О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………/…...04.2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа
докладваното от съдия Хекимова
възз.търг.дело №442 по описа за 2019г.,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274 във вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Предмет на
разглеждане е частна жалба,
подадена от „ТЪРГОВСКА БАНКА
Д” АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, срещу разпореждане от 27.12.2018г., постановено по ч.гр.дело №19054/2018г. на ВРС, с което
съдът е оставил без уважение заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК срещу
длъжниците Н.Л.К. - Ф., ЕГН ********** и К.Л.Ф.,
ЕГН **********, и двамата с адрес: *** за следните суми: 13604,47 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит по
програма МАКСИ №1410 от 21.05.2014г.,
поради настъпила предсрочна изискуемост и сумата 190,08 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 03.11.2018г. до 18.12.2018г.
Твърди
се в жалбата незаконосъобразност на разпореждането на
съда. Претендира се отмяна на
обжалваното разпореждане и вместо това постановяване да
бъде издадена заповед
за изпълнение. Жалбоподателят излага, че в случая е редовно извършена процедурата по чл.47
от ГПК, като при връчване чрез нотариус същият не се предвижда да осъществява
допълнителна проверка относно местоработата на длъжника, каквато освен това не
е в неговите възможности, поради което съдът неоснователно е постановил отказ. Сочи
се също така, че дори да се приеме, че нотариусът следва да се направи опит за
връчване по месторабота, в конкретния случай към момента на обявяване на
предсрочната изискуемост чрез нот.покана длъжниците
не са имали активен трудов договор
Съдът намира, че жалбата е подадена
от легитимирана страна, чрез надлежния
й пълномощник, срещу акт, който подлежи
на обжалване и в законовия срок за това, поради
което и същата се явява процесуално
допустима. Препис от жалбата срещу
отхвърляне на заявлението по чл.410 ГПК не подлежи на
връчване на насрещната страна съгласно чл.413, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за основателна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. №19054/2018г. на Районен съд - Варна, е образувано по заявление на
„ТЪРГОВСКА БАНКА Д” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София за издаване на Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците Н.Л.К. - Ф., ЕГН **********
и К.Л.Ф., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***.
В производството по
чл.418 ГПК, освен редовността на документа от външна страна /изискуемите от
закона реквизити/, съдът следва да извърши проверка и дали документът
удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника, т.е ликвидно и
изискуемо вземане. Съобразно разрешението на ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС по
тълк.дело №4/2013г., ОСГТК в рамките на заповедното производство съдът извършва
преценка за наличието на редовно уведомяване на длъжника при позоваване от
заявителя на предсрочна изискуемост, като
заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно
изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл.418, ал.2
от ГПК /т.18 от цитираното решение/.
Когато според
представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от дадено
обстоятелство, настъпването му следва да е удостоверено с официален или изходящ
от длъжника документ – чл.418, ал.3 от ГПК. Постигнатата в договора
предварителна уговорка за предсрочна изискуемост не поражда действие, ако
банката не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем и това изявление е достигнало до длъжника – кредитополучател преди
момента на подаване на заявлението.
В настоящия случай кредиторът
претендира издаването на заповед за изпълнение на основание представено
извлечение от счетоводните книги, позовавайки се на настъпила на 01.11.2018г. предсрочна изискуемост по договор за кредит
от 21.04.2014г. поради невнасяне на 6 бр. погасителни вноски с падеж през
периода от 25.05.2018г. до 25.10.2018г.
От представените със
заявлението доказателства се установяват предпоставките за настъпване на
твърдяната предсрочна изискуемост. Уведомяването
на длъжника за обявената от банката предсрочна изискуемост на задължението е
извършено чрез изпращане на нотариална покана на постоянния и настоящ адрес на
длъжниците, който същевременно е посочен и в договора за кредит.
Видно от приложените към заявлението констативни
протоколи връчването на нотариалните покани е извършено от нотариус Ана Пачолова, рег.№537 в НК, район на ВРС. В протоколите е
отразено извършването на посещения на постоянния и настоящ адрес на лицата три
пъти в рамките на едни месец, като при последното е залепено уведомление по
чл.47 от ГПК и е изчакан законоустановения двуседмичен срок. С оглед спазване на правилата на чл.47, ал.1 от ГПК може
да се направи извод за редовно осъществяване на процедурата по връчване чрез
залепяне на уведомление по реда на чл.47 от ГПК.
В случая не е осъществена предвидената в чл.47,
ал.3, изр.посл. от ГПК
проверка за местоработата на ответника, която се твърди от въззивника
като неприложима при връчване на нотариални покани поради липсата на възможност
нотариусът да извърши проверка за актуалната месторабота на длъжника. В
конкретния случай обаче, независимо от възраженията в този смисъл се твърди от
кредитора и се представят доказателства от базата данни на НОИ за липса на
активни трудови договори на длъжниците през периода на обявяване на
предсрочната изискуемост. Видно от така представената справка, както и от
служебно изготвената справка от базата данни на НАП, към момента на
предприемане на действия от страна на кредитора за обявяване на предсрочната
изискуемост чрез нотариална покана от 11.09.2018г. не е бил регистриран действащ трудов договор относно
никой от длъжниците. Впоследствие, през периода на осъществяване на процедурата
по чл.47 от ГПК, по отношение на Н.Ф. е регистриран трудов договор от
19.09.2018г., като адресът на управление на дружеството - работодател е отново
постоянния и настоящ адрес на длъжниците. С оглед на тези данни не се
установява неизползвана от нотариуса възможност за връчване на длъжниците,
поради което следва да се приеме, че процедурата по чл.47 от ГПК е изпълнена в
цялост.
Въз основа на изложеното се
налага извода, че е налице надлежно удостоверяване на настъпилата
предсрочна изискуемост на задължението по представения договор за потребителски
кредит на осн. чл.418, ал.3 ГПК спрямо длъжниците Н.Л.К. - Ф., ЕГН **********
и К.Л.Ф., поради което
представеният документ съставлява основание да се иска издаване на заповед за
незабавно изпълнение /в този смисъл са разясненията, дадени в Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г./.
Поради
несъвпадане крайните изводи на двете инстанции, разпореждането на ВРС следва да
бъде отменено и съответно да бъде уважено искането за издаване на заповед за
изпълнение в частта относно главницата по Договор за
потребителски кредит по програма МАКСИ №1410 от 21.05.2014г. в
размер на 13604,47 лв., поради настъпила предсрочна изискуемост и договорна лихва
за периода от 03.11.2018г. до 18.12.2018г. в размер на 190,08 лв.
Въз основа на изложените
мотиви съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ОТМЕНЯ разпореждане от 27.12.2018г., постановено по ч.гр.дело №19054/2018г. на ВРС, с което е оставено без уважение заявлението за издаване на
заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжниците Н.Л.К. - Ф., ЕГН ********** и К.Л.Ф.,
ЕГН **********, и двамата с адрес: *** за следните суми: 13604,47 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит по
програма МАКСИ №1410 от 21.05.2014г.,
поради настъпила предсрочна изискуемост и 190,08 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 03.11.2018г. до 18.12.2018г., И ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК в полза на
„ТЪРГОВСКА БАНКА Д” АД,
ЕИК *********, със седалище
гр. София срещу Н.Л.К. - Ф., ЕГН ********** и К.Л.Ф., ЕГН **********, и
двамата с адрес: *** за солидарно заплащане на следните суми: 13604,47 лв., представляваща главница по Договор за потребителски
кредит по програма МАКСИ №1410 от 21.05.2014г.,
поради настъпила предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението 19.12.2018г., както и сумата 190,08 лв.,
представляваща договорна лихва съгласно чл.12 от договора за кредит за периода
от 03.11.2018г. до 18.12.2018г.
ВРЪЩА делото
на ВРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение съобразно настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: