№ 3428
гр. София, 22.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110148894 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена от ****************** искова молба
против ************** и П. С. Д., с която са предявени обективно евентуално
съединени искове, както следва:
осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят в условията на солидарна отговорност сумата от 17 500,00 лв.,
представляваща неустойка по чл. 14 от договор, peг. № ******/20.08.2018 г. по
описа на нотариус, peг. ****** на НК, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба 16.08.2024 г. до окончателно
изплащане на сумата;
осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят в условията на солидарна отговорност сумата от 3 200,00 лв.,
представляваща неустойка по чл. 6 от договор от 31.08.2018 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба 16.08.2024 г. до окончателно изплащане на сумата
в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за
осъждане на ответниците да върнат предоставените по договор от 31.08.2018 г.
движими вещи: рекламни чадъри ********* – 8 броя с размери 3,5 х 3,5 м.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
1
1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 20.08.2018
г. между него от една страна и ответното дружество като ползвател, и П. С. Д. като
солидарен длъжник на ползвателя, от друга страна, е подписан Договор с нотариална
заверка на подписите с peг. № ******/20.08.2018 г. по описа на нотариус, peг. ******
на НК. Съгласно чл. 1 от договора, ищецът предоставил на ответното дружество „за
временно ползване една кафемашина, една кафемелачка, инстантна машина и миксер,
всички на обща стойност - 15 250 лв. За предаването на машините на същата дата бил
подписан и предавателно-приемателен протокол. С допълнителни споразумения от
19.10.2018 г., 18.07.2019 г., 07.11.2019 г., 12.02.2020 г., 26.10.2020 г., 18.08.2021 г. и
06.10.2021 г. между страните били предавани или заменяни за ремонт кафемашини.
Съгласно договореностите между страните, движимите вещи следвало да се ползват в
търговски обект: Кафе *******, находящо се в
****************************************. Излага, че Договорът е бил сключен за
срок от 3 години, като в случай, че до изтичане на договорения срок ползвателят не
изкупи минималното количество стоки по чл. 4, т. 9, договорът продължавал
действието си до изкупуването на стоките. Сочи, че съгласно чл. 4, т. 9 от договора,
ползвателят е бил длъжен за целия срок на договора да закупува ежемесечно
еднократно или на части кафе ******************************* зърна - 1 кг“ - 1080
кг общо за целия срок на договора, но не по-малко от 30 кг. месечно. В договора
страните уговорили, че ищецът възлага срещу еднократно парично възнаграждение на
ползвателя, а последният се задължава за целия срок на договора да рекламира
стоките от ценовата листа по приложение № 1 чрез предоставените му от ищеца
рекламни материали. Твърди, че рекламните материали са предоставени на 20.08.2018
г., за което страните подписали Приложение № 2 към договора. Съгласно чл. 14,
възнаграждението за възложената реклама било в размер на 25 000 лв., като страните
се споразумели също, че при едностранно предсрочно прекратяване на договора по
причина, за която отговаря ползвателят, той дължи връщане на полученото
възнаграждение като неустойка за неизпълнение на задължението за реклама в 7-
дневен срок от прекратяване на договора. В чл. 15 от договора, страните уговорили, че
ответникът П. С. Д. встъпва като солидарен длъжник на ползвателя за всички поети от
последния задължения. Твърди, че е платил в полза на ответното дружество рекламно
възнаграждение в размер на 25 000 лв., за което била издадена и фактура от ползвателя
№ **********/11.09.2018 г. Аргументира, че основните задължения по договора на
ответното дружество са да закупува кафе, което да рекламира, като го предлага на
крайните потребители. Съгласно чл. 8, т. 3 от договора, ищецът имал право
едностранно и без предизвестие да прекрати същия, ако ползвателят не изпълнява или
е изпаднал в забава с повече от 7 календарни дни след уговорения падеж, на кое да е
2
от задълженията си по договора. Твърди, че ползвателят ************** е
преустановил изпълнението на задължението си да закупува кафе и каквито и да е
било продукти от ценовата листа на ищеца, като забавата продължила повече от 7 дни.
Излага, че незакупуването на кафе води и до неизпълнение на задължението за
неговото рекламиране, тъй като кафето не се предлага на крайния потребител. С оглед
описаното сочи, че за него е възникнало право да прекрати договора и да претендира
неустойка съгласно чл. 14 от договора. Ищецът излага, че уговорената неустойка е в
размер на 25 000 лв., но претендира 17 500 лв.
Навежда твърдения, че на 31.08.2018 г., между същите страни е подписан и друг
договор, по силата на който е предоставил на ползвателя за временно ползване 8 броя
рекламни чадъри ********* с размери 3,5 х 3,5 м., с единична стойност на всеки - 400
лв. или общо 3 200 лв. Договорът бил сключен за срок от една година, като чадърите
следвало да се ползват в същия търговски обект на ответното дружество. Съгласно чл.
