№ 31932
гр. София, 29.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20251110106861 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Д. А. А. срещу „Фератум
България“ ЕООД, която отговаря на изискванията за нейната редовност и
допустимимост.
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими
за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като
писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба,
както и насрещен иск, който съдът намира за допустим и редовен.
С исковата молба ищецът е релевирал доказателствено искане за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът счита за допустимо и относимо, поради
което следва да бъде уважено. Към поставените в исковата молба въпроси следва да
бъдат добавени и допълнителни, а именно: извършвал ли е кредитополучателят
плащания по процесния договор за кредит, в какъв размер и кога, както и кои негови
задължения е погасил с тях.
Исканията на ищеца по чл.190 ГПК за изискване на справки от счетоводтството
на ответника и по чл.192 ГПК следва да бъдат оставени без уважение, доколкото се
припокриват с поставените въпроси към вещото лице. Не следва да бъде допускано и
искането по чл.190 ГПК, касаещо погасителния план към договора за кредит, тъй като
същият е наличен по делото.
Без уважение като ненужно следва да бъде оставено искането на ищеца за
назначаване на съдебно-компютърна експертиза.
Налице са предпоставките за насрочване на делото и за разглеждането му в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 20.11.2025г. от 14:40 часа, за когато
да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на
ищеца - препис от отговора на исковата молба.
1
ПРИЕМА представените от ищеца писмени документи като доказателства по
делото.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата
молба, както и в настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната
експертиза в размер на 300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.. Специалност: Счетоводство и контрол.
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателство за внесен
депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на ищеца.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл.140, ал.3 вр. чл.146, ал.1
и ал.2 ГПК:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 вр. чл.22
ЗПК за признаване за установено между страните, че Договор за потребителски
кредит №1369948 от 27.07.2024 г. е нищожен, както и насрещен осъдителен иск от
„Фератум България“ ЕООД срещу Д. А. А. с правно основание чл. чл.79, ал.1 от ЗЗД
вр. чл.240, ал.1 ЗЗД за плащане на сума в размер на 2 771,68 лева.
Ищецът Д. А. А. твърди, че на 27.07.2024г. сключила с ответното дружество
„Фератум България“ ЕООД Договор за потребителски кредит №1369948 за отпускане
на заем в размер на 5 000 лв. срещу задължение да върне сума в общ размер от 6 750
лв. Сочи, че съгласно чл.4 от договора годишният процент на разходите по кредита
/“ГПР“/ бил в размер на 49,66 %, но тъй като в договора не било посочено от какви
разходи същият се формира, за длъжника оставало неизвестно точното оскъпяване по
кредита. Отбелязва, че в чл.5 от договора било уговорено кредитът да бъде обезпечен
с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank” в полза на ответника, като твърди,
че без осигуряване на поръчителство нямало как да бъде сключен договор за кредит с
ответното дружество. Поддържа, че подписването на договора за гаранция на практика
се явява част от сключването на договора за кредит, поради което същите следва да
бъдат разглеждани като едно цяло. Сочи, че обвързаността между двата договора,
отнемаща правото на избор на потребителя, както и високият размер на
възнаграждението за поръчителство се намират в противоречие с принципите за
добросъвестност, справедливост и еквивалентност на насрещните престации. Твърди,
че щом поръчителството е задължително условие за получаване на кредита, то
компонентът „вноска гарант“ представлява общ разход по смисъла на дадената в §1,
т.1 от ДР от ЗПК легална дефиниця и като такъв следва да бъде отчетен при
формиране на ГПР. Счита, че при включването му в ГПР последният би надвишил
допустимия от закона максимум. Излага съображения относно нищожността на
договора за поръчителство. Поддържа, че сключването на такъв договор от длъжника
и трето лице-поръчител е лишено от правно основание, а уговорката, че
кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора
противоречи на добрите нрави и прави кредитното правоотношение неравноправно по
смисъла на чл.143, т.1 ЗПК. Сочи, че задължението на кредитора да извърши
предварителна оценка на кредитоспособността на кредитополучателя има за цел да
предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, като
поставянето на изискване за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично
обезпечение прехвърля риска от неизпълнение на това задължение върху длъжника.
