№ 4405
гр. София, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110106083 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от ****** против Г. ИВ.
КР., ИВ. СТ. КР. и П. СТ. КР. с искане да бъде установено, че ответниците
дължат на топлофикационното дружество при условията на разделна
отговорност сумата от 3319,03 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно
със законната лихва от 22.11.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, и 547,96 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до
26.10.2021 г., както и суми за дялово разпределение: 38,85 лева – главница за
периода м.11.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 22.11.2021 г.
до окончателното изплащане на вземането и 8,28 лева – лихва за периода от
01.07.2018 г. до 20.04.2021 г. Ищецът твърди, че отговорността на отвениците
следва да бъде ангажирана при следните квоти: 1) за Г.К. – 4/6 от
задължението, а именно: сумата от 2212,68 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за перида 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 22.11.2021 г. до окончателното
плащане, 365,30 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
26.10.2021 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 25,90 лева –
главница за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г, ведно със законната
лихва от 22.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 5,52 лева
– лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.12.2018 г. до 26.10.2021 г; 2) за ответника ИВ. СТ. КР. – 1/6 от
задължението, а именно: сумата от 553,17 лева главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 22.11.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, 91,32 лева – мораторна лихва върху главницата за
1
периода от 15.09.2018 г. до 26.10.2021 г., както и сума за дялово
разпределение в размер на 6,47 лева – главница за периода от 01.11.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 22.11.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането; 3) ответника П. СТ. КР. – 1/6 от задължението, а
именно: сумата от 553,17 лева главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва от 22.11.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, 91,32 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
15.09.2018 г. до 26.10.2021 г., както и сума за дялово разпределение в размер
на 6,47 лева – главница за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 22.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като ответниците не са заплатили дължимата цена. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичането на срока, за който
се отнасят, което ответниците не били сторили. Ответниците в срока по чл.
131 ГПК подават писмени отговори, с които оспорват исковата молба.
Ответниците Г.К. и И.К. oспорват наличието на облигационна връзка между
тях и ищцовото дружество, като твърдят, че въпреки че притежават право на
собственост върху имота, във връзка с топлоснабдяването на процесния имот
бил сключен изричен писмен договор с ответника П.К., което изключвало
тяхната отговорност. Ответникът П.К. прави възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията на топлофикационното дружество с падеж
преди 22.11.2021 г. Прави искане разноските по делото да бъдат присъдени в
тежест на ищеца ******.
В открито съдебно заседание страните са редовно призовани, явяват се
и поддържат исканията си.
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
2
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие
е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов
клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на
ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
По делото е представен препис от Нотариален акт от договор за
продажба на недвижим имот от 26.09.2007 г.(л. 17 до л. 19 от делото) по
силата на които процесният имот е бил придобит от Стефан Петков К.. От
3
представеният препис на удостоверение за наследници (л. 16 от делото) се
установява, че същият е починал на 27.10.2007 г. като ответниците са
единствени негови наследници. По делото са представени и преписи от
заявление декларация за откриване на партида, подадена от ответника П. СТ.
КР. (л. 20 и 21 от делото) и от декларации от другите двама ответници за
съгласие за откриване на такава партида (л. 22 от делото). С оглед така
представените доказателства, съдът намира, че единствено ответникът П. СТ.
КР. има качеството потребител по смисъла на ЗЕ. На общо основание
качеството „собственик“ на даден имот предопределя качеството
„потребител“ по смисъла на ЗЕ само в хипотеза, в която това качество не
възниква на друго облигационно основание. В случая ответникът П.К. е подал
процесното заявление-декларация като по този начин е изразил волята си
единствен да встъпи в облигационно отношение с ищеца. Възникналото по
този начин облигационно отношение между ищеца и този ответник дерогира
субсидиарно приложимия принцип, че собственикът на имота е винаги
потребител по смисъла на ЗЕ. На следващо място, видно от доказателствата
по делото ищецът претендира процесните суми от тримата ответници, но
извлича качеството им на собственици на апартамента от качеството им на
наследници на оригинерния собственик – Стефан Петков К.. Доколкото обаче
същият е починал през 2007 г., а процесният период е от 2018 г. до 2021 г.
процесното задължение не е възникнало в неговия патримониум и няма как
да е било наследено от тримата ответници. Поради изложеното съдът намира,
че единствено П. СТ. КР. има качеството на потребител в настоящия спор, а
исковете по отношение на другите двама ответници следва да бъдат
отхвърлени.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно)
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения
– да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки
и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС),
предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален,
двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на
страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
вещите, предмет на договорното правоотношение
4
По делото е установено, че между страните е налице облигационно
правоотношение и ответниците не оспорват доставката и размера на
топлинната енергия.
С оглед на разпределената доказателствена тежест, ответниците
следваше да докажат извършване на плащане. Тъй като това не е сторено,
съдът приема, че задължението не е погасено.
Направеното в исковата молба възражение за изтекла в полза на
ответника погасителна давност, съдът намира за частично основателно. Искът
е предявен на 22.11.2021 г., а процесният период за доставка на топлинна
енергия е от 01.05.2018 г. до 26.10.2021 г. Безспорно между страните е
юридическото обстоятелство, че вземанията на Топлофикация София ЕАД са
периодични по своя характер и се погасяват с кратката тригодишна
погасителна давност, уредена в чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Т.е. погасени по давност
се явяват всички задължения на ответника за периода от 01.05.2018 г. до
31.10.2018 г. включително за топлинна енергия. Видно от представеното по
делото съобщение към фактура № ********** (л. 29 от делото) за периода от
01.05.2018 г. до 30.09.2018 г. задължението на ответниците за топлинна
енергия възлиза на 239,81 лева, от които, съобразно квотите, 39,97 лева се
дължат от ответника П. СТ. КР.. За периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г.
се дължат общо 1618,54 лева. Доколкото по делото не са представени
доказателства за дължимостта на тази сума по месеци, на основание чл. 162
ГПК, съдът приема, че тя е разделена по равно. Общият размер е 1618,54
лева за период от общо 7 месеца или по 231,22 лева на месец. За периода от
01.10.2018 г. до 31.10.2018 г. вземането за сумата от 231,22 лева също е
погасено по давност, като отново съобразно квотите, по отношение на П. СТ.
КР. погасено по давност е вземане в размер на 38,54 лева. В заключение съдът
намира, че искът за признаване дължимостта на услугата дялово
разпределение по отношение на П. СТ. КР. е погасен по давност за сумата от
78,51 лева. За сумата от 474,66 лева искът е основателен и следва да бъде
уважен.
Искът за такса за услуга дялово разпределение не беше оспорен по
размер от ответниците в исковата молба. Доколкото се претендира такса за
период от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. три годишният срок за погасяване на
първия месец изтича на 01.12.2021 г., т.е. след входирането на иска на
21.11.2021 г. Поради това съдът намира, че тази главница не е погасена по
давност и искът за нея е изцяло основателен.
По отношение иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, съдът намира следното: съгласно твърденията в исковата молба,
вземанията за дължими суми стават изискуеми в 45-дневен срок от изтичане
на срока, за който се отнасят. Размерът на тази лихва не беше оспорен от
страните и съдът го намира за установен. На основание чл. 119 ЗЗД с
погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, т.е. с
погасяване по давност на вземанията за главница, се погасяват и вземанията
за лихви. Съдът изчисли служебно размера на лихвата върху погасената по
давност главница от 78,51 лева за периода от 15.09.2019 г. и установи, че той
е 16,86 лева. За разликата от 74,46 лева искът е основателен и следва да бъде
уважен.
Искът за заплащане на сумата за мораторна лихва върху сумата за такса
за услуга дялово разпределение, съдът също намира за изцяло неоснователен.
5
В общите условия на ищеца не е предвиден срок, нито друг юридически факт,
с настъпването на който това вземане да става изискуемо. Т.е. на общо
основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана. Тъй
като такава не е отправяна от ищеца, ответниците не са изпаднали в забава.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК такива следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от
иска. От него бяха доказани сторени разноски в размер на общо 156,56 лева –
държавна такса в заповедното и настоящото производство както и
юрисконсултско възнаграждение в настоящото и заповедното производство,
което съдът определя на общо 150 лева. Пълният размер на интереса на
ищеца възлиза на 3914,12 лева, а общата стойност на уважената част от него –
на сумата от 555,59 лева. Т.е. размерът на дължащите се на ищеца разноски
съобразно уважената част от иска е 43,51 лева, които следва да бъдат
заплатени единствено от ответника П. СТ. КР.. По отношение на ответниците
Г. ИВ. КР. и ИВ. СТ. КР. исковете са изцяло неоснователни и сторените от
тях разноски за адвокат – 400 лева за Г.К. и 350 лева за И.К. – следва да им
бъдат заплатени в цялост (л. 69 и л. 71 от делото). От П.К. също са сторени
разноски в размер на 350 лева (л. 70 от делото) като съобразно с отхвърлената
част от исковете следва да му се заплатят 51,91 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ******, ЕИК: ******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ****** срещу Г. ИВ. КР., ЕГН: ********** с адрес
гр. София, ************* иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за признаване за
установено, че Г. ИВ. КР., ЕГН: ********** дължи на ******, ЕИК: ******
сумата от 2212,68 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за имот с адрес
гр. София, ************* ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 22.11.2021 г. до окончателното ѝ изплащане, като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ******, ЕИК: ******, срещу Г. ИВ. КР.,
ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че Г. ИВ. КР., ЕГН: ********** дължи на ******, ЕИК: ******
сумата от 365,30 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от
15.09.2019 г. 26.10.2021 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ******, ЕИК: ******, срещу Г. ИВ. КР.,
ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2
ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за признаване за установено,
че Г. ИВ. КР., ЕГН: ********** дължи на ******, ЕИК: ****** сумата от
25,90 лева – главница, представляваща стойност на такса дялово
разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., за имот с адрес гр.
София, ************* ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
22.11.2021 г. до окончателното ѝ изплащане, като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ******, ЕИК: ****** против Г. ИВ. КР.,
ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 5,52 лева – законна лихва за забава върху дължимата сума за такса
за услуга Дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 26.10.2021 г.
6
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ******, ЕИК: ******, срещу ИВ. СТ. КР.,
ЕГН: ***** с адрес гр. София, ************* иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за
признаване за установено, че ИВ. СТ. КР., ЕГН: ***** дължи на ******, ЕИК:
****** сумата от 533,17 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за
имот с адрес гр. София, ************* ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 22.11.2021 г. до окончателното ѝ изплащане, като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ******, ЕИК: ******, срещу ИВ. СТ. КР.,
ЕГН: ***** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ИВ. СТ. КР., ЕГН: ***** дължи на ******, ЕИК: ******
сумата от 91,32 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от
15.09.2019 г. 26.10.2021 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ******, ЕИК: ******, срещу ИВ. СТ. КР.,
ЕГН: ***** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за признаване за установено, че
ИВ. СТ. КР., ЕГН: ***** дължи на ******, ЕИК: ****** сумата от 6,47 лева –
главница, представляваща стойност на такса дялово разпределение за периода
от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., за имот с адрес гр. София, *************
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.11.2021 г. до
окончателното ѝ изплащане, като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ******, ЕИК: ****** против ИВ. СТ. КР.,
ЕГН: ***** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 1,38 лева – законна лихва за забава върху дължимата сума за такса за
услуга Дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 26.10.2021 г. като
неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. СТ. КР., ЕГН: **********, с
адрес гр. София, ************* дължи на ******, ЕИК: ******, на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал.
2 ЗС сумата от 474,66 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., за
имот с адрес гр. София, ************* ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 22.11.2021 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата от 78,51 лева и за периода от
01.05.2018 г. до 31.10.2018 г. като погасен по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. СТ. КР., ЕГН: **********,
дължи на ******, ЕИК: ******, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 74,46
лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. 26.10.2021 г. върху
доставената топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г.,
като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата от 16,86 лева мораторна
лихва за периода от 15.09.2019 г. 26.10.2021 г. върху доставената топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г. като погасен по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. СТ. КР., ЕГН: **********
дължи на ******, ЕИК: ******, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318,
ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 6,47 лева –
главница, представляваща стойност на такса дялово разпределение за периода
от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., за имот с адрес гр. София, *************
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.11.2021 г. до
7
окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ******, ЕИК: ****** против П. СТ. КР.,
ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 1,38 лева – законна лихва за забава върху дължимата сума за такса
за услуга Дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 26.10.2021 г.
като неоснователен.
ОСЪЖДА ******, ЕИК: ****** да заплати на Г. ИВ. КР., ЕГН:
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 400 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА ******, ЕИК: ****** да заплати на ИВ. СТ. КР., ЕГН: *****,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 350 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА ******, ЕИК: ****** да заплати на П. СТ. КР., ЕГН:
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 51,91 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА П. СТ. КР., ЕГН: ********** да заплати на ******, ЕИК:
****** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 43,51 лева – разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
Нелбо Инженеринг ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8