№ 15477
гр. София, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110154660 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответника Р. Д. Д. - Д.а дължи на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от сумите 611,69 лв., представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия, с която длъжникът се е обогатил
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от
04.07.2023 г.- датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на
вземането, сумата 51,44 лв.,представляваща мораторна лихва за периода от 31.10.2022
г. до 27.06.2023 г., сумата 25,28 лв., представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва за периода от 04.07.2023 г. - датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, сумата 4,44 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 31.12.2020 г. до 27.06.2023 г., които суми касаят топлоснабден
имот - магазин № 11, находящ се в гр. София, ж.к. „... вх. „Д“, аб. № 330730, и за които
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 24.07.2023г. по ч.гр.д. №
37307/2023 по описа на СРС, 81 състав.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че ответникът като потребител на
топлинна енергия за стопански нужди по отношение на процесния топлоснабден имот
в исковия период е ползвал топлинна енергия, доставена от ищеца, без да е сключил
договор, като не е заплатил дължимата цена, и по този начин се е обогатил за сметка
на ищеца. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца процесните суми. Претендира разноски.
Ответникът Р. Д. Д. - Д.а е депозирала отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва ищецът да е доставил твърдяното от него количество енергия до
процесния имот. Сочи, че в имота не са извършвани отчети, а ответницата не е
получавала изравнителни сметки. Оспорва доказателствената стойност на
представените от ищеца документи, като твърди че имота, сградата и етажната
1
собственост не е снабдявана с топлинна енергия. Поддържа, че не се потребява топла
вода повече от 20 години, като с акт на „Топлофикация София“ ЕАД от 18.04.2023г. е
прекратено водоподаването, което се удостоверява с монтиран спирателен кран, с
пломба № 992075. Сочи, че в същия акт на ищеца от 18.04.2003г. е отразено, че
подаването на ТЕ за отопление е прекратено. В допълнение посочва, че отоплителните
уреди са демонтирани - 2 бр. радиатори и лира от банята, като за исковия период
топлинна енергия не е доставяна до сградата, поради отказ на етажните собственици.
Не се доставя и ползва и ТЕ за общите части на сградата. Оспорва претенцията за
дялово разпределение, при твърдения, че ФДР не е извършвала годишни отчети за
сезони 2020.2021г. Сочи, че не е получавала изравнителни сметки или други
документи, в които да е отразено, че не е осигурен достъп до имота. Претендира
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД не оспорва
предявените искове.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал.1 ЗЗД:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 37307/2023г. по описа на СРС, 81 с-в,
вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба,
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Исковата молба е предявена в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК от получаване на указанията на съда по реда
на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото дело, поради което предявените
искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество. Фактическият състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1/
обогатяване на едно лице, изразяващо се в придобиване на имуществени блага или
спестяване изразходването на такива, реализиращо се посредством увеличаване на
актива или намаляване на пасива или спестяване на разходи, които е трябвало да бъдат
направени; 2/ обедняване на друго лице чрез ефективно намаляване на имуществото
или пропускане на сигурното му увеличаване чрез придобиване на нова облага; 3/
липса на правно основание за обогатяване; 4/ между обедняването и обогатяването
има връзка, но тя да не е на причина и следствие, т. е. обедняването да не е следствие
на обогатяването или обратното, а двете явление да произлизат от един общ факт или
група от факти – в този смисъл е ППВС № 1/1979 г.
За основателността на иска по чл. 59 ЗЗД, предвид субсидиарния му характер, е
необходимо да липсва друга правна възможност за защита на обеднелия.
В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на
обедняването му до стойността на доставената в имота на ответника през исковия
период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази
енергия и спестяването на разходи за това, както и наличието на връзка между
обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е ползвана от ответника при
2
липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между
двете страни.
В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът е спестил разходи за
доставената и ползвана топлинна енергия в процесния имот, на който е собственик,
като по този начин се е обогатил. Обстоятелството, че ответникът е собственик на
процесния апартамент се установява от приетия по делото Договор за продажба на
общински нежилищен имот чрез търг с явно наддаване от 15.11.1999г. (л.124-127). От
ответника не са ангажирани доказателства за извършено последващо разпореждане с
имота, поради което съдът намира, че в рамките на исковия период /м.05.2021г. –м.
04.2022 г./, именно ответникът е бил негов собственик.
Не се спори между страните по делото, че ищецът няма писмен договор за
доставка на топлинна енергия с ответника.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно
разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция към спорния период)
"небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор (за
разлика от потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл са и
общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от
които предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД
на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор с всеки купувач.
В настоящия казус претенцията на ищеца се основава на твърденията за липса
на сключен писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от ответника,
тъй като между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди. По делото не са ангажирани доказателства за сключването на такъв
писмен договор за процесния период. Ето защо, ищецът не може да претендира суми
за топлинна енергия въз основа на договорни отношения, а единствено на
извъндоговорно основание – арг. чл. 59 ЗЗД, тъй като липсата на договор е липса на
основание за получаване на топлинна енергия.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, което
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява,
че: през исковия период в процесния имот и за процесният период от 01.05.2021г. -
30.04.2022г. не е осигурен достъп за отчет на водомер и проверка на уредите във
3
връзка с което са попълнени Протоколи за неосигурен достъп.
По данни на ФДР в процесния имот е имало само един водомер за топла вода,
като на 14.12.2021г. топлата вода е прекъсната. Изяснява се още, че поради
обстоятелството, че сградата е била без отопление, ТЕ за отопляване на имота от
радиатори и ТЕ отдадена от сградната инсталация, не са начислявани.
По данни на ФДР в имота се ползва топла вода и поради липса на отчет на
водомер за топла вода, разходът за топла вода се изчислява служебно на един брой
потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно чл. 69
ал. 2 от Наредба за топлоснабдяването. Съставени са протоколи за неосигурен достъп
с подпис на свидетел.
Следователно, установява се от приетата и неоспорена от страните съдебно-
техническа експертиза, че за процесния период няма данни за реално потребена
топлинна енергия в имота, а единствено за служебно начислена такава, съгласно
действащата нормативна уредба. Това обстоятелство само по себе си изключва
пълното и главно доказване на реално доставеното количество топлинна енергия, което
е релевантно при претенция за неоснователно обогатяване, защото длъжникът
(акципиенса) дължи на кредитора (солвенса) именно това, с което реално се е обогатил
за негова сметка.
Този извод се основава на обстоятелството, че длъжникът реално се обогатява за
сметка на кредитора, единствено с количеството доставена до неговия имот топлинна
енергия, което реално е потребил. Противното би означавало самият кредитор да се
обогати за сметка на длъжника, като получи нещо повече от реално потребеното,
освен това и доколкото служебното начисляване на топлинна енергия, поради
неосигурен достъп има неустоечен характер на нормативно предвидена неустойка – по
отношение размера на начисляваната енергия, която неустойка се основава на
наличието на договорно отношение между страните по силата на което потребителят
на топлинна енергия има задължението да осигури достъп до имота. Когато между
страните няма подобен договор ответникът няма и задължение да осигурява достъп до
имота си. В случая съдът намира, че претенцията не е доказана по отношение
обстоятелството – реално доставено количество топлинна енергия.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ предвижда задължението на клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела
в имотите си, да заплащат стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Посоченото
задължение възниква при договорно обвързване в хипотезата на презюмиран договор
за доставка на топлинна енергия, който се счита сключен със самия факт на
придобиване на 4 собствеността или вещното право на ползване – аргумент от нормата
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. В случая обаче претенцията на ищеца произтича от твърдение
4
за неоснователно обогатяване, т.е. източникът на вземане не е договор и в този смисъл
правилото на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ е неприложимо. По същите съображения неприложим
е и редът за определяне на количеството топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване /в този смисъл са Решение № 2129 от 13.04.2020 г. на СГС по в. гр. д.
№ 12990/2019 г., Решение № 4126 от 22.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 607/2018 г.,
Решение по гр.д. № 6389/2022 г. на СГС и др./
За да е основателна претенцията основана на нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е
необходимо ищецът да проведе пълно и главно доказване, че насрещната страна е
ползвала топлинна енергия и нейното количество, т.е. трябва да се установи реално
потребеното количество топлинна енергия след отчет на уредите за дялово
разпределение.
При съобразяване на процесуалното бездействие на ищеца за установяване на
този релевантен факт, съдът следва да приложи неблагоприятните последици на
правилата за разпределение на доказателствената тежест и да приеме за ненастъпили
тези правни последици, чиито юридически факт е останал недоказан. Отнесено към
разглежданата хипотеза това означава, че съдът приема, че ответникът не е потребил
топлинна енергия, поради което и не е налице хипотеза на спестяване на разходи за
нейното овъзмездяване.
При така установеното се налага извод, че не е налице елемент от фактическия
състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД – липсва обогатяване от страна на ответника, поради
което предявените главни искове са неоснователни.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид изхода на делото по исковете с предмет главните парични вземания,
неоснователни се явяват и претенциите за присъждане на акцесорните вземания за
обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
само ответникът в производството.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1500 лв., във връзка с което е представил договор за правна защита и съдействие от
29.01.2024г. (л. 59). Предвид възражението за прекомерност, инкорпорирано в исковата
молба, съобразно правната и фактическа сложност на делото, броя и обема на
извършените правни действия от процесуалния представител на ответника – адв. С.
(подаване на отговор на ИМ), съдът счита, че договореното за исковото производство
възнаграждение следва да бъде намалено до 400 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
срещу Р. Д. Д. – Д.а, ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 59, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в
5
отношенията между страните, че ответникът Р. Д. Д. – Д.а дължи на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД суми, които касаят имот: магазин № 11, находящ се в гр.
София, ж.к. „... вх. „Д“, аб. № 330730, и за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение от 24.07.2023г. по ч.гр.д. № 37307/2023г. по описа на СРС, 81
състав, както следва: сумата 611,69 лв., представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия, с която длъжникът се е обогатил за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2022г., сумата 51,44 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 31.10.2022г. до 27.06.2023г., сумата 25,28 лв., представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2020г. до
30.04.2022г., както и сумата 4,44 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
31.12.2020г. до 27.06.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Д. Д. – Д.а, ЕГН **********, сумата 400 лв. –
разноски за адвокатска защита в исковото производство.
Решението е постановено при участието на "Техем Сървисис" ЕООД като
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6