№ 6858
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20251100509118 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № № 13037/03.07.2025 г., постановено по гр.д. № 64805/2024 г. на
СРС, ГО, 46 състав, е признато за установено по предявените от „АПС Бета България“
ЕООД, ЕИК *********, срещу С. В. Т., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. чл.
99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата от
300 лева главница, представляваща задължение по прогласения за нищожен на
основание чл. 23 ЗПК договор за потребителски кредит № 248796, сключен на
20.12.2018 г., по отношение на която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. №38688/2023 г., по описа на СРС, 46 състав, като са отхвърлени
исковете за сумата от 30,26 лева, представляваща договорна лихва за период от
20.12.2018 г. до 22.04.2019 г., сумата 53,27 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 22.04.2019 г. до 15.02.2024 г., както и законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 16.02.2024 г., до изплащане на вземането.
Срещу решението в частта, в която предявеният иск по чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК е уважен, е постъпила въззивна
жалба от ответника в първоинстанционното производство С. В. Т. чрез особени му
представител адв. П. Л.. В жалбата се твърди, че ищецът не е материално-правно
легитимиран да претендира процесните вземания. Подържа се, че по делото не се
доказало с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г., „Сити
Кеш“ ООД да е прехвърлило на „АПС Бета България“ ЕООД процесните вземания,
доколкото вземанията по договора не били индивидуализирани – било посочено като
основание само „248796“, което обаче не било достатъчно за да се определи предметът
1
на цесията, тоест предметъ на цесията не бил индивидуализиран, поради което и
договорът не произвел действие. Поддържа се също така, че ответникът не бил
редовно уведомен за извършената цесия, доколкото уведомлението е връчено по
делото единствено на особения му представител и длъжникът реално не е узнал за
това обстоятелство. Навежда се, че връчването на уведомлението за цесията на особен
представител не може да произведе материално-правен ефект. Моли се за отмяна на
решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете да бъдат
отхвърлени в цялост.
Въззиваемият „АПС Бета България“ ЕООД оспорва подадената въззивна жалба.
Сочи, че не е налице пречка уведомление за извършена цесия да бъде връчено на
особен представител. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и
е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати
нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният
съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното
решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по
въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и
правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В
настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да
се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Спорни пред въззивната инстанция са обстоятелствата дали процесното вземане
е валидно прехвърлено на ищеца, како и дали договорът за цесия е произвел своето
действие спрямо длъжника, като единствено във вр. с тези обстоятелства са наведени
доводи във въззивната жалба.
По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания от
21.07.2022 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД –цедент и „АПС Бета България“
ЕООД–цесионер, по силата на който на ищеца са прехвърлени вземания към различни
длъжници, индивидуализирани в Приложение № 1.
Пред първоинстанционния съд е представена и извадка от Приложение № 1, от
което е видно, че Сити Кеш“ ООД е прехвърлило вземането си към различни
длъжници, индивидуализирани в приложението. Видно от същото е цедирано вземане
по договор с №248796 с длъжник С. В. Т., ЕГН **********. Въззивният съд намира, че
в приложението в достатъчна степен е индивидуализирано вземането, което се
прехвърля – посочено е длъжникът с три имена и ЕГН, както и номерът на договора за
кредит. При такава степен на индивидуализация не остава никакво съмнение, че
2
предмет на договора са процесните вземания по договор за потребителски кредит №
248796, сключен на 20.12.2018 г.
По отношение на обстоятелството дали уведомлението за цесия може да бъде
връчено на особения представител на ответника, въззъвният съд намира следното:
Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, за да може прехвърлянето на едно вземане да бъде
противопоставено на длъжника по същото са необходими две условия - договор за
прехвърляне на вземането и съобщаване за прехвърлянето от първоначалния кредитор
(цедента) на длъжника - чл. 99, ал. 3 ЗЗД. По силата на принципа на свободата на
договарянето няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор да
съобщи на длъжника за цесията, като такова упълномощаване не противоречи на целта
на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Уведомлението до длъжника може да се
осъществи и чрез връчването на преписа от исковата молба, което обстоятелство се
взима предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. (така и Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д.
№ 1711/2013 г. на ВКС, І т.о., Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г.
на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 156 от 30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г. на ВКС, ІІ т.о. и
др.).
В процесния договор за цесия е предвидена изрична клауза, касаеща
упълномощаването на цесионера да уведоми от името на цедента длъжниците по
прехвърлените с него вземания. С оглед изложеното съдът приема, че въззивникът, в
качеството на цесионер по договора за цесия, е надлежно упълномощен да съобщи на
длъжника по договора за кредит за прехвърлянето на вземанията по последния. Такова
уведомяване безспорно не е извършено преди подаването на исковата молба, като в
нея е направено искане същото да се приеме за извършено с връчването на препис от
нея на ответника. Към исковата молба е приложено нарочно уведомление, изхождащо
от цесионера. Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея е връчен на
длъжника, чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47 ГПК. Особеният
представител има същите права и задължения, които има и упълномощеният такъв, с
изключение на правата, за упражняването на които се изисква специално
упълномощаване. Затова връчването на книжа и документи на особения представител,
назначен по реда на чл. 47 от ГПК има същото действие, както и връчването на
упълномощен представител т. е. връчването ще породи предвиденото в закона
процесуално действие, но ако от него произтичат и материални последици те ще се
считат валидно настъпили. (в този смисъл и решение № 198/18.01.2019 година,
постановено по т. д. № 193/2018 година и решение № 86/27.10.2020 година,
постановено по т. д. № 2118/2019 година, двете по описа на ВКС, ТК, І т. о.).
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че вземанията
по процесния договор за кредит са валидно прехвърлени на ищеца, поради което и с
оглед установената недействителност на договора за кредит, ответникът дължи
връщане на чистата на стойност на кредита в размер от 300 лв.
3
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и предвид
факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и с оглед
препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК,
решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна в
размер от 400 лв. за депозит за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 13037/03.07.2025 г., постановено по гр.д. №
64805/2024 г. на СРС, ГО, 46 състав, в частта, в която е признато за установено по
предявените от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, срещу С. В. Т., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК, че
ответника дължи на ищеца сумата от 300 лева главница, представляваща задължение
по прогласения за нищожен на основание чл. 23 ЗПК договор за потребителски кредит
№ 248796, сключен на 20.12.2018 г., по отношение на която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №38688/2023 г., по описа на СРС, 46 състав
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила.
ОСЪЖДА С. В. Т., ЕГН **********, да заплати на „АПС Бета България“
ЕООД, ЕИК: *********, разноски за въззивното производство в размер от 400 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4