2 от договора, същият имал смисъл и на предавателно - приемателен протокол. Сочи,
че съгласно чл. 4, т. 2 от договора, ползвателят се задължава да върне предоставените
му вещи в срок до три работни дни от прекратяване на договора. Излага, че срокът на
договора е изтекъл на 31.08.2019 г., но ответниците не върнали предоставените чадъри,
в който случай съгласно чл. 6 от договора била дължима неустойка в двоен размер от
стойността на чадърите. По договора от 31.08.2018 г., ответникът П. С. Д. също
встъпил като солидарен длъжник на ползвателя. С оглед изложеното ищецът твърди,
че е отправил писмено уведомление до ответниците за прекратяване на договора от
20.08.2018 г. и за заплащане на дължимите неустойки, което уведомление било
връчено на 13.06.2023 г. Сочи, че неустойката по втория договор (от 31.08.2018 г.)
възлиза на сумата от 6 400 лв., но претендира сумата от 3 200 лв. или единичната
стойност на 8-те чадъра. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба.
Ответниците считат, че исковата молба е нередовна и развиват съображения в тази
насока. Оспорват предявените искове като неоснователни. Не оспорват, че между
страните е сключен договор от 20.08.2018 г. със соченото от ищеца съдържание.
Твърдят, че за периода от 27.08.2018 г. до 18.10.2021г. са закупили кафе и съпътстващи
напитки и консумативи на обща стойност 29 952,24 лв. с ДДС. Аргументират
подробно, че не са закупили уговореното в договора количество кафе, поради
наличието на непреодолима сила, а именно обявеното извънредно положение в
страната във връзка с пандемията от Ковид-19. Оспорват и двете неустоечни клаузи
като нищожни поради накърняване на добрите нрави и подробно аргументират, че
същите излизат извън присъщите им функции. Освен това излагат, че задълженията по
договорите са били обезпечени чрез поетата солидарност от ответника П. С. Д.,
поради което считат, че уговарянето на неустойки в такива размери накърнява добрите
3
нрави. Твърдят, че след изтичане срока на договора от 31.08.2018 г., са били помолени
от ответника чадърите да останат в търговския обект, въпреки че договорът е изтекъл,
т.к. рекламирали кафето. Ищецът отказал да си прибере чадърите и след
прекратяването на договора от 20.08.2018 г. Релевират възражение за изтекла
погасителна давност досежно претенциите за неустойки, както и възражение за
прекомерност. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са
искове с правно основание чл. 92 ЗЗД, а в условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на
ответниците съдът ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че на 20.08.2018 г. между страните е сключен Договор с нотариална
заверка на подписите с peг. № ******/20.08.2018 г. по описа на нотариус, peг. ******
на НК, със соченото от ищеца съдържание, в това число и че част от съдържанието на
договора е клауза, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 25 000 лв. при
предсрочно прекратяване на договора по причина за която ползвателят отговаря; че на
31.08.2018 г., между страните е подписан друг договор, по силата на който ищецът е
предоставил за временно ползване 8 броя рекламни чадъри, както и че при
невръщането на чадърите след изтичането на срока на договора е дължима неустойка
в двоен размер от стойността на чадърите или в размер на 6 400 лв.
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти
По предявените искове с правно основание чл. 92 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно наличието на валидни договори, част от съдържанието на които са
клаузи предвиждащи начисляване на неустойки, техния размер, в това число и
настъпване на предпоставките за начисляването на претендираните неустойки.
УКАЗВА на ответниците, че в тяхна доказателствена тежест е да докажат, че
са изпълнили задълженията си по двата договора или че неизпълнението се дължи на
обстоятелства, които не могат да им се вменят във вина, в това и число и
възражението за нищожност на неустоечните клаузи.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, при които
законът предвижда спиране и/или прекъсване на давността, в случай че твърди такива.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
4
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно, че в изпълнение на сключения между страните договор от 31.08.2018
г. е предоставил процесните движими вещи (8 бр. чадъри Спетема, с размер 3,5 х 3,5
м); че договорът е прекратен поради изтичане на уговорения срок.
УКАЗВА на ответниците, че в тяхна доказателствена тежест е да докажат, че
са върнали предадените въз основа на договора движими вещи.
УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на настоящото
определение, с писмена молба с препис за насрещната страна, да посочи дали
заявява претенциите за неустойки като частични, доколкото в обстоятелствената
част на исковата молба сочи, че размерът на неустойките е по-голям от размера,
за който са заявени исковете с правно основание чл. 92 ЗЗД. В случай че исковите
претенции не са заявени като частични, да формулира изложение на
обстоятелствата, поради какви причини предявява искове за неустойка в размер
по-малък от размера на неустойките, който твърди че се дължи съгласно
договорите.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях
ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 21.03.2025 г. от 10.20 часа,
за които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
проекта за доклад по делото на страните, на ищеца – препис от отговора на исковата
молба, като същите могат да изразят становище и да ангажират доказателства най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5