Присъда по дело №446/2024 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 14
Дата: 2 май 2025 г. (в сила от 20 май 2025 г.)
Съдия: Филип Желязков Филипов
Дело: 20245600200446
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 юли 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 14
гр. ХАСКОВО, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
СъдебниТ.Й. Р.

заседатели:С. П. С.
при участието на секретаря В. И. К.
и прокурора Е. П. И.
като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Наказателно дело от
общ характер № 20245600200446 по описа за 2024 година
въз основа на доказателствата по делото и закона,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. Д. С., роден на ****г. в гр.Х., с ЕГН **********, ****, ****,
***, ***, ****, живущ в гр.Х.****, за ВИНОВЕН за това, че: На 12.11.2023г. в гр.Х.,
направил опит умишлено да умъртви А. Н. А. с ЕГН ********** от гр.Х., чрез нанасяне на
удар с брадва в областта на главата, с което му причинил разкъсно – контузна рана в дясната
челно-слепоочна област, импресионно счупване / хлътване на черепния покрив на нивото на
дясната слепоочна кост, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца
причини, поради което и на осн.чл.115, вр. чл.18 ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 от НК, го ОСЪЖДА на
4 /четири/ години „Лишаване от свобода“, което на осн. чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС да изтърпи
при първоначален „Общ“ режим.
ПРИСПАДА на осн.чл.59 ал.1 от НК, от така наложеното наказание „Лишаване от свобода“,
времето през което подсъдимия Г. Д. С., с ЕГН ********** и снета по- горе самоличност, е
бил задържан и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 12.11.2023г.
ОСЪЖДА подсъдимия Г. Д. С., с ЕГН ********** и снета по- горе самоличност, да заплати
на А. Н. А. с ЕГН ********** от гр.Х., *****, сумата от 5 000 лева /пет хиляди лева),
1
представляваща обезщетение за причинените му в резултат на деянието неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на увреждането -
12.11.2023г. до окончателното й изплащане, като гражданския иск за разликата до пълният
му предявен размер от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ като неоснователен и недоказан,
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА подсъдимия Г. Д. С., с ЕГН ********** и снета по- горе самоличност, да заплати
на осн.чл.189 ал.3 от НПК, на А. Н. А. с ЕГН ********** и снета по- горе самоличност,
сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ разноски за повереник, по сметка на ОД-МВР –
Х. сумата от 2555.94 лв. / две хиляди петстотин петдесет и пет лева и деветдесет и четири
стотинки / представляваща направени на досъдебното производство разноски за вещи лица,
а по сметка на ОС – Хасково сумата от 200 лв. /двеста лева/ държавна такса върху уваженият
размер на гражданския иск, както и направените разноски в размер на 263.09 лв. / двеста
шестдесет и три лева и девет стотинки/ .
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: Брадва с метална дръжка, с дължина на дръжката
34 см. и размери на работната част 14 см./3.5 см./9 см. и 1 бр. тампон, като вещи без
значителна стойност след влизане на присъдата в сила, да се унищожат, 1 бр. CD с надпис
„MAXELL DVD – R DADA / VIDEO“ да остане по делото в срока на съхранението му и се
след този срок, се унищожи с последното.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 /петнадесет/ дневен срок от днес, пред
Апелативен съд – Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда рег.№ 14/02.05.2025г. постановена по НОХД № 446 /2024 г. по описа
на Окръжен съд Хасково.
Окръжна прокуратура – Хасково, е повдигнала и предявила обвинение, против подсъдимия
Г.Д.С., с ЕГН **********, от *****, за това, че на 12.11.2023г. в гр.Х., направил опит
умишлено да умъртви А.Н.А с ЕГН ********** от ******, чрез нанасяне на удар с брадва в
областта на главата, с което му причинил разкъсно – контузна рана в дясната челно-
слепоочна област, импресионно счупване /хлътване на черепния покрив на нивото на
дясната слепоочна кост, като деянието е останало недовършено поради независещи от него
причини – престъпление по чл.115, вр. чл.18 ал.1 от НК.
В проведеното разпоредително заседание, бяха обсъдени въпросите по чл.248 ал.1 от НПК,
бе приет и за съвместно разглеждане предявеният от пострадалия А.Н.А против подсъдимия
граждански иск, за сумата от 20 000 лв., претендирана като обезщетение за причинените му
в резултат на деянието по повдигнатото на подсъдимия обвинение неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на увреждането до
окончателното й изплащане и пострадалият бе конституиран като граждански ищец,
действащ лично и с повереникът си.
Съдебното следствие протече по общия ред.
Прокурорът от Окръжна Прокуратура Хасково, поддържа изцяло повдигнатото против
подсъдимия обвинение, което намира за безспорно доказано. В пледоарията си прави анализ
на доказателствената съвкупност. Счита ,че не се касае за физиологичен афект или
неизбежна отбрана от страна на подсъдимия с оглед поведението му и намира, че липсват
предпоставки за преквалифициране на престъплението по чл.119 от НК. Прокурорът иска на
подсъдимия да се наложи наказание „лишаване от свобода“, което по размер да се определи
при превес на смекчаващите вината му обстоятелства към предвидения за престъплението
минимум, което подсъдимият да изтърпи при първоначален „строг“ режим и се зачете
предварителното му задържане. По отношение на предявеният граждански иск, прокурорът
намира същия за основателен и иска да бъде уважен по справедливост.
Адв.Ч.– преупълномощен повереник на гражданският ищец, намира предявеният
граждански иск за изцяло основателен и доказан и иска да бъде уважен в пълният му
предявен размер.
Гражданският ищец А.Н.А в пледоарията си, се придържа към доводите на повереника.
Адв. С. – защитник на подсъдимия, намира повдигнатото на последния обвинение за
недоказано. В пледоарията си излага съображения, че от събраните доказателства не се
установило да се касае за опит за убийство по смисъла на чл.115, вр.чл.18 ал.1 от НК, а за
причиняване на средна телесна повреда на пострадалия, нанесена му от подсъдимия при
условията на физиологичен афект, алтернативно при неизбежна отбрана. С тези доводи в
резюме, защитникът иска повдигнатото на подсъдимия обвинение да бъде
преквалифицирано в по- леко по чл.132 ал.1 т.2 от НК или вр. ал.2 и му се наложи наказание
„лишаване от свобода“ в размер съответен на срока на задържането му. По отношение на
гражданският иск, защитникът намира същия за основателен, по отношение на размерът му
иска да бъде определен при условията на чл.52 от ЗЗД по справедливост, като се отчете
времето на лечение на пострадалия и поведението му.
Подсъдимия в съдебно заседание отказва да дава обяснения, което наложи прочитане на
обясненията му дадени на досъдебното производство при проведеният му разпит в
присъствието на служебен защитник, в които е описал извършеното по време място и начин,
като не отрекъл, че на инкриминираната дата и място, след употреба на алкохол и скарване с
пострадалия който го ударил, се прибрал в домът си, взел брадвата с метална дръжка която
скрил по якето си, върнал се до магазина и след повторно скарване с пострадалия го ударил
1
с нея. В личната си защита, подсъдимият се придържа към изложеното от защитникът си,
като заявява, че не е искал да убива пострадалия , а в последната си дума не изразява
становище.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимия Г.Д.С. известен сред познатите си с прякора „*****“ и пострадалия А.Н.А,
живеели в един квартал в *****, преди време работели заедно като ***** и се познавали. На
12.11.2023г. следобед, пострадалия отишъл до хранителен магазин „****“ в ***** където се
срещнал със св.Б. А., двамата си закупили алкохол от магазина и на маса пред самия магазин
започнали да го консумират, там бил и св.А. В.. След малко при тях дошъл и подсъдимия,
който вече бил употребил алкохол както и високорисково наркотично вещество –
метамфетамин. От магазина, подсъдимия също си закупил алкохол - бутилка водка и
започнал да пие на масата при пострадалия и свидетелите, но повлиян от алкохола започнал
да псува пострадалия и близките му, като го докоснал и по задните му части. От
поведението на подсъдимия, пострадалият се ядосал, казал му да не псува и да си тръгва, но
подсъдимия продължил, при което пострадалия го бутнал и му ударил шамар. От своя
страна подсъдимия тръгнал по улицата но когато се отдалечил пак започнал да псувал
пострадалия, който ядосан тръгнал към него и подсъдимия го замерил с бутилката водка
която носел, но не успял да го удари. Пострадалият го настигнал, двамата се спречкали,
разменили си удари, борели се и паднали на земята, но били разделени от другите
присъстващи, сред които свидетелите А. и В.. Пострадалия се върнал на масата до магазина
и продължил с консумацията на алкохол, а подсъдимия си тръгнал но ядосан от случилото
се, решил да отмъсти на пострадалия и поради това, отишъл до домът си взел брадва с къса
метална дръжка, която скрил под якето си и се върнал пак до хранителния магазин „***“
придружен от родителите си. След като се върнал до магазина, подсъдимия започнал да се
преструва, че търси нещо на земята - пари или документ, които бил изгубил и се приближил
се към пострадалия който го попитал защо дошъл отново и какво иска от него, като му казал
да си тръгва и го бутнал. Подсъдимият обаче пак го напсувал, пострадалия го ударил в
областта на лицето при което подсъдимия извадил из под якето си носената брадва и с
острата й част посегнал първо към корема на пострадалия но не успял да го удари, след
което го ударил пак с острата част на брадвата по главата в дясната челно-слепоочна област
и му причинил разкъсно - контузна рана и импресионно счупване /хлътване на черепния
покрив, на нивото на дясната слепоочна кост. От удара пострадалия залитнал към
подсъдимия, двамата паднали на земята при което подсъдимия изпуснал брадвата, но докато
бил върху пострадалия му нанесъл няколко удара с юмруци. Присъстващите наблизо лица се
намесили и отстранили подсъдимия от пострадалия, който бил в безсъзнание, а от раната на
главата му, течала кръв. За случилото се бил подаден сигнал на тел.112 и на место
пристигнали полицейски служители сред които св. А. Т., които установили падналия на
земята пострадал. Пристигнал и екип на СО при МБАЛ Хасково, пострадалият бил откаран
в болницата където бил прегледан, установило се нараняването по главата му и след като
дошъл в съзнание и раната му била обработена, по своя преценка не останал на лечение в
болницата, а си тръгнал. Пристигналите по повод сигнала полицейски служители разбрали
от присъстващите на местопроизшествието лица, че подсъдимия ударил пострадалия с
брадва по главата, въпросната брадва била на място до магазина и полицейските служители
я прибрали в патрулния автомобил, отишли до дома на подсъдимия и го намерили там, като
бил съставен протокол с който подсъдимия им предал доброволно брадвата. След това на
същата дата, подсъдимия бил задържан със заповед по ЗМВР за срок от 24 часа и отведен в
РУ- МВР- Хасково, където св. Д. Б. го изпробвал за алкохол и наркотични вещества с
технически средства, които отчели 1.20 промила алкохол в кръвта му, както и употреба на
високорисково наркотично вещество - метамфетамин. На местопроизшествието бил
извършен оглед, за което се съставил протокол с фотоалбум и образувано досъдебното
2
производство, по което на подсъдимия била взета постоянна мярка за неотклонение
„Задържане под стража“. Брадвата била огледана като веществено доказателство с протокол
описан и фотографирана. При огледа се констатирало, че дръжката й е метална с овална
форма и приблизителни размери 34 см./4 см./ 2.5 см., като към нея е заварена самата брадва
която била с размери 14/3.5/9 см., а от пострадалия бил иззет сравнителен биологичен
материал - епителни клетки. Според заключението по назначената на досъдебното
производство ДНК експертиза № 24/ДНК – 289 от 22.05.2024г. изготвено от вещите лица Г.
Т. и И. Ч., което със съгласието на страните бе прочетено по реда на чл.282 ал.3 от НПК, по
ръбовете на работната част на брадвата /острието/ е установено наличието на биологичен
материал, съвпадащ с ДНК профила на пострадалия, по дръжката на брадвата не е
определен годен за идентификация ДНК профил. Относно уврежданията на пострадалия, на
досъдебното производство били назначени първоначална и допълнителна съдебно
медицински експертизи, изготвени от вещото лице д-р Е. – *****, чиито заключения бяха
изслушани в съдебно заседание. Според заключението по първата СМЕ на живо лице № 488/
2023г. при извършения на 13.11.2023г. преглед на пострадалия, включително и от
медицинските му документи и образно изследване, са установени: контузия на главата -
разкъсно контузна рана в дясната челно слепоочна област; импресионно счупване / хлътване
на черепния покрив на нивото на дясната слепоочна кост. Посочените увреждания били
причинени от твърди тъпи предмети и могли да се получат от удар с метален предмет по
начина времето и обстоятелствата описани от прегледания, като на пострадалия било
причинено нараняване проникващо в черепната кухина - т.е средна телесна повреда по
смисъла на чл.129 от НК, дължащо се на наличието едновременно на разкъсно -контузна
рана и подлежащо счупване на черепната кост. Според заключението по допълнителната
СМЕ по писмени данни № 50/2024г., по главата на пострадалия имало едно нараняване
изразяващо се в линейна рана и под нея импресионно счупване на черепа, с отделен малък
фрагмент. Раната на главата била нанесена от остър предмет, от групата на посечните
оръжия /брадва, което личало от това, че раната била с линейна форма и под нея имало
хлътване на костта от черепния покрив с отделяне на малък фрагмент - т.е. се касае за
посичане с брадва. В заключението е посочено, че бил нанесен един удар с брадва, чиято
посока не могла да се определи. Ударът попаднал в дясната слепоочно челна област на
главата, като било възможно пострадалият да бил обърнат с лице към нанасящия удара, или
с извита глава на ляво. Ударът бил нанесен с умерена сила, като се имало предвид
възможността на брадвата да причинява увреждания като това, в областта на главата. В
областта на тялото и крайниците на пострадалия не били установени видими травматични
увреждания, но това не изключвало възможността да са му нанасяни удари с юмруци.
Относно подсъдимия, според заключението по СМЕ на живо лице № 489 /2023 г., изготвено
от същото вещо лице, което бе изслушано, при извършеният му на 13.11.2023г. преглед, по
подсъдимия липсвали видими травматични увреждания по главата, тялото и крайниците му,
което не изключвало възможността да са му нанесени удари с ръце в местата, които посочил,
при което да е изпитал болки. В съдебно заседание при изслушването си, вещото лице
поддържа заключенията като посочва, че травмата на главата на пострадалия не била от
падане, а от нанесен му с умерена сила удар с острия ръб на брадвата, структурата на мозъка
не била засегната и не възникнала опасност за животът му и поради това нараняването било
единствено проникващо в черепната кухина. Според заключението по назначената на
досъдебното производство Комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза
относно подсъдимия, изготвено от вещите лица д-р Т. П. – ****** и К. Л. – *****, което
също бе изслушано, подсъдимия страдал от разстройство вследствие комбинирана употреба
на психоактивни вещества, вредна употреба на алкохол и стимуланти – метамфетамини.
Вредната употреба на алкохол и ПАВ, не покривала медицинските критерии за
невменяемост - остро или продължително разстройство на съзнанието, умствена
недоразвитост или деменция. При подсъдимия нямало данни за психотично състояние, за
3
афект, когнитивните му функции били нормално развити и същия могъл да разбира
свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи. Посочено е, че
благодарение на богатият си социален опит, подсъдимият знаел какво извършва и че това
деяние се наказва от закона, като с оглед медицинските, психологическите и правни
критерии, действал с разумение. Вещите лица не установили данни в момента на
извършване на престъплението, подсъдимия да се е намирал в болезнено състояние което не
би му позволило да разбира свойството или значението на деянието, или да ръководи
постъпките си. От медицинска гледна точка не са установени обективни причини, поради
които подсъдимия да не може правилно да възприема и възпроизвежда факти и събития
имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения, ако желае, както и да носи
наказателна отговорност. Същия към датата на деянието не страдал от психично
разстройство или умствена изостаналост в смисъла на критерия „краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието“. Посочено е, че подсъдимият е психично здрав,
годен да разбира и противодейства при упражняване на физическо или психическо насилие.
Психологичното му състояние преди, по време и след участието му в деянието, както и към
момента на изследването се характеризирало с емоционално - волева неустойчивост,
импулсивност, неизградени морално - етични качества и трудови навици, примитивизъм.
Вещите лица не установили по отношение на подсъдимия наличието на медицинските
критерии за физиологичен или патологичен афект по време на извършеното, подсъдимия не
страдал от психично разстройство или умствена изостаналост по смисъла на „ краткотрайно
или продължително разстройство на съзнанието“, каквито по същността си били
физиологичния или патологичен афект. В случая се касаело за вредна употреба на
психоактивни вещества, нямало анамнезни или медицински данни за абстинентна
симптоматика, която била белег на развита зависимост към ПАВ и/или алкохол. Към датата
на инкриминираното деяние, подсъдимия бил в състояние на обикновено алкохолно опиване
което предизвиквало токсично засилване на влеченията, освобождаването им от висшите

личностови функции - критичност, съобразителност, етичност и другиспецифични за
личността, личностови нагласи. Това освобождаване се изразявало в повишаване на
настроението и самооценката, чувство за сила и могъщество, със засилване на опиването се
проявявали конфликтност, търсене на свади, освобождавали се агресивни нагласи. Посочено
е, че равнището на развитие на интелектът на подсъдимия е съответно но образователното
му ниво, което било в нормите на възрастт, в личностов план бил интроверт, с външен локус
на контрол, в емоционално – волево отношение недостатъчно стабилен, със слаби социални
умения. От заключението по видео техническата и лицево- идентификационна експертиза,
която също бе изслушана, вещото лице И. А. е изследвал диск с видеозапис от
видеонаблюдение на магазин „***“ в *** от инкриминираната дата, в диапазона 18.30ч. -
19.15 ч. В заключението, вещото лице дало описание на заснетото място на произшествието,
наличието на множество лица от мъжки пол, между две от които - Л -1 / явно пострадалия/ и
Л-2 / явно подсъдимия/, възникнал словесен конфликт, след който Л-2 се оттеглило, Л-1 го
последвало извън кадър, другите събрани около масата тръгнали в същата посока, после те и
Л.1 се върнали, последвало нападение от неустановено лице по посока на Л-1. Според
заключението, поради качеството на записа, лицата не могли да се идентифицират.
Описаната фактическа обстановка, съдът прие за установена от показанията на пострадалия
А.Н.А, свидетелите Н.Р., А. В. и прочетените на последния по реда на чл.281 ал.4, вр. ал.1 от
НПК показания от досъдебното производство, които кредитира с доверие. Изложеното от
последните двама свидетели които са очевидци, напълно кореспондира със заявеното от
пострадалия, включително кореспондира с установените от ДНК експертизата биологични
следи, останали от пострадалия по острата част на брадвата след нанесения му с нея от
подсъдимия удар по главата. Чрез тази експертиза е несъмнено установено, че ударът
нанесен от подсъдимия на пострадалия, е с въпросната брадва , а не с друг неустановен
твърд предмет както твърди защитата и доводите й в тази насока, не се споделят. Относно
4
показанията на св.Б. А., който е също очевидец, съдът не кредитира заявеното от този
свидетел при разпитът му в съдебно заседание, а доверява прочетените му също по реда на
чл. 281 ал.4, вр. ал.1 от НПК показания от досъдебното производство. Вярно е, че след
прочита свидетелят не ги потвърждава, но заявеното от него в тези показания е напълно
съответно на останалата доверена доказателствена съвкупност, включително на показанията
на очевидците Р. и В., които също категорично установяват и присъствието на св.А. на
местопроизшествието. В същата насока е заявеното в показанията и на св.С. Я., която не е
видяла единствено нанесения с брадвата удар от подсъдимия на пострадалия но е възприела
въпросната брадва до магазина, както и случилото се след удара с нея. Относно св.Е. С.,
който твърди, че възприел първото сбиване между пострадалия и подсъдимия, а за самия
удар с брадвата твърди, че не го видял защото през това време бил в магазина, то съдът
кредитира заявеното от свидетеля, с изключение на частта в която отрича да е видял
случилото се, като за последното обстоятелство доверява заявеното от него в прочетените
му по реда на чл. 281 ал.4, вр. ал.1 от НПК показания от досъдебното производство, които
кореспондират на изложеното от майка му св.Р.. Относно изложеното от св.А. И., която е
майка на пострадалия, съдът кредитира показанията й, с изключение на заявеното, че
приобщената като веществено доказателство по делото брадва, била различна от тази на
местопроизшествието, като в посочената им част показанията на св.И. не кореспондират с
установеното на останалите кредитирани доказателства. Относно показанията на
свидетелите А. Т. и Д. Б., които са *****, съдът кредитира заявеното от тях, с изключение на
посоченото от св.Т., че подсъдимият признал пред него извършеното, като в тази им част
показанията на св.Т. се обхващат от забраната по чл.118 ал.2 от НПК. Кредитират се също и
показанията на Н. А., както и прочетените й по реда на чл. 281 ал.4, вр. ал.1 от НПК
показания от досъдебното производство, които след прочита потвърждава. Относно
показанията на свидетелите Д. К. и С. М., които са родители на подсъдимия, то показанията
им се кредитират се единствено в частта, в която потвърждават че тръгнали към мястото
където подсъдимия пострадалия се сбили, а в останалата им част включително на първия, че
нямал такава брадва като инкриминираната в домът си, съдът не кредитира заявеното от
тези свидетели като противоречащо на установеното от останалата доверена
доказателствена съвкупността. Описаните факти, съдът прие за установени и от
заключенията на вещите лица по изслушаните и приобщени експертизи –
видеотехническата и лицево идентификационна на вещото лице И. А., комплексната
психиатрична и психологическа експертиза на вещите лица П. и Л., прочетеното заключение
по реда на чл.282 ал.3 от НПК по ДНК експертизата на вещите лица Т. и Ч., заключенията по
съдебно медицинските експертизи на вещото лице д-р Е., приобщените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства и предявеното веществено доказателство, които кредитира,
както и прочетените обяснения на подсъдимия дадени от него в присъствието на защитник
на досъдебното производство, в които описал извършеното по време място и начин като то
кореспондира и се подкрепя от останалите събрани и кредитирани доказателства.
Предвид изложеното съдът намери, че от събраните и обсъдени доказателства, може да се
направи категоричният и несъмнен извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна, престъплението по чл. 115, вр.чл.18 ал.1 от НК, за което с обвинителният
акт е предаден на съд. От обективна страна е безспорно, че на инкриминираната дата и
място с въпросната брадва която е средство годно да причини смърт, подсъдимия нанесъл на
пострадалия удар с острата част на брадвата, по дясната челно- слепоочна област на главата,
като му причинил разкъсно-контузна рана там и импресионно счупване / хлътване на
черепния покрив, на нивото на дясната слепоочна кост, довело до нараняване проникващо в
черепната му кухина и представляващо само по себе си средна телесна повреда по смисъла
на чл.129 от НК. Безспорно е, че главата на човека, където е нанесен удара с брадвата е
жизненоважен орган и макар ударът да е нанесен с умерена сила, а вещото лице съдебен
лекар да посочва, че поради незасягане на мозъка на пострадалия, не е съществувала
5
опасност за животът му и не е настъпила смъртта му, то до този най- тежък резултат не се е
стигнало единствено поради случайността, както и намесата на другите присъстващи, а не
по волята и от действията на самият подсъдим. Това е така защото от доказателствата,
касаещи действията на подсъдимия не се установява той да е действал с евентуален
неопределен умисъл за да отговаря за реално настъпилия резултат - т.е телесната повреда.
Напротив, действията му по нанасянето на удара с острата част на брадвата по главата на
пострадалия сочат на пряк неопределен алтернативен умисъл, включващ желанието за
смъртта на пострадалия, до която не се е стигнало единствено защото поради употребения
от подсъдимия алкохол, ударът не е бил нанесен с необходимата сила за да засегне брадвата
мозъка и така да причини смъртта му. Ето защо макар нараняването на пострадалия да
представлява по своите медико - биологични признаци средна телесна повреда по смисъла
на чл.129 от НК – проникване в черепната кухина и така да е настъпил по - лекия резултат,
подсъдимия следва да отговоря за по – тежкия – опит за убийство, понеже те се намират в
съотношение на поглъщане. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при
условията на пряк умисъл, възникнал у него непосредствено преди деянието и обективиран
в действията му, включително по снабдяването с брадвата и нанасянето с острата й част, на
удар по главата на пострадалия. От доказателствата не се установи и подсъдимият да е
действал при условията на физиологичен афект или неизбежна отбрана, защото сам е
предизвикал конфликта с пострадалия, а след първоначалното им скарване и нанесеният му
от пострадалия удар, отишъл до домът си, взел брадвата с която се върнал като я криел по
якето и с нея нанесъл удара на пострадалия. По делото не е установено подсъдимият да е
невменяем или от действията на пострадалия, да са могли да настъпят тежки последици за
самия подсъдим, които да предизвикат у него състоянието на силно раздразнение
представляващо физиологичен афект, както сочат и вещите лица по КСППЕ, а употребеният
от подсъдимия алкохол и наркотично вещество са намалили единствено задръжките му при
извършване на престъплението. Ето защо съдът призна подсъдимия за виновен в това, че на
12.11.2023г. в гр.Х., направил опит умишлено да умъртви А.Н.А с ЕГН ********** от
*******, чрез нанасяне на удар с брадва в областта на главата, с което му причинил
разкъсно-контузна рана в дясната челно-слепоочна област, импресионно счупване / хлътване
на черепния покрив на нивото на дясната слепоочна кост, като деянието е останало
недовършено поради независещи от дееца причини. Мотивът и причините за извършване на
престъплението, са ниското правосъзнание на подсъдимия и назачитането на човешката
личност и живот.
Подсъдимият Г.Д.С., е роден на ****** в *******, с ЕГН **********, ***** гражданин,
******, ******, ******, към момента ******, живущ в ********. В личната си декларация е
посочил че няма движимо и недвижимо имущество и има трудов доход от ****. месечно.
Характеристичната му справка е сравнително негативна, с данни за движение в
криминогенна среда, както и употреба на алкохол и наркотични вещества.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът отчете както обществената опасност
на деянието, така и обществената опасност на дееца. Извършеното от подсъдимия
престъпление по чл.115, вр. чл.18 ал.1 от НК, е с висока степен на обществена опасност
понеже засяга живота на човек. Макар да е с негативни характеристични данни,
подсъдимият не е лице с висока степен на обществена опасност или с трайно изградени
престъпни навици и нагласи. Като отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът
прие сравнително негативните му характеристични данни, както и употребените алкохол и
наркотично вещество, улеснили извършване на престъплението. Като смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства, съдът прие сравнително младата му възраст, чистото съдебно
минало, дадените на досъдебното производство обяснения също спомогнали за
установяване на обективната истина, това, че се касае за опит и степента на осъществяване
на намерението не е интензивна, понеже не се установи подсъдимият да е проявил
престъпна упоритост за да довърши престъплението. По изложените съображения съдът
6
намери, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства по смисъла на чл.55 от НК и му определи наказанието по този ред , а не по
реда на чл. 54 от НК. Доколкото за престъплението по чл.115 ал.1, вр. чл.18 ал.1 от НК е
предвидено наказание - „лишаване от свобода“ от 10 до 20 години, съдът на осн.чл.55 ал.1
т.1 от НК, слезе под посочения минимум на наказанието и наложи на подсъдимия наказание
„лишаване от свобода” в размер на 4 /четири/ години, което на осн. чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС
определи да се изтърпи от него при първоначален „ общ“ режим. От така наложеното
наказание „ лишаване от свобода“, съдът на осн. чл.59 ал.1 от НК, приспадна времето през
което подсъдимият е бил задържан и с мярка за неотклонение „задържане под стража“,
считано от 12.11.2023г. С така наложеното по вид и размер наказание, съдът намери, че ще
се постигнат целите на чл.36 от НК – личната и генерална превенция, като се въздейства
предупредително и възпитателно както по отношение на подсъдимия, така и по отношение
на обществото.
По гражданският иск: С оглед постановената присъда, с която призна подсъдимият за
виновен съдът намери, че предявеният граждански иск почиващ на деликтното основание по
чл. 45 от ЗЗД, е основателен. В резултат на деянието, пострадалият е претърпял
неимуществени вреди изразени в болки, страдания и страх за живота си, които следва да
бъдат овъзмездени по справедливост. При определяне на обезщетението по реда на чл.52 от
ЗЗД – по справедливост, съдът отчете обстоятелството, че след нанесеният му удар с
брадвата по главата и откарването в болницата, въпреки причиненото му телесно увреждане
пострадалият сам отказал болнично лечение като се прибрал в домът си, а след това се
възстановил за сравнително кратък период от време, като явно не е претърпял значителни
неимуществени вреди. Ето защо съдът намери, че сумата от 5000 лв. е в състояние да го
овъзмезди за претърпените от деянието неимуществени вреди и до този размер предявеният
граждански иск се явява основателен и доказан. По изложените съображения, съдът осъди
подсъдимия да заплати на пострадалия сумата от 5000 лв. като обезщетение за причинените
му в резултат на деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на увреждането – 12.11.2023г. до окончателното й
изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв., като неоснователен и
недоказан, отхвърли гражданският иск. Предвид постановената присъда с която призна
подсъдимия за виновен, съдът на осн.чл.189 ал.3 от НПК го осъди да заплати на
гражданският ищец – пострадалия А.Н.А, сумата от 1500 лв. представляващи разноски за
повереник, по сметка на ОД-МВР – Хасково сумата от 2555.94 лв. представляваща
направени на досъдебното производство разноски за вещи лица, а по сметка на ОС –
Хасково сумата от 200 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданският иск,
както и направените разноски в размер на 263.09 лв. Относно веществените доказателства,
съдът постанови брадвата с метална дръжка, с дължина на дръжката 34 см. и размери на
работната част 14 см./3.5 см./9 см., както и 1 бр. тампон, като вещи без значителна стойност
след влизане на присъдата да се унищожат, а 1 бр. CD с надпис „MAXELL DVD – R DADA /
VIDEO“ да остане по делото в срока на съхранението му и се след този срок, се унищожи с
последното.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Съдия :
7
Съобщи за изтекли лични данни