Решение по дело №1228/2019 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 260035
Дата: 16 октомври 2020 г. (в сила от 23 ноември 2020 г.)
Съдия: Христо Николов Христов
Дело: 20194230101228
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

       260035

гр. Севлиево, 16.10.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                                     

при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията Христов гражданско дело № 1228/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 347 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 345 ТЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Мого България" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, ж.к. Изток, бул. Доктор Г. М. Д. № 16-А  срещу И.Н.К., с ЕГН **********,***.

Ищеца твърди, че бил сключен на 01.06.2017 г. между „Мого България" ЕООД  в качеството на лизингодател и И.Н.К. в качеството на лизингополучател Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № AG 0000088. В изпълнение на задълженията си лизингодателят придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя лек автомобил марка „Мазда" модел „6" и го предал на ответника. Ответника не изпълнявал задълженията си по договора, повредил лекия автомобил и му нанасъл щета в размер 2 212,50 лв..  Предвид това ищеца твърди, че ответника му дължи и иска да бъде осъден да му заплати следните суми: 422,54 лева, незаплатена главница по лизингови вноски; 24,28 лева, незаплатена лихва по лизингови вноски; 23,36 лева, неустойка за забавени плащания; 111,51 лева, разходи за заплатени от лизингодателя данъчни задължения; 223,89 лева, разходи за заплатени от лизингодателя застрахователни премии; 540,00 лева, разходи за издирване и изземване на лизинговия актив; 2 212,50 лева - обезщетение за вреди. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор, чрез назначеният му особен представител. В отговора особеният представител заявява, че оспорва исковете като неоснователни. Твърди недоказаност на дължимостта на претендираните суми в заявения размер. Твърди частична нищожност на договора поради заобикаляне на закона и противоречие на добрите нрави по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Счита, че стойността на щетата не е правилно изчислена.

В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния му представител поддържа исковата молба по съображенията в същата. В писмена защита развива съображения за основателността на исковете.

В съдебно заседание ответника, чрез назначеният му особен представител, поддържа отговора по съображенията в същия. В писмена защита развива съображения за неоснователността на исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от съвкупната преценка на договор за финансов лизинг № AG0000088, погасителен план, общи условия, тарифа към общите условия, декларация за съгласие за обработване на лични данни, пълномощно за застраховане, декларация по чл. 4(7) и по чл. 6(5)т. 3 от ЗМИП, пълномощно за управление на МПС, приемо - предавателен протокол от 01.06.2017 г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, договор от 29.05.2017 г. между „Мого България" ЕООД и „Фиксед Асистантс" ЕООД, приемо - предавателен протокол от 25.07.2019 г., фактура №**********/01.08.2019 г., сметки № 366048, № 350260 и №383947 за начислени застрахователни премии, ведно с извлечение от справка към същите, извлечение от списък, транш 7, съставен от Столична община - район Изгрев, за заплатени данъчни задължения, преводно нареждане от 08.10.2019 г. и от заключението на вещото лице по събраната съдебно - счетоводна експертиза, следните обстоятелства: И.Н.К., в качеството лизингополучател е сключил с „Мого България" ООД в качеството на лизингодател твърдяния от ищеца договор за финансов лизинг на 01.06.2017 г.. Лизингодателят е придобил собствеността върху лек автомобил марка „Мазда" модел „6", с номер на рама JMZGY19R241137162 и е предоставил ползването му на лизингополучателя. Лизингополучателят е поел задължение за заплащане на месечни вноски, за срок от 24 месеца, изтичащ на 15.05.2019 г., първата вноска с размер 102,85 лева и всяка следваща по 141,71 лева, при фиксиран лихвен процент в размер на 36% и ГПР 46,72 %. Лизингополучателят е преустановил плащанията по договора, като последното плащане е постъпило на 30.01.2019 г., като не е върнал автомобила до изтичане на срока на договора 15.05.2019 г.. Страните се договорили в чл. 15.1 от Общите условия, при забава в плащанията на парично задължение от страна на лизингополучателя, същият да заплати неустойка в размер на законната лихва за целия период на забавата. Страните се договорили в чл. 8.6 вр. чл. 8.7.5 от Общите условия, лизингополучателят да възстанови на лизингодателя направените разходи за заплащане на застрахователни премии. Страните се договорили в чл. 8.6. вр. чл. 8.7.4 от Общите условия, лизингополучателят да възстанови на лизингодателя направените разходи за заплащане на данъци. Страните се договорили в чл. 8.7.7 вр. чл.14.4 от Общите условия лизингополучателят да възстанови на лизингодателя направените разходи за издирване и изземване на лизинговия актив. Ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на начислените вземания на „Мого България" ООД, произтичащи от договора за лизинг, като общият размер на неплатените задължения е: договорена и незаплатена част от  главница по договор за финансов лизинг № AG0000088 - 422,54 лв.; договорена и незаплатена част от   възнаградителна лихва по договор за финансов лизинг № AG0000088 – 24,28 лв.; начислена неустойка за забава до 04.11.2019 г. по договор за финансов лизинг № AG0000088 – 39,53 лв., а незаплатената част е в размер – 23,36 лв.; заплатени застрахователни премии за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на лек автомобил „Мазда", модел „6", идентификационен номер на рама JMZGY19R241137162 от лизингодателя, останали непогасени от лизингополучателя – 294,05 лв.; заплатени данъчни задължения на лек автомобил „Мазда", модел „6", идентификационен номер на рама JMZGY19R241137162 от лизингодателя, останали непогасени от Лизингополучателя   - 245,29 лв.; заплатени разходи за издирване и изземмване на лек автомобил „Мазда", модел „6", идентификационен номер на рама JMZGY19R241137162 от лизингодателя, останали непогасени от лизингополучателя -540,00 лв..

От приложеното ч. гр. д. № 818/2019 г. по описа на РС – Севлиево и от заключението на вещото лице, изготвено по реда на обезпечение на доказателствата, по събраната съдебна автотехническа експертиза, се установяват следните обстоятелства: след извършен оглед на лек автомобил с марка Мазда 6, шаси JMZGY19R241137162, стойността на вредите, нанесени на лекия автомобил е 75% от 2950 лв. и е 2212,50 лева.

Установяват се от показанията на свидетеля К. следните обстоятелства: свидетеля работи във фирма за събиране на вземания; И.К. го издирвали доста дълго време, ходили на адреса му в село, като първия път не открили абсолютно никой, след около две седмици го посетили втори път, но пак не го открили, от съседи разбрали, че работи в полицията в гр. Троян; след няколко дни, отишли до полицията в гр. Троян и се опитали да се свържат с началника на полицията; оказало се, че бил на смяна и се прибрал от дежурство и от там отишли до родното му село и там го открили;  автомобилът го нямало, ответника казал, че има приятел на когото е дал автомобила; неговият приятел, казал че автомобилът е в съседното село, обаче в гаража на някакъв негов приятел, който около седмица ще е в чужбина; след около седмица отишли до съседното село и открили автомобила; автомобила не бил в гараж, бил тотал щета, разграбен и захвърлен на една площадка, подпрян странично с огромни трупи;  установили липси по автомобила, вътре липсвало почти цялото купе, стопове, фарове, момчето казало, че ги продало на части, защото имали някакви финансови неразбирателства с ответника; направили опис на автомобила и доста подробни снимки и го предупредили, че знаят какво има по автомобила и го помолили да не прави нищо; освен свидетеля имало няколко екипа, свидетеля лично ходил поне три пъти, един път ходили негови колеги, винаги по двама в екип; ответника никога не вдигал телефона си.

 

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

 

Уважаването на предявените установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 347 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 345 ТЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т. е. съществуването и валидността на описания в исковата молба договор между  ищеца и ответника със съществените им елементи (предмет и цена), изпълнението на задълженията на ищеца по договора, включително предоставяне на твърдените услуги и предаване на лизинговата вещ, приемането на вещта от ответника, твърдяната неустоична клауза в договора, настъпване на предвидените в неустоичната клауза обстоятелства, обуславящи дължимост на уговорената сума в клаузата, вреда, в твърдения размер, увреждащо и противоправно действие на ответника, причинна връзка между действието и вредата, както и всички други твърдяни положителни факти, на които основава доводите си. В тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които основава доводите и възраженията си.

Установи се от съвкупната преценка на договор за финансов лизинг № AG0000088, погасителен план, общи условия, тарифа към общите условия, декларация за съгласие за обработване на лични данни, пълномощно за застраховане, декларация по чл. 4(7) и по чл. 6(5)т. 3 от ЗМИП, пълномощно за управление на МПС, приемо - предавателен протокол от 01.06.2017 г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, договор от 29.05.2017 г. между „Мого България" ЕООД и „Фиксед Асистантс" ЕООД, приемо - предавателен протокол от 25.07.2019 г., фактура №**********/01.08.2019 г., сметки № 366048, № 350260 и №383947 за начислени застрахователни премии, ведно с извлечение от справка към същите, извлечение от списък, транш 7, съставен от Столична община - район Изгрев, за заплатени данъчни задължения, преводно нареждане от 08.10.2019 г. и от заключението на вещото лице по събраната съдебно - счетоводна експертиза, че И.Н.К., в качеството лизингополучател е сключил с „Мого България" ООД в качеството на лизингодател твърдяния от ищеца договор за финансов лизинг на 01.06.2017 г.. В изпълнение на задълженията си лизингодателят е придобил собствеността върху лек автомобил марка „Мазда" модел „6", с номер на рама JMZGY19R241137162 и е предоставил ползването му на лизингополучателя. Лизингополучателят е поел задължение за заплащане на месечни вноски, за срок от 24 месеца, изтичащ на 15.05.2019 г., първата вноска с размер 102,85 лева и всяка следваща по 141,71 лева, при фиксиран лихвен процент в размер на 36% и ГПР 46,72 %. Лизингополучателят е преустановил плащанията по договора, като последното плащане е постъпило на 30.01.2019 г., като не е върнал автомобила до изтичане на срока на договора 15.05.2019 г.. Страните се договорили в чл. 15.1 от Общите условия, при забава в плащанията на парично задължение от страна на лизингополучателя, същият да заплати неустойка в размер на законната лихва за целия период на забавата. Страните се договорили в чл. 8.6 вр. чл. 8.7.5 от Общите условия, лизингополучателят да възстанови на лизингодателя направените разходи за заплащане на застрахователни премии. Страните се договорили в чл. 8.6. вр. чл. 8.7.4 от Общите условия, лизингополучателят да възстанови на лизингодателя направените разходи за заплащане на данъци. Страните се договорили в чл. 8.7.7 вр. чл.14.4 от Общите условия лизингополучателят да възстанови на лизингодателя направените разходи за издирване и изземване на лизинговия актив. Ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на начислените вземания на „Мого България" ООД, произтичащи от договора за лизинг, като общият размер на неплатените задължения е: договорена и незаплатена част от  главница по договор за финансов лизинг № AG0000088 - 422,54 лв.; договорена и незаплатена част от възнаградителна лихва по договор за финансов лизинг № AG0000088 – 24,28 лв.; начислена неустойка за забава до 04.11.2019 г. по договор за финансов лизинг № AG0000088 – 39,53 лв., а незаплатената част е в размер – 23,36 лв.; заплатени застрахователни премии за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на лек автомобил „Мазда", модел „6", идентификационен номер на рама JMZGY19R241137162 от лизингодателя, останали непогасени от лизингополучателя – 294,05 лв.; заплатени данъчни задължения на лек автомобил „Мазда", модел „6", идентификационен номер на рама JMZGY19R241137162 от лизингодателя, останали непогасени от Лизингополучателя   - 245,29 лв.; заплатени разходи за издирване и изземмване на лек автомобил „Мазда", модел „6", идентификационен номер на рама JMZGY19R241137162 от лизингодателя, останали непогасени от лизингополучателя -540,00 лв.. С оглед изложеното установиха се предпоставките за уважаване на предявените искове: основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, съществуването и валидността на описания в исковата молба договор между  ищеца и ответника със съществените им елементи (предмет и цена), изпълнението на задълженията на ищеца по договора, включително предоставяне на твърдените услуги и предаване на лизинговата вещ, приемането на вещта от ответника, твърдяната неустоична клауза в договора, настъпване на предвидените в неустоичната клауза обстоятелства, обуславящи дължимост на уговорената сума в клаузата, вреда, в твърдения размер, увреждащо и противоправно действие на ответника и причинна връзка между действието и вредата.