Твърди, че доколкото т.нар. „бързи кредити“ предполагат спешна нужда от финасови
2
средства, поставянето на изискване за осигуряване на обезпечение превръща
сключването на договора за поръчителство в задължително условие за получаване на
кредита. Счита, че поставянето на подобно условие, както и уговарянето на
възнаграждение на поръчителя в по-висок размер от този на отпуснатата в заем сума
говори за недобросъвестност на кредитополучателя и води до неравноправност в
отношенията между страните. Посочва, че двата договора- за кредит и за гаранция, са
не само свързани, но и възнаграждението по единия /за предоставената гаранция/ е
предвидено да се заплаща с вноските по другия /кредита/. Поддържа, че този извод не
се опровергава от обстоятелството, че по всеки от договорите има изготвени отделни
погасителни планове, тъй като вноските по тях се дължат на едни и същи падежни
дати и от едно и също лице- кредитополучателя. Твърди, че дори и да се приеме, че
договорът за поръчителство е самостоятелен, съответно действителен на собствено
основание, то нищожността на кредитната сделка води до невъзможност същия да
породи правни последици, тъй като липсва дълг, който да бъде обезпечен. Въз основа
на всичко изложено счита, че целият договор за кредит е недействиетелен на
основание чл.22 ЗПК, поради което отправя искане за уважаване на предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорва основателността на иска. Ответникът поддържа, че поръчителството от
Мултитюд Банк /Малта/ не е задължително условие за сключване на договора за
кредит. Счита исковете за нищожност или унищожаване на договора за гаранция за
недопустими, тъй като са насочени срещу ненадлежна страна. Твърди, че Мултитюд
Банк е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта,
която предоставя услуги съгласно взаимното признаване на единния европейски
паспорт и е вписана под №178 в нарочния регистър на БНБ. Поддържа, че договорът
за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което дружуеството не е
страна. Поддържа, че ищецът сам е избрал Мултитюд Банк като поръчител в
електронния формуляр и след като бил информиран за дължимите такси подал
заявление за кредит. Сочи, че същият получил преддоговорната информация по имейл,
както и документи от Мултитюд Банк, вкл. договор за гаранция, като чрез SMS
потвърдил желанието си да сключи договора. Поддържа, че ищецът не е бил въведен в
заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. Излага съображения,
че разходът за обезпечение не се включва в ГПР по кредита, тъй като касае услуга с
незадължителен характер, предоставена от трето лице. Поддържа, че посоченият в
договора ГПР е в съответствие с чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди, че потребителят е имал
достатъчно време да избере обезпечение, както и право да се откаже от договора.
Отправя искане към съда за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
В насрещната искова молба дружеството твърди, че между страните е сключен
Договор за потребителски кредит №1369948 от 27.07.2024 г. Поддържа, че ищецът е
заплатил част от главницата в размер на сумата от 2 228,32 лева, като непогасена към
момента е сума в размер 2 771,68 лева. Поради сериозно неизпълнение на договора от
страна на кредитополучателя и на основание чл.6 от договора във вр. с чл.13, ал.1 от
ОУ счита всички вземания по кредита за предсрочно изискуеми, поради което отправя
покана към длъжника за изпълнение на поетите от него задължения. Въз основа на
изложеното претендира незаплатения остатък в размер 2 771,68 лева, ведно със
законната лихва от предявяване на насрещната искова молба до окончателното
плащане.
В рамките на законоустановения срок ответникът по насрещния иск Д. А. е
депозирала отговор, с който оспорва основателността на предявения иск. Поддържа, че
процесният договор е недействителен на основание чл.22 ЗПК, с олед на което дължи
само чистата стойност на кредита, но не и други разходи и лихви.
3
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът разпределя доказателствена тежест
между страните, както следва:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1
вр. чл.22 ЗПК е да докаже сключването на договор за потребителски кредит със
соченото в исковата молба съдържание и неговото противоречие със закона, съответно
в тежест на ответника е да докаже, че посочените клаузи са индивидуално уговорени и
не противоречат на императивни разпоредби.
По насрещния осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД
в тежест на ищеца е да установи сключването на договор за потребителски кредит със
соченото в исковата молба съдържание, усвояване на сумата по кредита от ответника,
настъпване на изискуемостта на претендираното от него вземане в размер на 2 771,68
лева, съответно в тежест на ответника е да докаже, че е погасил същото.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
между страните следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит №1369948 от 27.07.2024г., по силата на който на ищеца е
предоставена главница в размер на 5 000 лева.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4