Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 845
06.03.2020 година град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, І граждански състав, в публично заседание на осемнадесети февруари
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета
Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9196 по описа
на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********
против Р.Е.М., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът в качеството си на краен снабдител,
на основание чл. 98 а от Закона за енергетиката продава ел. енергия на
клиентите си при публично известни общи условия, които за потребителите влизали
в сила без изрично писмено приемане. По силата на Общите условия се твърди, че
ищецът е поел задължение да снабдява ответника с електрическа енергия за обект
на потребление, а именно: с ИТН ******,
находящ се в гр**************, като за ответника бил открит клиентски
номер ********* в качеството му на ползвател на описания имот съгласно
заявление –декларация за продажба на ел. енергия. Ищецът твърди, че в
изпълнение на задълженията си по Общите условия е доставил до обекта на
ответника ел. енергия за периода от 23.12.2016 г. – 22.01.2017 г. на обща
стойност 128,60 лева. Обезщетението за забава в размер от 27,57 лв. се сочи, че
се дължи за периода от 11.02.2017 г. до 24.03.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 25.03.2019 г. до
окончателното плащане.
За неплатените задължения били издадени фактури, подробно описани в
приложения препис-извлечение от клиентска сметка от ищцовото дружество, за процесния период, във всяка от които бил посочен срок за
плащане. Ответникът не бил изпълнил задълженията си да погаси горните суми,
поради което срещу него било депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно
производство по частно гр. дело № 4657/ 2019 г. на ПРС, ІІ гр. с-в, била
издадена заповед за изпълнение връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК, с оглед на което съдът е дал указания за предявяване на установителен
иск, поради което в едномесечния срок по чл. 422 ГПК ищецът предявил настоящите
установителни искове. Моли се претенциите да бъдат уважени. Претендират се законна
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – ****** г. до
окончателното погасяване, както и разноските за настоящото и заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът,
чрез назначения му особен представител адв. Т., е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с която оспорва предявените искове. Възразява, да не е налице
валидно облигационно отношение с ищцовото дружество. Твърди се, че ответникът няма
качеството на потребител, тъй като не е собственик на обекта на потребелление.
Оспорва се извършването на услугата по доставянето на ел. енергия, нейното
количество и стойност. Оспорва се годността на измервателното устройство и
процедурата по отчитане и присъединяване, като се твърди, че обектът на
ответника не е присъединен към електропреносната мрежа на ищеца. Представя се
справка по лице от СВ****** за периода 01.01.1992г. до 24.09.2019г.,
удостоверяващо, че ответникът притежава 1/24 ид.ч.от жилищна сграда с площ от
49 кв.м., находяща се в гр**********.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Видно от
приложеното ч.гр.дело № 4657/2019 г. на ПРС, ІІ гр. с-в, в полза на ищцовото дружество е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.03.2019 г. срещу ответника
за следните суми: 128,60 лева – главница, представляваща за начислена електрическа
енергия, доставени в обект на
потребление, находящ се в гр*********, с ИТН ****** за периода от 23.12.2016 г. – 22.01.2017 г. , както и сумата от 27,57 лева –
представляваща обезщетение за забава за периода 11.02.2017 г. до 24.03.2019
г., ведно със
законна лихва от 5.03.2019 г., когато е подадено заявлението, до окончателното
изплащане. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с оглед на което от ищеца е предявен иск в едномесечния срок.
Общите условия на дружеството не са
представени по делото, но същите са общоизвестни на съда, които освен това са
публикувани на сайта на дружеството. Съгласно общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД,
одобрени с Решение № ОУ – 013/10.05.2008 г. на ДКЕВР, на основание чл. 21, ал.
1, т. 4 във вр. чл. 98 а ЗЕ в чл. 1, т. 4 от Общите условия като „потребител
на електрическа енергия за битови нужди“
е определено физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа
на „ЕВН България Елекроразпределение“ АД, който ползва ел. енергия за битови
нужди. Съгласно чл. 7, т. 1 от Общите условия, „ЕВН ЕС“ се задължава да
снабдява при условията на равнопоставеност всеки клиент, чийто обект е
присъединен към електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 11, т. 1 от Общите
условия, клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта
ел. енергия в сроковете и по начина, определен в Общите условия. Според чл. 27,
ал. 1 от Общите условия, при неплащане в срок на дължимите суми, клиентът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
По делото като
писмено доказателство е представена /л. 3/ заявление-декларация за продажба на
ел. енергия от ищеца, с която се заявява, че потребител на мрежата и
енергийните услуги, по смисъла на ЗЕ, присъединен към разпределителната мрежа
на „ЕВН България Електроразпределение“ АД за имот, собственост на Община *********
с ИТН ***********, представляващ апартамент
с адрес: гр. **********, както и е заявил че е битов клиент на ел. енергия, доставена от
ЕВН България Електроснабдяване АДV В това заявление ответникът е декларирал, че
приема общите условия на дружеството.
По делото като
писмени доказателства са приети - препис – извлечение от сметка /л.4/ и 1 брой
фактура /л. 5/, с получател Р.М., за начислена ел. енергия за периода в
исковата молба, за процесния недвижим имот на стойност общо 128,60 лева
главница.
От заключението
на вещото лице инж. Н.И. по назначената съдебно- техническа експертиза, прието
като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
в периода 23.12.2016г. до 22.01.2017 г., до обект с ИТН ********* има доставена ел. енергия в
размер на 128,60 лева с вкл. ДДС, като на адрес : гр. ********** с кл. № *******и
измервателна точка номер ******* на *******. е монтиран с протокол за подмяна
на средства за измерване електромер с фабричен номер ****** еднофазен
двутарифен статичен ****************, 5/80А, произведен
през 2016 г. със знак за оценено съответствие от същата година, метрологична
маркировка и идентификационен номер на нотифицирания орган, извършил
оценяването на съответствието и срок на валидност до 2022 г.
От заключението
на вещото лице Б.В. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като
обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
вземанията за ел. енергия по процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на ищеца редовно
на датата на възникване на данъчното събитие на база потребената ел. енергия в
кВтч при спазване на изискванията на ЗСч и счетоводните стандарти, като същите
са включени в дневник за продажбите и справка декларация по ДДС за данъчния
период, в който са издадени, при спазване на разпоредбите на ЗДДСи ППЗДДС.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Установителните искове по реда на
чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от
своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо
за предмет същите вземания.
За успешното
провеждане на предявените искове, дружеството – ищец следва да установи
вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер,
както и изправността си – че през процесния период е доставял договореното
количество електроенергия, респ., че ответникът е бил потребител на услугите за
посочения период, а ответникът - онези положителни факти, които изключват
твърденията в исковата молба.
Съдът приема, че между страните по делото е възникнало
валидно правоотношение по силата на договор за продажба на електрическа енергия
и мрежови услуги. Съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката, продажбата на
електрическа енергия на клиентите, се осъществява при публично известни общи
условия, които влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо
изричното им писмено приемане от клиентите. Общите условия на ищеца за периода, одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., са общодостъпни, публикувани на интернет
страницата на същия, както и в един национален и един местен ежедневник.
От
доказателствата по делото се установява, че за процесния период ответникът е ползвател
на процесния недвижим имот, като от изложеното следва, първо, че ответникът е
клиент по смисъла на чл. 1, т. 4 от Общите условия и второ, с оглед
предназначението на присъединен към електроразпределителната мрежа обект,
същият е потребител на ел. енергия за битови нужди.
Съгласно чл. 11, т. 1 от Общите
условия на ЕВН Електроснабдяване, ответникът като клиент на ищцовото дружество
дължи заплащане на стойността на доставената на обекта му ел. енергия.
От заключението на съдебно –
техническата експертиза се установява, че в обекта, ползван от ответника е
монтиран електромер, който е минал метрологична експертиза, технически изправен
е и е бил отчитан дистанционно. Заключението не
е било оспорено от ответника, с оглед на което следва да се приеме, че електромерът
е минал метрологична проверка и е годен да мери ел. енергията в ползвания от
ответника апартамент. В тази насока следва да се цени и подаденото от самия
ответник заявление-декларация за продажба на ел. енергия, в която изрично е
посочено, че ответникът е потребител на мрежата и енергийните услуги и че е
присъединен към разпределителната мрежа, което изявление следва да се цени като
извънсъдебно признание на тези факти от страна на ответника.
От заключението
на в.л. В. се установяват по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието
като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
задълженията на абоната през процесния период възлиза общо на 128,60 лева –
главница. Не се доказа от ответника да е заплатил цената на доставена енергия,
поради което главният иск се явява основателен до пълния му предявен размер.
В конкретния случай, размерът на
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху претендирата главница лева за периода от 11.02.2017 г. до 24.03.2019
г., изчислена от
вещото лице В., възлиза на 27,57 лева,
поради което акцесорния иск за мораторна лихва се явява основателен.
Относно
разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г.
на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната
част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва
да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното
производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила
на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.
Ищецът е
представил доказателства и претендира разноски в общ размер от 500 лева, от които
75 лева (25 лева - държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение) в
заповедното производство и 725 лева (75 лева – държавна такса, 250 лева –
депозити за вещи лица, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 300 лева –
възнаграждение за особения представител) в настоящото исково производство.
При това
положение, съдът намира, че от установените разноски за заповедното и
настоящото производство в общ размер на 800 лева, на ищеца следва да му се
присъди сумата в размер на общо 800 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на
Р.Е.М., ЕГН **********, че същият дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление гр. *************, сумата от 128,60 лева главница, представляваща неплатена стойност на електрическа
енергия за периода от 23.12.2016 г. до 22.01.2017 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението – 25.03.2019 г., до окончателното изплащане; както и
сумата 27,57 лева обезщетение за забавено плащане на горното парично задължение
за периода от 11.02.2017 г. до 24.03.2019 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4657/2019 г. на ПРС, ІІ гр.с.
ОСЪЖДА Р.Е.М., ЕГН ********** да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. ************,
сумата от общо 800 лева разноски по заповедното и исковото производство.
Решението може да се обжалва пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала.
Секретар : Н.Н.