№ 2628
гр. Варна, 06.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Станислав М. Ангелов
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20233100501262 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 20409/17.03.2023г. от А. Х.
А. ЕГН ********** с постоянен адрес с. Ябълчево, община Руен, Бургаска област, чрез
особения му представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. Я. С., против
решение № 452/13.02.2023г. по гр.д. № 16344/2021г. на 18-ти състав на ВРС, с което е
изменен размера на издръжката, определена с Решение № 80/09.06.2016 г., постановено по
брачно дело № 108/2016 г. по описа на РСАйтос, дължима от него, както следва:
- в полза на детето К. А. Х., ЕГН **********, действащо със съгласието на своята
майка Г. М. М., ЕГН **********, и двете с адрес: гр. Варна, ул. „Доспат“ № 33, ет. 4, ап. 6,
като я увеличава от 160 /сто и шестдесет/ лева на 350 /триста и петдесет/ лева месечно,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.11.2021 г. до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване, платима до пето число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане и
- в полза на детето Х. А. Х., ЕГН **********, действащо чрез своята майка и законен
представител Г. М. М., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Варна, ул. „Доспат“ № 33, ет.
4, ап. 6, като я увеличава от 140 /сто и четиридесет/ лева на 300 /триста/ лева месечно,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.11.2021 г. до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване, платима до пето число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане, на основание чл. 150 СК; осъден е заплати на К. А. Х., ЕГН **********,
действаща със съгласието на своята майка Г. М. М., ЕГН **********, и на Г. М. М. ЕГН
**********, в качеството й на майка и законен представител на Х. А. Х., ЕГН **********,
всички с адрес: гр. Варна, ул. „Доспат“ № 33, ет. 4, ап. 6, сумата от 600 /шестстотин/ лева,
представляваща извършени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Варна сумата от 804 /осемстотин и четири/ лева, представляваща дължимата
държавна такса и разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Наведени са оплаквания за недопустимост на решението, като не е ясно от кого
изхожда исковата молба, не са представени надлежни доказателства за представителната
1
власт на адв. Н. Т..
На следващо място се оспорва твърдението, че значително са нарнали разходите за
отглеждане на децата К. и Х., както и за общия размер на издръжката, която следва да бъде
осигурена от бащата за всяко едно от двете деца.
В решението си ВРС се е позовал на данните от НСИ за общия разход на член от
домакинството за третото тримесечие на 2022г., за да достигне до извода, че разходът за
всяко дете възлиза на 555.69лв., а без мотиви е определил общ размер от 600.00лв.
Съдът е приел, че детето К. ,посещавайки платени занимания по народни танци има
нужда от допълнителни средства. Баба й К. Чакмак , разпитана като свидетел е твърдяла, че
тя помага за заплащане на таксата за танци, а после е признала, че не знае в какъв размер е
таксата. Танците следва да се изключат, като източник на разходи.
Наведени са оплаквания и относно разходите за заниманията на детето Х. с футбол.
От една страна заниманията се провеждат само през лятото, а от друга св. К. Чакмак е
посочила ,че тя осигурява средствата за това. Тези разходи също следва да се изключат от
задълженията на родителите ,защото трето лице доброволно е поело плащането.
По делото не са събрани доказателства за доходите на бащата, а от справката на НАП
е установено, че той няма активен трудов договор. Изводът, че бащата работи в Германия се
прави въз основата на показанията на св. К. Чакмак и вписаните от призоваващия орган
данни при връщането на призовката до А. Х. А. в цялост.
Оспорва се и това, каква част от общия размер на издръжката следва да поеме
бащата.
Определеният от съда увеличен размер , значително надхвърля минималния размер
от 195.00лв. месечно.
Оплаквания са наведени във въззивната жалба и относно началния момент на
дължимост на изменения размер на издръжките-датата на завеждане на исковата молба. От
една страна няма такова искане в исковата молба, а от друга съдът е взел предвид данните от
НСИ за третото тримесечие на 2022г., който период е неотносим за периода преди
21.06.2022г., а и след това, доколкото няма надлежно заведена искова молба.
Моли се обжалваното решение да бъде обезсилено и производството прекратено,
евентуално да бъде отменено и да бъдат отхвърлени исковете претенции за увеличение на
издръжката.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от К. А. Х., ЕГН
**********, действаща със съгласието на майка си Г. М. М. ЕГН ********** и Х. А. Х. ЕГН
**********, чрез своята майка и законен представител Г. М. М., ЕГН **********, тримата
от гр. Варна ,ул. „Доспат“, № 33, ет. 4, ап. 6, чрез адв. Н. Т. оспорват въззивната жалба като
неоснователна. Обжалваното решени е правилен, законосъобразен и обоснован съдебен акт.
В хода на производството пред първоинстанционния съд са отстранени канстатираните
нередовности на исковата молба.
Съдът е изменил размера на дължимата в полза на двата деца месечна издръжка от
бащата, като я е увеличил от 160.00лв. на 350.00лв. в полза на детето К. и от 140.00лв. на
300.00лв. в полза на детето Х., като е взел предвид, че поради израстването им с шест
години е налице трайно и съществена изменение на потребностите им. К. посещава
занимания по народни танци, а Х. ходи на тренировки по футбол през лятото, което налага
разходи от около 500.00лв. годишно. Х. боледува често и се налагат допълнителни разходи
за здравеопазване.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на
направените разноски.
Подадена е и частна жалба № 34745/10.05.2023г. от А. Х. А. ЕГН ********** с
2
постоянен адрес с. Ябълчево, община Руен, Бургаска област, чрез особения му представител,
назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. Я. С., против определени № 4706/19.04.2023г.
по гр.д. № 16344/2021г. на 18-ти състав на ВРС, с което е оставена без уважение молбата му
с правно осн. чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 452/13.02.2023г. в частта за
разноските. Няма основание за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за
представителство на всяко едно от двете деца. Освен това ,след като производството е
образувано по искова молба, заведена на 11.11.2022г., то и по отношение на адвокатското
възнаграждение следва да се прилага Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в ред ДВ до изм. бр. 88/04.11.2022г.
Моли се да бъде отменено обжалваното определение и постановено друго, с което
присъдените разноски да бъдат намаленидо размера от 300.00лв.
В писмен отговор К. А. Х., ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си
Г. М. М. ЕГН ********** и Х. А. Х. ЕГН **********, чрез своята майка и законен
представител Г. М. М., ЕГН **********, тримата от гр. Варна ,ул. „Доспат“, № 33, ет. 4, ап.
6, чрез адв. Н. Т. оспорват и частната жалба като неоснователна. Правилно е взета предвид
от съда редакцията на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие от
16.11.2022г. Освен това според чл. 2, ал. 5 от Наредбата адвокатското възваграждение се
определя съобразно вида и броя на исковете, за всеки един от тях поотделно. Обжалваното
определение на ВРС е правилно и законосъобразно.
Моли се да бъде потвърдено обжалваното определение.
Настоящият състав приема, че постъпилата жалба е допустима и отговоря на
изискванията на чл. 260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване и съдържа останалите необходими приложения.
Няма направени от страните доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл. 267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 20409/17.03.2023г. от А. Х.
А. ЕГН ********** с постоянен адрес с. Ябълчево, община Руен, Бургаска област, чрез
особения му представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. Я. С., против
решение № 452/13.02.2023г. по гр.д. № 16344/2021г. на 18-ти състав на ВРС, с което е
изменен размера на издръжката, определена с Решение № 80/09.06.2016 г., постановено по
брачно дело № 108/2016 г. по описа на РСАйтос, дължима от него, както следва:
- в полза на детето К. А. Х., ЕГН **********, действащо със съгласието на своята
майка Г. М. М., ЕГН **********, и двете с адрес: гр. Варна, ул. „Доспат“ № 33, ет. 4, ап. 6,
като я увеличава от 160 /сто и шестдесет/ лева на 350 /триста и петдесет/ лева месечно,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.11.2021 г. до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване, платима до пето число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане и
- в полза на детето Х. А. Х., ЕГН **********, действащо чрез своята майка и законен
представител Г. М. М., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Варна, ул. „Доспат“ № 33, ет.
4, ап. 6, като я увеличава от 140 /сто и четиридесет/ лева на 300 /триста/ лева месечно,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.11.2021 г. до настъпване на
3
основание за нейното изменение или прекратяване, платима до пето число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане, на основание чл. 150 СК; осъден е заплати на К. А. Х., ЕГН **********,
действаща със съгласието на своята майка Г. М. М., ЕГН **********, и на Г. М. М. ЕГН
**********, в качеството й на майка и законен представител на Х. А. Х., ЕГН **********,
всички с адрес: гр. Варна, ул. „Доспат“ № 33, ет. 4, ап. 6, сумата от 600 /шестстотин/ лева,
представляваща извършени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Варна сумата от 804 /осемстотин и четири/ лева, представляваща дължимата
държавна такса и разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и частна
жалба № 34745/10.05.2023г. от А. Х. А. ЕГН ********** с постоянен адрес с. Ябълчево,
община Руен, Бургаска област, чрез особения му представител, назначен по реда на чл. 47,
ал. 6 от ГПК адв. Я. С., против определени № 4706/19.04.2023г. по гр.д. № 16344/2021г. на
18-ти състав на ВРС, с което е оставена без уважение молбата му с правно осн. чл. 248 от
ГПК за изменение на решение № 452/13.02.2023г. по гр.д. № 16344/2021г. на 18-ти състав на
ВРС в частта за разноските.
НАСРОЧВА производството за 18.09.2023г. от 14.00ч., за която дата и час да се
призоват страните и ДСП-Варна, ведно с препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4