Не се установи по делото при процесния договор за лизинг, преценявайки съвкупно всички клаузи в договора, предвид преди всичко размерите на уговорените годишен лихвен процент (36%) и годишен процент на разходите(46,72 %), при съобразяване и на срока на договора (24 месеца) и липсата на допълнително обезпечение за вземането на лизингодателя, да е налице явна нееквивалентност между престациите на страните по договора, като данните по делото не установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на договора като сключен при накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, при нарушаване принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, и като водещ до несправедливо облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. С оглед изложеното при съобразяване и на нормативноустановения максимум на годишния процент на разходите – надвишаващ процесния, неоснователно е възражението на ответника за нищожност поради накърняване на добрите нрави, в какъвто смисъл следва да се разбира и претенцията за наличие на заобикаляне на закона, доколкото същата е обоснована единствено с доводи от значение за преценка на противоречие с добрите нрави. Не се установи по делото в облигационните отношения между страните да е уговорена и неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗПП, която да е във вреда на ответника - потребител, да не отговаря на изискването за добросъвестност и да води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Неоснователно е и възражението на особения представител на ответника по отношение приетата със заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза по ч. гр. д. № 818/2019 г. по описа на РС – Севлиево стойност на вредите, нанесени на процесния лек автомобил - 2212,50 лева. В посоченото производство по обезпечение на доказателствата, заключението на вещото лице не е оспорено при изслушването му, съобразно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 ГПК. Отделно не са налице каквито и да било данни и в останалите доказателства събрани в настоящото производство, които да обуславят различна стойност на вредите от приетата от вещото лице. Неоснователно е и възражението, на особения представител на ответника, основаващо се на недоказаност на размера и основанието на претенцията за сумата от 540  лева - разходи за издирване и изземване на лизинговия актив. Установиха се от показанията на свидетеля К., конкретните действия извършени по издирване и изземване на лизинговия актив, а тяхната стойност се доказа от заключението на вещото лице, което напълно кореспондира със събраните писмени доказателства, касаещи тази претенция. Неоснователно е и възражението, на особения представител на ответника, че не дължи обезщетяване вредите на процесния автомобил предвид, че неизпълнението на ответника е незначително, поради което задължението му да върне процесния автомобил на ищеца, не е възникнало, защото правото на изкупуване на вещта по договор за лизинг може да бъде упражнено и след изтичане срока на договора. Цитираната от особения представител на ответника съдебна практика касае дело с друг предмет, при други установени факти. По настоящото дело не се установи след преустановяване плащане на договорните задължения от страна на ответника, нито преди подаване на исковата молба, нито до приключване на съдебното дирене ответника да е изявил желание да придобие автомобила, предмет на лизинговия договор, поради което безпредметно е детайлното обсъждане дали същият има хипотетичното право, въз основа на процесния договор за лизинг, да предяви иск за обявяване за окончателен на предварителен договор по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, какъвто е обсъден в цитираното решение № 102 от 03.08.2010 година по т.д. № 897/2009 година, II-ро т.о. на ВКС. 

С оглед изложеното, предвид и възприетите в заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза размери на задълженията на ответника, установи се основателност на исковете за следните суми: 422,54 лева, представляваща незаплатена главница по лизингови вноски; 24,28 лева, представляваща незаплатена лихва по лизингови вноски; 23,36 лева, представляваща неустойка за забавени плащания; 111,51 лева, представляваща разходи за заплатени от лизингодателя данъчни задължения; 223,89 лева, представляваща разходи за заплатени от лизингодателя застрахователни премии; 540,00 лева, представляваща разходи за издирване и изземване на лизинговия актив; дължими по договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № AG 0000088; 2 212,50 лева, представляваща обезщетение за вреди, причинени на лек автомобил марка Мазда 6, със шаси JMZGY19R241137162; като за посочените суми, установени от заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза следва исковете да се уважат.

Относно разноските, предвид уважаване на исковете, съдът намери, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски. С оглед направеното искане и изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят разноски, в общ размер на сумата от 1158,41 лева, за заплатени държавни такси, за заплатено възнаграждение за особения представител на ответника, за заплатени възнаграждения за вещи лица  и за адвокатско възнаграждение за представителство на ищеца от юрисконсулт.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА И.Н.К., с ЕГН **********,*** да заплати на „Мого България" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, ж.к. Изток, бул. Доктор Г. М. Д. № 16-А, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 347 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 345 ТЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, следните суми: 422,54 лева, представляваща незаплатена главница по лизингови вноски, по договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № AG 0000088; 24,28 лева, представляваща незаплатена лихва по лизингови вноски; 23,36 лева, представляваща неустойка за забавени плащания; 111,51 лева, представляваща разходи за заплатени от лизингодателя данъчни задължения; 223,89 лева, представляваща разходи за заплатени от лизингодателя застрахователни премии; 540,00 лева, представляваща разходи за издирване и изземване на лизинговия актив; 2212,50 лева, представляваща обезщетение за вреди, причинени на лек автомобил марка Мазда 6, със шаси JMZGY19R241137162.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, И.Н.К., с ЕГН **********,*** да заплати на „Мого България" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, ж.к. Изток, бул. Доктор Г. М. Д. № 16-А, направените разноски в размер на сумата от 1158,41 лева.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.

      

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: