Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен и на
основание чл. 11, ал. 1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен
съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата
на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може
да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения
10
процент на ден.
5. Налице е разлика между посочената в процесния договор за
потребителски кредит сума, подлежаща на връщане, и тази, която
доверителят ми реално е върнал на ответното дружество.
I. Счита, че е налице унищожаемост на процесния договор на
основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД с оглед сключването му поради крайна нужда и
явно неизгодни условия.
С.С. е бил принуден да сключи Договора за потребителски кредит,
предвид обстоятелството, че се е намирал в крайна нужда. Към този момент
той не е разполагал с достатъчно финансови средства да задоволи своите и на
неговото семейство основни потребности - заплащане на разходи за
комунални услуги, храна и други разходи от неотложен характер. Именно
тези- обстоятелства са оказали влияние върху формирането на вътрешната му
воля да сключи договора. При ' условие, че тези факти не бяха на лице С.С.
нямаше да сключи процесния договор, а най-малкото със сигурност нямаше
да го сключи при тези условия.
Налице са явно неизгодни условия по процесния договор с оглед
драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните
престации. Доверителят ми е получил сумата в размер на 1,500.0 лева, като
впоследствие е върнал сумата от 1665.50 лева, респективно ответното
дружество реално е получило възнаграждение за предоставения заем в размер
на 165.50 лева или печалба за предоставената услуга в размер на близо 10 %.
Това обстоятелство явно не съответства на пазарните и икономически
условия в страната към момента на предоставяне на заема - *** г.
Евентуално, при приемане на договора за валиден и действителен, счита,
че са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на
закона, чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави,
респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност, отделните
клаузи от процесния договор.
Ответното дружество е отпуснало на ищеца заем в размер на 1500.00 лева,
като впоследствие С.С. е погасил и превел единствено на ответното
дружество изцяло сумата в общ размер на 1665.50 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК „Когато договорът за
11
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита“.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да заплати на ищеца на основание чл. 23 вр. чл. 22 от
ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД за сумата от 166.50 лева - разликата
между заплатената от ищеца на ответното дружество сума (1665.50 лева) и
получената от него сума (1500.00 лева), представляваща недължимо платени
суми по потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й
изплащане;
Претендират се разноски.
В срок не е депозиран писмен отговор от ответната страна. Впоследствие
страната е представила приети по делото писмени доказателства – л.41 и сл.
от делото.
В о.с.з. ищецът се представлява от адв.***, който поддържа иска и
навежда доводи в представена по делото писмена защита.
В о.с.з. не се явява представител на ответната страна.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
От представения препис на Договор за кредит №*** от ***год. със страни
ответникът, като заемодател, и ищецът С.С., в качеството на заемател, се
установява, че по силата на обективираното в това съглашение, заемодателят
е предоставил на заемателя кредит в размер на 1500лв. В договора е отразено,
че връщането на кредита да се извърши на 12 броя погасителни вноски –
всяка по 154,47лв., със срок на кредита 16.03.2019год. Лихвеният процент по
заема е в размер на 41%, а ГПР е 49,66%. В част IV т.1 от процесния договор е
регламентирано правото на заемателя да се откаже от сключения договор в
14-дневен срок, считано от датата на неговото сключване.
В чл.1.8. от договора е регламентирано задължението на ответника да
предостави като обезпечение банкова гаранция, а в чл.1.9. е обективирано
задължението на ответника да предостави като обезпечение
12
поръчителство, както следва: да предостави на кредитора банкова гаранция
или поръчителство от най-малко две физически лица с минимален месечен
осигурителен доход от 1500 лева, д9а са лица над 20-годишна вързраст, да
работят на безсрочен трудов договор, с не по-малко от 5 години трудов и
осигурителен стаж, да не са кредитополучатели или поръчители по друг
договор за кредит и т.н.
Процесният договор за кредит е сключен от разстояние, като средство
за комуникация е интернет и/или телефон. Ищецът е кандидатствал за кредит
по начин и условия, определени от приложимите Общи условия. Видно е, че
сред предоставените на кредитоискателя документи са Стандартен
Европейски формуляр, Общи условия, договор и погасителен план.
Възраженията на ищеца, че договорът не е подписан по реда на ЗЕДЕУУ са
неоснователни, т.к. сделката е сключена по правилата на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, който не изисква
подписване на договора с електронен подпис.
В чл.3.3. от договора е регламентирана отговорността на ответника за
заплащане на неустойка в размер 1194,36лв. в случай на неосигуряване на
поръчители или непредставяне на банкова гаранция.
От приетото заключение на ВЛ /л.65 и сл. от делото/ се установява, че
на 23.04.2018год. ищецът е погасил предсрочно кредита, като е платил
1665,50лв., отнесени както следва : 1500 лв. главница, 56,02лв. – договорна
лихва и 109,48лв. - неустойка. ВЛ дава заключение, че ако възнаграждението
за неустойка се включи при изчисление на ГПР, размерът му ще се установи
над петкратния размер на законната лихва /67%/.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По делото се доказва възникнало между страните правоотношение по
силата на сключен между тях Договор за потребителски кредит от ***год.
Ищецът е навел редица основания за нищожност на договора като цяло
и на отделни негови разпоредби.
Първото наведено основание е за нищожност на договора на основание
чл.22 от ЗПК, поради неспазване на предвидената от закона форма по чл.10
ал.1 от ЗПК. Това възражение за неоснователно. Съгласно нормата на чл.10
13
ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора. Договорът е сключен от разстояние и съгласно ЗПФУР не се
изисква полагане на подпис на страните по него. Налице е предсрочно
погасяване на кредите от страна на ответника, като фактът на плащане. Е
именно във вр. с възникналата облигационна връзка между страните.
Договорът и приложенията към него са написани на ясен и четим
шрифт, който очевидно е не по-малък от размер 12.
Основателни са възраженията на ищеца, касаещи клаузата, сочеща
Годишния процент на разходите по процесния договор.
Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора. От представеното по делото Приложение №1, представляващо
неразделна част от договора за потребителски кредит е видно, че годишният
процент на разходите /ГПР/ е посочен в размер на 49,66%, а общата
дължимата сума възлиза на 1853,64 лв. Посочения размер на ГПР не
съответства на действителния. Съгласно разпоредбата на §1 т.1 от ДР на ЗПК
„общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата
разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
14
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения. Ако този допълнителен разход за начислена
неустойка се включи в ГПР, последният би надхвърлил законово определения
максимален размер. Съгласно чл.21 ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил задължението за
заплащане на възнаграждение за поръчителя в ГПР и в общата сума, дължима
от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което и
клаузите от договора, отнасящи се до общата сума за погасяване и годишния
процент на разходите, са нищожни.
От горното следва, че в случая не е спазено изискването на чл.11 ал.1
т.10 ЗПК, поради което и договорът за потребителски кредит е
недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. Поради това и на основание чл.23
ЗПК за ответника е възникнало задължението да плати по договора само
действително получената сума в размер на 1500 лв., като същият не дължи
договорна лихва и възнаграждение за поръчителя.
От съдържанието на клаузата на чл.1.8. от процесния договор за кредит
и съпоставянето й с естеството на съглашението се обосновава извод, че по
своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на
кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя,
както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията,
които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика
неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният
търси паричен кредит в сравнително нисък размер (1500лв.). Предвид това, не
само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще
разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция или две
лица - поръчители с минимален месечен осигурителен доход от 1 500лв. Или,
поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от
длъжника, кредиторът цели да го „насочи“ към единствената форма на
обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да
15
предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя дружество.
Отделно от горното следва да се посочи, че самият Договор за
предоставяне на поръчителство изначално е лишен от основание, тъй като по
силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се
предоставя услуга.
Предявеният иск е изцяло основателен и доказан и следва да бъде
уважен, като се присъди и законната лихва
По отношение разноските по делото : При този изход на делото на
ищеца следва да се присъдят в цялост разноските, които е направил съгласно
списъка –л.69 от делото. Същите възлизат на сумата 50лв. - държавна такса,
200лв. - разноски за ВЛ.
На адв.Г.***, който е осъществил безплатна правна помощ на ищеца,
дължимото адвокатско възнаграждение в минималния размер по Наредба
№1/2004 се изчислява на 300лв. Или, следва да се присъдят разноски в общ
размер 550лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД „***, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***, представлявано от ***
и ***, ДА ЗАПЛАТИ на С. Р. С., ЕГН **********, от гр. Плевен, ж.к. ***,
със съдебен адрес: гр. София, ул.„***” №***, сумата от 165,50лв.,
представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски
кредит №*** от ***год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
***г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА вр. чл.78 ал.1 от ГПК„***, с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***,
представлявано от *** и ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** ***, ЕГН **********,
адрес: гр.София, ул.“***“, №***, като процесуален представител на С. Р. С.,
сумата от 300лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по
производството безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА на основание 78 ал.1 от ГПК „***, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***, представлявано от ***
16
и *** ДА ЗАПЛАТИ на С. Р. С., ЕГН **********, от гр. Плевен, ж.к. ***
направените по делото разноски в общ размер 250лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски
районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
17