№ 36878
гр. София, 03.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20251110110995 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е по общия исков ред доколкото е налице обективно съединяване на
исковете по чл. 128, т. 2 КТ с искове за заплащане на обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, при което бързо производство не се допуска (чл. 310, ал. 3 ГПК).
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими и следва да бъдат приети като доказателства по делото.
По искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се
произнесе в насроченото съдебно заседание с оглед отделяне на спорните от безспорните
обстоятелства по делото.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА продължаване на производството по общия исков ред по реда
на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по доказателствените искания на ищеца за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза за насроченото съдебно заседание с оглед процесуалното
поведение на ответника.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседания на 09.10.2025г. от 10.50 часа,
за когато да се призоват страните.
1
СЪСТАВЯ ПРОЕКТО ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, както следва:
Делото е образувано по искова молба на ищеца М. Р. Д., с която са предявени срещу
ответника . обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация
чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 6856,97 лв., представляваща сбор от неплатени
нетни трудови възнаграждения на ищеца за периода от 01.11.2024г. до 23.01.2025г., с правна
квалификация чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 169,56 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за един ден, с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 137,73 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за неплатени трудови възнаграждения, за период на забавата от
11.12.2024г. до 24.02.2025г. и иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 2,12 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за неплатено
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, за период на забавата от 23.01.2025г. до 24.02.2025г.
Ищцата твърди, че работила по безсрочно трудово правоотношение при ответника на
длъжността ., с място на работа – гр. . и уговорено брутно основно трудово възнаграждение
в размер на 2801,51 лв. и допълнително трудово възнаграждение за . в размер на 15 %
съгласно Допълнително споразумение към трудовия договор № .г., което се заплащало до 10-
о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. Твърди, че последното получено от
нея нетно трудово възнаграждение за м.10.2024г. се равнявало на сумата от 2500 лв., както и
че със заповед № .г. трудовото й правоотношение с ответника било прекратено на основание
чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно съгласие, в която заповед било отразено, че й се дължи
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 1 ден в размер на 169,56 лв. Твърди,
че след прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не й платил дължимите
трудови възнаграждения за м.11.2024г., за м.12.2024г. и за м.01.2024г. до датата на
прекратяване, чийто сбор в нетен размер се равнява на сумата от 6856,97 лв. и
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск в размер на 169,56 лв., които
претендира в производството. Твърди, че с настъпване на срока за плащането им,
ответникът е изпаднал в забава и дължи и обезщетение за забава върху главниците, както
следва: сумата от 137,73 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
неплатени трудови възнаграждения, за период на забавата от 11.12.2024г. до 24.02.2025г. и
сумата от 2,12 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за неплатено
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, за период на забавата от 23.01.2025г. до 24.02.2025г. Моли
за присъждане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.02.2025г.,
както и разноски за производството.
Ответникът . не е подал отговор на исковата молба.
В тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ е да докаже
съществуването на трудово правоотношение с ответника за периода, както и размера на
уговореното трудово възнаграждение, по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ –
уговорения с трудовия договор размер на платения годишен отпуск и броя използвани от
него дни за 2025г., а по исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД наличието на главно вземане,
поставянето на длъжника в забава и размерът на обезщетението за забава.
2
При установяване на горните предпоставки ответникът следва да докаже, че е
погасил задълженията си чрез плащане.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства да е
платил претендираните вземания.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
останалите факти, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената
им сила и стойност съдът дължи произнасяне само в решението.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл.238, ал.1 ГПК, ако не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, което не подлежи на обжалване.
ПРИКАНВА страните към изполване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3