№ 15018
гр. София, 02.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110138639 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XIII от ГПК.
Образувано по предявен от Р. И. С. срещу „Сити Кеш“ ООД осъдителен
иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от
1093,04 лв. /намалена по реда на чл.214 ГПК на сумата от 374.56 лева, като за
остатъка до пълния размер на претенцията е заявен от отказ от иск/,
представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит
№826799 от 10.03.2023 г., признат за недействителен с влязло в сила Решение
№ 7583/24.04.24 г., постановено по гр.д. № 45845/2023г. по описа на СРС, 174-
ти състав.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за
потребителски кредит № 826799 от 10.03.2023г., по силата на който
ответникът предоставил заем на ищеца в размер на 1000 лева главница, със
задължение да бъде погасен заедно с възнаградителна лихва, с посочен ГПР
49,1 %. Във връзка с описания договор за заем е предявен иск за обявява на
същия за недействителен, като е образувано гр.д. 45845/2023г., като с решение
№7583/24.04.2024г. искът на ищецът е бил изцяло уважен. В хода на
производството по посоченото дело ищецът е изплатил изцяло дължимите
суми по договора за паричен заем. С оглед на факта, че договорът бил обявен
за изцяло недействителен, то кредитополучателят дължал на основание чл. 23
от ЗПК само чистата стойност на кредита. Поради което счита, че сумата от
1093,04 лева, включваща сумата от 846,57 лева - заплатена неустойка поради
непредставяне на поръчител, сумата от 201,47 лева – заплатена
възнаградителна лихва и сумата от 45 лева – заплатена такса, е недължимо
платена. В хода на процеса и на осн. чл.214 ГПК ищецът е намалил цената на
иска на сума в размер от 374,56 лева, като за разликата до пълния претендиран
размер е направен отказ от иска. Моли за уважаване на исковата претенция.
Претендира разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Сити Кеш“ ООД, в който признава за основателен предявения иск
по чл.237 ГПК. Посочва, че не е дал причина за образуване на настоящото
производство. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и съобрази доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД. В
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
заплатил на ответника твърдяната сума, че същата е постъпила в
патримониума на ответника, че това разместване на блага от имуществото на
ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, а именно: без да е
било налице годен юридически факт. В доказателствена тежест на ответника,
че установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание
да получени суми.
Страните не спорят по фактите на делото. С оглед осъщественото от
ответника признание на иска съдът намира, че са налице предпоставките
на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска.
След редовно връчване на исковата молба и приложенията ответникът е
направил нарочно изявление, че признава предявените искове. В първото
съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване на решение
при признание на иска. Не се установява признатото право да противоречи на
закона или на добрите нрави. Ответникът, признавайки иска, не признава
право, с което да не може да се разпорежда. Поради това не са налице
пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК, при наличието на които съдът не би могъл да
постанови решение при признание на иска.
Предвид посоченото, налице са предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска, поради което и предявеният в настоящото
производство иск следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат само ищецът,
доколкото в случая разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК не намира
приложение. Предпоставките за недължимост на разноските по делото от
ответника, когато искът е уважен по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК са две: ищецът да
не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са
кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното
дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с
разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска,
нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче
сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца,
признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от
отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал.
2 ГПК. В тежест на ответника следва да се възложи заплатената от ищеца
държавна такса в размер от 53,00 лв.
Претендирано е и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв. Съгласно решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът
не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални
2
размери на адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение
и в по-нисък размер. Нормите от наредбата могат да служат за известен
ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора,
материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди
всичко - фактическата и правна сложност на делото. / Определение № 1344 от
21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683
от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение №
350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/ Ето защо, като
взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
разглеждането на делото без участие на процесуални представители на
страните в едно съдебно заседание, на оказалия безплатна правна помощ
адвокат следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Средец“, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7,
представлявано от ........., да заплати на Р. И. С., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, ........, чрез адв. Мавров, на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД сумата от 374.56
лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски
кредит №826799 от 10.03.2023 г., признат за недействителен с влязло в сила
Решение № 7583/24.04.24 г., постановено по гр.д. № 45845/2023г. по описа на
СРС, 174-ти състав.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Средец“, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7,
представлявано от ........., да заплати на Р. И. С., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, ........, чрез адв. Мавров, на осн. чл.78 ГПК сумата от 53,00 лева,
представляваща съдебни разноски в производството по гр.д. №38639/2024г. по
описа на СРС.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Средец“, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7,
представлявано от ........., да заплати на ЕАД МАВРОВ, ЕИК: *********, с
адрес: гр. Стара Загора, ул.Александър Батенберг 28, ет.5, офис 42,
представлявано от управителя адв. Мартин Мавров, на осн. чл.38, ал.1, т.2 ЗА
сумата от 100,00 лева, представляващо адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
градски съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3