№ 716
гр. Перник, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. К.
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. К. Гражданско дело №
20241720105180 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от Р. М. И.,
ЕГН:**********, с постоянен адрес: ****************** М. Д. Д., ЕГН:**********, с
постоянен адрес: ******************, П. М. Д., ЕГН:**********, с постоянен адрес:
****************** М. М. Д., ЕГН:**********, с постоянен адрес:
****************** и К. В. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
****************** срещу И. В. С. - Т., ЕГН **********, с постоянен адрес:
******************. Ищците твърдят, че с ответника са съсобственици на недвижим
имот - Жилище *********, находящо се на II- втори етаж в жилищна сграда блок
******************, ****************** в кв. *********9 , комплекс
******************, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ на жилището от 65,50 кв. м., заедно с принадлежащото към него
избено помещение ********* със застроена площ от 4,98 кв.м., ведно с припадащите
се към това жилище 5.30 % проценти идеална част от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото (Имота), при граници на жилището: на север- ап. 4
държавен, на изток- разделителна стена, на запад- ап. 6 държавен, на юг- двор, от горе-
****** на М. Ф., от долу- ап. 2 държавен и при граници на избеното помещение: от
север- абонатна станция, от запад- мазе № 6 държавно, от изток- абонатна, от юг-
******************, придобит с Нотариален акт за собственост върху жилище,
дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятията Закон за
териториално и селищно устройство ****************** нотариално заверен от
нотариус В. Я., нотариус при Пернишки районен съд и ИДЕНТИЧЕН по сега
действащия административен адрес: ****************** ри, апартамент *********,
съгласно Удостоверение с ****************** издадено от ******************
който по сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на град Перник,
одобрени със заповед РД- 18-91/ 13.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК и
съгласно ****************** представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор ****************** с адрес на имота: ****************** който
самостоятелен обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор
1
****************** предназначение: Жилищна сграда- многофамилна, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор ******************, предназначение
на самостоятелния обект- Жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда или в
сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с площ 65.50кв.м.,
прилежащи части: изб. пом. ********* с площ 4,98 кв.м. и 5,30% ид.ч. от общите
части на сградата и право на строеж върху припадащата се част на терена, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:******************.6,
******************.4, под обекта: ******************.2, над обекта:
******************.8.
Подробно се пояснява, че правото на собственост върху Имота е възникнало по
наследство от общите им наследодатели Н. Х. М. и Е. В. М., които приживе са били
собственици на Имота.
С оглед на изложеното моли съда да бъде допусната съдебна делба на Имота
при квоти:
¼ за Р. М. И.,
¼ общо за М. Д. Д., П. М. Д. и М. М. Д.,
¼ за К. В. С. и
¼ за И. В. С. - Т..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът намира
предявения иск за допустим и основателен. Не оспорва квотите в собствеността.
Преди изтичане на срока по чл. 131 ГПК е депозирана молба от ответника, с
която оттегля пълномощното на адв. З.. Депозиран е нов отговор с който исковата
претенция се оспорва с твърдението, че съсобственост е налице единствено между
ответника и К. В. С..
Конкретно се твърди, че с нотариален акт ****************** Р. С. К. *** Х.
М. е призната за собственик на 1/6 идеална част от бостан в местността
******************, при общи граници на цялото място: ******************. Сочи
се, че единствения наследник на Р. Х. С. е нейния *********- Н. Х. М..
Със Заповед № 331 от 07.03.1983 г. на основание чл. 95 и чл.98 от ЗТСУ е
отчужден имот пл.****** в ********* по плана на ****************** находящ се на
****************** а в гр. Перник собственост на наследници на Р. Х. С. - Н. Х. М. за
строителство на жилищен комплекс за нуждите на Генерална дирекция за изграждане
на Завод за тежко машиностроене- гр.Радомир. Отчужденият имот е оценен на
стойност 7 247,73 лева.
Собственикът на имота Н. Х. М. е обезщетен с едно двустайно жилище за
нуждите на семейството му и едно тристайно жилище за нуждите на ********* му З.
Н. Б.. Същият отстъпва на ********* му 1/3 идеална част от полагащото му се
обезщетение.
Със Заповед по чл.100 от ЗТСУ ****************** Н. Х. М. е обезщетен със
жилище-апартамент ********* находящ се в ******************
******************“ в ********* на ****************** състоящо се от две стаи
кухня и сервизни помещения със застроена площ от 65.50 кв.м., с избено помещение
********* със застроена площ от 4.98 кв.м. ,както и 5.30 % идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху припадащата се част от терена ,при
съседи на жилището:от север - ап.№ 4 - държавен, от запад - ап.№ 6 -държавен, от
изток-разделителна стена и от запад - двор , от горе - ап. № 8 на М. Ф. и от долу - ап.№
2- държавен, който е предмет на делбата.
Това жилище било придобито като обезщетение за отчужден недвижим имот-
2
негова собственост по наследство, поради което същият не е придобит в режим на
СИО и ********ата Е. В. М. не е съсобственик.
Цената на имота била заплатена изцяло без заем и без ипотека, като част от нея
била погасена със сумата от обезщетението - 4 849.82 лв. от отчуждението на имота , а
останалата сума е заплатена със средства на ********* му З. Н. Б. изтеглени от
******* ,които същата била предоставила на своя баща ,както и с негови лични
средства отпреди брака му.
С оглед на това твърдение, намира, че е налице пълна трансформация на
наследствено имущество и лични средства при придобиването на делбения имот.
Твърди се също, че Е. В. М. не е разполагала със средства да заплати имота,
като се позовава на декларация, подписана от Н. Х. М., съгласно която на *********
същата е била пенсионер с месечна пенсия от 69,50 лева.
Счита че наследниците на Е. В. М. нямат дял в собствеността, тъй като и тя като
техен наследодател не е имала.
Като друг аргумент в подкрепа на тезата, че съсобственост е налице единствено
между И. В. С. - Т. и К. В. С. изтъква, че Х. Н. Г.- починала на ****** е била
собственик на основание оставеното от Н. Х. М. саморъчно завещание
******************, с което е завещал на ********* си Х. Н. Т. цялото си недвижимо
и движимо имущество и парични спестявания, както и апартамента.
Х. Н. Т. била приела имуществото по завещанието, като се е ползвала от него и
е живяла в апартамента след смъртта на своя баща ****************** Единствени
наследници на Х. Н. Т. са И. В. С. - Т. и К. В. С..
С оглед на изложеното моли, да се допуснете до делба Имота между И. В. С. - Т.
и К. В. С. при делбени части - по 1/2 идеална част за всеки от тях.
В условията на евентуалност моли съда да приеме, че е налице частична
трансформация като Н. Х. М. е притежавал лично 4849.82/15353 идеални части от
имота-предмет на делбата и 5 251.59/15353 идеални части в режим на СИО или
същият притежава общо 10101.41/15353 идеални части от имота. Делът на покойната
му ********а е в размер на 5251.59/15353 идеални части от имота. Нейният дял следва
да се подели на равни части между ********а и нейните наследници, като същите
имат по 1750/15353 идеални части от имота и Н. Х. М. също има 1750/15353 идеални
масти от същия по наследство от ********ата си. С оглед на изложеното Н. Х. М.
притежава на лично основание и наследство общо 11851.94/15353 идеални части от
имота, а ищците имот общо 3500/15353 идеални части от имота.
С оглед на изложеното моля, да се допуснете до делба имота при делбени части
11 851.94/15353 идеални части общо за наследниците на Н. Х. М. и 3 500/15 353
идеални части общо за наследниците на Е. В. М..
В съдебно заседание страните поддържат така изложеното. Ищците представят
завещание, оставено от Е. В. М., за което са узнали на етап след предявяване на иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска
делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се
извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите. Следователно, предмет
на доказване в тази фаза на делбения процес са съществуването и основанието за
възникване на съсобствеността, страните и обектите на делбата, като установяването
3
на тези правнорелевантни обстоятелства е в доказателствена тежест на съделителя,
предявил иска, респективно този, твърдял конкретна квота.
От представените по делото доказателства съдът приема, че е налице
съсобственост между страните по отношение на Имота.
Съгласно нотариален акт ****************** Р. С. К. *** М. е призната за
собственик на 1/6 идеална част от бостан в местността ******************.
Съгласно приложеното по делото удостоверение за наследници Р. С. М. е
починала на ********* и нейни правоприемници са Н. Х. М. – починал на **********
и М. Х. М., починала ******
Този имот е бил отчужден за нуждите на ******************, като съгласно
Заповед № 331 от 07.03.1983 г. на основание чл. 95 и чл. 98 от ЗТСУ, Н. Х. М., в
качеството му на наследник на Р. С. е обезщетен със едно двустайно жилище за
нуждите на семейството му и едно тристайно за нуждите на ********* му З. Б..
Отчужденият имот е бил оценен на стойност 7 274,73 лева. Изрично е предвидено, че
чл. 90 ЗТСУ (отм.) не се прилага – т.е. собственикът няма да бъде освободен от
заплащане на разликата или на част от нея между стойността на имота, който се
отчуждава, и стойността на жилищния имот, който се отстъпва като обезщетение.
Съгласно цитирана в заповедта декларация, Н. Х. М. е отстъпил 1/3 от полагащото му
се обезщетение на ********* си З. Б. - 2424,91 лева, а същият е могъл да ползва в своя
полза обезщетение в размер на 4849,82 лева.
Съгласно приложеното по делото удостоверение за наследници Е. В. М. е
починала на ******* като нейни наследници по закон са Н. Х. М. (********) и М. И.
Н. (*********), починал на ********* с негови наследници по заместване – Р. М. И.,
Е. Д. (*********), починала на ******** г. с наследници – М. Д. (********), П. Д.
(*********) и М. Д. (*********).
Съгласно приложеният по делото Нотариален акт за собственост върху жилище,
дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятията Закон за
териториално и селищно устройство ****************** нотариално заверен от
нотариус В. Я., нотариус при Пернишки районен съд, Н. Х. М. и Е. В. М. са
собственици на имот, който съгласно Удостоверение с ****************** издадено
от ******************к е идентичен с Имота. Съгласно данните от тук посочения
нотариален акт, Имотът е придобит на основание Заповед № 1996/16.12.1983 г. по чл.
100 ЗТСУ (отм.) (Органът по чл. 95 издава допълнителна заповед за конкретните
обекти, които се отстъпват като обезщетение, включително за правото на строеж).
Стойността на Имота е 15353,00 лева. Този нотариален акт не е правопораждащ
документ за собственост, а само констатира същата. Такъв е цитираната в него заповед
– арг. чл. 134, ал. 4 ЗТСУ (отм).
При тези обективни данни съдът приема, че Н. Х. М. и Е. В. М. са сключили
граждански брак, като по време на същия Имотът е придобит чрез покупка. Всеки
един от тях е имал предходен брак като преживели низходящи на Н. Х. М. са К. В. С.
и И. В. С. - Т. (низходящи на З. Б.). Х. Т. не е оставила наследници, поради което
нейния дял в собствеността е преминал към низходящите на сестра З. Б., арг. чл. 10,
ал. 2 ЗН.
Е. В. М. е имала един ********* - М. И. Н., чиито преживели наследници са Р.
М. И. и наследниците на Е. Д. - М. Д., П. Д. и М. Д.. Била е наследена и от ********а
си Н. Х. М., съответно от неговите наследници - К. В. С. и И. В. С. - Т.. Други лица,
които да притежават дял в собствеността не се установяват по делото.
По делото е спорен основополагащият въпрос за квотите в собствеността .
Ответникът се домогва да установи, че Имотът е бил индивидуална собственост на Н.
4
Х. М. поради наличието на пълна трансформация. Тази теза не се споделя от съда.
Представените от ответника доказателства не доказват пълно и главно поддържаното
от него. Показанията на св. И. Б. услужливо следват тезата на ответника като
изобилстват с данни за събития от преди 40 години, но при задаване на уточняващи
въпроси конкретиката избледнява, дори се губи. Те са в противоречие и с показанията
на свидетеля на ищците, но доколкото по делото са налице писмени доказателства,
напълно достатъчни да се установят спорните обстоятелства, съдът не анализира в
детайли показанията на свидетелите.
По делото е представена и приета като писмено доказателство молба от З. Б. за
отпускане за заем от ДСК като се е поддържало, че с тази сума е доплатен Имота
(Зонка е предоставила средствата на своя баща), но отново е налице празнота в
детайлите и разминаване между теза и действителност. Първо тази молба е във връзка
със Заповед № 332, а не 331. Въпреки това разминаване, съдът отдава същото на
техническа грешка, следващите данни вече не могат така лесно да се игнорират.
Посочено е, че отчуждението е 2461 лева (2424.91 лева, изчислени от съда). Липсват
данни за стойността на жилището, с което З. Б. е обезщетена (единствено записи, че
по две различни сметки в ДСК следва да се внесат общо 20105 лева (2381+17724)), но
знаем, че то е тристайно, следователно на по – висока стойност от двустайното (15353
лева). Ето защо съдът приема, че този документ не доказва по – никакъв начин, че З. Б.
е разполагала с кредитни средства, които е предала на баща си, макар и това
обстоятелство да се е отпечатали като белег в съзнанието на св. И. Б.. Тези средства са
послужили за доплащане на тристайния апартамент, получен от З. Б..
Представена е и декларация от Н. Х. М. за размера на пенсията на Е. В. М. с цел
да се изключи презумптивният принос, но този документ се ползва единствено с
формална доказателствена сила, че негов автор е посоченото лице, доколкото носи
изгодни за автора (сега за неговите наследници) данни.
Не така стои въпроса обаче с представения препис от искова молба с ищец Н. Х.
М., по която е образувано гр.д. № 958/1998 г. по описа на Районен съд Перник,
впоследствие прекратено поради оттегляне на иска. В нея, освен формалната
доказателствена сила, се установява и материална – авторът признава неизгоден за
себе си факт. С тази искова молба Н. Х. М. признава, че Имота е придобит като сумата
от 15353 лева е заплатена чрез обезщетението от 4959 лева и 10394 лева СИО. Този
документ е пряко доказателство, което напълно оборва твърдението на ответника за
пълна трансформация.
На база на събраните по делото доказателства съдът намира за доказана тезата
за частична трансформация. Множеството анализирани писмени доказателства
водят до извода, че Имотът е придобит със заплащането на сумата от 15353 лева –
4849,82 лева от обезщетението за отчужденото лично имущество на Н. Х. М. и
10503,18 лева в режим на СИО с Е. В. М.. Ето защо съдът приема, че към
прекратяване на брака със смъртта на Е. В. М. тя е разполагала с 5251,59/15353
идеални части от Имота (половината от придобитото в режим на СИО), а Н. Х. М. с
10101,41/15353 идеални части.
Тук е мястото да се посочи, че позоваването от ищците на т. 4 от ППВС
*********/******. съдът намира за неотносимо. В това постановление се разглежда
хипотеза, когато в течение на брака съпрузите построят сграда върху земя,
индивидуална собственост на единия от тях. По делото е налице спор относно квотите
в собствеността на имот, който е закупен по време на брака, като се твърди
индивидуален или частичен принос на единия ********, вложил средства, получени
като обезщетение за отчужден имот. Ето защо на ответника бе указно, че следва да
установи твърдения принос, оборвайки презумпцията за съвместен такъв.
5
Следващият спорен по делото въпрос е произвело ли е действие
саморъчното завещание, за което се сочи, че е оставено от Е. В. М..
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло
написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато
е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след
завещателните разпореждания.
Представеното по делото завещание е оспорено от ответника с твърдението, че
не е изготвено и подписано от сочения завещател. В тази връзка е допусната и приета
СГрЕ, която съдът кредитира, макар и тя да не дава категорични отговори на
поставените задачи. По отношение на подписа се сочи, че вероятно е поставен от Е. В.
М., тъй като буквите Е и М съвпадат с тези от сравнителните образци, а буквата В
има различие в част от признаците, дължащи се вероятно на тремор предвид
възрастта на лицето. При тези данни, съдът приема, че подписа е поставен от Е. В. М..
Това е така, защото наличието на разлика в част от признаците на една от буквите не
може да обоснове тезата на ответника, че подписът не е поставен от лицето, за което
се сочи, че е подписало завещанието.
Не така стои обаче въпроса с изписването на текстовата част. По този въпрос
вещото лице е посочило, че отговор не може да бъда даден поради липса на
сравнителен материал. На ищците е дадена допълнителна възможност да представят
образци от почерка на Е. В. М., съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, (така Решение № 821/19.11.2010 г. по гр. д. № 1906/2009 г.
на ВКС, І-во г. о., в което се приема, че осигуряването на сравнителен материал
"образци за сравнително изследване" по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Наредба №
2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, е в
тежест на лицето, ползващо се от завещанието), но те са заявили, че не разполагат с
такива. Вещото лице е посочило, че е търсило документи, писани от Е. В. М. и
подавани до съответни институции, но не е открило такива, тъй като те са унищожени
поради изтичане на срока за тяхното съхраняване.
Съдът съобрази съдебната практика по спорния въпрос, постановена от ВКС
(Решение № 171 от 18.06.2009 г. по гр. д. № 6412/2007 г. на ВКС, I-во г. о., решение №
60 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 693/2012 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 256 от
30.10.2014 г. по гр. д. № 3196/2014 г. на ВКС, I-во г. о., Решение № 123 от 7.04.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 2393/2013 г., IV г. о., ГК и други), но в нея застъпено становището,
че при наличие на образци за сравнение , чието авторство не е установено, то
насрещната страна следва да проведе обратно доказване, че те не са от лицето, за
което представилата ги страна сочи да са написани. В конкретния случай липсват
каквито и да е образци от почерка на Е. В. М..
Прави впечатление, че текстовата част на двата ръкописни документа,
послужили като основа за изследване на подписа, също не са технически изготвени от
Е. В. М., като единият е датиран четири години преди смъртта . Липсва документ, в
който да е налице ръкописен текст, освен подписа, изготвен от Е. В. М.. Съдът не
разполага със специални знания, но съдейки от визуализацията на подписа на Е. В. М.,
счита че същата не би могла практически да напише текста на завещанието предвид
напредналата възраст и вероятно заболяване, причинило тремор, за който се сочи в
СГрЕ.
След като не се установи това завещание да съдържа всички реквизити на чл.
25, ал. 1 ЗН, то е нищожно на основание чл. 42, б. „б“, поради което не е произвело
действие. При този правен извод, съдът приема, че притежаваните от Е. В. М. идеални
части от Имота след нейната кончина се поделят съобразно ЗН (чл. 9, ал. 1) межди
нейните наследници по закон. Такива са преживелият ******** и наследниците по
6
заместване на нейния ********* (чл. 10, ал. 1 ЗН), починал на ******************
Ето защо, след смъртта на Е. В. М., притежаваните от нея 5251,59/15353
идеални части от Имота се поделят между Н. Х. М .в, който вече е собственик на
12 727/15353 идеални части (точно делимо 12 727,005 като сбор от трансформираното
му имущество + делът от прекратената СИО + наследеното от ********ата си), Р. М.
И. е собственик на 1312,90/15353 идеални части (точно делимо 1312,898), каквато
квота в собствеността са придобили общо и наследниците на Е. М.а Д. – М. Д., П. Д. и
М. Д. – по 437,63/15353 идеални части от Имота всеки един от тях.
По делото е представено и прието завещание, оставено от Н. Х. М., с което той
завещава своето имущество на една от дъщерите си Х. Н. Т.. Това завещание не е
оспорвано и съдът е длъжен да се съобрази с това разпореждане. То обаче не влияе на
квотите в собствеността по отношение на наследниците на Н. Х. М., тъй като
независимо от него изводът за разпределяне на дяловете в собствеността е същият и
при наследство по закон. Х. Н. Т. няма низходящи и възходящи, поради което
имуществото преминава към низходящите на сестра (******************) по
правилото на чл. 10, ал. 2 ЗН. Така К. С. В. и сестра му И. В. С. Т. са собственици на
6363,5/15353 идеални части от Имота всеки един от тях. Така установените идеални
части следва да се превърнат в обикновени дробни числа
От изложеното съдът приема, че ищците и ответника са носители на правото на
собственост върху Имота в установеното съотношение, поради което същите се явяват
и носители на потестативното право същите да бъдат поделен, съобразно квотите им в
съсобствеността, които притежават. В случая това право е упражнено от ищците чрез
предявяване на иска за делба, който съдът намира за основателен.
При така установените правнорелевантни обстоятелства следва да се допусне
съдебна делба, съобразно установените по делото дялове.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 34, ал. 1 ЗС да се извърши делба между Р. М. И.,
ЕГН:**********, с постоянен адрес: ****************** М. Д. Д., ЕГН:**********, с
постоянен адрес: ******************, П. М. Д., ЕГН:**********, с постоянен адрес:
****************** М. М. Д., ЕГН:**********, с постоянен адрес:
******************, К. В. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
****************** и И. В. С. - Т., ЕГН **********, с постоянен адрес:
******************на недвижим имот - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор ****************** с адрес на имота: ****************** който
самостоятелен обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор
****************** предназначение: Жилищна сграда- многофамилна, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор ******************, с площ 65.50
кв.м., прилежащи части: изб. пом. ********* с площ 4,98 кв.м. и 5,30% ид.ч. от
общите части на сградата и право на строеж върху припадащата се част на терена, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ******************.6,
****************** под обекта: ******************.2, над обекта:
******************.8. идентичен с недвижим имот - Жилище *********, находящо
се на II- втори етаж в жилищна сграда блок ******************, ******************
в кв. *********9 , ******************, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ на жилището от 65,50 кв. м., заедно с
7
принадлежащото към него избено помещение ********* със застроена площ от 4,98
кв.м., ведно с припадащите се към това жилище 5.30 % проценти идеална част от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при граници на
жилището: на север- ап. 4 държавен, на изток- разделителна стена, на запад- ап. 6
държавен, на юг- двор, от горе- ****** на М. Ф., от долу- ап. 2 държавен и при
граници на избеното помещение: от север- абонатна станция, от запад- мазе № 6
държавно, от изток- абонатна, от юг- ****************** при следните КВОТИ:
Р. М. И. – 131 290/1 535 300 идеални части;
М. Д. Д. – 43 763/1 535 300 идеални части;
П. М. Д. – 43 763/1 535 300 идеални части;
М. М. Д. – 43 763/1 535 300 идеални части;
К. В. С. – 636 350/1 535 300 идеални части;
И. В. С. - Т. – 636 350/1 535 300 идеални части;
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8