Решение по дело №27/2022 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 март 2022 г. (в сила от 14 март 2022 г.)
Съдия: Слав Иванов Бакалов
Дело: 20227220700027
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 28

гр. Сливен, 14.03.2022  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,   в публичното заседание на двадесет и трети февруари

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

при секретаря                Николинка Йорданова                                      и с участието на прокурора       Красимир Маринов                                                    като разгледа докладваното от   председателя                                        КАНД  27       по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 315/02.12.2021 г., постановено по АНД № 20212230201089/2021 г. по описа на Районен съд-Сливен е изменено НП № 87/12.08.2021 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ с което на „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, гр. Сливен, на основание чл. 200, ал. 4 от Закона за водите е наложено административно наказание от „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева, като е намалена на 500 лева.

Горното решение е обжалвано от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно. Заявява, че в мотивите на съда е допусната грешка във връзка с посочения АУАН, въз основа на който е издадено НП. Твърди, че правилно е наложена санкцията от АНО като е приел, че извършеното деяние е повторно. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Сливен в частта, в която е изменена имуществената санкция от 1000 лева на 500 лева и да потвърди изцяло НП.

В съдебно заседание касатора, чрез представител по пълномощие гл. юриск. Д. Б. поддържа жалбата. Претендира за разноски заявяване пред двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба, чрез пълномощника си адв.Р. оспорва жалбата, моли да бъде оставена без уважение и излага съображения в подкрепа на твърденията си. Моли съда да постанови решение, с което потвърди решението на Районен съд – Сливен като правилно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение, че се установява, че е извършено посоченото административно нарушение. Намира касационната жалба за основателна, а решението на РС Сливен за немотивирано и противоречиво.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

   На 11.05.2021 г. служители на БДИБР, извършили проверка на обект: 1 бр. тръбен кладенец, разположен в землището на с. Тополчане, общ. Сливен за водоснабдяване на с. Тополчане, общ. Сливен. Установили, че питейно- битовото водоснабдяване на населеното място се осъществява от 1 бр. новоизградено и оборудвано водовземно съоръжение - тръбен кладенец намиращо се при георгафски координати N 42°39`34,7``, Е 026°26`19,4`` в землището на с. Тополчане, общ. Сливен, разположен в двора на помпената станция „Тополчане". Съгласно разрешително № 31510388/22.10.2012 г. за водовземане от подземни води, издадено от Директора на БДИБР, с титуляр „Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД, помпена станция „Тополчане" била предназначена отнетите подземни води от два броя тръбни кладенци: ТК-la експлоатационен и ТК-2- резервен, разположени в поземлен имот № 000170 в землището на с. Тополчане, общ. Сливен, да бъдат подадени към водопреносната мрежа на с. Тополчане за питейно - битовото водоснабдяване на населението.

Устието на ново изградения тръбен кладенец било разположено в бетоново кръгла шахта с диаметър 1,50 м., разположена на около 5 м. североизточно от сградата на ПС „Тополчане". Шахтата била покрита с бетонова плоча с размери 1,80/1,80 м с метален капак, който се заключвал. Видимата част на експлоатационната колона на тръбния кладенец била PVC тръба с диаметър 250 мм, като устието било разположено на 1,5 м под терена. Водовземането се осъществявало от подземни води посредством потопяема помпа, която информация за вида и техническите характеристики при проверката на място не били установени. След допълнителна справка с експерт от дружеството, се установило, че потопяемата помпа е с дебит 6 л/с и напор 50 м. За измерването на отнетите и използвани водни маси при водовземното съоръжение нямало монтирано измервателно устройство. Подземните води от тръбния кладенец, посредством напорен тръбопровод РЕ с диаметър 90 мм се отвеждали директно към главния водопродвод захранващ водопреносната мрежа на с. Тополчане. Поради директното заустване на подземните води от тръбния кладенец към главния водопровод не можело да бъде замерен моментния дебит на водовземането. Замереното динамично водно ниво било 2,80 м.

Към момента на проверката нямало издадено разрешително по реда на ЗВ и в БД ИБР не е постъпвала преписка от ответника по касацията за предприемане на процедура по неговото издаване. Бил съставен КП № Сл 176/11.05.2021 г.

За извършеното на ответника по касацията бил съставен АУАН № 39/07.06.2021 г., с който описаното нарушение е квалифицирано като такова по чл. 44, ал. 1 от Закона за водите. Актът е предявен на представител на ответника, който след като се е запознал със съдържанието не е направил възражения.

На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 87/12.08.2021 г., с което на „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, ЕИК ………., със седалище на управление – гр. Сливен, ул. „Шести септември“ № 27, на основание чл.200, ал.4 от Закон за водите (ЗВ) при условията на повторност, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение по чл. 44, ал.1 от ЗВ.

За да измени процесното НП, районният съд е приел, че посоченото в него нарушение е осъществено, доказано е от събраните по делото доказателства и е съставомерно по чл.200, ал. 1 т.1 б.“а“ от ЗВ, но санкция за същото била от 150 до 1000 лв. В случая АНО неправилно е определил наказанието, въпреки, че деяние е извършено при условията на повторност, с оглед НП № 215/20 г.. Налагайки максималната санкция АНО бил определил и наложил неправилно и несправедливо наказание. В случая то е следвало да бъде около средният размер, т.е. санкция в размер на 500 лв., поради което изменил НП.

Изводите на районния съд, че неправилно е определено административното наказание за извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение, са неправилни поради нарушение на закона – касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Пред въззивния съд е представено НП № 215/29.12.2020 г. издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което на „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, ЕИК …………., със седалище на управление – гр. Сливен, ул. „Шести септември“ № 27, на основание чл.200, ал.1 т.1 б.“а“ от Закон за водите (ЗВ), е наложена имуществена санкция в размер на 150 лева за нарушение по чл. 44, ал.1 от ЗВ. Същото е връчено на наказаното лице на 31.12.2020 г. Липсват данни да е обжалвано, поради което следва да се приеме, че е влязло в сила на 07.01.2021 г. Съгласно § 1 т. 22 от ДР на ЗВ "повторно" е нарушението, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид. Деянието предмет на процесното НП е установено на 11.05.2021 г. и следователно е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на НП № 215/29.12.2020 г.. Ето защо правилно АНО е приел, че това деяние е извършено в условията на повторност. Съгласно чл.200 ал.4 от ЗВ за повторно нарушение по ал. 1 и 2 глобата или санкцията е от 1000 лв. до 50 000 лв. В случая АНО е наложил минималната санкция предвидена в закона.

Съгласно чл.27 ал.5 от ЗАНН (в относимата към момента на постановяване на съдебното решение редакция) не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. При тези законови разпоредби е липсвало нормативно основание за определяне на административно наказание за извършеното от ответника нарушение под минимума от 1000 лв. определен в закона. Такива липсват и към настоящия момент, тъй като деянието не попада в предвиден в закон случай. Като е определил наказание под този минимум въззивния съд е постановил решение в противоречие със закона.

Въз основа на изложените съображения, касационната инстанция счита, че атакуваното решение на районния съд е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и като такова следва да се отмени, като се постанови решение по същество на спора, с което се потвърди НП.

Основателно и своевременно се явява искането на касатора за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение, както в касационната, така и във въззивната инстанция. Същото следва да се определи в размер на 80,00 лева за всяка инстанция, съобразно нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27 е от Наредбата за заплащането на правната помощ или с общ размер 160 лв. и да се възложи в тежест на ответника по касацията.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК Административен съд гр.Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 315/02.12.2021 г., постановено по АНД № 20212230201089/2021 г. по описа на Районен съд-Сливен, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 87/12.08.2021 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ (БД ИБР), с което на „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, гр. Сливен, на основание чл. 200, ал. 4 от Закона за водите е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение по чл. 44, ал. 1 от ЗВ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, ЕИК …………, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.“6-ти септември“ № 27, да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, сумата в размер на 160 (сто и шестдесет) лева, направени по делото разноски за двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                         

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

2.