№ 10060
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20231110127935 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на т, ЕИК: ,, със седалище и адрес
на управление: **, срещу е, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление: **, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на
сумата в размер на 9 600 лева, представляваща дължима сума на отпаднало основание,
в резултат на прекратен от ищеца договор, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 23.05.2023г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника с
предмет присъединяване на Административна сграда, находяща се в **, към
разпределителната мрежа на ч (понастоящем е) чрез предоставяне на допълнителна
мощност, за което ищецът заплатил сумата от 9600 лв. на 29.06.2018г. Посочва, че
между страните били уговорени срокове за проектиране и издаване на разрешение за
строеж, изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване.
В чл. 10 от договора било предвидено, че срокът за проектиране и издаване на
разрешение за строеж бил 6 месеца от датата на заплащане на дължимата цена за
присъединяване, а срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията
за присъединяване – 8 месеца, считано от влязлото в сила разрешение за строеж.
Поддържа, че ответникът не е изпълнил задължението си за присъединяване на
сградата към електроразпределителната мрежа, поради което на основание чл. 42 от
договора ищецът в исковата молба прави изявление за прекратяване на
облигационната връзка поради отпаднала необходимост, като претендира връщане на
платената по договора цена, както и присъждане на деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва иска. Твърди, че ищецът не е изправна страна по договора.
Посочва, че съгласно чл. 22 от процесния договор, ищецът се е задължил да му учреди
сервитутно право – право на прокарване на електропроводни линии и право на
преминаване на хора и техника за обслужване на енергийните съоръжения в 1-месечен
срок от подписване на договора, но същият не е изпълнил задълженията си, което
препятствало издаване на разрешение за строеж. Посочва, че ищецът бил уведомен за
това с писмо с изх. номер СD-DOC-3308/22.03.2019 г., получено от него на 29.03.2019
1
г. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото е прието становище с изх. № **********
от 30.03.2018г. на ч до „т, издадено на основание чл. 4, ал. 1, т. 3 от НППКЕЕПРЕМ, за
присъединяване на административна сграда, находяща се в **, УПИ IV, към
електрическата мрежа. В неговото съдържание е посочено, че присъединяването на
обект, представляващ административна сграда, находяща се в **, кв. 201, УПИ IV,
щяло да се извърши чрез изграждане на електропроводни линии НН от
трансформаторен пост ТП „г 3“, дисп. № 41-514, SF_2459, № мрежа 10222204, като за
това било необходимо да се извършат следните технически действия: 1/ монтиране на
ново електромерно табло НН за индиректно измерване до 630А, с гл. прекъсвач
3x630А, на мястото на съществуващо електромерно табло за индиректно измерване до
250А, разположено на граница на собственост до обекта; 2/ полагане на нов кабел тип
2
САВТ 3х185+95 мм; 3/ преместване на съществуващия трифазен индиректен
електромер х/5А с аб. № *********, като се монтират нови ТТ300/5А; 4/ полагане на
новата кабелна линия в съществуваща и/или нова PVC тръбна мрежа по улична
регулация от ТП „г 3“ до новото електромерно табло за индиректно измерване.
Съобразно т. 5.1 от процесното становище изграждането на съоръженията за
присъединяване щяло да се осъществи след сключване на договор за присъединяване
и след заплащане на цена за присъединяване, а клиентът трябвало да изгради за своя
сметка електрическите съоръжения НН, които се намират в неговия имот след
границата на собственост на електрическите съоръжения. Посочено е, че договорът
следвало да се сключи в 1-годишен срок, в противен случай становището се считало за
невалидно.
Като писмено доказателство по делото е приет договор за присъединяване на
обекти на клиенти към разпределителната електрическа мрежа на ч /ДПЕРМ/
********** от 28.06.2018г., по силата на който ответното дружество се е задължило да
осъществи фактически и правни действия за присъединяване на обект, представляващ
административна сграда, находяща се в **, кв. 201, УПИ IV, към електрическата
мрежа срещу насрещното задължение на ищеца да заплати цена, подлежаща на
определяне по реда на НППКЕЕПРЕМ. От неговото съдържание е видно, че страните
са уговорили 6-месечен срок за проектиране и издаване на разрешение за строеж на
съоръженията за присъединяване, считано от датата на заплащане на дължимата цена,
и 8-месечен за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията, считано от
датата на издаденото и влязло в сила разрешение за строеж. Самото присъединяване
на обекта към електрическата мрежа следвало да се осъществи чрез електропроводни
линии ниско напрежение /„съоръжения за присъединяване”/, което включвало
проектирането и изграждането на електропроводни линии НН от трасформаторен пост
ТП „г 3”, дисп. № 41-514, S_10222204, монтиране на ново електромерно табло НН за
индиректно измерване до 630А, с гл. прекъсвач 3x630А, на мястото на съществуващо
електромерно табло за индиректно измерване до 250А, разположено на граница на
2
собственост до обекта; полагане на нов кабел тип САВТ 3х185+95 мм; преместване
на съществуващия трифазен индиректен електромер х/5А с аб. № *********, като се
монтират нови ТТ300/5А. Съгласно чл. 4 страните са се споразумели за следните
технически параметри, които щяло да има бъдещото присъединяване: предоставена
мощност – 75 kW /допълнителна/ към общо 190 kW; присъединявана мощност – 247
kW; ниво на напрежение – 1 kV; категория по осигуреност на електроснабдяването,
съгласно Наредба № 3/09.06.2004 г. – трета категория; брой на фазите в мястото на
присъединяването – три фази; тарифност на средствата за търговско измерване –
2
двутарифни. В чл. 22 е уредено задължение на клиента при възникнала необходимост
да учреди/осигури в полза на ответното дружество сервитутно право, право на
прокарване на електропроводни линии и право на преминаване на хора и техника за
обслужване на енергийни съоръжения в срок от 1 месец от подписване на договора.
Установява се, че цената по договора е определена като сбор от постоянна и
променлива компонента, като стойността на първата била в размер на 9 600 лв.,
платима в 5-дневен срок от подписването на договора, а втората се определяла след
изготвяне на екзекутивната документация. С чл. 42 била уговорена между страните
правна възможност за едностранно прекратяване на облигационното правоотношение
от клиента при отпадане на необходимостта от присъединяване на обекта, както и при
осуетяване или забавяне точното изпълнение на договора, като следвало да бъдат
заплатени всички фактически извършени по този момент работи по изпълнение на
договора.
По делото е представено потвърждение за плащане, от което се установява, че
на 29.06.2018г. ищецът е наредил по банкова сметка на ответното дружество сума в
размер на 9 600 лв., като основание за плащане е посочено „заявление 001202932117“,
а в допълнителните пояснения – „клиентски ном. 424013163077“.
Към доказателствения материал по делото е приобщена Лицензия за
разпределение на електрическа енергия № Л-135-07/13.08.2004г., издадена в полза на
ответното дружество за срок от 35 години.
Като писмено доказателство по делото е прието писмо с изх. № CD-DOC03308
от 22.03.2019г. с издател е и адресат т, в което се съдържа покана за предприемане на
всички правни и фактически действия за организиране и учредяване на сервитутни
права по чл. 64 ЗЕ за частта на кабелния електропровод, попадащ в границите на
засегнатия имот, тъй като новата кабелна линия, с която ще бъде захранено новото
електромерно табло, се намира на около 30 метра от трафопоста, находящ се в
поземления имот идентификатор 68134.4340.1514. Посочено е, че дължината на
участъка, предвиден за прокарване и прилежащата му сервитутна ивица през
засегнатия имот е около 12 линейни метра, респ. 25 кв.м. сервитутна площ. Съгласно
данни от разписка с R № 9100013005289 писмото е връчено на адресата на 29.03.2019
г.
При така установеното от фактическа правна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск намира правната си квалификация в чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД. Основателността на исковата претенция е обусловена от установяването в
условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: реално заплащане
от страна на ищеца на сумата, чието връщане претендира, по силата на процесния
договор, както и предпоставките за прекратяване на договора, в т.ч. че е отпаднала
необходимостта от присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа на
ответника. Съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да
докаже посочените материалноправни предпоставки за възникване на притезанието, а
ответникът носи доказателствената тежест да установи, че е налице валидно правно
основание за получаване, респ. задържане на получено, в т.ч. че е била налице
необходимост от учредяване на сервитутно право в негова полза от ищеца, както и че е
поканил ищеца за това.
С постановени по делото определение от 13.01.2025 г. и от 30.04.2025 г. на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи
се от доказване са обявени следните правнолевантни обстоятелства: 1/ че страните са
се намирали в облигационно правоотношение въз основа на договор за
присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната електрическа мрежа на ч
3
/ДПЕРМ/ ********** от 28.06.2018г., 2/ че във връзка с изпълнението на процесната
сделка ищецът е заплатил в полза на ответното дружество сумата от 9 600 лв., 3/ че
ответникът не е изпълнил поетото по договора задължение да присъедини
административната сграда към електроразпределителната мрежа, както и 4/ че в
процесния имот, в който се намира административната сграда, минава част от трасето
на кабелни линии, които следва да захранят имота, и което трасе попада в
сервитутната зона на предвидените по проект съоръжения. При това положение,
следва да се приеме, че първият елемент от фактическия състав на кондикционната
претенция по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – предаването на сумата от клиента на
електроразпределителното дружество се е осъществил в обективната действителност.
Правният спор се концентрира относно върху това дали процесният договор е
прекратен, респективно дали в патримониума на ищеца е възникнало правото
едностранно да прекрати облигационната връзка, доколкото ответникът основава
възраженията си на твърдения, че самият клиент е неизправна страна, не изпълнявайки
задължението си да учреди сервитут.
Чрез разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД се цели недопускането на
неоснователно имуществено разместване в случаите, при които основанието за
предаване на дадена престация е отпаднало с обратна сила. Съобразно ППВС 1 от
28.05.1979г. този текст намира приложение при унищожаване на договорите при
пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване
на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други
подобни случаи, като такъв подобен случай се явява и включването на уговорка в
съдържанието на договора, предвиждаща възможност за едната или и двете страни с
едностранно волеизявление да прекратят облигационната връзка. Макар всички тези
хипотези да се обединяват под третото предложение на чл. 55 „отпаднало основание“,
то се касае за различни юридически факти, т.е. за отделни основания на иска. В
настоящия случай, като фактическо обстоятелство, на което се основава искът по чл.
55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е посочено прекратяване на договора поради отпаднала
необходимост, поради което и в приложение на принципа на диспозитивното начало в
гражданското съдопроизводство, съдът дължи разглеждане единствено на
предпоставките за едностранно прекратяване на договорната връзка между страните,
посочени в чл. 42, пр. 1 от договора.
Съобразно чл. 20а, ал. 2 ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени,
разваляни или отменяни само по взаимно съгласие на страните или на основания,
предвидени в закон. Същевременно, следва да се държи сметка, че с оглед свободата
на договарянето страните могат да предвидят и уговарят в сделката между тях
основания, при чието наличие договорната връзка може да бъде едностранно
прекратена, като тази автономия на волята по аргумент от чл. 9 ЗЗД е ограничена от
повелителните правила на закона и добрите нрави. Именно такава правна възможност
е създадена с чл. 42 от договора при отпадане на необходимостта от присъединяване
към електроразпределителната мрежа или при осуетяване, или забавяне точното
изпълнение. Уговорката следва да се счита за кореспондираща както с императивните
правни норми, така и с моралните такива, доколкото страните изрично са уредили
последиците от прекратяването на договора, като законните интереси на дружеството
са защитени чрез предвиденото в изр. 2 задължение на клиента да заплати всички
извършени фактически действия до прекратяването. По същество, прекратяването
представлява преустановяване занапред договорната връзка и упражняването на
подобно потестативно право не е обвързано нито от изправността на титуляра му, нито
от неизправността на насрещната страна по сделката, стига в обективната
действителност да се е проявил юридическият факт, който поражда въпросното
субективно право, което обуславя правноирелевантност на доводите за неизправност
4
на ищеца, въведени с отговора на исковата молба.
Основанията за прекратяване представляват юридическите факти, при чието
проявление се преустановява действието на договора за напред. Преценката на
основанието, на което е прекратена сделката, следва да се извършва за всеки конкретен
случай въз основа на доказване на наведените обстоятелства, от осъществяването на
които се твърди, че са настъпили правните последици на прекратяването /в този
смисъл Решение № 42 от 11.05.2015г. по т. д. № 1357/2013г. на ВКС, I т.о.,
Определение № 445 от 20.07.2017г. по т. д. № 761/2017г. на ВКС, I т.о./. Изявлението
за прекратяване на договорната връзка е извършено с исковата молба, като същото
следва да се приеме за надлежно, доколкото страните не са регламентирали нито ред,
нито определена форма на изявлението, което да породи целените правни последици
на прекратяването. За да се установи дали е налице твърдяното основание за
прекратяване, следва да се изследва действителната обща воля на страните.
Тълкуването на договора се осъществява съобразно изискванията на чл. 20 ЗЗД, като
отделните уговорки се тълкуват във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността, характеристиките на договора, както и други обстоятелства, които
са от значение за установяване действителната воля на договарящите, като се изхожда
не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла следващ общия разум на изявлението
/в този смисъл Решение № 502 от 26.07.2010г. по гр. д. № 222/2009г. на ВКС, IV г.о.,
Решение № 220 от 31.07.2014г. по гр. д. № 6126/2013г. на ВКС, IV г.о., Решение 134 от
25.06.2014г. по гр. д. № 6886/2013г. на ВКС, III г.о., Решение № 133 от 15.03.2021г. по
гр. д. № 3595/2019г. на ВКС, III г.о., Решение № 113 от 24.04.2015г. по гр. д. №
725/2024г. на ВКС, I г.о./.
В разглежданата хипотеза, тълкуваната разпоредба на чл. 42 се намира в раздел
VIII, озаглавен изменение и прекратяване на договора. От нейното съдържание е
видно, че същата регламентира две прекратителни основания в полза на клиента: при
отпадане на необходимостта от присъединяване на обекта, както и в случай на
осуетяване или забавяне точното изпълнение на договора. Ищецът обосновава
отпадането на необходимостта от присъединяване с аргументи, че ответникът го
поставя в положение да изпълнява задължение по договор, който не може да изпълни
поради съществуването на императивни правни норми, като с продължаването на
договорната връзка би се поставил в ситуация да търпи години неизпълнение на
договора и да не може да се ползва от резултата, за който е заплатил цената за
присъединяване. Така наведените твърдения и доводи на ищцовото дружество обаче
изпълват фактическия състав на второто предложение на чл. 42, доколкото
бездействието на ответника може да бъде определено като осуетяване или забавяне на
изпълнението. Изтъкнатите от ищеца доводи не кореспондират с текста на договора и
въплътената в него обща воля на страните, а се свързват с житейски оправданото от
него разбиране за несправедливо понасяне на неблагоприятните последици от
сключения договор. В тази връзка, настоящият състав намира, че в словесния израз
„отпадане на необходимостта” съдоговарящите са вложили смисъл, който изключва
наличието на противоправно и недобросъвестно поведение /като например че
процесната сграда вече не съществува като недвижима вещ, че присъединяването към
електрическата мрежа ще се осъществи по друг начин и т.н./. Аргумент в тази насока е
обстоятелството, че несъобразеното с чл. 63 ЗЗД поведение е закрепено като
прекратително основание във второто предложение на чл. 42, както и в чл. 43, където е
уговорено правото да се развали договора. Възприемането на противното не
кореспондира с общия разум на договора и би довело до резултата, че предвидените в
чл. 42 две прекратителни основания имат едно и също съдържание. Ако такава бе
действителната воля на страните, то тогава защо биха употребили съюза „както и”, за
5
който е общоизвестно, че се използва за да добави информация, подобна на тази,
спомената в предходното изречение, като в настоящия случай се отнася до главното
изречение „клиентът може да прекрати договора”. С оглед гореизложеното и
неангажирането на доказателства, че необходимостта е отпаднала, съдът намира, че
ищецът не успя да установи в условията на пълно и главно доказване отпадането на
необходимостта от присъединяване към електрическата мрежа.
При това положение, макар и в обективната действителност да се установи
реалното предаване на процесната сума на електроразпределителното дружество, то
ищецът не успя да докаже вторият компонент от фактическия състав на чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД - предпоставките за прекратяване на договора. Ето, защо исковата претенция
следва да бъде отхвърлена.
За пълнота на изложението и с оглед изискването по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал.
2 ГПК в съдебното решение да бъдат обсъдени доводите и възраженията на страните,
настоящият състав намира за необходимо да изложи мотиви относно твърденията за
неизправност на ищеца, въведени с отговора на исковата молба.
Действително, в чл. 22 се съдържа задължение за клиента при необходимост да
учреди/осигури в полза на електроразпределителното дружество сервитутно право,
право на прокарване на електропроводни линии и право на преминаване на хора и
техника за обслужване на енергийните съоръжения в срок от 1 месец от подписване на
договора. Настоящият състав обаче намира за неоснователни наведените в отговора на
исковата молба доводи, че клиентът не е изпълнил произтичащото си от договора
задължение, поради следните съображения: Както вече беше посочено, с чл. 3 от
договора е уговорено, че присъединяването към електрическата мрежа ще се
осъществи чрез изграждането на електропроводни линии НН, поради което следва да
се приеме, че се касае за изграждане на нови линейни енергийни обекти по смисъла §
1, т. 31б от ДР на ЗЕ, които представляват подземен и/или надземен провод или
съвкупност от проводи, включително принадлежащите им трайно прикрепени към
земята конструктивни елементи и/или съоръжения, както и водопроводи на
хидротехнически съоръжения, предназначени за: а) пренос или разпределение на
електрическа и топлинна енергия, природен газ, нефт или нефтопродукти през
преносна или разпределителна мрежи; б) производство на електрическа и/или
топлинна енергия; в) пренос на добития нефт и природен газ от обект за добив до
площадкови енергийни обекти. Този вид сервитутни права са регламентирани в чл. 64,
ал. 1 ЗЕ и действащата редакция на закона към датата на сключването на договора –
28.06.2018г. е предвиждала, че сервитутите при тези хипотези възникват ex lege /в
този смисъл т. 4 от ТР № 7 от 23.04.2014г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС/,
щом са налице предпоставките в чл. 64, ал. 4 ЗЕ – влязъл в сила подробен устройствен
план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на
линейния енергиен обект в засегнатите имоти и титулярът на сервитута да изплати или
внесе еднократно обезщетение на собственика /в този смисъл Определение № 175 от
29.03.2012г. по ч.гр. д. № 37/2011г. на ВКС, I г.о., Определение № 521 от 08.07.2021г.
по ч. гр. д. № 2339/2021г. на ВКС, I г.о., Решение № 22 от 23.09.2021г. по т.д. №
2925/2019г. на ВКС, I т.о./. В тази връзка, неоснователно ответникът се позовава на чл.
64, ал. 8 ЗЕ, която регламентира учредяването на сервитутни права при изграждането
на площадкови енергийни обекти, каквото не се явява настоящата хипотеза.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
възниква единствено в полза на ответника. Като взе предвид вида и количеството на
предоставената правна помощ и съобразявайки чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. с чл. 23 и сл.
НЗПП, настоящият състав намира, че в полза на ответната страна следва да се присъди
6
сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от т, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление: **,
осъдителен иск с правно основание чл. 51, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на е, ЕИК: ,, със
седалище и адрес на управление: **, да заплати сумата от 9 600 лева, представляваща
получена на отпаднало основание сума в резултат на прекратен от ищеца договор за
присъединяване към разпределителна електрическа мрежа ДПЕРМ **********, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2023 г.,
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА т, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление: ** на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК да заплати на е, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление: **, сумата от
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7