Решение по дело №891/2018 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 194
Дата: 11 май 2019 г.
Съдия: Методи Николов Здравков
Дело: 20184400500891
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 декември 2018 г.

Съдържание на акта

             Р Е Ш Е Н И Е № 194

                         гр.Плевен, 11.05.2019г.

 

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ З.

                                                             ЖАНЕТА ДИМИТРОВА

при секретаря ……….. А. Д. .......……… и в присъствието на  прокурора ………………………...……….. като разгледа докладваното от ……………. член-съдията З. …………. в.гр. дело № 891 по описа за 2018год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

          С решение № 160/25.10.2018г. по гр.д. № 653/2017г. на РС гр.Кнежа /КРС/ съдът е ОТХВЪРЛИЛ като недоказан предявения от А.М.М., с ЕГН ********** и А.К.М., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адвокат Р.И.Б. от ПлАК, със съдебен адрес: ***, в чийто права след смъртта им встъпили наследниците им: М.А.И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и А.А.Л., с ЕГН **********,***, заместили ги по реда на чл. 227 ГПК, чрез пълномощник адвокат Р.И.Б. от ПлАК, със съдебен адрес: ***, иск за  разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и даване на издръжка, сключен в нотариална форма с нот.акт № **, том **, дело № ** от **г. по описа на Районен съд – Кнежа, поради неизпълнение, на основание чл.87 ал.3 ЗЗД от страна на И.М.З., с ЕГН ********** и А.А.М., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, представлявани от адвокат С.Ч. от ПлАК, със служебен адрес: ***, ст.2 на поетите задължения да издържат и гледат продавачите А.М. М., с ЕГН ********** и А.К.М., с ЕГН **********.

         ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен и недоказан предявения от А.М.М., с ЕГН ********** и А.К.М., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адвокат Р.И.Б. от ПлАК, със съдебен адрес: ***, в чийто права след смъртта им встъпили наследниците им: М.А.И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и А.А.Л., с ЕГН **********,***,  заместили ги по реда на чл. 227 ГПК, чрез пълномощник адвокат Р.И.Б. от ПлАК, със съдебен адрес: ***, иск за обявяване за недействителен спрямо тях на сключения между И.М.З., като дарител и  А.А.М., като дарена Договор за дарение на недвижим имот, находящ се в гр.К., а именно: Масивна жилищна сграда от ** кв. метра, лятна кухня, второстепенна постройка, построени в дворно място от ** кв.метра, което е общинско и съставлява Парцела *** на кв. №** по регулационният план на гр.К., при граници и съседи: улица, И.М. Ш., Б.Ш.М. и М. и Ю.М., заедно с произтичащите от това законни последици, предмет на Нот.акт №**, том **, дело №**/2014г. на КРС.

         ОСЪДИЛ М.А.И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и А.А.Л., с ЕГН **********,*** солидарно да заплатят на И.М.З., с ЕГН ********** и А.А.М., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес *** сумата от 300 лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция, на основание чл.78 ал.3 ГПК. 

Недоволни от решението са останали наследниците на ищците М.А.И. и А.А.Л., които чрез адв.Р. Б. от ПлАК го обжалват в законния срок като неправилно и незаконосъобразно. Навеждат доводи, че съдът не е обсъдил в цялост показанията на свидетелите по делото, като не е отчел тези, които установяват, че ответникът И.М.З. не е изпълнявал задълженията си по Договора за издръжка и гледане спрямо първоначалните ищци. Твърдят, че св.А.Л. е установила, че А.М.М. я е наел на работа като гледачка, св.И.М. е установил, че А.М. праща пари на нейните родители за болногледачка, а св.А.Ч. е установила, че първо й се обадила майката на ответника И.М.З. – А.А.М. от И. да гледа бабата и дядото, а после дошла М. да говорят и започнала да ги гледа. А.й давал пари да пазарува и той й плащал за труда. Два пъти е вземала пари от М., за които знаела, че ги е пратила майката на И. от И.. Не са обсъдени показанията на св.С.Л. – братовчед на ответника, които въпреки родството съдът е имал задължение да цени наред с другите доказателства. Според тях дори от доказателствата да се приеме частично изпълнение, то е основание за разваляне на алеаторния Договор защото кредиторите не са длъжни да приемат частично изпълнение, а се нуждаят от цялостно изпълнение както издръжката и гледането са уговорени в Договора.   Оплакват се, че в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че задължението за издръжка и гледане е поето от **г., а видно от нот. акт № **/**г. на КРС и изразения в него Договор, задължението е поето от **г. Предвид наследяването и изричното нежелание на А.А.М. да встъпи като ищец, то считат че Договора следва да се развали за 2/3 ид. части от имота, колкото са техните наследствени права от същия.

Досежно иска по чл.135 ЗЗД твърдят, че ответникът И.М.З. като техен длъжник с извършеното Дарение на **г. на процесния имот на майка си А.А.М. ги е увредил и те имат възможност да поискат сделката да се обяви за недействителна спрямо тях. Знанието на увреждането от третото лице твърдят, че се предполага по силата на чл.135 ал.2 ЗЗД – третото лице е възходящ на длъжника – негова майка.

          Молят въззивния съд да отмени решението на КРС и да постанови ново решение, с което да уважи изцяло исковете, като им присъди изцяло направените по делото разноски за двете инстанции.

          Ответницата по въззивната жалба А.А.М., редовно призована – л.24 от делото, не се явява и не изразява становище.

          Ответникът по въззивната жалба и по делото пред ПлРС И.М.З. ***, ЕГН ********** чрез адв.С. Ч. от ПлАК изразява становище, че жалбата е неоснователна. Твърди, че Договора е сключен през 2003г. когато е бил непълнолетен, а след **г. когато е навършил пълнолетие исковата молба е предявена на 28.09.2018г., т.е. близо десет години след това и предвид чл.87 ал.5 ЗЗД правото да се развали Договора поради неизпълнение се е погасило с изтичане на петгодишен давностен срок считано от датата на сключването му - **г., респективно от навършване на пълнолетие. Навежда доводи, че искът по чл.135 ЗЗД е обвързан от изхода на главния иск за разваляне на алеаторния Договор по чл.87 ал.3 ЗЗД и като акцесорен също следва да се отхвърли като неоснователен. Излага съображения, че първоначалните ищци са починали в хода на процеса и са оставили за свои наследници три дъщери, като А.А.М. не е встъпила като техен правоприемник – за Една трета идеална част от процесния имот искът за разваляне на Договора е недопустим. Твърди, че по делото са установени системни ежедневни грижи и издръжка, изпълнявани цялостно както са договорени от него и А.А.М. спрямо прехвърлителите, за което се позовава на показанията на св.А.М. и И.М.. След раждане на второто им дете с Н.М., което е имало здравословни проблеми и се е нуждаело от оперативно лечение, обстоятелствата са наложили грижите за бабата и дядото да се поемат от други лица. Наред с това бабата и дядото предвид възрастта им са имали специфични нужди и медицинско състояние. От показанията на св.А.Ч. и Г.М. твърди, че се установява ежедневно непрекъснато и в пълен обем престиране на грижи и издръжка за прехвърлителите било лично от И., А. и Н., било чрез гледачки, на които те плащали. Освен това осигурили са и добри условия за живеене – уреди за нуждите на прехвърлителите – телевизор, пералня, хладилник и бойлер. Подпомагали са ги финансово, поддържали са цялостно процесните имоти включително помещенията, където са живели бабата и дядото. Възразява да не се кредитират показанията на св.С.Л. и А.Л., които намира за вътрешно противоречиви и в разрез с останалите доказателства по делото. Установените обстоятелства относно погребалната церемония на А.М. с показанията на св.М.Д. сочат на изпълнен нравствен дълг. Св. Т.Б. установява приятелски взаимоотношения и услуги, а не полагане на грижи. В тази смисъл са и показанията на св.Г.М.. Оплаква се, че едва с въззивната жалба ищците твърдят частично неизпълнение, а с ИМ – пълно неизпълнение.

