Р Е Ш Е Н И Е № . . . . . .
14. ІІІ. 2016 година, Велинград.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на втори
март, две хиляди и шестнадесета година, в открито
съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАНЯ ТОТОЛАКОВА
СЕКРЕТАР:
Д.Т.
като разгледа докладваното от
районния съдия ВАНЯ ТОТОЛАКОВА гражданско дело №131 по описа за 2015 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Иск за реално изпълнение по договор за заем с
правно основание чл. 79, чл. 240 и следващите от Закона за задълженията и
договорите, разгледан по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на Гражданския
процесуален кодекс.
С
исковата си молба ищецът Д.Л.А. ЕГН**********,***,
с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа във Велинград на бул.
“Хан Аспарух” №32, чрез пълномощника адвокат М.И.Ш., твърди, че на няколко пъти предоставял в заем
пари на ответника О.А.А. ЕГН**********,*** – общо сумата от 21 000.00 лева.
Ответникът не изпълнил в срок никое от задълженията си. Поради горното на 30.
ХІІ. 2012 година страните по делото сключили спогодба по чл. 365 от Закона за
задълженията и договорите за цялата сума от 21 000.00 лева и определили да
бъде върната на две вноски. Ответникът не изпълнил задължението си и в
сроковете, определени със спогодбата. Не го изпълнил и в срока, даден му от
ищеца с нотариална покана.
Искането е ответникът О.А.А. ЕГН**********,***,
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 21 000.00 лева – неизпълнено
задължение по договори за заем, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска на 17. ІІ. 2015 година до окончателното изплащане на сумата
и разноски по водене на делото.
Особения представител на ответника оспорва иска по
основание и размер, като твърди, че същият е допустим, но неоснователен. Поддържа,
че договори за заем не са сключени, тъй като няма представени доказателства, че
сумата от 21 000.00 лева е действително предоставена на ответника. Оспорва
представеното по делото споразумение между страните, като твърди, че подписът
върху него не е положен от ответника.
След преценка на събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
По различно време до 30. ХІІ. 2012 година страните по
делото сключват договори за заем, по силата на който ищецът се задължава да
предаде в собственост на ответника сумата от общо 21 000.00 лева, а ответникът
се задължава да върне заетата сума.
На 30. ХІІ. 2012 година
страните по делото сключват договор за спогодба по чл. 365 от Закона за
задълженията и договорите, наречен от тях „Споразумение“, по силата на който
прекратяват един съществуващ спор
относно предоставената в заем сума и избягват един възможен спор, като си правят
взаимни отстъпки. В Споразумението, представено по делото, страните се
съгласяват, че до 30. ХІІ. 2012 година ищецът е предоставил в заем на ответника
суми от общо 21 000.00 лева. Съгласяват се ответникът да изпълни
задълженията си по договорите за заем като до 10. VІІ. 2013 година (с цифри е
изписана датата 20. ХІІ. 2013 година) върне получената в заем сума от
10 000.00 лева, а до 31. ІХ. 2013 година (с цифри е изписана датата 30.
ХІІ. 2013 година) върне сумата от 11 000.00 лева.
С представена по делото
нотариална покана, връчена на ответника на 06. І. 2015 година, ищецът го кани
да изпълни задълженията си по договорите за заем в едномесечен срок от датата
на получаване на поканата (срокът изтича на 06. ІІ. 2015 година).
На 20. І. 2016 година вещото
лице М.И.П. представя в съда заключение, според което ответникът е положил
подписа си за заемател в споразумение с дата 30. ХІІ. 2012 година.
С оглед на горното съдът
счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен,
като ответникът О.А.А.
ЕГН**********,***, бъде осъден да заплати на ищеца Д.Л.А. ЕГН**********,***, с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа във Велинград на бул. “Хан Аспарух”
№32, чрез пълномощника адвокат М.И.Ш., сумата от 21 000.00 лева, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска на 17. ІІ. 2015 година до
окончателното й изплащане, както и разноски по водене на делото в размер на общо
3 160.00 лева (840.00 лева държавна такса, 1 160.00 лева адвокатски хонорар
и 1 160.00 лева възнаграждение за особен представител на ответника).
Ответникът следва да заплати на Велинградския районен съд сумата от 230.00 лева
за възнаграждение на вещото лице, изготвило съдебно-почерковата експертиза.
Уважаването на иска за реално
изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на
облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за
изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна
на длъжника; реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.
От събраните по делото
доказателства се установи по един несъмнен начин, че страните по делото са
сключили договори за заем, т. е че заемодателят – ищец в настоящото
производство, е предал в собственост на заемателя – ответника О.А.А. ЕГН**********,***, сумата от 21 000.00 лева, а заемателят се е задължил да върне заетата сума.
Между страните по делото по
различно време са сключвани договори за заем за сумата от общо 21 000.00
лева. Горното се установява от представен по делото договор за спогодба,
озаглавен от страните „Споразумение“.
Съдът не приема довода на
ответника, че по делото не са представени доказателства за обстоятелството, че
сумата от 21 000.00 лева не е действително предадена на ответника.
Договорът за заем е реален, а не формален. В такъв смисъл е и правната доктрина
– А.К., „Облигационно право, отделни видове облигационни отношения“, издание на
„Софи-Р“ от 1996 година, страница 253. Тъй като договорът е на стойност над
5 000.00 лева, сключването му не може да се доказва със свидетелски
показания на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс.
Съдът намира обаче, че по делото е представено писмено доказателство за сключването
на договорите за заем между страните по делото – договор за спогодба, наречен
от страните „Споразумение“. Както се установява от заключението на допуснатата
по делото съдебно-почеркова експертиза, представеният по делото документ е
подписан от ответника. В споразумението е изрично посочено от страните по
делото, че сумата от общо 21 000.00 лева е вече получена от него. Дори и
документът да не може да се счита за разписка, както поддържа особеният
представител на ответника, той следва да се тълкува съгласно чл. 20 от Закона
за задълженията и договорите: трябва да се търси действителната обща воля на страните,
а отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една
да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора
обичаите в практиката и добросъвестността. В случая страните по делото изрично
посочват в споразумението, че сумата от общо 21 000.00 лева е вече
получена от ответника. В текста на документа е записано „До днешна дата – 30.
ХІІ. 2012 година, Д.Л.А. е предоставил в заем за послужване на О.А.А. общо сумите от 21 000.00 лева“. Използвано е минало
свършено време, което не оставя съмнение в обстоятелството, че сумата е била
вече предадена на ответника към датата на сключване на договора за спогодба.
Действително в договора за
спогодба не е посочен срокът, в който при сключването на договорите за заем
ответникът се е задължил да върне заетата му сума. Със самия договор за
спогодба обаче е определен нов срок. Налице е разлика между изписаната с думи и
с цифри дата, до която според договора за спогодба ответникът следва да изпълни
задължението си. Към датата на предявяване на иска обаче и двата срока са
изтекли, както и срокът, определен с представена по делото нотариална покана.
Тъй като ищецът не търси лихва за времето до предявяването на иска, нито
ответникът прави в срок възражение за изтекла в негова полза погасителна
давност, съдът счита, че не е необходимо да изследва дали определената с
договора за спогодба дата е изписаната с думи или изписаната с цифри. От
значение за спора е единствено, че и двете дати са вече минали.
Не са представени възражения,
че ответникът е изпълнил задължението си да върне заетата му сума. Индикации за
неизпълнението на ответника могат да се търсят и в представената по делото
нотариална покана.
Особеният представител на
ответника не прави други възражения, освен че подписът върху представения от
ищеца документ не е положен от О.А.А. ЕГН**********,***, (което възражение се
опровергава от представеното експертно заключение) и че процесната сума не е
била действително предадена на ответника.
Поради изложени до тук съображения съдът не приема
поддържаните от особения представител на ответника възражения и счита, че
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Водим от изложеното до тук, на основание чл. 79, чл. 240 и следващите от Закона за
задълженията и договорите, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА О.А.А. ЕГН**********,***, да
заплати на Д.Л.А. ЕГН**********,***,
с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа във Велинград на бул.
“Хан Аспарух” №32, чрез пълномощника адвокат М.И.Ш., сумата от
21 000.00 лева, ведно със законната
лихва считано от предявяването на иска на 17. ІІ. 2015 година до
окончателното изплащане на сумата и разноски по делото в размер на 3 160.00 лева.
ОСЪЖДА О.А.А. ЕГН**********,***,
да
заплати на Велинградския районен съд разноски за възнаграждение на вещо
лице в размер на 230.00 лева.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс
решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена
“Въззивно обжалване”, пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: