№ 1598
гр. Пловдив, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330204743 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д.И. Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. Л.К. против Електронен фиш серия К № 2702245 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди, че наказанието е наложено за
деяние, извършено в отдалечен период от време, с което да е нарушено
правото му да се защити адекватно срещу това обвинение. Поддържа още, че
при липсата на спомен дали той е извършил нарушението, то наложеното му с
ЕФ наказание не ще изпълнява целите си, определени в закона. Моли
електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Л.К., която поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна с писмено становище от старши *** Г.Б.,
приложено на лист 4-5 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния
фиш. Взема становище при издаването му да не са допуснати съществени
процесуални нарушения, ЕФ да съдържа всички задължителни реквизити на
съдържанието си, надлежно да е описано мястото на извършване на
нарушението, правилно да са определени правната му квалификация и
1
размерът на административното наказание. Поддържа нарушението да е
установено с одобрен тип средство за измерване и след отчитане на
максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача като гаранция за
правилно измерена скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Д.И. Г., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Административнонаказващият орган не разполага с разписка за
датата на връчване на екземпляр от електронния фиш на жалбоподателя,
поради което жалбата следва да се приеме за своевременно подадена, тъй
като не се доказва срокът за обжалване въобще да е започнал да тече спрямо
жалбоподателя. Отделно от това в приложената на лист 17 от делото справка
от системата АИС АНД за дата на връчване е отбелязана 18.06.2021 г.
Жалбата е подадена на 21.06.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и
препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган (АНО),
поради което дори и ЕФ да е бил връчен на датата, посочена в справката от
наказващия орган, то срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП отново се явява спазен,
а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по
следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 19.03.2019 г. в 14:31 часа в град Пловдив, на бул. „Кукленско шосе“
№ 30 в посока път II-86 жалбоподателят Д.И. Г. управлявал товарен
автомобил „Исузу ТФС 85“ с рег. № ***, собственост на „Севън Топс БГ“
ООД, със скорост на движение от 71 км/ч при максимално разрешена скорост
от 50 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето
и установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр.
номер 11743ca. Стойността на измерената скорост от техническото средство
била 74 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от
„минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 71
км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената
скорост с 21 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
против жалбоподателя Г. бил издаден Електронен фиш серия К с № 2702245,
с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева.
2
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се
установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от
одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От Протокол от проверка № 59-С-ИСИ/11.10.2018 г. (лист 14 от делото)
се изяснява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабр. №
11743ca е преминало последваща проверка на 11.10.2018 г. със заключение, че
съответства на одобрения тип, както и че са налични всички необходими
надписи и означения върху средството за измерване. Изяснява се и че
максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при
движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-7731/20.03.2019 г. се установява, че на дата 19.03.2019
г. преносима система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 с фабр. №
11743ca е заснела статични изображения с номера от 0148172 до 0148767, с
начален час на работа 09:30 ч. и краен час на работа 15:30 ч. и с място на
контрол гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 30 в посока от север към юг,
където е действало ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч.
От снимка № 0148647 от радар с № 11743ca се изяснява, че е измерена
скоростта на движение на товарен автомобил с рег. № ***, че стойността на
измерената скорост е 74 км/ч, а заснемането е извършено на 19.03.2019 г. в
14:31 часа и в посока „приближаване“ спрямо техническото средство.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на „Севън Топс БГ“ ООД, ЕИК: *********.
От справка от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ (лист 10-11 от
делото) за актуално състояние към 19.03.2019 г. по партидата на търговеца
„Севън Топс БГ“ ООД се изяснява, че *** е М.И.М..
От декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с УРИ 103000-6932/24.04.2019 г.
от М.И.М. се установява, че същият писмено е декларирал пред ОДМВР-
Пловдив, че на 19.03.2019 г. в 14:31 часа процесният товарен автомобил с рег.
№ *** е бил предоставен на жалбоподателя Г. и е върнат в 17:30 часа на
същата дата, без уведомяване за извършени нарушения. Установява се още,
че към декларацията е представено копие на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на жалбоподателя Д.И. Г..
От справка от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив (лист 18 от
делото) относно Електронен фиш серия К № 2676418, приложен по
преписката, се изяснява, че същият е връчен на 17.04.2019 г. на *** на „Севън
Топс БГ“ ООД - М.И.М.. Установява се още, че Електронен фиш серия К №
2676418 е анулиран.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
3
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.
„Кукленско шосе“ № 30 в посока път II-86; датата – 19.03.2019 г.; точният час
на извършване на нарушението – 14:31 часа; регистрационният номер на
МПС – ***; ползвателят, който е управлявал превозното средство –
жалбоподателят Д.И. Г.; описание на нарушението – управление на товарен
автомобил с превишена скорост от 71 км/ч при максимално разрешена
скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът
на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
ARH CAM S1 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните
разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът приема, че
не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното
нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо
средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият
съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го
като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола и че
АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания.
Установяването на нарушението е извършено в съответствие с
предвидената процедура и при използването на одобрен тип средство за
измерване. Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приложената към
него снимка № 0148647 от радар с № 11743ca. От протокола за използване на
АТСС с рег. № 1030р-7731/20.03.2019 г. се установява, че техническото
средство е било позиционирано в гр. Пловдив, на бул. „Кукленско шосе“ №
30. Работата с него е започнала на 19.03.2019 г. в 09:30 часа и е приключила в
15:30 часа на същата дата. За този времеви интервал първото статично
изображение е с пореден № 0148172, а последното с № 0148767. Процесната
снимка е с № 0148647 и следователно е заснета от техническо средство ARH
CAM S1 с фабр. № 11743ca на дата 19.03.2019 г.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 19.03.2019
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не съставлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
При издаването на обжалвания електронен фиш правилно е приложен и
4
материалният закон. От събраните и проверени по делото доказателства се
установява, че жалбоподателят Г. е осъществил от обективна и субективна
страна административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От обективна
страна на 19.03.2019 г. в 14:31 часа в гр. Пловдив, на бул. „Кукленско шосе“
№ 30, в посока път № II-86 жалбоподателят е управлявал товарен автомобил с
марка и модел „Исузу ТФС 85“ и с рег. № ***, като се е движил със скорост
от 71 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Направеното описание на
нарушението позволява мястото на извършване на деянието да бъде
отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, като
същевременно не възниква никакво съмнение или неяснота къде точно е
осъществено движението на жалбоподателя в нарушение на правилата за
движение, както и че това е станало в границите на населено място. По делото
е доказано и че максимално разрешената скорост за движение в процесния
пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено в протокола по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Доказа се и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя Г..
В тази връзка съдът намира, че процедурата по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от
ЗДвП е надлежно проведена. За извършеното нарушение първоначално е
издаден ЕФ серия К с № 2676418 против законния представител на
юридическото лице – собственик на превозното средство, с което е
извършено нарушението. За този електронен фиш от справката на лист 18 от
делото се установява да е връчен на 17.04.2019 г. на М.И.М.. Последният е
законен представител на дружеството собственик на процесния автомобил
„Севън Топс БГ“ ООД, установено от извършената от съда проверка в
ТРРЮЛНЦ по партидата на търговеца (лист 10-11 от делото). На същата дата
– 17.04.2019 г., на която е връчен ЕФ серия К № 2676418, лицето М.И.М. е
подало декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Следователно е спазен 14-
дневният срок за извършването на това действие съгласно последната
посочена разпоредба. Декларацията е надлежно попълнена с данни за лицето,
управлявало процесния автомобил на датата на извършване на нарушението.
Към нея е представено и необходимото приложение – копие на СУМПС на
жалбоподателя Г.. За първоначално издадения електронен фиш серия К №
2676418 се доказа по делото да е анулиран, след което нов електронен фиш - а
именно обжалваният такъв със серия К и № 2702245, е издаден против
лицето, посочено в декларацията, тоест жалбоподателя Д.И. Г.. Последният
на свой ред не е декларирал писмено, че процесното управление на 19.03.2019
г. в 14:31 часа на товарен автомобил „Исузу ТФС 85“ с рег. № *** с
превишена скорост и в нарушение на правилата по ЗДвП е осъществено от
друго, различно от него лице. При тези факти авторството на деянието от
страна на жалбоподателя се явява доказано по делото.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е
формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, с каква
5
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение в
населено място и на посочения пътен участък, следователно в съзнанието му
се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на
разрешената максимална скорост на движение, но въпреки това е осъществил
деянието си.
Неоснователно е възражението правото на защита на жалбоподателя да е
нарушено, поради това че с електронния фиш бил наказан за деяние,
извършено през отдалечен период от време. Именно за да се избегне
продължаващото състоянието на неопределеност и несигурност действа
институтът на давността като период от време, с изтичането на който отпада
възможността на държавата да упражни правомощията си по
административнонаказателното правоотношение спрямо нарушителя. В
конкретния случай нарушението е извършено на 19.03.2019 г., поради което
считано от тази дата не е изтекъл срокът на погасителната давност за
административнонаказателно преследване на нарушителя. Това не е и спорен
въпрос между страните, доколкото в жалбата също се взема становище
срокът на давността да не е изтекъл. Същевременно със съдебното
произнасяне давността е прекъсната и започва да тече нов давностен срок.
След като електронният фиш е издаден и връчен на жалбоподателя при
спазване на давностните срокове за реализиране на неговата отговорност, то
възражението за нарушено право на защита поради отдалеченост във времето
на конкретното деяние не намира легална опора. Авторството на деянието от
страна на жалбоподателя Г. е установено след надлежно проведена процедура
по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП. След връчването на електронния фиш на
жалбоподателя е предоставена възможност да отблъсне понасянето на
отговорност за чуждо поведение – в обжалвания ЕФ изрично е вписано, че в
14-дневен срок може да предостави писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, както и копие на свидетелството му за управление
на МПС. При тези факти правото на защита на Г. е охранено в пълнота.
Твърдяната от жалбоподателя причина - липса на спомен, поради която е
бездействал и не е посочил друго лице като фактически водач, не е основание
за отмяна на електронния фиш. Все в тази връзка несподелимо е и другото
възражение, наведено с жалбата, че наложеното наказание не би изпълнило
целите си поради отдалечеността във времето на деянието и липсата на
спомен у жалбоподателя дали той е извършил нарушението. В случая с
обжалвания електронен фиш на Г. е наложено административно наказание
глоба. Същото съгласно чл. 12 от ЗАНН се налага с цел да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Наказанието се налага с цел да въздейства върху бъдещото поведение на
нарушителя, като го мотивира да преустанови общественоопасното си
поведение и да се въздържа от извършване на други такива прояви. Съдът
намира, че процесната глоба би съдействала за постигането на тази цел.
Следователно тя не представлява неоправдана държавна репресия, а
6
целенасочена и законово оправдана форма на административна принуда.
Налагането на административното наказание не следва да бъде поставяно в
зависимост от твърденията на дееца за това дали си спомня конкретното
деяние или не. Отричането на спомен би могло да представлява и защитна
позиция. Налагането на наказанието представлява ответна мяра от страна на
държавата на конкретно поведение на нарушителя, с което той виновно е
извършил съответното административно нарушение. По делото се доказа
жалбоподателят Г. да е извършил нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. След
като отговорността му, както се посочи, е осъществена в рамките на
предвидените срокове на преследвателската давност, то следователно и
наказанието е наложено в срок, който е преценен като разумен от страна на
законодателя.
Възраженията, направени в хода на съдебните прения, също се ценят от
съда за неоснователни. По делото са приети като доказателства два броя
снимки. Първата е снимка с № 0148647, изготвена от техническото средство с
№ 11743ca. Същата отговаря на изискванията по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и
затова се ползва с предвидената доказателствена стойност. На посочената
снимка еднозначно е разпознат процесният товарен автомобил с рег. № ***,
който е и единственото МПС, виждащо се в кадър. Използваната за
изготвянето на снимката преносима система за контрол на скоростта на МПС
тип ARH CAM S1 е с вградено разпознаване на номера и комуникации.
Наказанието по електронния фиш е наложено за деяние при управлението на
същия автомобил, заснет от техническото средство. По делото е представена
и снимка на разположението на средството за измерване. Нормативната
уредба нито в ЗДвП, нито в Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. не поставя
допълнителни изисквания към съдържанието на тази снимка, както е сторено
например с разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. В тази връзка
формулираните от жалбоподателя допълнителни изисквания към
съдържанието на снимката на разположението на АТСС не намират своя
легална опора, поради което и отсъствието на незадължителен реквизит не
представлява процесуално нарушение. Следва да се отбележи и че съдебната
практика последователно приема, че дори и в случаите, когато преписката не
е комплектувана със снимка на разположението на АТСС, това не се цени
като процесуално нарушение, което да е от категорията на съществените и не
представлява самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш - така
Решение № 658 от 08.04.2020 г. по к.а.н.д. № 3825/2019 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1947 от 14.10.2019 г. по к.а.н.д.
№ 2413/2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 446 от 02.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3338/2020 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1036 от 19.06.2020 г. по к.а.н.д.
№ 1090/2020 г. на Административен съд – Пловдив. По същия начин законът
е прилаган от касационната инстанция и когато снимката е с лошо качество и
е нечетлива - така Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к.а.н.д. № 188/2021 г. на
XXII състав на Административен съд – Пловдив. По тези съображения съдът
7
намира разгледаните възражения за неоснователни.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 21 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. Правилно е установена и стойността на
скоростта на движение на жалбоподателя, а именно 71 км/ч. В електронния
фиш изрично е посочено, че в него е вписана не измерената скорост, а
установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от
измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност
на скоростта се получава като от измерената скорост, за която в случая се
изясни да е 74 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар.
толеранс в полза на водача). След извършване на аритметичната операция се
получава и установената стойност на скоростта, а именно 71 км/ч, каквато
стойност е посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената
скорост пък е била 50 км/ч, поради което превишаването й е с 21 км/ч.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с електронния
фиш наказание на жалбоподателя е правилно определено и
индивидуализирано, като не се налице основания за неговото изменение.
Наказанието е индивидуализирано в единствения възможен размер, тъй като
съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не се допуска определяне на наказанието глоба
под предвидения най-нисък размер.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин, а обжалваният електронен фиш е законосъобразен и
обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед неоснователността на жалбата право на вземане за разноски
възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила
искане за тяхното присъждане в писменото становище на лист 4-5 от делото.
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението следва да се
съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
8
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.).
Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към максималния
размер, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките
на посочената горна граница. В настоящото съдебно производство
административнонаказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е
представил писмено становище. Съдът намира, че с оглед извършените
следствени действия и конкретната фактическа и правна сложност на делото,
която не е завишена, то справедливият размер на възнаграждението за защита
от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят Д.И. Г..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 2702245 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Д.И. Г., ЕГН: **********, с
адрес: ***, ап. 35 на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата.
ОСЪЖДА Д.И. Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, ап. 35 да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9