Моли съда да потвърди решението при условията на чл.272 ГПК и да му присъди разноските за настоящата инстанция.

          Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателките, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, включително и пред настоящата инстанция, по реда на чл.235 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е основателна.

Безспорно по делото е и това се установява от представеното заверено копие от н.а. № **/**г. на КРС – л.** от делото, че на **г. А.М. М. и А.К.М. са продали на внука си И.М.З., чрез неговата майка и законен представител А.А.М., следният недвижим имот, находящ се в гр.К., а именно: Масивна жилищна сграда от 80 кв. метра, лятна кухня, второстепенна постройка, построени в дворно място от 680 кв.метра, което е общинско и съставлява Парцела ** на кв. №** по регулационният план на гр.К., при граници и съседи: улица, И.М.Ш., Б.Ш.М. и М. и Ю.М., срещу задължението от страна на купувача да полага грижи по цялостната издръжка и гледането на продавачите от датата на подписване на договора до края на живота им, които грижи до навършване на пълнолетие на купувача ще се изпълняват от майка му – А.А.М..

Не се спори и се установява от представеното нот. дело № 486/2014г. на Н.В.Р., рег. № ** при НК с район на действие района на гр.К., че с Договор за дарение от **г., изразен в нот. акт за дарение на недвижим имот № **/**г. на същия Нотариус, И.М.З. дарява на майка си А.А.М. процесния недвижим имот, находящ се в гр.К.,  на ул.“**“ № **.

Не се спори и се установява от приложеното гр.д. № 83/2014г. по описа на КРС, че с ИМ от 19.02.2014г. А. и А.М. са предявили срещу И.З. иск по чл.87 ал.3 за разваляне на сключения Договор за гледане и издръжка, в която са твърдели, че след навършване на пълнолетие внукът им не изпълнява Договора и дори е започнал да ги обижда и заплашва, за което са подали жалба в полицията на гр.Кнежа за да го предупредят.

Ответникът е получил тази ИМ на **г. и в срока за Отговор – на **г. – ищците са заявили оттегляне на ИМ. С определение от **г. КРС е прекратил това дело поради оттегляне на иска.

По време на разглеждане на делото в КРС на 21.02.2018г. е починал ищецът А.М.М., за което е представен акт за смърт № **/22.02.2018г. и е оставил за свои наследници дъщерите си М.А.И., А.А.Л. и А.А.М..

М.А.И. и А.А.Л. подържат изцяло предявените искове по чл.87, ал.3 от ЗЗД и чл.135, ал.1 вр. с ал.2 от ЗЗД и желаят делото да продължи. Със заявление от 29.03.2018г. А.А.М., в качеството си на наследник на А.М.М. не желае да встъпи като ищец по делото.

В хода на делото пред КРС на 15.05.2018г. е починала и ищцата А.К.М. като вдовица и е оставила за свои наследници дъщерите си М.А.И., А.А.Л. и А.А.М..

С писмени молби от 21.08.2018г. М.А.И. и А.А.Л. – наследници на покойната заявяват, че подържат изцяло предявените искове по чл.87, ал.3 от ЗЗД и чл.135, ал.1 вр. с ал.2 от ЗЗД и желаят делото да продължи. Със заявление от 11.07.2018г. А.А.М., в качеството си на наследник на А.К. М. не желае да встъпи като ищец по делото – л.85 от делото на КРС.

Ответникът И.М.З. е направил оспорване в подадения пред Районен съд гр.Кнежа Отговор на исковата молба, на подписа на пълномощното на адв.Р. Б. за предявяване на исковата молба от страна на втората ищца А. К. М..

Видно от ИМ, същата е подписана от пълномощник – адв.Р. Б. за двамата ищци и при успешно оспорване на подписа на ищцата А.К. М. на пълномощното на адвоката независимо, че исковете са отхвърлени изцяло би се стигнало до липса на искова молба от втората ищца, а от там и до невъзможност за постановяване на решение по същите за Една втора идеална част от процесните имоти в какъвто и да е смисъл – няма искова молба от втората ищца, защото подписа на пълномощното на адвоката, подписал ИМ от нейно име, не е нейния.

 По това възражение на въззивавемата страна съдът назначи съдебно графологична експертиза за установяване дали подписа на пълномощното за адвокат Р.Б. от 27.09.2017 година е положен от втората ищца  – А.К.М..

Видно от първоначалното и допълнително заключение на в.л. М. М. и отговорите му на въпроси в съдебно заседание пред ПлОС подписът на пълномощното за адвокат Р.Б. от 27.09.2017 година НЕ е положен от втората ищца – А.К.М.. Изводите му не се опровергават от показанията на св.В.А.К. – дъщеря на ищцата М.А.И. и внучка на починалата ищца, защото тя твърди еднократно подписване на пълномощното на адвоката и не си спомня в коя част на бланката е подписа на баба й – на лицето или на гърба се е подписала баба й.

Не може да се направят изводи за волята на ищцата да подаде исковата молба и от протокола от първото по делото съдебно заседание – л.35 от делото на КРС, видно от който съдът е констатирал, че ищцата е неадекватна и се нуждае от специални грижи.

Предвид факта, че процесният недвижим имот е придобит по време на брака на прехвърлителите, което обстоятелство не се оспорва от страните, то ИМ се отнася за Една втора идеална част от имота като подадена само от А.М.М., за който видно от протокола от първото по делото съдебно заседание и неговите отговори няма съмнение, че поддържа исковете – л.42 от делото. Искал е разваляне на Договора, защото внук му И. го бие и псува – два пъти го е бил яко и третия път жена му е била там и е хванала ръката му да не удари дядо си. Тези обяснения на страната по Договора – прехвърлител и ищец по делото се потвърждават от заведеното през 2014г. друго дело за разваляне на същия, което е било прекратено поради оттегляне на иска и от представената преписка по жалба на А.М.М. до КРП – л.** – л.** от делото.

          Спорни по делото пред КРС са били въпросите изпълнявал ли е  И.М.З. задълженията за издръжка и гледане на прехвърлителите съобразно сключения Договор и следва ли същия да бъде развален изцяло поради неизпълнение? Налице ли са условията за уважаване на иска по чл.135 ал.1 ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на ищците на Договора за дарение на процесния недвижим имот, извършено от първия ответник на майка му А.А.М..

          Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

          Правилни са съображенията на КРС да отхвърли възражението на ответника, че иска за разваляне на Договора за гледане и издръжка от 0909.2003г. е погасен по давност и поради това за приложението на чл.89 ал.5 ЗЗД съдът препраща към мотивите на КРС. Същото е неоснователно.

          Видно от показанията на св.А.Л. – гледачка – същата от осем месеца работи при А. и А.. За това време при бабата и дядото веднъж е идвала Н.М. – съпруга на И.. Свидетелката контактува само с М.А.И. за А. и А.. През това време ответницата А.А.М. си е дошла от И. веднъж за десет – петнадесет дни, през които всеки ден е ходела при родителите си.

          Видно от показанията на св.С.Л. – син на ищцата А.А.Л. и първи братовчед на И., имало е два случая в които И. искал да убие дядо си – бил е А.М.М.. Дори и да се преценяват в светлината на чл.172 ГПК тези показания се подкрепят от другите данни – обясненията на ищеца, делото от 2014г. и преписката на КРП.

          Видно от показанията на св.М.Д. същият е помагал на М. и А. за транспорт на А.М.М., но щом са живеели заедно с А.А.М. тя се е грижила за А. и А..

          Видно от показанията на св.Т.Б. той чистил и пазарувал на А.М.М., който му плащал за това.

          Според св.З. Алтънджиева А.М. се е грижила за А.и А., а според св.Г.М. – гледачка – тя се грижи за А. и А. от 2017г. М.А.И. я е извикала, но А.А.М. й плащала.

          Видно от показанията на св.А.М. за бабата и дядото се грижат И. и Н., а св.И. М. установява, че пари за това е пращала А.А.М. от И.. Това твърдение се потвърждава от св.А.Ч. – първа гледачка, до когато за А. и А. се е грижила Н.М., а след това пари за грижите е пращала А.А.М..

          Както и да се преценяват показанията на всички свидетели по делото, КРС не е отчел обясненията на ищеца и факта, че се потвърждават от предходното дело за разваляне, заведено през 2014г., и показанията на св.С.Л.. Двукратно нанесения побой на ищеца от родния му внук и приобретател по Договора за издръжка и гледане както и показанията на св.А.Л. – последната гледачка на бабата и дядото, са достатъчни да установят неизпълнение на Договора в последните осем месеца преди смъртта на А.М.М. на 21.02.2018г.

При тълкуване на волята на страните по реда на чл.20 ЗЗД ако в Договора не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. А в случая и видно от Договора страните са се съгласили внука да полага грижи по цялостната издръжка и гледане на продавачите до края на живота им. Издръжката включва храна, режийни, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя независимо от това дали може да се издържа от доходите си и имуществото си, а гледането изисква полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. В нито една от двете престации не се включва нанасянето на побой на прехвърлителя...

При тези данни като е стигнал до извод, че иска за разваляне за Една втора идеална част от имота, за който има подадена ИМ, е неоснователен КРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което иска да се уважи.

Както и да се преценява обстоятелството, че А. е преживяла съпруга си, то наследници и на двамата са трите им дъщери и поради това двете от тях – М. и А. са придобили след смъртта на общите наследодатели правото на разваляне на процесния Договор, но само до размера на техните наследствени части – всяка има по Една трета идеална част от имота, т.е. от Една втора ид. част от целия имот поради факта, че няма подадена ИМ от ищцата А.К.М..

С други думи М. и А. могат да развалят Договора за гледане и издръжка за Една трета идеална част от целия имот колкото са техните Две трети идеални части от Една втора идеална част от имота, каквито са правата на собственост върху него на техния баща. В този смисъл е и т.3 от ТР № 30/17.06.1981г. на ОСГК на ВС на РБ.

Искът за Една трета от Една втора идеална част от прехвърления имот, колкото са наследствените права на ответницата А.А.М. се явява недопустим – арг. от т.3 на ТР № 30/17.06.1981г. на ОСГК на ВС на РБ и в тази Част атакуваното решение следва да се обезсили като недопустимо за отхвърляне на иска като неоснователен за Една шеста идеална част от правата по Договора, т.е. и за правото на собственост върху целия имот, т.к. е постановено по недопустим иск и производството по делото да се прекрати в тази му ЧАСТ.

По иска по чл.135 ЗЗД:

С обратното действие на развалянето и като наследници на своите родители М.А.И. и А.А.Л. се явяват кредитори на длъжника по Договора за издръжка и гледане – ответника И.М.З..

Съгласно чл.135 ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Ако те са възмездни, третото лице също трябва да знае. В случая Договорът за дарение от 30.04.2014г. е безвъзмезден, но наред с това надарена по него се оказва майката на ответника и дъщеря на прехвърлителите – ответницата А.А.М..

          За успешното провеждане на конститутивния иск по чл.135 ал.1 ЗЗД, тежестта на доказване на който пада върху ищците, те следва несъмнено да установят по делото кумулативното наличие на следните предпоставки: Че имат качеството на кредитор спрямо ответниците – длъжници, т.е. имат вземане към ответниците; Че длъжниците са извършили някакво правно действие, което е осъществено след възникване на вземането им към длъжниците и че извършеното правно действие намалява имуществото на длъжниците и затруднява удовлетворението на кредиторите. Всички предпоставки за уважаване на иска, но до Една трета идеална част от целия имот са налице, защото толкова са наследствените права на ищците от целия имот – Две трети идеални част и от Една втора идеална част, колкото е правото на собственост на първоначалния ищец А.М.М. от целия недвижим имот. Дарението е извършено около месец след прекратяване на първото дело за разваляне на Договора за гледане и издръжка – на 30.04.2014г.

          Решението следва да се отмени в Частта за отхвърляне на иска по чл.135 ЗЗД за Една трета идеална част от целия имот и вместо него да се постанови ново, с което същия да се уважи. За останалата Една шеста идеална част от целия имот, колкото са правата на ответницата А.А. М. искът по чл.135 ЗЗД е недопустим – няма ИМ от същата защото изрично е отказала да встъпи като наследник на ищеца А.М.М. в процеса, т.е. решението следва да се обезсили и делото да се прекрати за Една шеста идеална част от целия имот за иска по чл.135 ЗЗД. 

          По разноските:

          И ищците, и ответниците претендират разноски за двете инстанции. Ищците имат право на разноски съразмерно на уважената част от исковете, а ответниците – и при прекратяване на делото поради липса на ИМ от А.К.М. и недопустимост на иска за разваляне за наследствените права на А.А. М., както и за недопустимост на иска по чл.135 ЗЗД за Една шеста идеална част от целия имот съразмерно на правата на ответницата.

          Ищците заедно са направили общо разноски за двете инстанции в размер на 1 021,28лв. за д.т., адв. възнаграждение и вещо лице, а ответникът И.М.З. – 810лв. общо разноски за двете инстанции – д.т., адв. възнаграждение и вещо лице.

Ответницата А.А.М. няма данни по делото да е направила разноски.  

Или за уважаване на двата иска до Една трета идеална част от целия имот на ищците се дължат разноски за двете инстанции в размер на 340,43лв., а на ответника – за прекратяване на делото по исковете за Две трети идеални части от целия имот в размер на 540лв., или след компенсация ищците следва да бъдат осъдени да платят на ответника разноски по делото в общ размер на 199,57лв. или по 99,78лв. всяка една от тях.

          При горните съображения и на основание чл.270 ал.3, предл.1 ГПК и чл.271 ал.1 ГПК Окръжният съд

 

                                         Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 160/25.10.2018г., постановено по гр. дело № 653/2017г. по описа на Районен съд гр.Кнежа в ЧАСТТА, с която са отхвърлени като неоснователни исковете на М.А.И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и А.А.Л., с ЕГН **********,*** против И.М.З., с ЕГН ********** и А.А.М., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес *** с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне за Една втора идеална част от прехвърления имот по Договор за покупко – продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и даване на издръжка, изразен в нот. акт № **/**г., том **, нот. дело № **/**г. на КРС и с правно основание чл.135 ЗЗД за ОБЯВЯВАВАНЕ на недействителен по отношение на ищците М.А.И., с ЕГН ********** и А.А.Л., с ЕГН ********** на сключения между ответниците И.М.З., с ЕГН ********** и А.А.М., с ЕГН ********** за Една втора идеална част от дарения имот по Договор за дарение на недвижим имот, подборно описан в нот. акт № **/**г., том **, рег. № **, нот. дело № **/**г. на Нотариус В. Р., вписана под № ** при НК с район на действие, района на КРС, като недопустимо и

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази ЧАСТ поради недопустимост на така предявения иск за Една втора идеална част от прехвърления и дарения недвижим имот, подробно описани в нотариалните актове.

ОБЕЗСИЛВА решение № 160/25.10.2018г., постановено по гр. дело № 653/2017г. по описа на Районен съд гр.Кнежа в ЧАСТТА, с която са отхвърлени като неоснователни исковете на М.А.И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и А.А.Л., с ЕГН **********,*** против И.М.З., с ЕГН ********** и А.А.М., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес *** с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне за Една шеста идеална част от прехвърления имот по Договор за покупко – продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и даване на издръжка, изразен в нот. акт № **/**г., том **, нот. дело № **/**г. на КРС и с правно основание чл.135 ЗЗД за ОБЯВЯВАВАНЕ на недействителен по отношение на ищците М.А.И., с ЕГН ********** и А.А.Л., с ЕГН ********** на сключения между ответниците И.М.З., с ЕГН ********** и А.А.М., с ЕГН ********** за Една шеста идеална част от дарения имот по Договор за дарение на недвижим имот, подборно описан в нот. акт № **/**г., том **, рег. № **, нот. дело № 486/2014г. на Нотариус В. Р., вписана под № ** при НК с район на действие, района на КРС, като недопустимо и

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази ЧАСТ поради недопустимост на така предявения иск за Една шеста идеална част от прехвърления недвижим имот и дарения недвижим имот, подробно описани в нотариалните актове.

ОТМЕНЯ решение № 160/25.10.2018г., постановено по гр. дело № 653/2017г. по описа на Районен съд гр.Кнежа в ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен иска на М.А.И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и А.А.Л., с ЕГН **********,*** против И.М.З., с ЕГН ********** и А.А.М., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес *** с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне за Една трета идеална част от прехвърления имот по Договор за покупко – продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и даване на издръжка, изразен в нот. акт № **/**г., том **, нот. дело № 413/2003г. на КРС като незаконосъобразно и вместо него постановява:

РАЗВАЛЯ на основание чл.87 ал.3 ЗЗД за Една трета идеална част от целия недвижим имот Договора за покупко – продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и даване на издръжка, изразен в нот. акт № **/**г., том **, нот. дело № **/2003г. на КРС, по силата на който А.М.М., с ЕГН ********** и А.К.М., с ЕГН ********** ***, починали по време на делото, продават на внука си И.М.З. от с.гр., ЕГН **********, чрез неговата майка А.А.М. следния свой собствен недвижим имот: Масивна жилищна сграда от 80 кв. метра, лятна кухня, второстепенна постройка, построени в дворно място от 680 кв.метра, което е общинско и съставлява Парцела ** на кв. №** по регулационният план на гр.К., при граници и съседи: улица, И.М.Ш., Б.Ш.М. и М. и Ю.М. срещу задължението на купувача да полага грижи по цялостната издръжка и гледането на продавачите до края на живота им.

ОТМЕНЯ решение №160/25.10.2018г., постановено по гр. дело № 653/2017г. по описа на Районен съд гр.Кнежа в ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен иска на М.А.И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и А.А.Л., с ЕГН **********,*** против И.М.З., с ЕГН ********** и А.А.М., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес *** с правно основание чл.135 ЗЗД за  ОБЯВЯВАВАНЕ на недействителен по отношение на ищците М.А.И., с ЕГН ********** и А.А.Л., с ЕГН ********** на сключения между ответниците И.М.З., с ЕГН ********** и А.А.М., с ЕГН ********** за Една трета идеална част от дарения имот на Договор за дарение на недвижим имот, подборно описан в нот. акт № **/**г., том **, рег. № **, нот. дело № **/2014г. на Нотариус В. Р., вписана под № ** при НК с район на действие, района на КРС, като незаконосъобразно и вместо него постановява:

ОБЯВЯВА сключеният между И.М.З., с ЕГН ********** и А.А.М., с ЕГН ********** за Една трета идеална част от дарения имот на Договор за дарение на недвижим имот, подборно описан в нот. акт № **/**г., том **, рег. № **, нот. дело № **/2014г. на Н.В. Р., вписана под № ** при НК с район на действие, района на КРС, а именно: Масивна жилищна сграда от ** кв. метра, лятна кухня, второстепенна постройка, построени в дворно място от ** кв.метра, което е общинско и съставлява Парцела ** на кв. №** по регулационният план на гр.К., при граници и съседи: улица, И.М.Ш., Б.Ш.М. и М. и Ю.М., за недействителен по отношение на М.А.И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и А.А.Л., с ЕГН **********,***, на основание чл.135 ЗЗД.

ОСЪЖДА М.А.И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и А.А.Л., с ЕГН **********,*** да заплатят на И.М.З., с ЕГН ********** на основание чл.78 ал.3 вр. ал.1 ГПК разноски по делото за двете инстанции в размер на 199,57лв., или по 99,78лв. всяка една от тях.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 и сл. ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

                  

 

 2.