Решение по КНАХД №1604/2025 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Н. П. П., с [ЕГН], чрез адвокат В. В., с адрес: [населено място], [улица], ет. 5, срещу Решение № 613 от 05.06.2025 г., постановено по а.н.д № 20255330202796 по описа за 2025 г., на Районен съд – [област], VI-ти наказателен състав, с което е потвърдено НП № 24-1030-010335/09.12.2024 г., издадено от Началник Група при ОДМВР, [населено място], Сектор „Пътна полиция”, с което Н. П. П., с [ЕГН], на основание чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП, е санкционирана с административно наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство - за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че в обстоятелствената част на АУАН и издаденото наказателно постановление се съдържа съществено противоречие относно регистрационния номер на процесния автомобил. Сочи се, че АУАН не е съставен в присъствието на изискуемия от закона брой свидетели. Оспорва се констатацията на контролните органи, че деянието е извършено в условията на повторност. Твърди се, че липсват доказателства за влизане в сила на издадения спрямо жалбоподателя електронен фиш. Възразява се още, че липсват доказателства за извършена проверка относно изправността на техническото средство, с което е заснето нарушението. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Иска се присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът по касационната жалба – Н. Г. при ОДМВР, [населено място], Сектор „Пътна полиция”, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт П., поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли оспорения съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски и възразява срещу размера на разноските на другата страна.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - [населено място], дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Районният съд бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП № 24-1030-010335/09.12.2024 г., издадено от Н. Г. при ОДМВР, [населено място], Сектор „Пътна полиция”.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН серия GA № 3358559 от 22.11.2024 г., съставен от З. Н. Г. – на длъжност полицейски инспектор в с-р „Пътна полиция“ при ОДМВР – [област]. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На 14.11.2024 г., в 13.37 часа, в [населено място], на бул. “България” № 232, с посока на движение от изток на запад, като водач на лек автомобил “Мерцедес АМГ ГТ 63 Ц 4 матик” с рег. № [рег. номер], собственост на Уникредит Лизинг ЕАД, Н. П. П. се движила с превишена скорост, а именно със 133 км./ч., при допустима скорост в населено място - 50 км./ч. Скоростта била измерена с АТСС тип TFR1- M № 546 и фиксирано в клип № 58920, от която била приспадната допустимата техническа грешка от 3% или установено превишение на скоростта с 83 км./ч.

В хода на проведеното административнонаказателно производство ползвателят на МПС (съгласно Договор за лизинг), с което е било извършено нарушението – П. С. П., представил декларация, че на 14.11.2024 г., в 13.37 часа, в [населено място] МПС е било управлявано от Н. П. П..

Според данните от информационната система на МВР, собственик на МПС с рег. номер [рег. номер] е Уникредит Лизинг ЕАД, а ползвател – „Попоф Маркетинг“ ЕООД.

Описаната в АУАН фактическа обстановка, с изключение на рег. № на автомобила (в НП е посочен рег. № [рег. номер]), била възприета от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложил на нарушителя „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

7. В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта.

8. По делото са представени: снимков материал за разположението на АТТС в служебен автомобил, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Протокол от проверка на мобилна радарна система за видеоконтрол "TFR-1M", Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 1030р-28634/18.11.2024г., копие на статични изображения от клип № 58920, TFR -1M № 546; декларация по чл. 188 от ЗДвП; Електронен фиш Серия К № 8020560 и справка за влизането му в сила на 13.06.2024г.; препис от Решение № 737/27.05.2024г., постановено по а.н.д. № 1232 по описа за 2024г. на Районен съд – [област], с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 8020560.

Според данните в Протокол рег. № 1030р-28634/18.11.2024г. на 14.11.2024г., на място за контрол с общо ограничение на скоростта до 50 км.ч - [населено място], бул. “България” до № 232, с посока на движение от изток на запад, била временно монтирана процесната АТСС в служебен автомобил с рег. № [рег. номер], с посока на задействане - „приближаващи“ моторни превозни средства и режим на измерване „стационарен“. Протоколът е изготвен във формата по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. като е подписан от длъжностни лица при МВР, приели и проверили данните от АТСС. Според данните в протокола, измерването е извършвано в периода 12:00 часа – 18:00 часа като са установени 51 нарушения, за които са свалени същия брой статични изображения.

Видно от генерирания от АТСС TFR -1M № 546 снимков материал от клип № 58920, в 13:37 част на 14.11.2024 г. превозно средство с рег. номер [рег. номер] се движи в посока на задействане – „приближаващи“, с измерена скорост 137 км/ч при ограничение - 50 км/ч.

Според докладна записка рег. № 1030р-29834/27.11.2024г., съставена от З. Г. – на длъжност полицейски инспектор в с-р „Пътна полиция“ при ОДМВР – [област], причината в АУАН серия GA № 3358559 от 22.11.2024 г. да е посочен рег. № [рег. номер], вместо рег. № [рег. номер], се дължи на погрешно генериран в системата регистрационен номер от друга проверка.

9. При така установената фактическа обстановка, районният съд приел, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение. При служебна проверка на наказателното постановление съдът не констатирал допуснати съществени процесуални нарушения, които да засягат правото на защита на наказаното лице. Съдът установил, че наказателното постановление съдържа законоустановените реквизити и не страда от пороците, заявени в жалбата. Съдът не намерил и основания за намаляване размера на наложеното наказание.

ІV. От правна страна:

10. По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органите, участвали в административната фаза на производството, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Изходните данни от процесната мобилна АТСС като доказателствен материал са годни за установяване на извършеното нарушение от обективна и субективна страна. В случая по делото са представени надлежни удостоверения и протоколи за изправността на автоматизираното техническо средство, които се отнасят за АТТС тип TFR1-M. Протоколирано и фотографирано е конкретното място на разполагане и използване на АТТС в образец по форма и реквизити съгласно чл. 10, ал.1 и ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Не може да има съмнение, че нарушението е установено именно с посочената в протокола АТСС от типа TFR1-M. Идентификационният номер на устройството е удостоверен както в протокола, така и в сваленото статично изображение. При това положение не се създават каквито и да е съмнения по механизма на установяване на административното нарушение и автентичността на изготвения от АТСС доказателствен материал.

Не може да има съмнение, че нарушението е установено на посочените в НП дата, място и час. Това обстоятелство се потвърждава и чрез генерираните от АТСС координати за геолокация. Наличието на допуснатата фактическа неточност в съставения АУАН серия GA № 3358559 от 22.11.2024 г. е преодоляна законосъобразно чрез предвидения в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН процесуален ред, който допуска наказателно постановление да се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Представената в производството декларация по чл. 188 от ЗДвП не е оспорена от наказаното лице, поради което при съвкупна преценка на данните за собственост върху процесния автомобил и данните от АТСС законосъобразно и правилно е ангажирана отговорността на водача на автомобил с рег. № [рег. номер], извършил нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на посочените в НП дата, място и час.

Не могат да бъдат споделени и претенциите на оспорващия относно наличието на пороци във формата на съставения АУАН. Действително, видно от преписката е, че АУАН е подписан само от един свидетел. Разпоредбите на чл. 40, ал.1 и 3 и чл. 42, т.7 от ЗАНН боравят с множественото число на термина "свидетел", а чл. 43, ал.1 ЗАНН указва възможността АУАН да се подпише и само от един от свидетелите, посочени в него. В случая посоченият в АУАН свидетел е именно свидетел на съставяне на акта. Самото нарушение е установено чрез АТСС, поради което не е необходим свидетел на установяване на нарушението. Когато съставеният АУАН е обоснован и съответен на останалите доказателства, а в съдебната фаза показанията на актосъставителя са били единни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, нарушението на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН не може да се третира като съществено.

Несъстоятелни са и възраженията за неправилна правна квалификация на деянието в условията на повторност. Доказателствата по делото сочат, че издаденият срещу Н. П. П. Е. фиш Серия К № 8020560, с който е била санкционирана за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е бил потвърден в рамките на проведения въззивен съдебен контрол и по данни от АИС АНД на МВР същият е със статус потвърден от 13.06.2024г. При липсата на доказателства Решение № 737/27.05.2024г., постановено по а.н.д. № 1232 по описа за 2024г. на Районен съд – [област] да е било предмет на отмяна в рамките на проведен касационен съдебен контрол, следва да се приеме, че Електронен фиш Серия К № 8020560 е влязъл в сила на 13.06.2024г. и на 14.11.2024г. в рамките на предвидения в закона двегодишен срок, водачът е извършил същото по вид нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

За безспорно извършеното от водача административно нарушение, законосъобразно му са наложени предвидените в санкционната норма по вид и размер административни наказания.

От горното следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

V. По съдебните разноски.

11. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Ето защо, Административен съд [област], ХХI състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 613 от 05.06.2025 г., постановено по а.н.д № 20255330202796 по описа за 2025 г., на Районен съд – [област], VI-ти наказателен състав.

ОСЪЖДА Н. П. П., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 5, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – [област], сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща съдебни разноски.

Решението е окончателно.