Решение по дело №1215/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1689
Дата: 17 октомври 2018 г.
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20183100501215
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№……..

гр.Варна, ….10.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА;

ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА МАКАРИЕВА;

Мл.с.НИКОЛА ДОЙЧЕВ

при участието на секретаря Галина Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Бажлекова въззивно гр.д. №1215 по описа за две хиляди и осемнадесета година на ВОС, намира следното:

 

     Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивни жалби на Е.Т.Д. с вх.№579/31.01.2018г., подадена чрез адв. Сн.Гочева- ВАК и вх.№609/01.02.2018г., подадена чрез адв.Т.Т. - ВАК срещу решение №2/15.01.2018г., постановено по гр.дело №25/2017г. по описа на Районен съд -Девня, с което e унищожено извършеното упълномощаване от С.Г.В., ЕГН **********, поставен под пълно запрещение и представляван от настойника си Иванка С.Г., на С.С.С.,  с пълномощно рег. № 10444 за удостоверяване на подписа и рег. № 10445, том. 3, акт 12, за удостоверяване на съдържанието, извършени на 30.11.2016г. от Тодор Т. – помощник нотариус при нотариус К.К. *** действие РС Варна, поради това, че упълномощителят не е могъл да разбира и ръководи действията си, на основание чл. 31, ал.1 ЗЗД; прогласен е за недействителен договор за продажба от 12.12.2016г., обективиран в нотариален акт №8, том 6, рег. №2352, д. №711/2016г., издаден от нотариус Ал. Никитов с рег. №226 и район на действие РС Девня, по силата на който С.Г.В., чрез пълномощника си - С.С.С., продава на Е.Т.Д., земеделски земи в землището на с. Караманите, общ. Вълчи дол, а именно: имот с идентификатор 36302.18.13, местност „Мера бою“, с площ от 13702 кв. м., № по предходен план 018013;имот с идентификатор 36302.51.7, местност „Кунтчукур“, с площ от 6002 кв.м., № по предходен план 051007, на осн. чл. 42, ал. 2 ЗЗД, както и в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на ищеца по делото съдебни разноски в размер на 676,76лв. 

Жалбоподателят счита решението в тези части за неправилно, незаконосъобразно и необосновано като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Оспорва като неправилни и необосновани изводите на съда относно здравословното състояние на упълномощителя С.В. към датата на упълномощаването и способността му да разбира свойството и значението на действията си. Излага, че в тази част изводите се основават единствено на предположения на вещи лица, изготвили СПЕ за евентуалното състояние на ищеца към датата на упълномощаването. Обжалваното решение е явно несправедливо спрямо въззивника, който е трето добросъвестно лице. Излага се, че пълномощното, подписано от ищеца отговаря на изискванията на чл.37 и сл ЗЗД, изготвено е по правилата на ГПК и е валидно. От събраните по делото доказателства се установява, че към датата на упълномощаването ищецът е бил в адекватно състояние, като е можел да разбира свойството и значението на извършените от него действия и да ръководи постъпките си. Решението е постановено и в противоречие на ТР №5/12.12.2016г. по ТД №5/2014г. на ОСГК на ВКС, тъй като от данните от делото се установява, че упълномощаването не нарушава повелителни норми на закона и не накърнява добрите нрави. Претендира се отмяна на решението в обжалваните части  и постановяване на друго по същество, с което предявените искове с правно основание чл.31, ал.1 и чл.41, ал.2 ЗЗД се отхвърлят като неоснователни.

     В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна С.Г.В. е депозирал отговор на жалбата, в който се изразява становище за неоснователност на същата.

     За да се произнесе ВОС, взе предвид следното:

     Решението в обжалваните части е валидно и допустимо.

Решението на ДРС, в частта, с която се прогласява за недействителен договор за продажба на недвижими имоти представляващи земеделски земи в землището но с. Караманите, общ. Вълчи дол,  обективиран в НА № 46, т.8, рег.№7397 сключен между С.Г.В., чрез пълномощника С.С.С. от една страна като продавач и М.Д.С. не е обжалвано и е влязло в сила.

Относно предмета на предявените искове се излагат следните твърдения от страните:

Производството е образувано по искова молба от С.Г.В., с която се предявяват искове с правно основание чл.31,ал.1 ЗЗД за унищожаване на извършеното от С.Г.В. на 30.11.2016г. упълномощаване на С.С.С. с пълномощно рег.№ 1044 за удостоверяване на подпис  и рег.№104445, т.3, акт 12 за удостоверяване на съдържание на Нотариус К.К., рег.№513 поради това, че упълномощителят не е могъл да разбира и ръководи действията си и с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД прогласяване за недействителен по отношение на ищеца на договор за продажба на недвижими имоти, представляващи земеделски земи в землището но с. Караманите, общ.Вълчи дол, а именно имоти с идентификатори 36302.18.13, местност „Мера Бою“, 36302.51.7, местност „Кунтчукур“, обективиран в НА № 8, т.6, рег.№2352, д.№ 711/216г. на нотариус Ал.Никитов №141, т.3, рег.№ 9643, дело №403/2011г., сключен между С.Г.В., чрез пълномощника С.С.С. от една страна като продавач и Е.Т.Д. като купувач от друга, поради липса на представителна власт и договор за продажба на недвижими имоти, представляващи земеделски земи в землището но с. Караманите, общ.Вълчи дол, обективиран в НА № 46, т.8, рег.№7397 сключен между С.Г.В., чрез пълномощника С.С.С. от една страна като продавач и М.Д.С.. В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на посочените имоти. От дълго време е злоупотребявал с алкохол, поради което е придобил синдром на зависимост от алкохол. В период повече от 10 години, ищецът често изпадал в безпомощно състояние, бил дезориентиран за време и място, не разпознавал близки и познати, трудно осъществява словесен контакт. Многократно е лекуван стационарно и амбулаторно и твърди, че не е бил в състояние да се грижи за своите работи. На 30.11.2016г. напуснал жилището, което обитавал с двете си дъщери, без тяхно знание и не се е прибрал едно денонощие, като не си спомня къде е пребивавал през това време. На 12.12.2018г. узнал, че на 30.11.2016г. е подписал нотариално заверено пълномощно, с което е упълномощил трето непознато лице – С.С.С. да се разпорежда със собствените му недвижими имоти, находящи се в землището на с.Караманите, община Вълчи дол, като ги прехвърля чрез покупко-продажба, дарение или заменя, включително да договаря сама със себе си, да ги продаде на цена не по-ниска от половината от размера на данъчната оценка, да получи продажната цена в брой или по банков път и е освободил представителя от отчетна сделка. Посочва, че на 07.12.2016г. дъщеря му Снежанка Г. била потърсена по телефона от служител в земеделската кооперация в с.Караманите, която обработвала земите въз основа на договор за аренда, който и съобщил, че притежаваните от ищеца земи са обявени за продажба. На 08.12.2016г. другата дъщеря на ищеца Иванка Г. била уведомена по телефона от фирмата арендатор, че жена от гр.Габрово предлага за продажба земите. На 09.12.2016г. ОбСЗ Вълчи дол отказала да даде на Иванка Г. по телефон информация относно това дали в службата е постъпило искане за издаване на скици за собствените на ищеца земеделски земи. На 12.12.2016г. около 15,30ч. при проверка в СГКК Варна, дъщерята на ищеца узнала, че той е дал пълномощно на С.С., но от службата отказали да й дадат подробна информация. При извършена на същия ден проверка в сайта на НК на РБ, се установило, че ищецът е упълномощил на 30.11.2016г. С.С., както и, че към 12.12.2016г. – 16,30ч. няма вписана разпоредителна сделка с имотите. Ищецът оттеглил даденото на 30.11.2016г. пълномощно в нотариалната кантора на нотариус Катя Тонева Паунова –Д., като при проверката на пълномощното се установило, че в него са посочени данни за лична карта на ищеца, издадена на 30.11.2016г. Ищецът не си спомнял да е подавал заявление за издаване на нова лична карта. Около 18ч. на 12.12.2016г. ищецът, придружен от дъщерите си съобщил в РУП Варна, за издадената нова лична карта, където получил съвет да поиска обявяването за невалидни и на двете лични карти. Документа за оттегляне на пълномощното от 30.11.2016г. ищецът изпратил на упълномощеното лице по пощата на адреса, посочен в пълномощното. На 23.12.2016г. при проверка в СГКК Варна, дъщерята на ищеца узнала, че са издадени скици за земеделските земи и след справка в сайта на СВ Девня разбрали, че на 12.12.2016г. С.С. е извършила разпоредителни сделки с имотите.  Предвид изложеното счита, че упълномощаването и договорът са унищожаеми.

В хода на производството, с решение № 576/11.04.2017г., постановено по гр.д.№25/2017г., влязло в сила на 04.05.2017г. по описа на ВОС, ищецът е поставен под пълно запрещение, като същият се представлява по делото от Иванка Г., назначена за настойник, съгласно Удостоверение рег.№ УЧРАУ17000527ОД 001ОД/29.05.2017г., изд. От Община.

Ответникът Е.Т.Д. е оспорил исковете както и твърдението на ищеца, че към момента на упълномощаването не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и не е могъл да ги ръководи. Излага, че е добросъвестно лице, като пълномощното е в писмена форма и са спазени всички изисквания на дакона за съдържание и форма. Излага твърдения, че извършените от ищеца действия по подаване на заявление за издаване на лична карта, подписване на пълномощното недвусмислено сочат, че е могъл да ръководи действията си, като същите сочат на желание и намерение да продаде имотите си. Не са налице предпоставките на чл.31, ал.1 и 42,ал.2 ЗЗД и чл.ЗД.

Ответницата С.С.С. оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че към датата на упълномощаването ищецът е могъл да разбира и ръководи постъпките си , като здравословните проблеми на ищеца, свързани с употребата на алкохол са с временно проявление. Излага, че при удостоверяване на волята на ищеца при упълномощаването е спазена процедурата, предвидена в ГПК, както и, че предприетите от него действия по издаване на документ за самоличност са адекватни и насочени към реализиране на намерението му да се разпореди със собствеността върху имотите. Твърди още, че към датата на подписване на предварителния договор тя е заплатила на ищеца общата покупна цена на имотите в размер на 70 000лв., което обстоятелство се установява с договора.

Конституираното трето лица помагач, на страната на ответника С.С.С. – К.Г.К. не изразява становище по исковете.

Настоящият състав на съда, счита, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд. Не се спори между страните по делото и от представените писмени доказателства се установява, че с НА №8/2016г.  на Нотариус Ал.Никитов, рег.№ 226, С.Г.В., чрез пълномощника си С.С.С. е продал на Е.Т.Д. собствените си недвижими имотиземеделски земи в землището на с. Караманите, общ. Вълчи дол, а именно:  имот с идентификатор 36302.18.13, местност „Мера бою“, с площ от 13702 кв. м., № по предходен план 018013;имот с идентификатор 36302.51.7, местност „Кунтчукур“, с площ от 6002 кв.м., № по предходен план 051007. При изповядване на сделката, пълномощникът се е легитимирал с пълномощно рег. № 10444 за удостоверяване на подписа и рег. № 10445, том. 3, акт 12, за удостоверяване на съдържанието на документа, заверени на 30.11. 2016г. от помощник нотариус Тодор Т..  С посоченото пълномощно, на 30.11.2016г. С.Г.В.  е упълномощил С.С.С. да извършва от негово име всички правни и фактически действия, като прехвърли чрез покупко-продажба, дарение или замяна, включително като договаря и сама със себе си със собствените му недвижими имоти, находящи се в землището на с.Караманите, Общ.Вълчи дол, област Варна: нива с площ от 13,700 дка в местност „Мера Бою“, съставляващо имот № 018013; нива с площ от 24,895 дка в местност „Камбурова могила“, имот № 020006; нива с площ от 23,500 дка в местност „Пунар чукур“, съставляващо имот №030025 и нива с площ от 6,001 дка в местност „Кунтчукур“, съставляващо имот №051007, за цена на всеки един от имотите не по-ниска от половината от размера на данъчната оценка.

По делото е представено заверено копие от предварителен договор, сключен на 30.11.2016г. между ищеца и С.С.С., по силата на който първият е поел задължението да прехвърли на С.С. в срок до 31.12.2016г. собствеността върху процесните недвижими имоти, за сумата от 70 000лв.. В договора е посочено, че сумата е заплатена от купувача на продавача изцяло преди подписване на договора.

Представено е заверено за вярност копие от заявление, за издаване на лична карта, експресна поръчка и декларация по чл.160 ЗДВП за установена липса на лична карта, попълнено от ищеца на 30.11.2016г. в сградата на ОД на МВР Варна.

Видно от представените по делото медицински документи се установява, че ищецът е постъпвал на стационарно лечение в МБАЛ „“Св.Марина“ Варна-психиатрична клиника за периода 30.06.2010г.-14.07.2010г. и 15.07.2010г.-23.07.2010г. с диагноза „синдром на зависимост от алкохола, абстинентно състояние с делир, алкохолна деменция. В епикризите е отбелязано, че паметта и и интелекта са снизени, като направеното психологично изследване е установило затруднена артикулация, слабоинформативен словесен контакт, примитивен, забавен по скорост мисловен процес, нарушено аналитико-синтетична дейност, фиксационна и ритентационна памет, нарушени способности  за диференциране и обобщение, липса на критичност към състоянието. Ищецът е постъпвал на стационарно лечение в психиатричната клиника и в периода 25.11.2010г.-07.12.2010г., като съгласно епикризата от 27.04.2010г. на фона на овладяната алкохолна зависимост се наблюдават симптоми на лесно объркване на познати места, трудности при заучаване и възпроизвеждане на информация, промяна на личността по смесен тип, психоограничен синдром като последица от настъпила корова атрофия.

С решение на ТЕЛК от м. май 2011г. на ищеца е определена пожизнено 60% трайна неработоспособност,  с диагноза психически и поведенчески разстройства, дължащи се на синдром на зависимост към алкохола, усложнена с делир, алкохолова полиневропатия.

Видно от представената епикриза от ВМА МБАЛ Варна в периода 25.11.2015г. – 27.11.2015г. ищецът е постъпил на лечение поради отравяне с органичен разтворител, като в медицинските документи е отбелязано, че при консулт с психиатър му е посатвена диагноза „алкохолна деменция, хроничен етилизъм“.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Я.Д.Д. и Г.А.И. се установява, че ищецът е употребявал алкохол, като след смъртта на съпругата му през 2010г. състоянието му се влошило. Започнал да не поздравява хората, да се губи след като излезе от къщи. Свидетелите виждали често С.В. на пазара, „където се събират такива мъже“ и да пие алкохол. Дъщерите му спрели да му дават пари, защото не можело да се разчита,, че той ще си купи нещо друго, различно от алкохол.

Разпитания по делото свидетел Тодор Т. / помощник нотариус при нотариус Кр.К. към дата на удостоверяването/, извършил удостоверяването на пълномощното излага, че не си спомня ищеца и конкретните обстоятелства във връзка с производството по удостоверяване на процесното пълномощно.

Съгласно приетите по делото заключения на допуснатите пред ВРС СПЕ, С.Г.В. страда от синдром на зависимост от алкохола. Вещите лица посочват, че дългогодишната злоупотреба с алкохол в съчетание с артериалната хипертония е причинила стеснение на лумена на кръвоносните съдове са довели до дементен процес, който е необратим и задълбочаващ се. Настъпилите промени са били констатирани през 2010г., когато е установена инструментално корова атрофия, като оценката на органичните мозъчни разстройства се отнася към „продължително разстройство на съзнанието“. Интелектуално-мнестичния упадък и значителния дефицит в когнитивната сфера не са давали възможност на лицето да осъзнава свойството и значението на постъпките си, да прогнозира последиците от тях и да се грижи за интересите си. Според вещите лица, ищецът е страдал от посочените заболявания и е бил в описаното състояние и към датата на упълномощаването – 30.11.2016г. В съдебно заседание вещото лице д-рБояджиева е пояснила, че дементните хора се движан много и създават проблеми на близките си , създават контакти с други хора. Същите са лесно внушаеми и могат да извършат действия, в резултат на манипулация. В медицинските документи, изследвани от вещите лица е отбелязано, че С.В. има психотични и дементни симптоми, както и обусловено от тях неадекватно поведение.

Представено е и решение, постановено по гр.д. № 25/2017г. по описа на ВОС, влязло в сила на 04.05.2017г., от което е видно, че ищецът е поставен под пълно запрещение.

По иска с правно основание чл.44, вр. Чл.31, ал.1 ЗЗД, за унищожаване на упълномощаването, обективирано в пълномощно, с нотариална заверка на подписа с рег № 10444/30.1.2016г., съдът намира следното: искът е основан на твърдения, че предвид тежкото си здравословно състояние, към момента на упълномощаването,  ищецът не е могъл да разбира и ръководи действията си.  Изложените в исковата молба факти и обстоятелства,  се установяват от всички събрани по делото доказателства. Безспорно се установява, че към датата н упълномощаването ищецът е страдал от деменция с алкохолен и съдов произход, която е довела до увреждания на мозъка и промяна на личността. Тези изводи на вещите лица по СПЕ кореспондират и с останалите събрани по делото доказателства, включително и с показанията на разпитаните свидетели. Свидетелите описват състоянието на ищеца в периода преди датата на упълномощаването, а генерализираната корова атрофия е установена чрез КТ на главен мозък на 09.07.2010г. От доказателствата се установява, че д„значителен период от време преди подписване на пълномощното, у ищеца са били налице прояви на промяна на личността. Същите са били необратими, съгласно посоченото в представените медицински документи и заключенията на вещите лица. Предвид изложеното, съдът намира за установено, че към момента на упълномощаването С.В.  се е намирал в неадекватно състояние, поради това, че е страдал от заболяване – деменция с алкохолен и съдов произход и промяна на личността и поради това не е могъл да разбира и ръководи действията си. 

Обстоятелствата, че на същата дата – 30.11.2016г., ищецът е подавал заявление за издаване на лична карта в сграда на ОД на МВР Варна и е подписал предварителен договор, не могат да обосноват различен извод относно състоянието на ищеца и способността му да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.

Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира, че по делото безспорно се установява, че към момента на упълномощителната сделка ищецът се е намирал в тежко увредено здравословно и психическо състояние, поради което не  е могъл да ръководи и разбира действията си. Предявеният на това основание ск е основателен и следва да бъде уважен, като се унищожи извършеното упълномощаване.

С оглед основателността на исковете за унищожаване на упълномощителната сделка, основателен е и  иска за прогласяване недействителността на договора за за продажба, обективиран в НА №8,/12.12.2016г., т.6, рег.№ 2352, д.№ 711/2016г. на нотариус Ал.Никитов, като сключен от мним представител, поради унищожаване на упълномощителната сделка.

Водим от горното и поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС, в частите, с които са уважени исковете с правно основание чл.31,ал.1 ЗЗД и е унищожено извършеното упълномощаване, обективирано в пълномощно рег.№ 10444/30.11.2016г., поради това, че упълномощителят не е могъл да разбира и ръководи действията си  и с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД за прогласяване на недействителност на договор за продажба от 12.12.2018г., обективиран в НА №8/2016г. на процесните имоти поради сключването му от мним представител, поради унищожаване на пълномощното следва да се потвърди.

Решението в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.

Предвид изхода на спора, искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява основателно, като въззивникът следва да бъде осъден да й заплати сумата от 600лв., представляваща направените разноски пред настоящата инстанция , съобразно представен списък по чл.80 ГПК и на основание чл.78, ал.1 ГПК..

Водим от горното, съдът

 

                         Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №3№2/15.01.2018г., постановено по гр.дело №25/2017г. по описа на Районен съд -Девня, в частите, с които e унищожено извършеното упълномощаване от С.Г.В., ЕГН **********, поставен под пълно запрещение и представляван от настойника си Иванка С.Г., на С.С.С.,  с пълномощно рег. № 10444 за удостоверяване на подписа и рег. № 10445, том. 3, акт 12, за удостоверяване на съдържанието, извършени на 30.11. 2016г. от Тодор Т. – помощник нотариус при нотариус К.К. *** действие РС Варна, поради това, че упълномощителят не е могъл да разбира и ръководи действията си, на основание чл. 31, ал.1 ЗЗД; прогласен е за недействителен договор за продажба от 12.12.2016 г., обективиран в нотариален акт №8, том 6, рег. №2352, д. №711/2016г., издаден от нотариус Ал. Никитов с рег. №226 и район на действие РС Девня, вписан в СВ Девня вх. рег. №4118, вх. № 4092, акт №59, том 14, д. №2716/2016г., по силата на който С.Г.В., чрез пълномощника си - С.С.С., продава на Е.Т.Д., земеделски земи в землището на с. Караманите, общ. Вълчи дол, а именно:  имот с идентификатор 36302.18.13, местност „Мера бою“, с площ от 13702 кв. м., № по предходен план 018013;имот с идентификатор 36302.51.7, местност „Кунтчукур“, с площ от 6002 кв.м., № по предходен план 051007, на осн. чл. 42, ал. 2 ЗЗД.

ОСЪЖДА Е.Т.Д. ЕГН **********,***  да заплати на С.Г.В., ЕГН **********, чрез настойника Иванка С.Г., ЕГН ********** сумата от 600лв., представляващи разноски във въззивното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл.280 и сл. от ГПК.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: