№ 447
гр. Несебър, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска И.ова
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска И.ова Гражданско дело №
20252150100425 по описа за 2025 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Р. Г.“ ЕООД в
несъстоятелност с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул.
„В.А.“ № **, представлявано от синдика М. Г. С., с адрес: гр. С. З., ул. „Х. Д. А.“ № **,
ет. *, офис * срещу „Б. М.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Н., к.к. Сл. б.- з., ре. „Б.“, ап. *-***, представлявано от управителите К. С. Е. и Н. Р.
К., чрез пълномощника адв.И. Т..
Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер от
9845.18 лева, произтичащо от неизпълнени задължения на „Б. М.“ ООД да плати цена
за доставка на природен газ и акциз, както следва: сумата от 4732.44 лева за доставка
на природен газ и акциз за м. януари 2021г. съгласно фактура № ********** от
31.01.2021г., сумата от 1801.20 лева за доставка на природен газ съгласно фактура №
********** от 19.01.2021г., както и сумата от 3311.54 лева за доставка на природен газ
и акциз за м. декември 2020г. съгласно фактура № ********** от 31.12.2020г..
Ищецът претендира и заплащане на обезщетение поради забавено изпълнение
на задължението в общ размер на 3667.19 лева за периода от 26.03.2022г. до
26.03.2025г. върху главницата от 9845.18 лева, както следва: 1762.77 лева върху сумата
от 4732.44 лева по фактура № ********** от 31.01.2021г. за периода от 26.03.2022г. до
26.03.2025г., 670.92 лева върху сумата от 1801.20 лева по фактура № ********** от
19.01.2021г. за периода от 26.03.2022г. до 26.03.2025г. и 1233.50 лева върху сумата от
3311.54 лева по фактура № ********** от 31.12.2020г. за периода от 26.03.2022г. до
26.03.2025г.
1
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1
от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Главната претенция се основава на следните фактически твърдения, изложени
в исковата молба:
По силата на Решение № 30 от 19.01.2024г., постановено по т.д. №
20225300900486 по описа на Окръжен съд - Пловдив била обявена
неплатежоспособността на ищцовото дружество с начална дата 30.11.2020г., открито
било производство по несъстоятелност, като дружеството било обявено в
несъстоятелност и производството било спряно. С решение № 298 от 12.07.2024г. по
в.т.д. № 20245001000261 на Апелативен съд - Пловдив решението било отменено в
частта, с която била определена начална дата на неплатежоспособността и била
определена датата 07.09.2022г. като начална дата на неплатежоспособността на
дружеството. С решение № 352 от 28.08.2024г., постановено по т.д. № 20225300900486
по описа на Окръжен съд - Пловдив производството било възобновено и бил назначен
временен, а с определение № 1494 от 25.11.2024г. по същото дело, постоянен синдик
на дружеството.
Сочи се, че в изпълнение на своите правомощия по чл. 658 от ТЗ за издирване
и уточняване на имуществото на ищеца, синдикът установил, че дружеството имало
непогасено вземане от ответника, което произтича от горепосочените фактури и
размери, поради което се предявява настоящата искова молба. Сочи доказателства.
Претендират се съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество „Б. М.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Н.,
к.к. Сл. б.- з., ре. „Б.“, ап. *-***, представлявано от управителите К. С. Е. и Н. Р. К.,
подаден от пълномощника адв. И. П. Т., с който исковата претенция се оспорва като
недоказана и неоснователна. Оспорват се представените фактури, тъй като не са
осчетоводени от ответното дружество или от издателя им. Заявява се, че страните са
имали търговски взаимоотношения с предмет доставка на газ въз основа на договор от
16.05.2019г., за срок от една година, след изтичането на който ответникът е сключил
договор с друг доставчик, за което представя писмени доказателства. Наред с горното
се навежда възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД. Предвид гореизложеното се моли от съда да отхвърли предявените искове.
Представят се писмени доказателства. Претендира се присъждане на заплатените по
делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид
становищата на страните и съобрази закона, съдът намери за установено от фактическа
страна следното:
2
От представените по делото съдебни решения/л.4-17 по дело/ се установява,
че ищцовото дружество „Р. Г.“ ООД с ЕИК-******** е обявено в несъстоятелност с
начална дата на неплатежоспособността-07.09.2022г. по т.д. № 486/2022г. по описа на
ОС-Пловдив, като с определение № 1494/25.11.2024г. по посоченото т.д. за постоянен
синдик на дружеството е назначена М. С. с дата на встъпване 27.11.2023г.. Към датата
на постановяване на настоящото решение при справка в ТР не се установява промяна в
горепосочените данни по партидата на ищцовото дружество. При горното се
констатира по делото, че ищецът е надлежно представляван от лице с правата по
чл.658, ал.1, т.1 и т.7 от ТЗ.
Съгласно представен от ответника с писмения отговор договор от 16.05.2019г.
сключен между страните е било постигнато съгласие ищецът да доставя заявени от
ответника количества природен газ срещу заплащане, което е уговорено по чл.6.1 от
договора да се извършва в 5-дневен срок от издаване на фактурата. В чл.2.1 от
договора е страните са вписали, че същият се сключва за срок от една година, като в
чл.3 и чл.4 от договора страните са постигнали съгласие за измерване, приемане и
предаване на доставените количества газ от доставчика/ищеца/.
Към исковата молба са представени и приети по делото три копия от
фактури/л.19, л.20 и л.21 по дело/ с посочен доставчик „Р. Г. „ ООД и получател „Б.
М.“ ООД, както следва: фактура № ********** от 31.12.2020г. за сумата от 3311.54
лева за доставка на природен газ от 3,0000куб.м и акциз за м. декември 2020г.;
фактура № ********** от 19.01.2021г. за сумата от 1801.20 лева за доставка на
природен газ от 1,6980куб.м. и фактура № ********** от 31.01.2021г. с посочена цена
от 4732.44 лева за доставка на природен газ от 4,3070куб.м. и акциз за м. януари
2021г.. Във фактурите липсва отразяване да са издадени на основание горепосочения
или друг сключен между страните писмен договор.
От заключението на допуснатата по делото ССчЕ се установява, че процесните
три фактури са били включени в дневника за продажби на ищцовото дружество за
съответния данъчен период, но не са били включвани в дневника за покупки на
ответното дружество. Също така ответното дружество не е ползвало разхода по
процесните три фактури, нито усвоявало ДДС по тях. Експертизата посочва, че тези
три фактури изобщо не са били осчетоводявани от ответното дружество, като първата
осчетоводена от ответника фактура на ищеца е с дата 11.04.2019г., а последната с дата
-16.12.2020г.. При проверка на сметка 401“доставчици“ на ответника по партидата на
доставчика „Р. Г.“ ООД, експертизата е установила, че последното плащане е било
извършено на 30.03.2021г. и крайното салдо по тази сметка на ответника след тази дата
и към изготвяне на експертизата е „0“.
Съдът кредитира заключението по назначената съдебно счетоводна
експретиза като пълно, ясно, обосновано и компетентно изготвено, осигуряващо по
3
делото изчерпателност и яснота на дадените отговори.
В подкрепа на твърденията си, че след изтичане срока на договора, ответникът
е сключил договор за доставка на природен газ с друг доставчик са представени с
писмения отговор и приобщени към доказателствения материал по делото договор №
23/01.12.2020г. /л.41-51 по дело/ и договор № 03/11.12.2021г./л.52-56 по дело/ за
доставка на природен газ за стопански нужди с посочен доставчик „Г. Т. ****“ ЕООД и
купувач „Б. М.“ ЕООД. Към договорите са представени фактури и справка с
натрупване за издадените от доставчика „Г. Т. ****“ ЕООД фактури/л.58-62 по дело/ и
извършени плащания по тях от „Б. М.“ ЕООД/л.57/ за периода 31.12.2020г. до
10.03.2021г./.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 372 ТЗ.
Основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от
съдържанието, на което да са задълженията на ищеца да достави посочените във
фактурите количества природен газ срещу насрещно задължение на ответника да
заплати възнаграждение за продажбата; настъпила изискуемост на задължението за
заплащане на възнаграждение и релевирано неизпълнение от страна на задълженото
лице. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията за
реално престиране на възнаграждение.
От събраната по делото доказателствена съвкупност се установява по
безспорен начин, че между страните са възникнали валидни облигационни
правоотношения по силата на договор от 16.05.2019г., сключен за срок от една година,
по силата на който ищецът в качеството на доставчик е следвало да доставя заявените
от ответника количества природен газ срещу заплащане. Съгласно постигнатите
договорености по т.8.1 от договора страните са постигнали съгласие, че договорът се
прекратява с изтичане на срока. Следователно и доколкото липсват данни за
постигнато писмено съгласие между страните-анекс за продължаване срока на
договора, то срокът на същия е изтекъл на 15.05.2020г..
Тук следва да се посочи, че доколкото представените от ищцовото дружество
три фактури не носят подписа на представител на ответното дружество, по отношение
на него те нямат материална доказателствена сила и всяка подлежи на доказване на
общо основание.
