РЕШЕНИЕ
№ 4212
гр. София, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20251110214087 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Н. П. Ш., с ЕГН **********, против
наказателно постановление №*****на Началник сектор в СДВР отдел Пътна
полиция- СДВР, с което на основание чл. 183 ал.5 т. 1 ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 100 лв. и са му отнети 10 контролни точки на основание
Наредба №Із-2539/17.12.2012 г. на МВР за нарушение на чл.6 т.1 ЗДвП.
В жалбата /бланкетна/ се иска отмяна на наказателното постановление.
Редовно призован, жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител в с.з.
От юрисконсулт М. са представени по делото писмени бележки с подробни
доводи за доказаност на нарушението. Предлага на съда да потвърди НП като
правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
1
На дата 08.05.2025 г. свидетелката Е. Н. Н., заемаща длъжността *** в
ОПП-СДВР и колегата й П. П. П. се намирали в патрулен автомобил в района
на ул. *** гр.***.
Около в 12:00 часа, Н. забелязала лек автомобил *** с рег.№********,
който се движел по ул. *** с посока на движение от бул. *** към бул. ***, като
на кръстовището с бул. *** същият извършил маневра завиване наляво по бул.
*** в посока ул. ***, навлизайки и преминавайки на червен забранителен
сигнал на светофарната уредба, работеща изправно и в нормален режим.
Водачът бил спрян пред *** и установен като Н. П. Ш., а управляваният от
него автомобил бил собственост на К. Ш., ЕГН **********.
Свидетелят Е. Н. Н. съставила АУАН №GA3551852/08.05.2025 г. връчен
надлежно на жалбоподателя, с отразяване, че последният няма възражения.
Няма данни жалбоподателят да се възползвал от възможността,
предвидена в чл.44 ал.1 ЗАНН.
Наказащият орган възприел изцяло фактическата обстановка установена
от контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, като в
приложената заповед фигурира и длъжността заемана от актосъставителя,
поради което от правна страна съдът приема, че АУАН и НП са издадени в
предвидените в ЗАНН преклузивни срокове, без допуснати нарушения на
процесуалните правила.
Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Спазени са изцяло сроковете за издаването им.
Съдът намира, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и
обжалваното НП, безспорно е установена от доказателствата по делото, които
2
съдът кредитира изцяло.
По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани
доказателства по делото се установява извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина.
Свидетелката Е. Н. Н. е категорична, че на процесната дата лично и
непосредствено е възприела действията на жалбоподателя, а именно - на
кръстовището на ул. *** и бул. *** същият извършил маневра завиване наляво
по бул. *** в посока ул. *** на червен забранителен сигнал. Обстоятелството,
че на мястото действително е налична светофарна уредба, се установява от
представената от Столична община схема на светофарна уредба с фази на
движение, както и циклограма.
Свидетелката Е. Н. Н. е очевидец на нарушението. Няма каквито и да
било данни за заинтересованост и/или необективност на дадените от нея
показания, още повече, че същите се потвърждават и от писмените
доказателства по делото.
В случая съдът приема, че жалбоподателят е осъществил визираното в
АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление
административно нарушение.
От обективна страна, същият като водач на моторно превозно средство
(по смисъла на § 6 т. 11 от ДР на ЗДвП) е навлязъл и преминал в нарушение на
пътната сигнализация, осъществявана от светофарна уредба в нормален
режим на работа, като чл. 7 т. 1 б. "б" от Наредба № 17 от 23.07.2001 г. за
регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали предвижда, че
при регулиране на движението на ППС с немигаща червена светлина,
означава "Преминаването е забранено".
От субективна страна, деянието е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателят като правоспособен водач е бил длъжен да знае пътната
сигнализация и да съобрази поведението си с тях.
С горното си поведение, той е осъществил състава на чл.6 т.1 което като
правна квалификация е вярно отразено от административнонаказващия орган.
Съгласно разпоредбата същата, участниците в движението съобразяват своето
поведение със светлинните сигнали. Налице е и съответствие между
квалификацията на нарушението и словесното му изписване.
3
Съдът намира, че е налице достатъчно описание на фактите по
описаното нарушение и жалбоподателят е бил наясно за какви факти се
защитава, а именно управление на МПС на забранен сигнал на светофарна
уредба, в работен режим.
Не са налице и основанията за приложение на чл.28 ЗАНН – маловажен
случай, тъй като настоящото административно нарушение не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
административни нарушения от този вид. Следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че жалбоподателят нарушавайки забраната за преминаване
на червен сигнал на светофарна уредба, застрашава собствения си живот и
този на останалите участници в движението.
На жалбоподателя е наложено съответстващото на нарушението
административно наказание по чл. 183 ал.5 т. 1 ЗДвП глоба в размер на 100 лв.
за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването. Наказващият орган правилно и в съотвествие с Наредба №Із-
2539 на МВР е отнел 10 контролни точки на жалбоподателя, /които не
подлежат на самостоятелен контрол/, поради което НП следва да се потвърди
изцяло.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да
бъде определено в посочения минимален размер в чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация
по чл. 37 ЗПП, а именно – 130 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №*****на Началник
сектор в СДВР отдел Пътна полиция- СДВР, с което на Н. П. Ш., с ЕГН
**********, на основание чл. 183 ал.5 т. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на
100 лв. и са му отнети 10 контролни точки на основание Наредба №Із-
2539/17.12.2012 г. на МВР за нарушение на чл.6 т.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. П. Ш., с ЕГН ********** да заплати СДВР сума в размер
на 130 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за една
инстанция.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5