№ 50838
гр. София, 11.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20251110149672 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по 310 и сл. от ГПК вр. чл. 146 ГПК вр. чл. 140 ГПК.
Съдът съобщава на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Г. С.
Д., ЕГН **********, срещу ОП „ГРОБИЩНИ ПАРКОВЕ“ АД, ЕИК 000696327793, за
признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № ПГП25-РД-187 от
18.09.2025 г. и неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност „Шофьор на специализиран автомобил“, както и за заплащане на сумата от
1221,67 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното
уволнение, за периода от 19.09.2025 г. до 22.10.2025 г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска- 22.10.2025 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът Г. С. Д., твърди, че на 19.09.2025 г. му била връчена заповед № ПГП25-РД-
187 от 18.09.2025 г. на Директора на ОП „Гробищни паркове“, с която му било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени от него нарушения по чл.190, ал.1, т.2
от КТ – неявяване на работа в два последователни работни дни (16.09. и 17.09.2025 г.) както
и за нарушаване на чл.20 от Етичния кодекс в предприятието, изразяващо се във „всява смут
в работата на другите служители и взаимоотношенията между тях, злепоставя Директора на
предприятието и уронва престижа на ОП „Гробищни паркове“.
Ищецът счита заповедта за уволнението му за незаконосъобразна, издадена при
нарушение на чл.193, ал.1 от КТ /без поискани и изслушани обяснения на служителя/,
немотивирана, при нарушение на чл.189, ал.1 от КТ /работодателят не е извършил оценка на
тежестта на нарушението и обстоятелствата при които е извършено и дали те отговарят на
наложеното наказание/. По същество, ищецът твърди да не е извършил вменените му
нарушения на трудовата дисциплина, като посочва, че за дните 16 и 17 септември е бил с
влошено здравословно състояние и е престоял в УМБАЛСМ „Пирогов“, за което на
19.09.2025 г. представил на работодателя си мед. Документи. Въпреки това на същия ден –
19.09.2025 г. му била връчена и процесната заповед. За останалите вменени му нарушения
пък твърди да не запознат изобщо, да не са му връчвани цитираните в заповедта протоколи
1
и докладни записки, с които се е мотивирал работодателя.
Моли съда да отмени заповедта за уволнението му като незаконосъобразно, да го
възстанови на заеманата преди уволнението работа/длъжност и осъди ответника да му
заплати обезщетение за периода, в който е останал без работата в резултат на незаконното
уволнение, в посочен размер от 1221,67 лв. и периода от 19.09.2025 г. до 22.10.2025 г.
Представя писмени доказателства, заявява допълнителни доказателствени искания по реда
на чл.190, ал.1 от ГПК и за събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на
един свидетел. Претендира и сторените в производството съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ОП „ГРОБИЩНИ ПАРКОВЕ“ ЕИК
0006963271793 подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Даниела Денизова, с който
оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че е прекратил ТПО след като
на 15.09.2025 г. разрешения на ищеца платен годишен отпуск бил прекратен, последния
уведомен за това от прекия си ръководител и от експерт „Човешки ресурси“ че следва да се
яви на работа на 16.09.2025 г., но в продължение на два последователни дни, ищеца не се
явил на работа. Нарушението на трудовата дисциплина било констатирано от Поли
Николова – експерт „Човешки ресурси“ за което същата докладвала до директора на ОП
„Гробищни паркове“ и нарушенията били констатирани в издадени два протокола от 16 и
17.09.2025 г. Ответникът твърди, че на ищеца са поискани по телефона обяснения за
неявяването му на работа, както и да представи евентуално оправдателни документи за
отсъствията си, но последния отказал да даде обяснение и не представил изисканите му
документи. Ответникът счита, че за такова нарушение КТ е предвидил такова дисциплинарно
наказание, като преди налагането му работодателя е направил оценка на нарушението,
тежестта му, обстоятелствата при които е извършено и е приел, че същото е достатъчно
тежко да обоснове и най-тежкото предвидено в КТ наказание – уволнение. Не излага
становище във връзка с останалите вменени на ищеца нарушения по чл.20 от ЕК и не сочи
доказателства за тях. Прилага писмени доказателства и не възразява по приемането на
представените от ищеца такива.
Моли за отхвърляне на исковете. Не претендира присъждане на разноски.
Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
Между страните по делото е съществувало ТПО, по което ищеца е заемал длъжност
„Шофьор специализиран автомобил“ като трудовият договор е бил прекратен, със Заповед
№ ПГП25-РД-187 от 18.09.2025 г. на Директора на ОП „Гробищни паркове“, с която му било
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени от него нарушения по
чл.190, ал.1, т.2 от КТ – неявяване на работа в два последователни работни дни (16.09. и
17.09.2025 г.) както и за нарушаване на чл.20 от Етичния кодекс в предприятието,
изразяващо се във „всяване смут в работата на другите служители и взаимоотношенията
между тях, злепоставя Директора на предприятието и уронва престижа на ОП „Гробищни
паркове“. Заповедта е връчена на 19.09.2025 г.
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
В тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово
правоотношение, което е било прекратено с процесната заповед на посоченото в нея
основание.
В тежест на ответника е да докаже, че са били налице предпоставките за възникване на
правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на посоченото
в заповедта основание, както и че ищеца е извършил вменените му нарушения на трудовата
дисциплина, а наказанието е наложено при спазване на установената в КТ процедура, с
мотивирана заповед, издадена от компетентен орган, с работодателски функции.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
2
Релевантните факти по този иск са надлежно упражнено преобразувателно право по
същата норма – да е налице уважен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съвпадение между
длъжността, от която ищецът е уволнен и тази, на която иска да бъде възстановен, както и
ако трудовото правоотношение е срочно, да не е изтекъл срокът по същото.
Доказателствената тежест е за ищеца.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
Релевантни факти по този иск, подлежащи на доказване от ищеца са: постановена
незаконосъобразност на процесното уволнение и неговата отмяна; оставането на ищеца без
работа по причина на уволнението през процесния период и размера на брутното му трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението, за което ищеца не
сочи доказателства. Представения ФРЗ от м.септември 2025 г. не е годно доказателство да
установи размера на БТВ за последния пълен отработен от ищеца месец преди уволнението,
тъй като видно от същия, през м. 09.2025 г. ищеца е ползвал 10 дни платен годишен отпуск.
В тежест на ответника е да докаже и факта на започване на работа от ищеца при друг
работодател в рамките на исковия период, в случай че твърди това.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно оставането си без работа в
рамките на исковия период, като му дава възможност да сочи такива до първото съдебно
заседание.
ІІ. По доказателствените искания на страните:
Следва да бъдат допуснати като допустими представените писмени доказателства от
страните с исковата молба и отговора.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за задължаване на ответника да представи
по делото цялата преписка във връзка с наложеното дисциплинарно наказание, в т.ч.
установяващи останалите вменени нарушения по ЕК, извън тези по чл.190, ал.1,т.2 от КТ, в
случай че съществуват такива, извън вече представените с ОИМ.
Следва да се задължи ответника да представи трудовото досие на ищеца и/или справка,
от която да е видно всички наложени на ищеца наказания в периода на съществуване на
трудовото правоотношение и до уволнението му.
Следва да бъде оставено без уважение искането на ищеца за допускане на един
свидетел, при режим на призоваване, доколкото обстоятелствата, които ще доказва със
свидетелските показания се установяват от приложените писмени доказателства /мед.
Документи/а неотносими към предмета на делото /ищеца не е уволнен поради липса на
качества за извършваната работа/.
Съдът намира предявените искове за редовни и допустими, като след осъществяване на
процедурата по чл. 131 ГПК и след преглед на направените от страните доказателствени
искания, на осн. чл. 140, ал. 1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в о. с. з. за 09.01.2026 г. от 10,00 ч., за която дата да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца- и отговора на
исковата молба, ведно с приложенията му.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба, писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл.190 ГПК ответника да представи по делото цялата преписка
във връзка с наложеното дисциплинарно наказание, в т.ч. установяващи останалите вменени
нарушения по ЕК, извън тези по чл.190, ал.1,т.2 от КТ, в случай че съществуват такива,
3
извън вече представените с ОИМ и трудовото досие на ищеца и/или справка, от която да е
видно всички наложени на ищеца наказания в периода на съществуване на трудовото
правоотношение и до уволнението му, както и ФРЗ за последния пълен отработен месец от
ищеца.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на страните като неотносими към
предмета на спора и ненеобходими.
УКАЗВА на страните, най-късно в първото ОСЗ да предприемат действия и
представят или посочат доказателства, за възложените им в тежест факти и обстоятелства, за
които до момента не са ангажирали такива.
УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно заседание
не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 от ГПК- ако твърдят
нови обстоятелства - да представят нови доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят,
посочат и представят своевременно, или ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от
значение за делото - да посочат и представят доказателства за тях.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното
/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване
на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма
„Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е
отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за
спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4