СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
20.07.20г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 25.06.20г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/
гражданско дело № 2177/19г. и
констатира следното:
Предявен
е иск от „ОББ” АД против П. Ж. с правно основание чл. 422 от ГПК - за
установяване съществуването на вземане /по договор за банков кредит от
02.02.07г., изменен и допълнен с анекси от 27.06.11г., 24.01.13г. и 06.08.13г./
в размер на: 44 965, 61 лева – главница; 8 637, 45 лева – договорна
лихва за периода 27.09.15г. – 06.03.17г.; 2 112, 81 лева – наказателна
лихва за периода 27.09.15г. – 01.06.17г.; 292, 62 лева – разноски; законна
лихва върху посочената главница за периода след 02.06.17г. /които вземания са
визирани в заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени от СРС по г.д. №
36520 от 17г./.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
С
договор за банков кредит /от 02.02.07г., изменен и допълнен с анекси от
27.06.11г., 24.01.13г. и 06.08.13г. – всички подписани от ответника/ ищецът е
предоставил на С. Ж.парична сума в размер на 60 000 лева /сумата е била
усвоена реално от кредитополучателката на 06.02.07г. – съгласно констатациите
на приетата по делото счетоводна експертиза/. Договорът е подписан и от
ответника /в качеството му на съпруг на С. Ж., т.е. като съдлъжник – солидарно
отговорен за дълга заедно с посочения кредитополучател при условията на чл. 32,
ал. 2 от СК/. Поради нередовно /ненадлежно – съгласно уговорения по
правоотношението погасителен план/ изплащане на дълга – банката е обявила
/извън – съдебно; преди да бъде сезиран заповедния съд/ процесния кредит за
предсрочно изискуем /настъпването на този правен ефект - последиците на
предсрочната изискуемост – не се оспорва от ответника/. На 16.11.17г. /след
сезиране на заповедния съд – на 02.06.17г./ банката е прехвърлила /при
условията на чл. 99 от ЗЗД/ вземанията си по кредитното правоотношение в полза
на „Д.Т.“ ЕООД. Посочената цесия е съобщена надлежно на ответника /при
условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; в случая и самата искова молба поражда
правните последици по цитираният текст от закона/. Приетата по делото
счетоводна експертиза установява /след отчитане на всички надлежно извършени
плащания по кредита/ размера на оставащата /непогасена/ част от дълга /към
02.06.17г. – когато е бил сезиран заповедния съд/. Удостоверените от вещото
лице суми съвпадат изцяло с тези – заявени по настоящото дело. С оглед това /и
доколкото липсват доказателства за плащане на претендираните суми/ искът следва
да бъде уважен – изцяло.
Конкретно
заявените възражения на ответника са – неоснователни:
Разпоредбата
на чл. 122, ал. 1 от ЗЗД дава право на кредитора да претендира своето вземане
от всеки солидарно отговорен длъжник /какъвто се явява в случая и ответника по
смисъла на чл. 32, ал. 2 от СК/. С оглед това /с други думи/ – обстоятелството,
че останалите солидарно отговорни длъжници /съдлъжници/ не са подали възражение
по чл. 414 от ГПК – не препятства правото на банката да търси своето вземане от
П. Ж..
Банката
се явява надлежна страна /ищец/ в процеса /независимо от сторената цесия/ - с
оглед правилото на чл. 226, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Приетата
по делото счетоводна експертиза установява размера на дълга /към момента на
сезиране на заповедния съд/ - след отчитане /съобразяване/ на всички вече
направени плащания /погасявания/ в рамките на процесното кредитно
правоотношение.
С
оглед изхода на спора – на ищеца се следват /съобразно ТР № 4 от 14г. на
ВКС/ съдебни разноски за заповедното и
за настоящото производство /присъденият от СРС адвокатски хонорар обаче следва
да бъде редуциран до размера на минимума по Наредба № 1, т.е. до 1 370
лева – при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО /по иска с правно основание чл. 422 от ГПК/ на „О.Б.Б.” АД против
П.Н.Ж. ЕГН ********** – съществуването на вземане /по договор за банков кредит
от 02.02.07г., изменен и допълнен с анекси от 27.06.11г., 24.01.13г. и
06.08.13г./ в размер на: 44 965, 61 лева – главница; 8 637, 45 лева –
договорна лихва за периода 27.09.15г. – 06.03.17г.; 2 112, 81 лева –
наказателна лихва за периода 27.09.15г. – 01.06.17г.; 292, 62 лева – разноски; законна
лихва върху посочената главница за периода след 02.06.17г. /които вземания са
визирани в заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени от СРС по г.д. №
36520 от 17г./.
ОСЪЖДА
П.Н.Ж. да плати на „О.Б.Б.” АД – 1 458 лева – съдебни разноски /на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК/ и 50 лева юрисконсултско възнаграждение /на основание чл. 78, ал.
8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него/ - за настоящото производство и 2 490
лева - съдебни разноски /за заповедното производство; при приложение на
правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.
Решението
е постановено при участие на „Д.Т.“ ЕООД – 3-то лице – помагач.
Решението подлежи на обжалване пред САС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: