Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260119
гр. Пловдив, 01.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на седми август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
участието на секретаря Елена Апостолова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3683/2020 г. по описа на ПРС, XXIV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 497706-F533896 от 02.03.2020 г. на М. К. Л. – ***
на *** „***” в ***, гр. П., с което на "ИНДУСТРИАЛЕН
ВЪЖЕН ДОСТЪП, ОБУЧЕНИЕ И ОБСЛУЖВАНЕ В ОТКРИТО МОРЕ - ИРАТОС" ООД, БУЛСТАТ
*********, представлявано от Л. Б
М., ЕГН **********
на основание чл. 180, ал.2 вр. ал.1
от ЗДДС е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 1213,96 лв. /хиляда двеста и тринадесет лева и 96 ст./ за извършено административно нарушение по чл. 180, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС вр. чл.102,
ал.3, т.1 от ЗДДС, вр. чл. 86, ал. 1 и ал.2, вр. чл.117, ал.1, т.1
от ЗДДС.
Жалбоподателят в жалбата твърди че
атакуваното наказателно постановление е издадено при нарушение на материалния и
процесуалния закон, като се излагат и аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание се представлява от адв. Г.П., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив,
представлявана в съдебно заседание от юрк. В. П.,
излага становище в съдебно заседание за неоснователност на жалбата. Моли съда
да постанови решение, с което да потвърди издаденото наказателно постановление и да
присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като се запозна с материалите по делото
и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед
произнасяне по същество, намира за установено следното:
При извършена проверка,
документирана с Протокол № **********/31.10.2019 г. и последваща проверка
документирана с Протокол № **********/16.12.2019г. от служителя М.С.А. –
инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив било установено, че
данъчнозадълженото по смисъла на чл 3, ал.1 от ЗДДС лице „ИНДУСТРИАЛЕН ВЪЖЕН
ДОСТЪП, ОБУЧЕНИЕ И ОБСЛУЖВАНЕ В ОТКРИТО МОРЕ-ИРАТОС“ ООД с ЕИК ********* е трайно
установено на територията на страната, получава услуги с място на изпълнение на
територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от
получателя по чл. 82. ал.2 от ЗДДС и като такова същото не е начислило ДДС в
размер на 1213,96 лв. по получени доставки на услуги по чл. 82, ал.2, т.3 от ЗДДС със стойност 7283,73лв. през периода 01.02.2018г.-28.02.2018г., когато данъчно задълженото лице /ДЗЛ/ не е било
регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация, въпреки че
е било длъжно.
ДЗЛ не било подало заявление за регистрация по
ЗДДС в ТД на НАП- Пловдив в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за
доставката става изискуем /датата на авансовото плащане или датата на данъчното
събитие/, като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с
данък.
Заявление за регистрация по ЗДДС по реда на
чл.97а, ал.1 от ЗДДС е следвало да се подаде не по късно от 17.01.2018г включително.
На 17.10.2019г. било подадено Заявление за регистрация, на основание чл.100,
ал.1 от ЗДДС с № 163911902530432/17.10.2019 г. За извършеното нарушение на
чл.97а, ал.1 от ЗДДС бил съставен АУАН.
„ИНДУСТРИАЛЕН ВЪЖЕН ДОСТЪП, ОБУЧЕНИЕ И
ОБСЛУЖВАНЕ В ОТКРИТО МОРЕ - ИРАТОС“ ООД било регистрирано на 06.11.2019г. с
връчването на Акт за регистрация по ЗДДС № 160421902728420/31.10.2019г. Така
проверяващите счели, че за периода 22.01.2018г. /датата, следваща датата, до
която е следвало да бъде издаден актът за регистрация по ЗДДС, ако лицето е
подало заявлението за регистрация в срок /до 05.11.2019г.,/, датата предхождаща
датата на която е регистрирано лицето /06.11.2019г./, същото е следвало да начислява
ДДС за получени доставки на услуги по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, за които
данъкът е изискуем от получателя /по аргумент от разпоредбата на чл.102, ал.3, т.1
от ЗДДС./
Сочи се, че за данъчен период
01.02.2018г.-28.02.2018г. задълженото лице е получило услуги с място на
изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е
изискуем от получателя по чл. 82, ал.2, т.3 от ЗДДС на стойност 7283,73лв. и е
изискуем ДДС в размер на 1213.96лв.
Прието е, че посоченият данък е изискуем от
лицето като платец по глава осма от ЗДДС, но с оглед на факта, че от момента на
възникване на задължението за подаване на заявление за регистрация, лицето е
следвало да се регистрира на основание чл. 97а, ал. 1 ЗДДС и предвид изричната
разпоредба на чл.70, ал.4 от ЗДДС, ДЗЛ няма право на данъчен кредит за
обследваните периоди.
Посочено е, че ако през периода
01.02.2018г.-28.02.2018г. лицето е било регистрирано по ЗДДС за него е щяло да
възникне задължение за начисляване на данъка на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС
в размер на 1213,96лв., като същото е следвало да издаде протоколи на основание
чл. 117, ал.1, т.1 от ЗДДС, не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е
станал изискуем, впише в него вида на услугата, датата на възникване на
данъчното събитие по доставката, данъчната основа, ставката на данъка,
основанието за начисляване на данъка и размера на данъка и отрази в дневника за
продажби за данъчен период месец 02/2018г. получените доставки на услуги, за
които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал.2, т.3 от ЗДДС, посочи
данъчната основа и начисления данък в справката - декларация по ЗДДС за данъчен
период м.02/2018г., като справката-декларация и дневника за продажби е следвало
да подаде в ТД на НАП-Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ
съответния данъчен период, а именно до 14.03.2018 г. вкл.
Прието е, че на основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС когато при договаряне на доставката не е изрично посочен, че данъкът се
дължи отделно, той е включен в договорената цена, а нарушението е извършено на
15.03.2018г. в гр. Пловдив. Констатирано в ТД на НАП гр.Пловдив на 16.12.2019г.
и размерът на неначисления в срок ДДС е определен с протокол №
**********/16.12.2019г.
За горните констатации бил съставен АУАН с бл.№ F533896/13.01.2020г., срещу който било подадено възражение в срока
по чл.44 от ЗАНН, което не било прието за основателно от административния
орган, който въз основа на така съставения акт издал и атакуваното наказателно
постановление.
Като прецени изложената фактическа обстановка с
оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната
служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски
районен съд, достигна до следните правни
изводи:
Жалбата
се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има
правен интерес от това.
Разгледана
по същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
По делото
няма спор, че към 2018 г. „ИНДУСТРИАЛЕН ВЪЖЕН ДОСТЪП, ОБУЧЕНИЕ И ОБСЛУЖВАНЕ В
ОТКРИТО МОРЕ - ИРАТОС“ ООД, не е притежавало качеството регистрирано по ЗДДС
лице, както и че дружеството е било получател на доставки на услуги, тъй като
този факт не се оспорва и от самия жалбоподател.
От друга страна
АУАН и НП не покриват минимално необходимите изисквания съответно на
чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
тъй като в същите на практика липсва пълно и ясно описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
както и на доказателствата, които го потвърждават. Това е така, тъй като основният
съставомерен факт, за да възникне отговорността на жалбоподателя по ЗДДС в
процесния казус е да се установи, че за процесния период 01.02.2018г-
28.02.2018г. същият е получил услуги с място на изпълнение в страната, които са
облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя на обща стойност 7283,73
лв. И в двата процесуални документа обаче е налице пълна липса на изложение на
факти, от които да се направи проверка на този правен извод, а именно да се извърши
преценка получени ли са били от дееца за процесния период услуги за конкретно
сочената стойност, и ако да,
действително ли са били с място на изпълнение в страната, били ли са те
облагаеми и ДДС бил ли е дължим за начисляване от получателя, а не от
доставчика. За проверка на тези обстоятелства в АУАН и НП е трябвало да бъдат
посочени броя на конкретните доставки, извършени от наказания субект, техния
вид, с конкретизиране на предмета на доставката, и дата на извършване, което в
случая не е било сторено.
От изложението на фактическите обстоятелства в
АУАН и НП не става ясно и дали в конкретния случай действително са били налице
доставки на услуги на сочената стойност или са били налице изключенията на чл.
10, 10а, 10б ЗДДС, в които законът макар да е налице разместване на блага
приема, че доставка за нуждите на ЗДДС изобщо не е извършена, както и дали
получените доставки действително са били облагаеми по смисъла на чл. 12 ЗЗДС и
дали в зависимост от конкретния вид и
предмет на доставките те не са били с нулева ставка по смисъла на чл. 28- 37 ЗДДС или освободени доставки по смисъла на
чл. 38-50 ЗДДС.
Няма как да бъде проверено и дали са налице
условията по чл. 82 ЗДДС акцизът да се дължи именно от получателя, а не от
доставчика съгласно общото правило на чл. 3 ЗДДС, както и дали за конкретните
доставки лицето има право на данъчен кредит, което би обусловило приложението
на съвсем различна санкционна норма-чл. 180а ЗДДС, предвиждаща санкция в
драстично по-нисък размер.
Отделно от горното настоящият състав приема
установената практика, че с неначисляването на ДДС за всяка отделна доставка се
допуска отделно нарушение и изискването на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН за точно
описание на фактическите признаци на нарушението, включително и неговото време,
място и обстоятелства на извършване, безусловно изисква, както в АУАН, така и в
НП всяка отделна доставка, по която се твърди неправомерно да не е начислено
ДДС да се индивидуализирана по дата, съконтрахент и най-вече предмет, за да
бъде съдът в състояние да упражни контролната си дейност по отношение на
законосъобразността на НП, което също не е било изпълнено.
При липса на изложени факти в АУАН и НП колко на
брой, кога са били извършени и най-вече какви са били по естество доставките,
за които наказващия орган твърди, че са облагаеми наказаното лице е в неведение
и следва да гадае какви факти следва да оборва, като липсата на описание
прави
невъзможна и проверката дали е наложена законосъобразна санкция в съответния законов
размер, което положение е несъвместимо с правото му на защита и безусловно
налага отмяна на НП.
С оглед на всичко изложено обжалваното НП следва
да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид изхода от спора, искането на
въззиваемата страна за присъждане на разноски по делото, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде
уважено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 497706-F533896 от 02.03.2020 г. на М. К. Л. – *** на *** „***”
в ** на ***, гр. П., с което на
"ИНДУСТРИАЛЕН ВЪЖЕН ДОСТЪП, ОБУЧЕНИЕ И ОБСЛУЖВАНЕ В ОТКРИТО МОРЕ -
ИРАТОС" ООД, БУЛСТАТ *********, представлявано от Л. Б М., ЕГН **********
на основание чл. 180, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 1213,96 лв. /хиляда
двеста и тринадесет лева и 96 ст./ за извършено административно нарушение по
чл. 180, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС вр. чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС, вр. чл. 86, ал. 1
и ал.2, вр. чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Е. А.