РЕШЕНИЕ
№ 439
гр. Велико Търново, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Томов
Членове:Йордан Воденичаров
Илина Гачева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20214100500785 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.
Предмет на подадената от Застрахователно дружество “БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Джеймс Баучер” № 87,
представлявано заедно от изпълнителните директори С. С. П. и К. Д. К., чрез адв. М.Г. -
САК, жалба с вх.№ 7607/21.09.2021г., е издаденото по реда на чл. 79, ал.1 ГПК от Р. Ш. -
Помощник - частен съдебен изпълнител при ЧСИ Д. К. - С., рег. № 728, район на действие
ВТОС, Постановление от 30.08.2021г., с което е оставена без уважение молбата на длъжника
/жалбоподател по настоящото производство/, в частта й, с която е поискано намаляване на
присъденото в полза на взискателя по ИД № 20217280400534 - С. С. С., ЕГН **********,
адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното производство до минималния
предвиден размер от 200 лв. /двеста лева/ по чл.10, т.1, ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в частта й, с която е поискано
намаляване на адвокатското възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното
производство по чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредбата, е уважена, като така претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв. /четири хиляди лева/, е съответно намалено
поради прекомерност, до размер от 2 850 лв. /две хиляди осемстотин и петдесет лева/, като
са намалени и дължимите такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, жалба се отправя искане за отмяна, като
неправилно и незаконосъобразно на горепосоченото постановление. Навеждат се доводи за
липса на извършвани действия от страна на процесуалния представител на длъжника,
представляващи по своята правна същност действия по “водене на изпълнителното
производство”. В тази връзка се отправя искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното производство до минималния
предвиден размер от 200 лв. /двеста лева/, съгласно чл.10, т.1, ал.1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В условията на
евентуалност, ако настоящата съдебна инстанция счете, че пълномощията на процесуалния
представител на длъжника по изпълнителното дело включват и такива по водене на самото
1
производство, изразява становище, че претендираното адвокатско възнаграждение се явява
прекомерено с оглед на фактическата и правна сложност на изпълнителното дело, като
отправя искане за намаляване на същото на основание чл.78, ал.5 ГПК, до размера на
минимално предвиденото в чл.10, ал.1, т.1 и т.2 Наредба № 1/2004г. на ВАдв.С, като се
изразява становище за липса на доказателства за реалното изплащане на същото.
На основание чл.436, ал.3 ГПК, не е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от
страна на взискателя С. С. С., ЕГН **********.
По настоящото производство, ведно с приложеното копие на ИД № 20217280400534, са
приложени писмени обяснения от ЧСИ Д. К. - С., рег. № 728, район на действие ВТОС, като
в последните се съдържа становище относно обжалваното постановление. Изложени са
аргументи за наличието на достатъчно доказателства за реалното заплащане на
претендираното адвокатско възнаграждение, както и че не е налице нито една от хипотезите
на чл.79, ал.1 ГПК, изключваща отговорността за разноски по изпълниението. От
представеното пълномощно, определящо рамките на представителната власт на
процесуалния представител на взискателя, недвусмислено е установено, че същата е
учредена не само с оглед образуването, но и осъществяването на процесуални действия в
хода на самото изпълнително производство. Допъва се, че действително така заплатеното
адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното производство се
явява прекомерен, поради фактическата и правна сложност на производството, поради което
е намален до размер, към минимума, предвиден в чл.10, ал.1, т.1 и т.2 Наредба № 1/2004г. на
ВАдв.С. Всичко това обуславя единствено възможния извод за правилност и
законосъобразност на така издаденото постановление, предмет на настоящото производство,
поради което същото следва да бъде потвърдено.
По така изложените твърдения, както и от приложените по делото писмени доказателства,
настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подадената жалба, попада в приложното поле на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК, а именно съдържа
означение, че се подава от името и за сметка на Застрахователно дружество “БУЛ ИНС” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Джеймс Баучер” №
87, представлявано заедно от изпълнителните директори С.С. П. и К.Д. К., чрез адв. М.Г. -
САК, което дружество се явява длъжник по изпълнително дело № 20217280400534 при ЧСИ
Дияна Колева - Стефанска, рег. № 728, район на действие ВТОС. Поради това, че е налице
активна процесуална легитимация и правен интерес у лицето, сезирало настоящата съдебна
инстанция с въззивната жалба, в предвидените срокове за обжалване по см. на чл.436, ал.1
ГПК, то същата се явява процесуално допустима, а на основание чл.436, ал.4 ГПК - и
редовна. Съдът намира, че в настоящата хипотеза не се налага разпит на свидетели и/или
вещи лица, поради което и на основание чл. 437, ал. 1 и ал.3 ГПК, ще следва да се произнесе
в рамките на закрито съдебно заседание, по същество на жалбата.
От приложеното копие на изпълнително дело № 20217280400534, е видно, че с
Постановление от 30.08.2021г., издадено на основание чл. 434 ГПК, Помощник -ЧСИ е
оставил без уважение молбата на длъжника /жалбоподател по настоящото производство/, в
частта й, с която е поискано намаляване на претендираното в полза на взискателя по ИД №
20217280400534 - С. С. С., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнителното производство до минималния предвиден размер от 200 лв. /двеста лева/ по
чл.10, т.1, ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като в частта й, с която е поискано намаляване на адвокатското
възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното производство по чл.10, ал.1, т.1 и
т.2 от Наредбата, молбата на длъжника е уважена, като така претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 4000 лв. /четири хиляди лева/, е съответно намалено поради
прекомерност, до размер от 2 850 лв. /две хиляди осемстотин и петдесет лева/, като ЧСИ е
намалил и дължимите такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ, каквото изрично искане е имало от страна
на длъжника.
Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното постановление се явява правилно и
законосъобразно. Действително по изпълнителното дело са представени доказателства
2
/договор за правна помощ, ведно с адвокатско пълномощно/, от които е видно, че
договореното между взискателя и процесуалния му представител, възнаграждение е в
размер на 4000 лв. /четири хиляди лева/, за които е направено надлежно отбелязване, че
същите са заплатени в брой, като съгласно постановките на задължителната съдебна
практика /т.1 от ТР 6/2012г. на ОСГТК/, в тази своя част, когато страните са уговорили
заплащането да се осъществи в брой и при липса на изричен законов текст, съгласно който
плащането следва да се осъществи по банков път, то договорът за правна защита, сключен
между страните и представен по делото, има правната стойност на разписка, т.е. установява,
че претендираното възнаграждение е реално заплатено. Обемът на осъществената правна
защита, е определен от общата воля на страните, обективирана в договора за правна помощ,
сключен помежду им. В последния е изрично включена уговорката, че представителната
власт се учредява срещу задължение за образуване и водене на процесното изпълнително
производство. В тази връзка правилен и законосъобразен е изводът, че обемът на
представителната власт се определя от уговореното между страните, а не и от реално
осъществените действия по конкретното изпълнително дело. В тази връзка следва да се
отбележи, че така дължимото адвокатско възнаграждение в уговорения между страните
размер, се дължи както за образуване, така и за осъществяване на всякакви действия, които
по естеството си попадат в приложното поле на понятието “водене на изпълнително
производство”.
Правилен и законосъобразен е и изводът, че дължимото адвокатско възнаграждение в
уговорения между страните размер, действително не съответства на фактическата и правна
сложност на изпълнителното дело. От доказателствата по приложеното по последното е
видно, че дължимите сумите по него /разноски, в т.ч. такси, лихви и главница/ са били
погасени от страна на длъжника в рамките на двуседмичния срок за доброволно изпълнение,
предоставен с Покана за доброволно изпълнение изх.№ 10060/24.08.2021г. Обемът на
извършените действия по изпълнителното производство, следва да се отчете като
съществено обстоятелство, обуславящо размера на така уговореното между страните
адвокатско възнаграждение. Съществено значение обаче притежава материалният интерес,
обусловил образуването на изпълнителното производство. Всички тези обстоятелства,
преценени в съвкупност, обуславят извода за наличието на основание за приложение на
разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, като настоящата съдебна инстанция намира, че така
намаленият размер на адвокатското възнаграждение от 4000 лв. /четири хиляди лева/ до
размер, близък на минимално предвидения съгласно чл.10, ал.1, т.1 и т.2 Наредба № 1/2004г.
на ВАдв.С, а именно 2 850 лв. /две хиляди осемстотин и петдесет лева/, съответства на
интересите на страните в изпълнителното производство.
По разноските
С оглед изхода на настоящото производство, както и съобразявайки изрично отправеното от
жалбоподателя, искане за присъждане на сторените по него разноски по чл. 78 ГПК,
настоящата съдебна инстанция намира, че следва да остави същото без уважение.
Предвид горното и на основание чл.437, ал.4 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като правилно и законосъобразно Постановление от 30.08.2021г.,
издадено от Р.Ш. - Помощник - частен съдебен изпълнител при ЧСИ Д. К.- С., рег. № 728,
район на действие ВТОС, с което е оставена без уважение молбата на длъжника
застрахователно дружество “БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “Джеймс Баучер” № 87, представлявано заедно от
изпълнителните директори С. С. П. и К. Д. К., в частта й, с която е поискано намаляване на
претендираното в полза на взискателя по ИД № 20217280400534 - С. С. С., ЕГН **********,
адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното производство до минималния
предвиден размер от 200 лв. /двеста лева/ по чл.10, т.1, ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
3
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в частта й, с която е поискано
намаляване на адвокатското възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното
производство по чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредбата, е уважена - така претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв. /четири хиляди лева/ е намалено поради
прекомерност, до размер от 2 850 лв. /две хиляди осемстотин и петдесет лева/, като са
намалени и дължимите такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4