С процесните три фактури, издадени след изтичане срока на
договора/съответно на 31.12.2020г., 19.01.2021г. и 31.01.2021г./ се претендира
заплащане на доставени количества природен газ за месец декември 2020г. и месец
януари 2021г., съгласно отразеното в тях. Следователно трите фактури са издадени
4
след прекратяване на договора и с тях се претендира стойност на количества природен
газ, за които е посочено, че са доставени също след изтичане срока на договора. По
делото липсват доказателства ответникът да е узнал за издадените от ищеца три
фактури, като съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ ответното дружество
не е осчетоводило същите, не е ползвало разхода по тези фактури, нито е усвоило
данъчен кредит по тях. По делото не се сочат доказателства и че ищецът действително
е извършил доставка, а ответникът е приел посочените във фактурите количества
природен газ – например товарителници, приемо-предавателни протоколи, протоколи
за измерване на доставения природен газ или други. Нещо повече налични са
доказателства, че за същите периоди ответното дружество е сключило договор за
доставка на природен газ с друг доставчик и е извършвало ежемесечни плащания на
извършени доставки по издадени от другия доставчик фактури в периода 31.12.2020г.-
10.03.2021г./справка от сметка 411 на л.57 по дело/.
При това положение не се установява по делото наличието на всички,
посочени по-горе материално правни предпоставки за уважаване на претенцията за
заплащане на сумите по представените към исковата молба три фактури, поради което
искът следва да бъде отхвърлен като недоказан по своето основание.
Неоснователността на главния иск влече неоснователност и на екцесорното искане за
лихви за забава на плащането по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Независимо от горното, за пълнота на изложението следва да се посочи и че е
основателно възражението на ответника за изтекла погасителна давност за
претендираните вземания за главница и лихви: съгласно разпоредбата на чл. 111, б. "в"
от ЗЗД, с изтичането на 3 г. се погасяват вземанията за наем, лихви и други
периодични плащания. Тази специално 3-годишна давност се възприе и от
тълкувателната практика на ВКС, поради което съдът приема, че претенцията за
главница по всяка от фактурите и лихви за забава се погасява с изтичането на 3-
годишна давност. И тъй като, в конкретния случай се претендират вземания по
фактура № 756/31.12.2020г., по фактура № 788/19.01.2021г. и по фактура №
805/31.01.2021г., а исковата молба е подадена пред съда на 28.03.2025г., то
задълженията за главници за периоди преди 28.03.2022 г. – началото на 3-годишен срок
до датата на подаване на исковата молба, както и акцесорните претенции за мораторна
лихва са погасени по давност.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК се поражда право
на разноски в полза на ответника. В конкретния случай ответникът не е представил
списък за сторени разноски в срока по чл.80 ГПК и по делото не са налични
доказателства, удостоверяващи действително сторени от ответника съдебни разноски
по делото, поради което искането в тази насока подлежи на отхвърляне като
5
неоснователно.
Предвид разпоредбата на чл.620, ал.5 от ТЗ държавна такса не е заплатена от
ищеца по делото предварително. С оглед изхода по делото ищецът следва да бъде
осъден да заплати дължимата по делото държавна такса в общ размер от 540,50лв.,
която съобразно правилата на чл.349, ал.6 ТЗ следва да бъде събрана от масата на
несъстоятелността.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Р. Г.“ ЕООД в несъстоятелност с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „В.А.“ № **, представлявано от
синдика М. Г. С., с адрес: гр. С. З., ул. „Х. Д. А.“ № **, ет. *, офис * искови претенции
по чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на „Б.
М.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Н., к.к. Сл. б.- з.,
ре. „Б.“, ап. *-***, представлявано от управителите К. С. Е. и Н. Р. К., чрез
пълномощника адв.И. Т. да заплати на ищеца сума в общ размер от 9845.18 лева,
произтичаща от неизпълнени задължения на „Б. М.“ ООД да плати цена за доставка на
природен газ и акциз, както следва: сумата от 4732.44 лева за доставка на природен газ
и акциз за м. януари 2021г. съгласно фактура № ********** от 31.01.2021г., сумата от
1801.20 лева за доставка на природен газ съгласно фактура № ********** от
19.01.2021г., както и сумата от 3311.54 лева за доставка на природен газ и акциз за м.
декември 2020г. съгласно фактура № ********** от 31.12.2020г., както и за заплащане
на обезщетение за забава в общ размер на 3667.19 лева за периода от 26.03.2022г. до
26.03.2025г. върху главницата от 9845.18 лева, както следва: 1762.77 лева върху сумата
от 4732.44 лева по фактура № ********** от 31.01.2021г. за периода от 26.03.2022г. до
26.03.2025г., 670.92 лева върху сумата от 1801.20 лева по фактура № ********** от
19.01.2021г. за периода от 26.03.2022г. до 26.03.2025г. и 1233.50 лева върху сумата от
3311.54 лева по фактура № ********** от 31.12.2020г. за периода от 26.03.2022г. до
26.03.2025г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ искане на ответника "Б. М." ООД с ЕИК********** за
присъждане на съдебни разноски по делото, като неоснователно.
ОСЪЖДА „Р. Г.“ ЕООД в несъстоятелност с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., бул. „В.А.“ № **, представлявано от синдика М. Г. С., с
адрес: гр. С. З., ул. „Х. Д. А.“ № **, ет. *, офис * да заплати по с/ка на РС-Несебър
сумата от 540,50лв., представляваща дължимата по делото държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд -Бургас.
6
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7